РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 244

 

гр. Пловдив,  09.01.2024 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: П. КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2702 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от П.Я.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Д.П.,  срещу  заповед № 23-0432-000403/29.09.2023 г. на началник на Районно управление /РУ/ 01  при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, мотоциклет марка  „Сузуки“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че заповедта е издадена от лице без компетентност, страда от съществени пороци във формата, не съдържа мотиви и пряко противоречи на закона. Оспорва се установената от контролните органи фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят към момента на проверката е притежавал валидно свидетелство за управление на процесното моторно превозно средство. В този аспект се сочи, че релевантен е моментът на успешно полагане на изпит, а не датата на издаване, респ. получаване на на самия документ. Претендира се присъждане на съдебни разноски.  

3. Ответникът Началник на РУ 01 при ОДМВР – Пловдив поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Оспорва размер на разноските на другата страна.

 

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 1020765/29.09.2023 г. от С. Н. К. , на длъжност полицай в РУ 01  при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 29.09.2023 г., в 23:20 часа, в гр. Пловдив, ***до  № 38 с посока на движение от изток към запад П.Я.К. управлява  мотоциклет марка  „Сузуки“ модел ГСХ 1300 Р с рег. № *** /лична собственост/ без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

6. Срещу констатациите в АУАН № 1020765/29.09.2023 г. е подадено възражение от страна К., в което се твърди, че към датата на проверката е положил успешен изпит за категория „А“, поради което макар СУМПС да не му е било издадено, същият е притежавал правоспособност за управление на мотоциклет.

7. Според данните в представените към преписката справка от АИС „Български документи за самоличност“ и справка от АИС на МВР за нарушител/водач,  на  13.09.2023г. П.Я.К. е придобил правоспособност за управление на МПС от категория „А“ по Протокол № 1567 от 07.09.2023г. и подадена Карта за медицински преглед № 4331/11.09.2023г. Свидетелството за управление на МПС от категория „А“ по Протокол № 1567 от 07.09.2023г. е издоено на водача на 02.10.2023г. с № ********* и срок на валидност до 02.10.2033г.

8. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 23-0432-000403/29.09.2023 г., с която административният орган за нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП е приложил спрямо П.Я.К. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца.

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Представена е също заповед № 8121К-6674/27.05.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която длъжностното лице – издало оспореният в настоящото производство административен акт, е назначено на позиция началник на РУ 01  при ОДМВР – Пловдив.

IV. От правна страна:

10. Описаните в АУАН № 1020765/29.09.2023 г.  фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, спор между страните не се концентрира по установената от административния орган фактическа обстановка, а третира тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП поставя императивното изискване, за да управлява моторно превозно средство, водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка по т.2 "а", б. „а“ е: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата и установено по съответния ред административни нарушения, а именно: управляване на моторно превозно средство от водач без правоспособност; от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; или от водач, който е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че  процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Доказателствата по делото сочат, че на 29.09.2023 г., в 23:20 часа, в гр. Пловдив, ***до  № 38, жалбоподателя макар и с придобита на 13.09.2023г. правоспособност за управление на МПК от категория „А“, е управлявал без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Този релевантен за състава на нарушението документ е издаден на водача на 02.10.2023г. със срок на валидност до 02.10.2033г. При това положение не може да има съмнения, че на посочените в АУАН дата, място и част оспорващият е реализирал състава на нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, който допуска управление на МПС от водач,  само ако същият притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. За съставомерността на това административно нарушение се явява ирелевантен моментът на придобиване на правоспособността, тъй като водачът има право да управлява съответната категория на МПС само в срока на валидност на издаденото му СУМПС и само ако притежава такъв документ.

Този извод се подкрепя и от нормата на чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн. ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.), според която свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. По аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 10 и т. 15 от Наредбата датата на издаване на СУМПС и датата на придобиване на категорията или категориите МПС са самостоятелни фактически обстоятелства, които подлежат на удостоверяване. Наличието на първото е предпоставка за възникване на второто, така щото като карен резултат от процедурата водачът да притежава СУМПС валидно за категорията, за която е придобил правоспособност. В случая притежанието на релевантния за упражняване на правото документ се установява от дата 02.10.2023 г., когато е издадено СУМПС и от който момент важи и срокът на неговата валидност. 

Ответният административен орган  не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Мярката в приложения  минимален размер  кореспондира с установената по делото фактическа обстановка.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

11. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Я.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Д.П.,  срещу  заповед № 23-0432-000403/29.09.2023 г. на началник на Районно управление 01 при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: