Р Е Ш Е Н И Е
№120
гр.Русе, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14 юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
Членове
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията А. Гавраилова
т. дело№350
по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на глава ХХХІІ от ГПК.
Ищецът И.С.Т.
- постоянен синдик на КСК РПК/в несъстоятелност/ твърди, че с решение №
162/15.10.2018 г. постановено по т.д. № 132/18г. по описа на РОС е обявена
неплатежоспособността на КСК РПК/в несъстоятелност/, ЕИК *********, с начална
дата 30.04.2018г. С определение № 440/16.11.2018 г., постановено по т.д. №
132/18 г. по описа на РОС е назначен за
постоянен синдик. Счита, че процесният договор е относително недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като сделката, сключена на 26.04.2018г.,
попада в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г., извършена е от
несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността, поради това,
че с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и респ. същото не
може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да
бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ.
Излага подробни доводи за това, че с
извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява
целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите като намалява възможността останалите неговите кредитори, различни
от купувача по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си към
длъжника.
Признава обстоятелството, че ответниците
М.К.Д. и Г.А.В.,***, са имали ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник КСК
РПКза изплащане на срочни допълнителни
парични вноски, които те са направили в кооперацията, като вместо
изплащане на дължимата парична сума, КСК „РПК“ им е прехвърлила правото на
собственост върху процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 24,
том I, рег. №195, дело 20 от 26.04.2018 г. на нотариус К.К. с район на действие
РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 4910/26.04.2018 г., акт №110, том 11, дело №
2192. Прехвърлянето на правото на
собственост върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение на
извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр.
Русе, по силата на което поради липса на ликвидни парични средства в
кооперацията и невъзможност да погасява задълженията си, е дадена възможност на всички член –
кооператори, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижим
имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от
независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от
кооперацията.
В подкрепа на тезата си за
осъществен състав, покриващ нормата на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, ищецът излага
доводи за това, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито
приема, че са първият и вторият и
третият ответници, последните в качеството им на член – кооператори, прилагайки
по аналогия § 1, ал.1, т.4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците в дружество с
ограничена отговорност.Сочи, че свързаност между тях е налице и по см. § 1,
ал.2 от ДР ТЗ, с оглед участието на втората и третата ответници пряко в
капитала на първия ответник, както и че свързано лице предвид нормата на чл. 37
от Устава е всяко лице, което може да има информация за търговеца, извън
обичайната.
По отношение на предявения в
условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД счита, че са налице всички
елементи от фактическия състав на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите,
като за увреждането важи изложеното за иска по чл. 647 ТЗ. Намира, че при
извършването на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира
от направеното изявление на представляващия кооперацията неин председател ЮДна
проведеното извънредно общо събрание, във връзка с невъзможността да се
погасяват задълженията поради липса на ликвидни парични средства, че
погасяването на задълженията може да се осъществи посредством закупуване от
желаещите на притежавани от кооперацията жилища срещу прихващане на вземането
от кооперацията. Счита, че е налице знание за увреждането и у приобретателите
по сделката – втората и третата ответници, тъй като приема, че те като член –
кооператори в КСК „РПК“ се явяват свързани лица и по презумпция са запознати с
делата на търговеца. Знанието за увреждане следвало да се презюмира, на осн.
чл.649 ал.4 ТЗ за всички свързани лица. Моли съдът да постанови решение, с
което да прогласи за относително недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на КСК“РПК“ на основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ
покупко-продажбата на недвижимия имот, сключена между ответниците с нотариален
акт № 24, том I, рег. №195, дело 20 от 26.04.2018 г. на нотариус КК с район на
действие РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 4910/26.04.2018 г., акт №110, том
11, дело № 2192, респ. при условията на евентуалност да прогласи същата за недействителна
по отношение кредиторите на КСК“РПК“ на основание чл.135 ЗЗД и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът КСК РПК/в несъстоятелност/,
представлявана от десезирания орган на управление – председателя ЮДчрез адв. Ф.М.
*** е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално
допустими, но неоснователни. Излага доводи за това, че процесната сделка е
сключена на пазарната цена към датата на
изповядването й и е налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на
имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като
от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и
задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. За да е
налице увреждане на масата на несъстоятелността, сделката е следвало да се
сключи на цена по-ниска от пазарната. Оспорва твърдението, че страните по
сделката са свързани лица, доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа
такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и
член – кооператор.
