№ 784
гр. Сливен, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230102753 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че вземането на ищцовото дружество, произтича от следните
обстоятелства: на 13.05.2022г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото
дружество, като кредитор и М. Б. К., като кредитополучател.Сочи се , че договора за
потребителски кредит е сключен при следните параметри сума на кредита 400лв, срок на
кредита 11 месеца, размер на вноската 44.12лв, падеж на вноската :петнадесети ден от
месеца, годишен лихвен процент на разходите 48.16%; годишен лихвен процент 40.90%,
лихвен процент на ден 0.11%, дължима сума по кредита 485.29лв.Сочи се, че по избран и
закупен пакет допълнителни услуги ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
140лв за допълнителна услуга фаст, 260лв за допълнителна услуга флекси и общото
задължение по кредита е в размер на 885.29лв, а обща размер на вноската 80.49лв, като дата
на погасяване 15 ден от месеца.Твърди се, че по чл.4 о ОУ към ДПК ответника дължи на
ищцовото дружество и договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на
85.29лв.Сочи се, че с разпореждане по гр.д.№2200/2023г. на СлРС е отхвърлено искането за
присъждане на договорно възнаграждение в размер на 85.29лв, непогасено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги Фаст в размер на 140лв, непогасено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги Флекси в размер на 260лв, неплатени такси в размер
на 30лв, лихва за забава по договор за кредит в размер на 104.49лв, лихва за забава в размер
на 12.06лв., поради което ищцовото дружество предявява осъдителни искове срещу
ответницата за присъждане на договорното възнаграждение по договора за потребителски
1
кредит.
Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество договорно
възнаграждение в размер на 85.29лв, непогасено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги Фаст в размер на 140лв, непогасено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги Флекси в размер на 260лв, лихва за забава по договор за кредит в
размер на 104.49лв,
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за договорно
възнаграждение, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3,
вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за непогасено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст, като такъв с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за непогасено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Флекси, като такъв с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от
ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за лихва за забава по договор
за кредит като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от
ГПК, вр. чл.86,ал.2 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
фактите, че страните в производството са сключили и подписали договор за потребителски
кредит,погасителен план към ДПК, , отпускането на сумата по договора за потребителски
кредит, начина на формиране на договорното възнаграждение, начина на формиране на
възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, предоставянето на ответника на
допълнителните услуги, начина на формиране на годишен процент на разходите, е негова.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по ДПК
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства,
поискано е да се постанови решение по делото и да бъдат уважени изцяло предявените
искове, като основателни и доказани.
В съдебно заседание ответникът М. Б. К., редовно призован не се явява, не взема
становище по предявения иск.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните,
представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.05.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит между Профи Кредит
2
България ЕООД, в качеството на кредитор и М. Б. К., в качеството на кредитополучател. По
силата на договора за потребителски кредит Профи Кредит България ЕООД са отпуснали
сумата от 400 лв. със срок на заема 11месеца, размер на вноската до 80.49лв., дата на
погасяване 15 –ти ден от месеца. Параметрите на одобрения револвиращ заем са 400 лв.,
срок на заема 11м., размер на вноска 80.49лв, общо задължение 885.39лв, ГПР 48.16%,
годишен лихвен процент 40.90%, лихвен процент на ден 0,11%. В договора за
потребителски кредит са приложени и допълнителни услуги Фаст и Флекси, , като
погасителния план към договора за потребителски кредит се установява, че стойността на
услугите Фаст и флекси възлиза на 400лв.Допълнителните услуги Фаст и Флекси не са
сметнати към ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от общите условия на Профи Кредит България
ЕООД към договор за потребителски кредит на физически лица в случай, че
клиента/солидарен длъжник просрочи плащането на вноските по заема, кредитора
начислява неустойка за забава в размер на ОЛП + 10% годишно изчислено за всеки ден
забава върху размер на просроченото плащане.
От извлечение по сметка към договора за потребителски паричен кредит се
установява, че М. Б. К. не е заплатила по договора за кредит сумата от 885.39лв.
На 30.05.2023г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от Профи Кредит България ЕООД срещу М. Б. К. за главница в размер 400 лв, 85.29лв,
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.06.2022г. до
15.04.2023г. , непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
фаст в размер на 140лв, непогасено възграждение за ползвана допълнителна услуга Флекси
в размер на 160лв, неплатени такси в размер на 30лв, лихва за забава по договор за кредит в
размер на 104.49лв, лихва за забава в размер на 12.06лв., ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и
разноски по делото.
С разпореждане от 31.05.2023г. по ч.гр.д.№2200/2023г. на СлРС е отхвърлено искането
на Профи Кредит България ЕООД за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу М. Б. К. за следните суми договорно възнаграждение в размер на 85.29лв,
непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст в размер на 140лв,
непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Флекси в размер на
260лв, неплатени такси в размер на 30лв, лихва за забава по договор за кредит в размер на
104.49лв, лихва за забава в размер на 12.06лв.,както и претендираните разноски за разликата
от уважената част до пълния претендиран размер.
С определение №323 от 15.06.2023г. по в.ч.гр.д.№215/2023г. на ОС Сливен е оставена
без уважение частната жалба срещу разпореждането от 31.05.2023г. по ч.гр.д.№2200/2023г.
на СлРС.
На 31.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по силата, на която е осъдена М. Б. К. да заплати на Профи Кредит България ЕООД
3
главница по договор за потребителски кредит в размер 400лв, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и
разноски по делото в размер на 426 лв.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на осъдителни искове,
ищецът е предявил иска предмет на разглеждане на настоящото производство.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са ясни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за присъждане на договорно
възнаграждение в размер на 85.29лв:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника М. Б. К. сумата от
400 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 80.49лв месечно за
единадесет месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от
885.39лв по договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент,
ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 40.90%, а годишния
процент на разходите е 48.16%.Претендираното договорно възнаграждение по ДПК е в
размер на 80.29лв, същевременно обаче посочения ГПР в договора за потребителски кредит
не отговаря на реалния ГПР, при смятането на договорната лихва, възнаграждението за
закупена услуга фаст и възнаграждението за закупена услуга Флекси реално ГПР възлиза на
150% . Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР. По този начин
заявителя е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално
ГПР 150% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на договорно възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за присъждане на непогасено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст в размер на 140лв:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника М. Б. К. сумата от
400 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 80.49лв месечно за
единадесет месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от
885.39лв по договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент,
4
ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 40.90%, а годишния
процент на разходите е 48.16%.Претендираното възнаграждение по ДПК за закупен пакет
допълнителни услуги Фаст в размер на 140лв, същевременно обаче посочения ГПР в
договора за потребителски кредит не отговаря на реалния ГПР, при смятането на
договорната лихва, възнаграждението за закупена услуга Фаст и възнаграждението за
закупена услуга Флекси реално ГПР възлиза на 150% . Налице е разлика между посочения и
действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 150% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви,
неустойки и други разходи по кредита.Самата услуга Фаст е включена автоматично в
съдържанието на договора, без възможност потребителя да се уговаря с ищцовото
дружество.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за присъждане на непогасено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Флекси в размер на 260лв:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника М. Б. К. сумата от
400 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 80.49лв месечно за
единадесет месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от
885.39лв по договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент,
ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 40.90%, а годишния
процент на разходите е 48.16%.Претендираното възнаграждение по ДПК за закупен пакет
допълнителни услуги Флекси в размер на 260лв, същевременно обаче посочения ГПР в
договора за потребителски кредит не отговаря на реалния ГПР, при смятането на
договорната лихва, възнаграждението за закупена услуга Флекси и възнаграждението за
закупена услуга Флекси реално ГПР възлиза на 150% . Налице е разлика между посочения и
действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 150% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви,
неустойки и други разходи по кредита.Самата услуга Флекси е включена автоматично в
съдържанието на договора, без възможност потребителя да се уговаря с ищцовото
дружество и ведно с услугата факт води до увеличаване на разходите по кредита над
размера на претендираната главница.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
5
неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за присъждане на лихва за забава
по договор за кредит в размер на 104.49лв:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника М. Б. К. сумата от
400 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 80.49лв месечно за
единадесет месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от
885.39лв по договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент,
ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 40.90%, а годишния
процент на разходите е 48.16%. Посочения ГПР в договора за потребителски кредит не
отговаря на реалния ГПР, при смятането на договорната лихва, възнаграждението за
закупена услуга Фаст и възнаграждението за закупена услуга Флекси реално ГПР възлиза на
150% . Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР. По този начин
заявителя е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално
ГПР 150% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на договорно възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на
М. Б. К., ЕГН **********, от ........ да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, сумата от 85.29лв, представляваща неизплатено договорено възнаграждение по договор
за потребителски кредит от 13.05.2022 г., , като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на
М. Б. К., ЕГН **********, от ........ да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, сумата от 140лв, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги Фаст по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
6
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на
М. Б. К., ЕГН **********, от ........ да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, сумата от 260лв, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги Флекси по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на
М. Б. К., ЕГН **********, от ........ да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, сумата от 104.49лв, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2022г. до
15.04.2023г., по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г, като неоснователен и
недоказан.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7