№ 6857
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100509021 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12914/02.07.2025, постановено по гр.д. № 29681/2024 г. на
СРС, ГО, 65 състав, е признато за установено по предявените от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу А. Г.
Д., ЕГН: **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 98, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. Д. дължи на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД сумите, както следва: 5 004,03 лв., представляваща сбор от
служебно начислена цена на консумирана електрическа енергия в размер на
сумата от 2 254,49 лв. за периода от 10.11.2022 г. до 09.02.2023 г., съгласно
фактура № 3457855/14.02.2023 г. и съставен констативен протокол №
1028588/09.02.2022 г. и сумата от 2 749,54 лв. за периода от 10.03.2023 г. до
09.06.2023 г., съгласно фактура № 3476245/14.06.2023 г. и съставен
констативен протокол № 1028465/09.06.2023 г., и двете относно
административен адрес: гр. ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023 г. до окончателното
плащане, както и сумата от общо 91,45 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 28.02.2023 г. до 30.06.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
41864/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 16.08.2023 г.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство А. Г. Д., в която се твърди, че решението
е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че „ЕРМ – Запад“ АД в
качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа не е
материално правно легитимиран да получава плащания от крайните клиенти
въз основа на корекции поради неправилно/неточно измерване или
неизмерване на електрическа енергия поради въздействие върху средството за
търговско измерване или схемите за свързване. Поддържа се, че действително
такава възможност е разписана в нормата на чл.56,ал.1 ПИКЕЕ, но тази норма
излиза извън предоставената на КЕВР законова делегация в чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ.
Поддържа се, че макар ответникът да е бил настанен в процесното жилище на
16.09.2015 г., липсват доказателства същият все още да го обитава. Твърди се,
че видно от Протокол № 1028465/09.06.2023 г. при извършената проверка е
констатирано, че електрозахранването към обекта е прекъснато, поради което
очевидно електроенергия не е била доставяна и не е имало основание за
извършване на корекция. Отделно се сочи, че показанията на свидетелите
относно извършената проверка били хаотични, противоречиви и нелогични и
не е следвало да бъдат кредитирани. Моли се за отмяна решението и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД оспорва
подадената въззивна жалба. Твърди, че е налице подзаконово възлагане на
вземанията за корекция, като се касае за специална разпоредба, дерогираща
общите правила,съответно не е налице противоречие между законов и
подзаконов нормативен акт. Сочи, че по делото е доказано възникване на
облигационна връзка, като в тежест на ответника било да докаже евентуално
нейно прекратяване. В отговора се навежда, че свидетелите безпротиворечиво
установили фактите относно извършената проверка. Моли се за потвърждаван
на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстнционния съд е образувано по
предявени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу А. Г. Д., ЕГН: ********** положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер на 5
004,03 лева, представляваща дължима сума за фактурирана при установен
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за което са издадени фактури № 3457855/14.02.2023 г. и №
3476245/14.06.2023 г. за период от 10.11.2022 г. до 09.06.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 91,45 лева, представляваща мораторна лихва за период от 28.02.2023
г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 24303/16.08.2023 год. по ч. гр. д. №
41864/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители
ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Качеството
"потребител" е дефинирано в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца и е свързано с притежаването на
правото на собственост или на ограничено вещно право върху даден имот.
Облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа
енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е
необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия. От представената по делото Заповед № 547-04-72/09.09.2015 г. се
установява, че на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община, ответникът А. Г. Д. е настанен заедно с членовете на своето
семейство в общинско жилище, находящо се на процесния административен
адрес, а именно: гр. ****. Приложено е и заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди с вх. № ********** от 07.10.2015 г.,
изходяща от ответника А. Д. в качеството му на ползват на общински
3
апартамент 89, находящ се в гр. ****, за откриване на партида на негово име,
като при ищцовото дружество е открита партида за обект на потребление: гр.
****, с кл. № 530001673225. Ето защо и въззивният съд приема, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет на
доставката на електрическа енергия в посочения имот, като от представените
доказателства по делото е видно, че и през процесния период партидата се е
водила на ответника. Облигационното правоотношение е възникнало като
безсрочно, като по делото няма доказателства същото да е било прекратено
или изменено, поради което и въззивният съд приема, че ответникът е бил
потребител на електричска енергия през исковия период за процесния имот, с
оглед на което и доводът за липса на облигационно правоотношение се явява
неоснователен.