Заявява, че решението от проведеното
извънредно ОС на КСК „РПК“ гр. Русе, въз основа на което е извършена процесната
сделка е взето почти единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло
в сила. Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал
да прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано. Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой
член – кооператор ще закупи имота като в много случаи член-кооператорите са се
обединявали и закупили имоти в режим на съсобственост, както било в настоящия
случай. Представя нотариални актове на други
член – кооператори като доказателство, че дори и тези с малки вземания
не са увредени, тъй като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки
малкия размер на вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
Ответниците М.К.Д. и Г.А.В. чрез
адв. Т.В.,***, са подали отговор на исковата молба, в който са определили
исковете за неоснователни и недоказани. Сделката не била увреждаща, а била
изцяло сключена в интерес на кредиторите, тъй като процесния имот бил придобит
от кооперацията по изп.д.№712/2016г. по описа на ЧСИ В. М. чрез възлагане на
цена 20000лв., а бил продаден на ответниците за 35000лв. Не били налице основанията за уважаване на
иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като сделката не била увреждаща, тъй като
липсвало знание за икономическа неадекватност на размяната и ако сделката била
сключена на цена, неизгодна за продавача. Купувачите по сделката били член-
кооператори с малки вземания, които са придобили имота в съсобственост, което
опровергавало тезата на синдика, че в резултат на решението на ОК на
несъстоятелната кооперация били облагодетелствани клен кооператори с големи
вземания, следствие на което не било останало имущество за удовлетворяване на
член кооператорите с малки вземания. Съ с сключването на процесната сделка
кредиторите на несъстоятелността спечелили, тъй като срещу придобития за
20000лв. имот било погасено вземане и не били понесени разноски по сделката,
възлизащи общо на 40000лв. След сключване на сделката двете ответници останали
кредитори на кооперацията, тъй като имали непогасени вземания от направени от
тях вноски. Не било налице и основание за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, тъй
като липсвало увреждане и знание за увреждане на кредиторите. Моли да се
постанови решение, с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
направените в производството разноски.
В законоустановения срок е постъпила
допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647,
ал.1 т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД по изложените преди това доводи. Признава се
обстоятелството, че чрез продажбата на недвижимия имот първият ответник –
несъстоятелен длъжник е изпълнил свои парични задължения към ответниците член –
кооператори, т. е. изпълнението е извършено чрез даване вместо изпълнение като
способ за погасяване на парични задължения, както и това, че сделката е
сключена по пазарни цени, като е поискал като ответник да бъде конституиран
съпруга на ответницата М.К.Д.Б.Ц.Д., който в отговора на исковата молба е
оспорил двата иска и е поискал те да се отхвърлят като неоснователни.
Постъпили
са допълнителни писмени отговори от ответниците
на допълнителната искова молба, в които се излагат допълнителни
съображения за неоснователност на основния и евентуалния искове, и се поддържа
направеното искане те да се отхвърлят и да им се присъдят направените по делото
разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По
делото няма спор, че с влязло в сила решение №
162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и е
открито производство по несъстоятелност на КСК РПКс
начална дата на неплатежоспособността - 30.04.2018 г.
Посочените обстоятелства се установяват и от обявените в ТР актове по партидата
на дружеството.
Представено е определение № 440/16.11.2018 г.
по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС, с което И. С. Т. е назначен за
постоянен синдик на КСК “РПК“.
По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016
г. от извънредно общо събрание на КСК “РПК“. На него е взето решение след
постъпване на определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на
недв. имоти, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните
вноски, да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във ВСК на
всички членове на части по 10 %. ОС е приело още решение член кооператори,
които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат вместо
плащане недв. имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка
на независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането
си от кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на
допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия, която да извършва
мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата способа за
удовлетворяване на вземанията на член кооператорите. Правомощията на комисията
включват участие в заседанията на УС със съвещателен глас.
Представен е Протокол от 21.03.2018г.
заседание на тръжната комисияание на КСК „РПК“ в изпълнение на приетите от УС Правила
за провеждане на търгове за закупуване имоти на кооперацията чрез прихващане на
стойността на имота с направени от член-кооператори допълнителни вноски, от
който е видно, че ответниците Д. и В. са участвали в търг за закупаване на
процесния имот с обявена начална цена 35000лв. като наддавачи и той им е
възложен в съсобствуност при права 26060/35000 за Д. и 8940/35000 за В.. Съгласно представените по
делото счетоводни спраки за вземания на купувачите от КСК“РПК“ към датата на
сключване на процесната покупко-продажба Д. е имала вземане като
член-кооператор от дялови и допълнителни вноски в размер на 28044,82лв., а В. –
в размер на 9353,89лв. В резултат на
извършеното прихващане вземането на Д. е погасено до размер на 26060лв., а на В.
