РЕШЕНИЕ
№ 11417
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:................
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20241110153072
по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „..........., със седалище и адрес на управление ......
представлявано от ..... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 19756 от
27.06.2024 г. по ч.гр. д. № 30986 по описа за 2024 г., като поради подадено
възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес
от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответникът М. Г. Т. с ЕГН **********, от ..........,
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който
изцяло оспорва предявените по делото искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 30986 по
описа за 2024 г. на СРС, на 22.05.2024 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Т., за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
1
27.06.2024 г., по ч.гр. д. № 30986 по описа за 2024 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
2
Ответника не оспорва качеството си на потребител, поради което с
протоколно определение от 24.03.2025 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване това обстоятелство. Съгласно приетите и и
неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото възлиза на сумата в размер
на 2 280, 26 лева, в това число главница 2 037, 98 лева и лихва в размер на 242,
28 лева. Не е налице възражение за изтекла погасителна давност за цялата или
част от процесните суми, поради което и този въпрос няма да бъде разглеждан
от съда.
С оглед на горното следва исковете за главниците за топлинна енрегия и
дялово разпределение, както и за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия срещу ответника Т. да бъдат изцяло уважени, като върху
главниците следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна
лихва за сумата в размер на 8, 62 лева следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но
доколкото ответника не претендира такива, съдът няма да присъжда разноски
на ответника. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 199,83
лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 30986 по
описа за 2024 г. на СРС, са направени разноски в размер на 95, 61 лева, от
които 45, 61 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в
размер на 1 104, 22 лева, от които 204, 22 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 2 280, 26
лева, а размера на уважените искове възлиза на сумата в размер на 2 271, 64
лева, което е 99, 6 %, в каковто размер следва да бъдат уважени и разноските,
или сумата в размер на 1 195, 03 лева.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Г. Т. с ЕГН
**********, от ............. че дължи на ..........., със
седалище и адрес на управление ..........., представлявано от .........–
изпълнителен директор, сумата в размер на 1 996, 83 лева /хиляда
деветстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 22.05.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., сумата в размер на 233, 66 лева /двеста тридесет и три лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 15.09.2022 г. – 23.04.2024 г., сумата в размер на 41, 15 лева
/четиридесет и един лева и петнадесет стотинки/, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК – 22.05.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница – стойността на дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение № 19756 от 27.06.2024 г. по ч.гр. д. № 30986 по описа
за 2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........със седалище и адрес на
управление ....... представлявано от ....... – изпълнителен директор, против
М. Г. Т. с ЕГН **********, от ........ иск с пр. осн. чл. 422 от
ГПК за сумата в размер на 8, 62 лева /осем лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 16.07.2021 г.
– 23.04.2024 г., върху главницата за дялово разпределение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. .
ОСЪЖДА М. Г. Т. с ЕГН **********, от ......., да
заплати ......., със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, сумата в размер на
4
1 195, 03 лева /хиляда сто деветдесет и пет лева и три стотинки/,
представляваща 99, 6 % от направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, в общ размер на 1 199,83 лева, както следва – 95, 61 лева, от които 45,
61 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство по ч.гр. дело № 30986 по описа за 2024 г. на СРС, и
1 104, 22 лева, от които 204, 22 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/,
и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Банкова сметка на ищеца:
..............
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5