№ 83
гр. Бургас, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000121 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 170 от 27.05.2025 г. по т.д. № 197/2024 г. на Окръжен съд –
Бургас е прието за установено съществуването на вземания на “Уникредит
Булбанк” АД против Т. Л. П. по договор за банков револвиращ кредит № ***
от 23.03.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 3867 от 19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 7680/2023 г.
на Районен съд – Бургас, както следва:
(1) за сумата 26 182,81 лв., представляваща главница заедно със
законната лихва от 15.12.2023 г. до пълното изплащане;
(2) за сумата 358,52 лв. – договорна лихва, дължима за периода
20.03.2023 г. – 20.06.2023 г.;
(3) за сумата 826,29 лв. – наказателна лихва за просрочена главница,
дължима за периода 20.03.2023 г. – 13.12.2023 г. и
Отхвърлена е претенцията за разликата до претендираната главница от
29 500 лв. заедно със законната лихва, както и претенцията за сумата 1102,16
лв. – наказателна лихва за просрочие, дължима за периода 20.03.2023 г. –
13.12.2023 г. Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба против решението от ищеца “Уникредит
Булбанк” АД.
Въззивникът изразява недоволство от тази част на решението, с която е
отхвърлен искът му за сумата 1102,16 лв. – наказателна лихва за просрочие по
1
договор за банков револвиращ кредит от 23.03.2020 г., както и от тази част от
решението, с която се намалява присъденото в полза на банката адвокатско
възнаграждение за заповедното производство до размер от 600 лв. и за
исковото производство до размер от 1800 лв. Отправено е искане за отмяна на
решението в тези части, за присъждане на сумата 1102,16 лв., както и за
разноски за адвокатски хонорари в размер на 1317,90 лв. с ДДС за
заповедното производство и 2298,92 лв. с ДДС за исковото производство.
С определение № 134 от 23.07.2025 г. по настоящото дело на окръжния
съд е било указано да се произнесе по съдържащото се във въззивната жалба
искане на осн. чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските. С определение № 707 от 04.08.2025 г. по т.д. № 197/2024
г. окръжният съд оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК. Това
определение не е обжалвано.
Въззивният съд остава сезиран с въззивна жалба против тази част от
решението, с която е отхвърлен искът на банката за сумата 1102,16 лв. –
наказателна лихва за просрочие по договор за банков револвиращ кредит от
23.03.2020 г. Въззивникът изразява несъгласие с приетата от
първоинстанционния съд нищожност на разпоредбата на т. 4.3 от договора за
банков револвиращ кредит на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие с
добрите нрави. Уговорката имала санкционен характер и се различавала от
клаузите за начисляване на лихви по т. 4.1 и т. 4.2. Лихвата по т. 4.2 се
начислявала при просрочие на главницата, а тази по т. 4.3 – при просрочие не
само на дължимата главница, но и при просрочие при плащането на лихви по
кредита. Начисляването на предвидената лихва в размер на 5 % имало
санкционен характер и нямало как да противоречи на добрите нрави.
Аргумент за липсата на нищожност въззивникът намира и във факта, че
заповедният съд не видял проблем с въпросната клауза и присъдил
претендираната на това основание лихва.
Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на иска за сумата
1102,16 лв. – наказателна лихва за просрочие. Претендират се разноските за
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
особените представители на ответника П. адв. Н. и адв. Б.. Въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че
уговорката в т. 4.3 от договора е нищожна. Иска се потвърждаване на
решението в обжалвана част.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
2
за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е сезиран с исковите претенции на “Уникредит
Булбанк” АД против Т. Л. П.. Ищецът изложил в исковата си молба твърдения,
че е предоставил на “Климакуул” ООД револвиращ банков кредит (кредитен
лимит) в размер на 40 000 лв. със солидарни длъжници Т. Л. П. и Л. Т.ов П..
Целият кредит падежирал на 23.06.2023 г., след което кредитополучателят и
солидарните длъжници не извършвали погасяване на задълженията по
договора. Ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417
ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 7680/2023 г. на Районен съд – Бургас била
издадена заповед за незабавно изпълнение против длъжниците за
задълженията по кредита заедно с изпълнителен лист. Поради постъпило
възражение от длъжника Т. П. против заповедта за изпълнение ищецът
поискал от съда установяване по отношение на него на осн. чл. 422 ГПК
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение: (1)
29 500 лв. – главница заедно със законната лихва от 14.12.2023 г. до пълното
изплащане; (2) 358,52 лв. – договорна лихва за периода 20.03.2023 г. -
20.06.2023 г.; (3) 826,29 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за
периода 20.03.2023 г. - 13.12.2023 г. и (4) 1102,16 лв. – наказателна лихва за
просрочие за периода 20.03.2023 г. - 13.12.2023 г.
Ответникът чрез назначените му на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особени
представители оспорил претенциите. Възразили, между другото, че
уговорките в чл. 4.3 от договора за банков револвиращ кредит, в чл. 4.3 от
анекс № 4 и чл. 4.3 от анекс № 5 са нищожни. Поискали отхвърляне на
исковете.
С обжалваното решение окръжният съд приел за установено, че
ответникът дължи на банката: 26 182,81 лв. – главница заедно със законната
лихва от 15.12.2023 г. до пълното изплащане; 358,52 лв. – договорна лихва и
826,29 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за периода 20.03.2023 г.
- 13.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3867 от
19.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7680/2023 г. на РС – Бургас. Искът за главница над
26 182,81 лв. до претендирания размер от 29 500 лв. е отхвърлен като
неоснователен. Отхвърлена е и претенцията за вземане в размер на 1102,16 лв.
– наказателна лихва за просрочие за периода 20.03.2023 г. - 13.12.2023 г., след
като е прието, че уговорките по чл. 4.3 от договора и анекси №№ 4 и 5 са
нищожни поради противоречие с добрите нрави.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията си по чл.
269 ГПК, Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното решение на
осн. чл. 250 ГПК е валидно и допустимо.
В обжалваната част (по отношение на иска за сумата 1102,16 лв.) то е
правилно по същество и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав
препраща към мотивите му.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Не може да бъде споделена тезата на въззивника, че след като
3
уговорката има санкционен характер, тя не може да противоречи на добрите
нрави и да е нищожна. Уговорката за неустойка е всякога нищожна, когато
влиза в противоречие с характеризиращите я същностни функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В случая съгласно чл. 4.3 от
договора за банков револвиращ кредит и двата посочени анекса
кредитополучателят дължи неустойка, когато изпадне в просрочие по
отношение на главница или лихва. Неустойката е в размер на 5 % върху
“наличния кредит”. Така уговорена, тази неустойка излиза извън присъщите
обезщетителна и санкционна функции. От една страна тя предвижда
несъразмерно обезщетяване на кредитора, тъй като при хипотетично
просрочие на една вноска, предвижда обезщетение в размер на 5 % от целия
усвоен кредит. От друга страна така уговорената санкция явно не съответства
на степента и тежестта на неизпълнението и санкционира кредитополучателя
прекомерно. Наред с това следва да се вземе под внимание, че кредиторът в
хипотеза на просрочена главница ще бъде обезщетен и чрез предвидената в
чл. 4.2 неустойка – годишния лихвен процент за редовен дълг + надбавка за
просрочие от 2 %, т.е. при просрочена главница кредиторът ще получи две
обезщетения, изчислени по различен начин, което противоречи на добрите
нрави.
Тъй като крайните изводи на съдебните състави съвпадат, решението на
Окръжен съд – Бургас следва да се потвърди в обжалваната част.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170 от 27.05.2025 г. по т.д. № 197/2024 г.
на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4