– до размер на 8940лв., като за остатъка
от 1984,82лв. първата от тях и за
413,89лв. втората са включени в списъка
на приетите вземания, възлизащи общо на малко повече от 5065655, 66лв., които
ще бъдели удовлетворени съразмерно след осребряване на имуществото на
кооперацията, тъй като всички кредитори били хирографарни.
Видно от протокол от заседание на тръжната
комисия към КСК „РПК“, формирана въз основа на решение на ОС и УС на
кооперацията, на 21.03.2018г. е проведено заседание, удостоверяващо проведено
наддаване и класиране за закупуване на недв. имот, находящ се в гр.***, област
Русе, ул.“***, представляващ него масивна жилищна сграда с площ 80кв.м, заедно
с избено помещение от 30кв.м и второспетенна сграда с площ от 2кв.м, построени
с отстъпено право на строеж в държавно дворно място, представляващо *** по
плана на гр.***, област Русе, целият с площ 680кв.м, при граници:ул.“***, с
обявена начална цена съгласно списък на имоти на кооперацията и доклад на
лицензиран оценител в размер на 35 000 лв. Ответниците Д. и В. са били
единствени участници в търга, предложили са за имота сумата 35000лв. и са
класирани като единствени наддавачи.
Видно от приложен по делото, неоспорен
нотариален акт № 24, том I, рег. №195, дело 20 от 26.04.2018 г. на нотариус КК
с район на действие РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 4910/26.04.2018 г., акт
№110, том 11, дело № 2192 ответникът КСК “РПК“ продал на ответниците Д. и В. своя недвижим имот - находящ се в гр.***, област
Русе, ул.“***, представляващ него масивна жилищна сграда с площ 80кв.м, заедно
с избено помещение от 30кв.м и второспетенна сграда с площ от 2кв.м, построени
с отстъпено право на строеж в държавно дворно място, представляващо *** в кв.***
по плана на гр.***, област Русе, целият с площ 680кв.м, при граници:ул.“***“, ***
за сумата 35000лв., от която първият купувач дължи сумата 26060лв., а вторият –
8940лв. Данъчната оценка на имота е 4176,30 лв. В НА е договорено, че вместо
заплащане на дължимата продажна цена страните се съгласяват да се прихване
задължението за плащане на цената по сделката с насрещните задължения на
продавача към купувачите по вземания на член-кооператора от срочни допълнителни
вноски до размера на продажната цена.
От приложеното удостоверение, издадено
от Община Русе се установява, че ответницата Д. е била в брак с ответника Д.
към датата на сключване на процесната покупко-продажба, а ответницата В. е била
вдовица.
Видно от счетоводни справки №№ 17 и 18/23.06.2020
г. към 26.04.2018 г. отв. М.Д. е имала дялови вноски в размер на 5 лв. и
допълнителни вноски в размер на 28044,82лв. и след извършеното прихващане остава да получава сумата 1984,82.
допълнителни вноски. Ответницата Г.В. еп имала дялови вноски в размер на 5лв. и
допълнителни дяволи вноски в размер на 9353,89лв., като след извършеното
прихващане в размзер на 8940лв. има да получава от кооперацията 413,89лв.
Към доказателствата са приобщени и протокол №
33/11.03.2017 г. и протокол № 34/10.03.2018 от проведени годишни отчетни ОС на
КСК „РПК“
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно
и субективно съединени искове по чл. 647, ал.1 т. 6 ТЗ и евентуален по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД.
Исковете са предявени от синдика в преклузивния едногодишен срок от откриване
на производството по несъстоятелност, поради което са допустими.
По иска с правно основание чл. 647,
ал. 1, т. 6 ТЗ
За успешното провеждане на иска за
обявяване на процесната сделка за недействителна, ищецът
следва да установи наличието на всички елементи от
фактическия
състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ в кумулативна
даденост, а именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок преди
подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, тази сделка
да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано лице с длъжника.
Първото изискване
на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 30.04.2018
г., а атакуваната сделка е извършена на 26.04.2018 г.
Следващото изискване на закона е да
е налице сделка, която уврежда кредиторите.
В настоящия случай сделката,
оформена с подписания от страните нотариален акт,
представлява даване вместо изпълнение по смисъла на
чл. 65 ЗЗД, с нея е погасен паричен дълг на
несъстоятелния длъжник - първият
ответник към негов кредитор – втората и третата
ответници и тя е сключена по пазарни цени. По тези
въпроси между страните не съществува спор. По делото не е спорно и това, че както купувача по сделката, така и останалите
кредитори /член-кооператори/, чиито вземания са включени в списъка на приетите вземания,
са хирографарни кредитори.