По отношение на въпроса дали ответникът се явява материално – правно
легитимиран да извършва корекции и да получава плащания от крайни
клиенти, въззивният съд намира следното: в трайно установената практика на
ВКС / решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т.о.,
решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение
№ 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о/ е прието, че със ЗИД
на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: т.е . само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със
съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението
на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г., както
съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
След формиране на цитираната съдебна практика са настъпили изменения
както в законовата уредба – Закона за енергетиката /ЗЕ - ДВ, бр.38/2018г., ДВ,
бр.41/2019г./, така и в подзаконовата – приети са от КЕВР нови ПИКЕЕ - ДВ
бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г., при действието на които се е развила
процесната корекционна процедура и която уредба е приложима в случая..
Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа
енергия, съществува както при старата, така и при сега действащата редакция
4
на ЗЕ. На следващо място както предходната, така и сега действащата и
приложима в процесния случай редакция на ЗЕ, изрично възлагат на
подзаконова уредба - ПИКЕЕ, реда и начина за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на СТИ. Разликата е в специалния нормативен акт –
ПИКЕЕ, където в чл.55 изрично е предвидено: „в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия
в тези регистри“. Регулация в съответната насока съдържа и чл.56,ал.3
ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ищецът по настоящия иск
извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане
от ползвателя (чл.56,ал.2 ПИКЕЕ).
Тази уредба, обективирана в нормата на чл.55 и на чл.56 ПИКЕЕ, е в рамките
на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183, чл. 200 ЗЗД ), която
съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.
Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на
мрежата вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане също не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен.
Касае за специални норми, които дерогират общите такива.
В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов
нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начинът, по
който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика и на
разпределителя на електрическа енергия. /решение № 77/30.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 2708/2021 г. по описа на ВКС, III Г.О./. Ето защо и е
налице законово основание за електроразпределителното дружество да
начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да
начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия,
поради което и изложеният довод във въззивната жалба се явява
неоснователен.
По отношение наведените доводи относно достоверността на събраните
свидетелски показания, въззивният съд намира следното: пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетелите С.К. П. и А.К.К..
Свидетелят П. сочи, че в качеството си на представител на Федерацията на
потребителите е присъствал на проверката за обект в гр. ****, при която
техниците са установили липса на пломба на щита на електрическото табло,
както и на пломба на клемния блок на електромера. Сочи, че е установено
съединяване на входяща и изходяща фазови линии, които са усукани и
присъединени към фазовата клема на клемния блок на електромера, което по
същество представлява промяна в схемата на свързване, като по този начин
цялата консумирана енергия не се отчита от електромера. Изяснява още, че е
ходил на проверка на същия обект и през месец февруари 2023 година.
5
Допълва, че самият потребител не е бил намерен, макар да е търсен,
полицейските органи също били уведомени.
Свидетелят А.К. поддържа, че заедно с колегата си е присъствал на
проверката на процесния адрес, извършена след подаден сигнал за
неправомерно използване на електрическа енергия и разпореждане от
ръководителя му. На място служителите установили директно неправомерно
присъединяване, като уточнява, че това е и най-често срещаният случай.
Допълва, че на място са позвънили на телефон 112, както и, че са се опитали да
намерят абонатът на неговия адрес, но не успели и двата пъти. Сочи, че
повече от два пъти са извършвали проверки на адреса и са констатирали
неправомерно свързване.
Показанията на двамата свидетели са ясни, изключително конкретни,
кореспондиращи едни с други и с останалите доказателства по делото, преди
всичко със съставените констативен протокол № 1028588/09.02.2023 г. и
констативен протокол № 1028465/09.06.2023 г. По делото не са събрани
никакви доказателства, които да внасят съмнения в достоверността на
събраните показания, поради което и наведеният довод във въззивната жалба
за противоречивост на ненадеждност на дадените свидетелски показания се
явяват неоснователни.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 400 лв. за депозит за особен представител на въззивника и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12914/02.07.2025, постановено по гр.д.
№ 29681/2024 г. на СРС, ГО, 65 състав
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК: *********,
разноски за въззивното производство в размер от 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7