№ 1
гр. Елхово, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20222310100313 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г../ и по чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът Н. П. Г., ЕГН **********, от гр.Б, действащ, чрез процесуален
пълномощник адвокат Г. С., вписан в Адвокатска колегия - Б, със съдебен адрес за връчване
на призовки и съобщения: гр.Б, ул. „В.Л." № 16, ет.2, офис 210, в исковата си молба против
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи,
със седалище гр.София 1202, бул."К.М.Л." 46, представлявана от Директора й, твърди, че е
държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по
което заема длъжност "младши инспектор" в Гранично полицейско управление - Елхово при
Регионална Дирекция „Гранична полиция" - Елхово, която е структурно подчинена на
Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР - гр. София и статутът му на такъв е
регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ.
Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 176 и чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР на
държавните служители на МВР се дължи допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд, както и че нормалната продължителност на работното време,
регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, а съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР „Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-_, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период."
Излага, че в чл.187, ал. 5 от ЗМВР е предвидено, че работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за отработено до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно нормата на чл.187, ал.9
1
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния
период от 17.10.2019г. - 09.07.2020г. са действали последователно Наредба №8121з-
407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично
е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата), докато в следващите Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1,143.
Ищецът счита, че липсата на такава норма, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и следва субсидиарно да се
приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.), предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място".
Ищецът сочи, че за периода 17.10.2019г. - 09.07.2020г. е положил извънреден
труд от 60 часа, получен в резултат на преизчисляването на нощния труд в дневен, поради
което ответникът му дължи приблизителна сума в размер на 700лв. Неплащането в срок на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд е довело до възникване на
задължение за мораторна лихва, като за периода 31.01.2020г. до 30.05.2022г. същата е
приблизително в размер на 70лв.
С тези съображения моли съдът да осъди ответната Дирекция на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР да му заплати сума в размер на 700лв.
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
17.10.2020г. - 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143 и сума в размер на 70лв. - представляваща мораторна лихва върху
дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода 31.01.2020г. до 30.05.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и присъждане на направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
С молбата са заявени доказателствени искания.
Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител
юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.
Ответникът сочи, че за процесния период ищецът е изпълнявала служебните си
задължения на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан
на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.
Сочи се и че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
2
служители като цяло, така и в частност на тези от тях работещи в МВР, поради това, че
нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.
Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13
Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август
2018г.)
В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база,
която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда
(съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и
служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през
процесния период.
Ответникът, с отговора изрично е заявил и че не оспорва обстоятелството, че за
процесният период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
Иска се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани
и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищецът, редовно призован, се явява процесуалният му
представител – адв.Г. С. от АК-Б, който поддържа предявените с исковата молба искове по
основание. Прави уточнение, ищецът е работил на 12- часови работни смени. Досежно
размерът на исковите претенции, в хода на провелото се на 23.11.2022г. открито съдебно
заседание, въз основа на заключението на вещото лице А. Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3
предл.1-во от ГПК, е допуснато по искане на адв.С. – намаляване в размера на главния иск,
предявен с исковата молба за сумата 700.00 лева, в размер на сумата от 527,98 лева и
увеличаване в размера на акцесорния иск за лихви, предявен с исковата молба за сумата
70.00 лева, в размер на сумата 109.00 лв., като в частта за разликата в размера на главния
иск до заявения с исковата молба размер производството е прекратено поради направено
частично оттегляне на иска. В хода на устните прения адв.С. пледира за уважаване на
исковете, съобразно направените изменения в размерите им. Счита същите за доказани по
основание и по размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски,
съобразно представен списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от
процесуалния си представител – юрисконсулт Я Т., която поддържа заявеното с отговора си
оспорване на предявените искове по основание и размер. Процесуалният представител на
ответника в съдебно заседание изрично заявява, че не оспорва обстоятелството, че ищецът е
полагал труд на 12-часови работни смени. В хода на устните състезания въз основа както на
изложеното в писмения отговор, така и на съображенията, възведени в представени писмени
бележки, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за
постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на практиката на
ОС-Русе, ОС-Хасково и ОС-Велико Търново по идентични казуси. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по смисъла
3
на чл.80 от ГПК. В случай на уважаване на исковете, се претендира възнаграждение с оглед
прекратяване на производството, тъй като е допуснато намаляване в размера на главния иск,
като е заявено искане за извършване на прихващане, претендира се и разноските за адвокат
на ищовата страна да не надвишават минималните размери, предвидени в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения по
съществото на спора юриск.Т. е изложила в представени писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период – от
17.10.2019г. - 09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като
ищецът Н. П. Г. е заемал длъжността младши инспектор в Гранично полицейско управление
- Елхово в Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция
„Гранична полиция"- София, т.е. бил е със статут на държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа и е полагал труд и през
нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), като отработеното време е било отчитано
сумарно, в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена по искане на ищцовата
страна, изслушана и приета към доказателствата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, А. Г. Т., е направил изчисленията си, позовавайки се на данните по
нарядните дневници при ГПУ-Елхово и протоколи, както и на издадените от Министъра на
вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби, счетоводни документи,
извлечения, справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово. В писменото си заключение,
поддържано и в хода на изслушването му, вещото лице е констатирало, че за процесният
период от 17.10.2019г. - 09.07.2020 г. ищецът е положил нощен труд общо в размер на 432
часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен.
В резултат на превръщането на положения от ищеца Н. П. Г. нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, е установено, че същият възлиза общо на 493.78 часа /колона 7 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният
нощен труд в часове и приравнения, е общо за процесния период в размер на 61.78 часа.
Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не е било заплащано към момента на
проверката от експерта в счетоводството при ответника – 17.08.2022г. допълнителен
извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления, експертът е посочил, че
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период възлиза
общо на 527.98 лв. Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава
върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 31.01.2020 г. до датата на подаване на иска - 02.06.2022 г., с натрупване за периода
на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия,
начиная от 31.01.2020г., когато е било дължимо първото такова възнаграждение от
процесния период, до подаването на исковата молба в съда – 02.06.2022г., възлиза на общата
сума от 109.53 лева. Към заключението е приложена и подробна справка, в табличен вид, с
данните за основното месечно възнаграждение за процесния период по месеци; часовата
ставка; съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за
процесния период от време, обосновали даденото от вещото лице заключение за часовете
нощен труд. Така изслушаното и поддържано от вещото лице Т. заключение по
експертизата, не се оспори от страните, като съдът го прецени за обективно, обосновано и
4
компетентно изготвено, поради което се възприема изцяло по отношение направените
изчисления касаещи главния иск. Заключението в частта на изчисленията направени
относно размера на мораторната лихва не се възприема от съда, предвид обстоятелството,
че в тази част вещото лице не е отговорило съобразно поставената му задача. При поставена
задача вещото лице да определи размера на мораторната лихва за всяко едно от процесните
задължения за периода от 31.01.2020 година до 30.05.2022 година, вещото лице е изчислило
лихвата върху сумите формиращи главницата не до 30.05.2022 година, а до 02.06.2022
година, т.е. изчислението е направено за по - дълъг период. Поради това и тъй като исковата
претенция е за мораторна лихва за периода от 31.01.2020 година до 30.05.2022 година съдът
не кредитира заключението в частта относно размера на законната лихва.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба
и като изходи и от петитума на същата, съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от
ГПК предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове по следния начин:
иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14
от 2015 г./ - за заплащане на сумата от 700.00 лв., намалена по реда на чл.214 ал.1 изр.3
предл.1-во от ГПК на сумата от 527, 98 лева, представляваща неизплатеното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.10.2019г. - 09.07.2020г. в
размер на 61.78 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и акцесорен иск с правно
основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 70.00 лева, увеличена по реда на
чл.214 ал.1 от ГПК на сумата от 109.00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2020 година до 30.05.2022 година, начислена върху дължимите от работодателя суми,
явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
17.10.2019 г. до 09.07.2020г.
Предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на
настоящия спор.
Разгледани по същество:
Относно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от
ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./:
Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се
регулира от специалния Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ както по
отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд - установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно възведеното в разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
5
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Според действаща към
момента, за който се претендира вземането на ищеца редакция на чл.187, ал.5 от ЗМВР
/преди изм. ДВ бр.60/2020г./, работата извън редовното работно време, се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа, вкл. и през нощта (в
часовия интервал от 22.00 часа до 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това
следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, в редакцията на ДВ бр. 14 от 2015 г.
/преди изменението с ДВ бр.60/2020г./, „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи“. За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация
на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. /за
периода от 17.10.2019г. до 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода
от 10.01.2020 г. до 09.07.2020г./, издадени от Министъра на вътрешните работи, които
уреждат реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г.
респ. на чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /идентични по съдържание/, за
държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през
нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2,
изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с
коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като
последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от
2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащите през процесен период наредби - Наредба №
8174з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. няма норма, аналогична на
цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143.
При липсата на специално правило, възвеждащо методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, действително е налице нормативна празнота,
като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд
/НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма, не означава
6
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в
дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а по-скоро представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва
да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Съгласно
цитираната разпоредба от НСОРЗ, е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители, полагащи труд.
За процесния период от 17.10.2019г. до 09.07.2020г. приложение намират и
разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като
съгласно чл.9б от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по чл.142,
ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време,
определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО,
когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Поради изложеното и при липсата на специално действащо законово правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, настоящият съдебен състав намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее по силата на прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно
който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон,
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период – 17.10.2019г. - 09.07.2020г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от
НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането
на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за
съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993г.) от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) правило на пресмятане на трудовия стаж,
което се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
7
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на
тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените
дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд.
В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20г.- че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници
трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на
полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е
посочил също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел /решение от 06.10.2021г., Sumal, C 882/19,
EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/. Предвид изложеното съдът счита, че в
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Не случайно с ДВ бр. 60 от 2020г., в сила от 10.07.2020г., е изменена
разпоредбата на чл.187 от ЗМВР като е приета нова ал.4, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е
уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент.