Подобно привилегироващо един хирографарен кредитор
действие наистина накърнява правата на останалите хирографарни кредитори, но не
уврежда масата на несъстоятелността.
Последиците на извършено от длъжника
погасяване на негово изискуемо парично
задължение, независимо от начина на изпълнението, какъвто безспорно е и този по чл. 65 ЗЗД, се уреждат в разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ,
като за уважаването на иск на това основание се изисква кумулативно: договорът
да е сключен след началната дата на неплатежоспособността и същевременно в
шестмесечен срок, съотв. в хипотезата на ал. 3 във вр. с ал.4, т.1 на чл.646 ТЗ
на свързаност на страните или знание за неплатежоспособност в едногодишен срок,
преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Уредбата
на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, в приложимата към
настоящия спор редакция на чл. 646
ТЗ и чл. 647 ТЗ , обн. в ДВ бр.20 от 2013 г.,
съответно разграничава: искове по чл. 646 ТЗ за обявяване на относително
недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от
страна на длъжника, които създават т. н.
„преферентен ефект” на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват
привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от
имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки
императивната уредба на тази материя в чл.722, ал.1
ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да не
бъдат удовлетворени изцяло или отчасти, и
отменителни искове по чл. 647 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки и
действия с имущество на длъжника , безвъзмездни или неравностойни, както и
всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника във вреда на
кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и учредяване на реално
или лично обезпечение върху такова имущество в полза на трети лица или на
кредитор-свързано лице с длъжника. Във всяка една от отделните хипотези на
защита и по двата вида искове се предвижда като елемент на фактическия състав:
сделката или действието да е извършено в определен срок преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ.
При
първия вид искове, тези в отделните хипотези на чл. 646
ТЗ, законодателят не е включил като обща предпоставка изобщо имуществено
увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в
намаляване на съдържанието на последната, а се цели преодоляване само на т. нар. „преферентен
ефект“ на уредените там сделки и действия на
длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание при преферентните
искове законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на сделките и
действията в хипотезите на чл.646 ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща
предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат извършени, съответно
сключени, след началната дата на неплатежоспособност.
Обратното важи за отменителните искове
по чл. 647 ТЗ, включително и за този, предявен
в хипотезата на чл. 647,
ал.1, т.6 ТЗ: имущественото увреждане на
кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на
нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от
страна на длъжника с негово имущество или създаването на опасност от такова
увреждане /случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/ е обща
характеристика на атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за
тяхната основателност, като от значение е само дали съответните увреждащи
правни действия са извършени в рамките на съответните срокове преди предявяване
на молбата по чл.625 ТЗ. В този смисъл е Решение № 224/18.12.2017
г. по т. д. № 513/2017 г. , І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
При
така изложеното, съобразявайки и обстоятелството, че липсва логика законодателната воля да позволява едно и също действие
да попадне в приложното поле на два отделни отменителни иска, чиито
подозрителни периоди са различни формулирани, се налага извод за
неоснователност на така предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ поради отсъствието
на материално-правна предпоставка за уважаване на иска – процесната
покупко-продажба да представлява „сделка, която уврежда кредиторите“.
Искът е неоснователен и и не може да се
уважи, и поради това, че лицата по сделката не са от категорията на „свързаните
лица“ по смисъла на § 1, ал. 1 ДР на ТЗ. В цитираната разпоредба
точно и изчерпателно са уредени хипотезите, с които законодателят дефинира
понятието свързани лица. Нормата е от императивен характер и разширителното й
тълкуване е недопустимо.
По иска с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД
Евентуалната претенция по общия ред на защита по чл. 135 ЗЗД също остана недоказана. От една страна не се установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с даването вместо изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг.
Действително, в практиката по Павловия
иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни активи винаги е
увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата на
несъстоятелността, следва да се отчита универсалния характер на производството.
