№ 560
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100506576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.02.2021г., гр.д. 6975/19г., СРС, 59 с-в осъжда М. К. МЛ.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 983, 65 лева - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
04.02.2019 г., сумата 266, 68 лева, представляваща законна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 10.01.2019 г., сумата 34 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода м.12.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.02.2019 г., сумата
8, 51 лева, представляваща законна лихва за забава от 31.01.2016 г. до
10.01.2019 г., сумата 1 519, 85 – разноски и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях М. К. МЛ.. Счита, че не се установява
1
насрещните страни да са обвързани от облигационно правоотношение за
доставяне на топлинна енергия. Недоказано е количеството на доставена
топлинна енергия и основанието за предоставяне на услугата за дялово
разпределение. Мораторната лихва върху главниците неправилно е начислена
само върху дължимата сума и преди изравнителната сметка и общата
фактура, поради което се дължи след покана за изпълнение, каквато не е
връчвана. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Обстоятелството, че ответникът по исковете М. К. МЛ. е потребител на
2
топлинна енергия се установява с притежаваното от него право на
собственост върху топлоснабдения обект. В тази насока е констативен нот.
акт № 110, том 6, нот. дело № 513/1973 г., Соф. н-с, с който К.М.К., чийто
единствен наследник е сина му – ответникът, бива признат за собственик на
жилище в сграда на ЖСК, построена въз основа на учредено право на строеж
върху държавна земя. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата
разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за
битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за
начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-
техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има
предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в
забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия,
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
3
отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна
енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за
който се отнася. В съответствие с това изискване е определяне началото на
забавата за погасяване на процесните главни задължения.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главници и
мораторни лихви са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетно становище,
представяно и в други дела, в което липсва каквато и да било фактическа или
правна конкретика относно настоящото дело.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.02.2021г., гр.д. 6975/19г., СРС, 59 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4