Следователно с оглед на гореизложеното, за ищеца се поражда право да
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен
такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и
се възприе като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, съобразно възложените
му задачи. Видно от експертното заключение на вещото лице Т. налице е за процесния
период от време – от 17.10.2019 година до 09.07.2020 г. положен от ищеца Н. П. Г. нощен
труд в размер на 432 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно
работно време възлизат на 493.78 часа, като разликата от 61.78 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно не е заплатена. Вещото лице в заключението си е посочило, че
изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен
и отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в общ размер на 527, 98 лева, в какъвто
размер е и заявената претенция по този иск, след направеното изменение по реда на чл. 214
ал.1 изр.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14
8
от 2015 г., преди изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020г./ - за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.10.2019 г. до 09.07.2020г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 527, 98 лева.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, исковата молба
има характер на покана, поради което акцесорната претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
17.10.2019 г. до 09.07.2020 година в размер на 527, 98 лева, считано от 02.06.2022г. - датата
на предявяване на иска, до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от
ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
Относно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорният характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед
уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за
присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на
работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото се
допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи
го в забава. Размерът на мораторната лихва, със съответното натрупване, върху всяка една
от главниците за периода от изпадане на длъжника в забавата за плащанията по
тримесечия, считано от последното число на месеца, следващ последния месец на
тримесечието, за което се дължи заплащане на извънреден труд, начиная от 31.01.2020 г. до
30.05.2022 г. съдът изчисли с електронен калкулатор на НАП за законна лихва, публикуван
на уебсайта на НАП, в размер на сумата от общо 109,09 лева.
С направеното изменение на иска е заявена искова претенция за мораторна лихва
в размер на 109.00 лева. Същата за процесния период както се посочи и по - горе се
изчисли от съда в размер на 109,09 лв., т.е. над претендирания размер. Следователно
акцесорният иск за сумата от 109.00 лева се преценя за основателен и доказан, поради което
съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 109,00 лева с оглед
допуснатото изменение.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените пред тази инстанция разноски. Процесуалният представител на ответника е
направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на
приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на
заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и
недопускане на злоупотреба с процесуално право.
Ищецът доказва и претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500лв., от които 400 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
по главния иск и 100 лв. - договорено и заплатено възнаграждение по акцесорния иск, и
пътни разноски в размер на 45.07 лева направени за явяване в съдебно заседание. В
случая, съобразно цената на предявените и уважени по делото искове, минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г.,
по всеки от предявените искове е в размер на по 400 лв. В случая разноските за адвокатско
възнаграждение по главния иск са в размер на минимума, а за акцесорния под минимума
установен в Наредбата, поради което направеното от ответната страна възражение за
9
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и в
полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лв. На ищеца следва да се присъдят и направените
пътни разноски в размер на 45.07 лева за явяване в съдебно заседание, или общо 545.07 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото. В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ответникът също своевременно е заявил искане за присъждане на разноски.
Такива му се дължат на основание чл.78, ал.4 във вр.ал.8 от ГПК, с оглед частичното
прекратяване на главния иск, определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. чл.23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство възнаграждението на юрисконсулта на
основание чл. 26а вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ се
определя в размер на по 100 лева за защита по всеки от исковете.
По отношение частта, в която производството по главния иск е прекратено /за
сумата от 172,02 лева/ ищеца дължи на ответника разноски в производството в размер на
24,57 лева.
И двете страни в процеса са направили изявления за извършване на прихващане
/компенсация/ на присъдените съдебни разноски, поради което с оглед изхода на процеса,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на
520,50 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 50.00 лева, както и
направените по делото разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 200.00
лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”К.М.Л.” 46,
представлявана от Директора - Гл. комисар Р.Д., да заплати на Н. П. Г., ЕГН ********** от
гр.Б, обл.Б, действащ, чрез пълномощник адв. Г. С., вписан в АК – Б, със съдебен адрес:
гр. Б, ул. „В.Л.“ № 16, ет.2, офис 210, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2
от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./ сумата от 527,98 лева /петстотин двадесет и
седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 61.78 часа за периода от
17.10.2019 година – 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 02.06.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, с посочени по-горе данни, да заплати на Н. П. Г., ЕГН ********** от гр.Б,
обл.Б, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 109.00 лева /сто и девет лева/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 527,98 лева, за периода
на забавата, считано от 31.01.2020 година до 30.05.2022 година.
10
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”К.М.Л.” 46,
представлявана от Директора Гл. комисар Р.Д., да заплати на Н. П. Г., ЕГН ********** от
гр.Б, обл.Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК разноски по компенсация за съдебното
производство в размер на 520,50 лева /петстотин и двадесет лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”К.М.Л.” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Р.Д., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово 50.00 лева /петдесет
лева / - държавна такса върху уважените искове и 200.00 /двеста/ лева - разноски по
делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист - 5.00 /пет/ лева държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в ЧАСТТА му, с която е уважен искът с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр.
с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването му.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11