В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е намалял и пасива,
с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се счита накърнено. При
уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за общо удовлетворяване,
съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще отпадне при отмяната на
сделката. Поради този ефект, застрашаващи
масата са преферентните погасявания, но само тези, както бе посочено и по-горе,
извършени след спиране на плащанията - чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. В настоящия случай масата е намаляла, но насрещната
престация е известна и реституцията с цел попълване на масата ще породи и нова
конкурираща претенция – тази на втория ответник. С наведените от синдика фактически твърдения в
исковата молба увреждащият характер на процесната сделка е очертан като
предварителна преференция в полза на получилия плащане кредитор преди да е
възникнало основанието за универсалната конкуренция. Договарящите се следва да
са целели именно преферентен ефект на даването вместо изпълнение. По делото не се събраха такива данни. В случая не се
доказа категорично намерение и на двете страни да увредят бъдещите кредитори на
несъстоятелния прехвърлител, каквото е изискването по чл.135, ал.3 ЗЗД. Напротив, установи се наличие на типичната за този вид
договаряне цел - погасяване на дълг с цел ограничаване на неблагоприятните
последици от евентуално принудително изпълнение. Това се установява от
приложения протокол на ОС на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. Само
доказаното намерение за увреждане и у двете страни е основание за уважаване на
иск, предявен от синдик, доколкото общността на кредиторите, чийто права той
защитава, не може да се счита възникнала преди сделката, съответно и единствено
приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Евентуално заявената претенция по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД е неоснователна и следва
да се отхвърли.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ в
тежест на масата на несъстоятелността следва да се възложат държавните такси за
разглеждане на неоснователните претенции в размер с цена на иска 4178,30лв., на
колкото възлиза данъчната оценка на процесния имот.. Дължимата държавна такса
следва да се събере по правилото на чл. 71, ал. 2 и 72, ал. 2 ГПК за един иск в
размер на 41,78 лв.
Предвид направеното искане и на
основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК, основателна е молбата на ответниците за
възлагане на разноските, направени за защита по изцяло неоснователните спрямо тях
претенции. Направените разходи са доказани в общ размер на 1600 лв и в този
размер следва да се присъдят.
По изложените съображения Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен
синдик на КСК„РПК“ /в несъстоятелност/ срещу "КСК„РПК“ /в несъстоятелност/,
чрез законния й представител - управителя ЮГДи М.К.Д., ЕГН**********, съпруга й
Б.Ц.Д. и Г.А.В.,***, иск на основание чл
647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на
увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице,
сключена в двугодишен срок преди подаване на молба за откриване на производство
по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт № 24, том I, рег. №195, дело
20 от 26.04.2018 г. на нотариус КК с район на действие РРС, вписан в СВ Русе с
вх. рег. № 4910/26.04.2018 г., акт №110, том 11, дело № 2192, с която
ответникът КСК “РПК“ продал на ответниците Д. по време на брака й с ответника Д.
и на ответницата В. своя недвижим имот -
находящ се в гр.***, област Русе, ул.“***, представляващ масивна жилищна сграда
с площ 80кв.м, заедно с избено помещение от 30кв.м и второспетенна сграда с
площ от 2кв.м, построени с отстъпено право на строеж в държавно дворно място,
представляващо *** в кв.*** по плана на гр.*** област Русе, целият с площ
680кв.м, при граници:ул.“***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на КСК„РПК“ /в
несъстоятелност/ срещу "КСК„РПК“ /в несъстоятелност/, чрез законния й
представител - управителя ЮГДи Р. П. К. ЕГН********** от гр. Русе евентуален иск по
чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелен длъжник на сделка, обективирана в нотариален акт № 24, том I,
рег. №195, дело 20 от 26.04.2018 г. на нотариус КК с район на действие РРС,
вписан в СВ Русе с вх. рег. № 4910/26.04.2018 г., акт №110, том 11, дело №
2192, с която ответникът КСК “РПК“ продал на ответниците Д. по време на брака й
с ответника Д. и на ответницата В. своя
недвижим имот - находящ се в гр.*** област Русе, ул.“***, представляващ масивна
жилищна сграда с площ 80кв.м, заедно с избено помещение от 30кв.м и
второспетенна сграда с площ от 2кв.м, построени с отстъпено право на строеж в
държавно дворно място, представляващо *** по плана на гр.***, област Русе,
целият с площ 680кв.м, при граници:ул.“***.
ОСЪЖДА КСК РПК/в несъстоятелност/ чрез синдика И.С.Т.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на държавния
бюджет по сметка на Окръжен съд Русе сумата 83,56 лв., представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл.
649, ал. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА КСК„РПК“ /в несъстоятелност/, чрез
синдика И.С.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на М.К.Д.
с ЕГН********** ***77лв. разноски на основание чл. 620, ал. 7 ТЗ и чл. 78, ал.
3 ГПК, а на Г.А.В. с ЕГН********** ***, сумата 403лв. разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: