№ 1229
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100503299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №5170 от 30.12.2021г., постановено по гр.дело №43895/2020г. по описа на
СРС, ГО, 42 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.6,т.9 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД по отношение на В. З. К. с
ЕГН:**********, че срещу него съществува вземане на етажните собственици в сградата на
ул.“******* в размер на 534,90лв.- сбор от вземания за месечни парични вноски за периода
м.01-м.05.2018г. и вноски за фонд ремонт и обновяване; 23,37лв. мораторна лихва върху
главница за месечни вноски за управление и поддържане и за фонд ремонт за периода от
11.01.2018г. до 15.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска 31.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№58253/2018г. по описа на СРС, 42 състав, като ответникът е осъден
да заплати на ищеца на основание чл.78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 375 лева за исковото производство и 325 лева за заповедното производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника В. З. К.. Жалбоподателят поддържа, че не е установено да е взето
решение на общото събрание на етажните собственици, въз основа на което се претендират
процесните суми, поради липса на изискуемите от закона реквизити на представения по
делото протокол от 29.03.2018г. Твърди, че през периода от януари до август 2018г.
апартаментът не е бил използван, поради което не се дължат вноските за разходи за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост на основание чл.51,
1
ал.2 от ЗУЕС. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове– отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство, в подадения в
срок отговор на въззивната жалба оспорва същата, като излага подробни съображения. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1 и 2 вр.чл.6, ал.1, т.9 и 10 ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото е представен протокол от проведено на 29.03.2018г. общо събрание на
етажните собственици в сградата на ул.“******* в гр.София, който е подписан от
председателстващия и протоколчика, в съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.6 ЗУЕС.
Решенията са взети единодушно, поради което не е налице необходимост от подпис на всеки
един от съсобствениците за всяко от взетите решения. Ответникът е уведомен за взетите
решения по реда на чл.16, ал.7, изр.последно, вр.чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Както правилно е
посочил и първостепенният съд, съгласно разпоредбата на чл.40 ЗУЕС отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание може да бъде поискана от всеки от
собствениците на самостоятелен обект в етажната собственост с молба до районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В случая този преклузивен срок за ответника е
изтекъл далеч преди датата на подаване на отговора на исковата молба и в настоящото
производство съдът не може служебно и инцидентно да преценява законосъобразността на
взетите на горепосоченото общо събрание решения.
От представените по делото писмени и гласни доказателства не се установява
основателността на направеното от ответника възражение относно отпадане на
задължението за заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост поради неизползването на имота повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Напротив- установява се, че през календарната 2018г. имотът е бил
обитаван повече от 30 дни, като за втората половина на годината тези разходи са били
2
надлежно заплащани от приобретателя след 29.05.2018г.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответникът по въззивната жалба претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, които следва да му се присъдят изцяло.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5170 от 30.12.2021г., постановено по гр.дело
№43895/2020г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в.
ОСЪЖДА В. З. К. с ЕГН:********** да заплати на Етажната собственост на сграда в
гр.София, ул.“*******, действаща чрез управителя Х.Б. сумата от 300 (триста) лева-
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3