Р Е Ш Е Н И Е
№ 1159
Гр.Пловдив, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 26.09. две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов
Христо Иванов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1536/
2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №20960/9.07.2019г от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ****, против решение №1880 от 16.05.2019 г. на РС –
Пловдив, 18 гр. с. по гр. д. № 13594/2018
г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
5150/27.04.2018 г., издадена по частно гр. дело № 5343/ 2018 г. на ПдРС, ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. ****, ДЪЛЖИ на ТЕТРАКЛИНИС ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от В.Т.В. и УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.Т.В. сумата от
537,80 лева — законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015 г. върху
главница в размер на 12 636,23 лв., от които 268,90 лв. за ТЕТРАКЛИНИС ЕООД с
ЕИК **** и 268,90 лв. за УАЙТШАРК ЕООД с ЕИК **** и е осъдено да заплати разноските на ищците за производството.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски и за двете
съдебни инстанции. Прави се при евентуалност възражение за прекомерност на
платеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите
- ТЕТРАКЛИНИС ЕООД,
ЕИК ****, представлявано от В.Т.В. и УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от В.Т.В. чрез пълномощника си адв.К.Б. от АС“В.“ -изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, което се иска да
бъде потвърдено. Претендира за разноски.
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Във ВЖ са изложени оплаквания, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като представения цесионен договор от 04.11.2016 г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави - поради това, че носител на процесното вземане
е цедентът „Кроко“ООД, а договорът за цесия е сключен с недобросъвестна
цел - вземанато на „Кроко“ООД да бъде цедирано на множество свързани лица
като по този начин някои лица да се облагодетелствуват с присъдени разноски по
множество дела, превратно защитавайки формално съществуващо субективно право на
определено подставено лице. Счита, че за нищожност поради противоречие с
добрите нрави съдът следва да следи служебно, независимо дали страните са се
позовали на нищожността.
По доводите,
изложени в жалбата, съдът намира следното:
В
случая спор по фактите няма - не се оспорва, че
по ч.гр.д. № 5343/ 2018 г. на ПРС, в полза на ищците е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27,04,2018 г. по чл.
410 ГПК срещу ответника за следните суми:
537,80 лева — законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 01.09.2015 г.
върху главница в размер на 12 636,23 лв., от които 268,90 лв. за ищеца
ТЕТРАКЛИНИС ЕООД с ЕИК **** и 268,90 лв. за ищеца УАЙТШАРК ЕООД с ЕИК ****,
представляваща недължимо платена сума от „Кроко“ ООД, чийто правоприемник се
явяват дружествата – заявители и Сумата от по 175лв. – разноски за всяко
от дружествата –заявители. Срещу така издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което е предявен
настоящият установителен иск с пр.осн.чл.422 ГПК.
В отговора
си на ВЖ въззиваемият е изложил доводите, че цесията е е законосъобразна,
сумата е дължима и след множеството покани не е заплатена от ЕВН.
От събраните
доказателства се установява следното: С
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3258/2014г. по описа на ПРС, 7
гр.с. ответникът е бил осъден да заплати
на „Кроко” ООД
сумата от 12636,23
лв., представляващи заплатена
без основание стойност на допълнително начислена
електрическа енергия.
В случая се претендира лихва за
забава върху присъдената сума от 12 636,23 лв. за периода от 02.04.2015 г.
до 01.09.2015 г., която изчислена с
„Калкулатор.бг“ на основание чл. 162 от ГПК е в
размер на 537,80 лв. Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено
плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
той изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. ЕВН е бил поставен в забава с предявяване на исковата
молба по гр.д. № 3258/2014г. на ПРС. В полза на цедента - Кроко” ООД съществува парично вземане, което не е
изпълнено и длъжникът дължи и съответното обезщетение за забава. С договор за цесия от 04.11.2016 г. „Кроко“ООД е
продал на въззиваемите дружества процесното вземане от 537,80 лв. Цесията е
надлежно съобщена на длъжника на 07.11.2016 г., видно от приложеното по делото
уведомително писмо – л.11 от.РС и обратна разписка –л.12 от д.РС.
По отношение на възприетата
от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни доводи или възражения от
страните. Съдът намира, че въззивникът не е направил възражение в срока за
отговор на ИМ по чл.131, ал.1 ГПК, че цесионния договор от 04.11.2016 г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави
- поради това, че носител на процесното
вземане е цедентът „Кроко“ООД, а договорът за цесия е сключен с недобросъвестна
цел - вземането на „Кроко“ООД да бъде цедирано на множество свързани лица
като по този начин някои лица да се облагодетелствуват с присъдени разноски по
множество дела, поради което това не може да бъде направено за първи път пред
въззивния съд – в тази насока е задължителните предписания на ВКС, изразени в
т.4 на ТР №1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК по т.д.№1/2013 г.; не се касае за
приложение на императивна материалноправна норма, за която съдът следи служебно
по смисъла на т.1 от същото тълкувателно решение.
При
това положение следва да се приеме, че ЕВН дължи процесната
сума- предявеният иск основателен.
До
същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, въззиваемите има право на разноските, направени пред
ПОС. От списка по чл.80 ГПК е видно, че същите са заплатили по 150 лв.-
адвокатски хонорар Въззивникът е направил своевременно възражение за
прекомерност за заплатения адв.хонорар, което е неоснователно – съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото и приключването на въззивното
производство в 1 о.з., следва да се приложи НМРАВ. Съгл.чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ,
мин.адв.възнаграждение е в размер на 300 лв., в който размер е платеното
адв.възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1880 от 16.05.2019 г. на РС –
Пловдив, 18 гр. с. по гр. д. № 13594/2018
г.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, да заплати на ТЕТРАКЛИНИС ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.Т.В. и
УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.Т.В., сумата от по 150 лева
за всяко дружество /общо 300 лева/- разноски по делото пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: