№ 23
гр. Пещера, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20255240200045 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Батак Лес 2013“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Батак, ********, представлявано от Г. Т.
Г., против Наказателно постановление № 13-2400673/02.04.2025 г. на И.Д.
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик , с което на
основание чл. 416,ал.5 във вр чл. 414 ал.1 от КТ му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин хиляди/ лева.
В формулираната жалба се навеждат твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на НП. Жалбоподателят атакува наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за
неговата отмяна. Оспорва фактическата обстановка, изложена в НП, като
твърди, че наказващият орган не е съобразил писменото му обяснение, в което
е посочил, че лицето е от ромски произход, периодично ходи при съседите и
при посещение на инспекторите е почиствал обслужващ път, който не е
негова собственост. Сочи, че представляваната от него фирма към деня на
проверката не е извършвала дейност от един месец.Ангажират доказателства.
Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично , представлява
1
се от и адв. В.П., като излагат подробно съображения за незаконосъобразност
на НП и се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител –
юрк. Н. С. . Подробно се поддържа тезата, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.10.2024 г. около 13:30 ч. в гр. Батак свидетелите - С. Г. и Л. Т. -
служители в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, извършили
проверка на Дървообработващ цех, намиращ се в гр. Батак, ****, стопанисван
от дружеството „Батак Лес 2013" ООД.
На място установили, че на работната площадка пред
дървообработващият цех, стопанисван от жалбоподателя, имало две лица,
които я почиствали - св. Д. П. и А. У..
На площадката се намирал и управителят на дружеството-
жалбоподател - Г. Г..
При пристигането си проверяващите заварили А. У. да управлява
мотокар, с който превозвал трици и дъски, след което слязъл от него и
продължил да почиства площадката пред цеха.
Св. Г. и Т. установили, че няма други дружества и фирми, които да
извършват дейност на работната площадка. А. У. заявил пред проверяващите,
че е за първи ден, като управителят на дружеството - Г. Г. го е ангажирал да
помага, да чисти за сумата от 20,00 лв. на ден, като е започнал в 13:00 часа и
ще работи до 15:00 часа. През цялото време на проверката е присъствал
управителя на дружеството, който нито се е противопоставил на
2
констатираното от проверяващите, нито е дал други сведения .
Посочените от А. У. и Д. П. обстоятелства св. Г. попълнила в списък на
лицата, заварени да работят на 09.10.2024 г., който им прочела и предоставила
за подпис, като А. У. и Д. П. се подписали собственоръчно.
След извършване на проверката на място на Г. Г., в качеството му на
управител на „Батак Лес 2013" ООД, била връчена призовка с указания да
предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него
лица, предоставящи му работната си сила за извършваната дейност на обекта.
По време на проверката на 09.10.2024 г. управителят Горанов не възразил пред
проверяващите, че той е ангажирал А. У. да почисти работната площадка пред
цеха на дружеството за сумата от 20,00 лв.
Нарушението, за което е издадено обжалваното НП, било констатирано
на 18.10.2024 г. в ДИТ Пазарджик, когато при извършения преглед на
документацията на дружеството - жалбоподател било установено, че не е
представен писмен трудов договор, сключен между него и А. И. У. , както и че
не е подал искане за разрешение за непълнолетно лице.
От извършената справка в Информационната система на ИА "ГИТ"-
Регистър на уведомления за трудови договори, не били открити данни за
подадени уведомления за сключен трудов договор между „Батак Лес 2013"
ООД и А. У., както и не били установени данни за такова разрешение.
На 18.10.2024 г. от управителя на „Батак Лес 2013" ООД - Г. Т. Г. било
депозирано обяснение до проверяващите, в което посочил, че фирмата не
извършва дейност от един месец и провереното от тях момче е от ромски
произход и периодично ходило при съседите, като в момента на проверката
почиствал обслужващ път, който не е негова собственост.
Резултатите от проверката били удостоверени в изготвен Протокол за
извършена проверка с № ПР2439921 от 28.10.2024 г.
На 28. 10 . 2024 г. бил съставен и АУАН № 13-2400673 за нарушение
на чл. 303 ал. 3 от КТ от служителя в ДИТ - Пазарджик - Л. И. Т. в
присъствието на извършилия на място проверка служител С. Г. Г. .
Препис от АУАН бил връчен лично на управителя на дружеството - Г. Г.
срещу подпис. В акта не били вписани обяснения или възражения от страна на
нарушителя.
3
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано възражение срещу акта
от дружеството.
Въз основа на акта било издадено и оспорваното НП, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 303 ал. 3от КТ, на основание
чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, била наложена „имуществена
санкция" в размер на 1500,00 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
актосъставителя Л. Т., както и от показанията на свидетеля по акта Ст. Г.,
разпитани в качеството на свидетели в хода на съдебното следствие, както и от
приобщените писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на двете свидетелки, тъй като
същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани,
като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
В случая настоящия състав намира, че въпреки че са служебно свързани с
наказващия орган, че няма причина или мотив тези свидетели да дават
заинтересовани показания като приписват нарушение, което не е извършено.
Двете свидетелки - Г. и Т., независимо една от друга, заявиха, че на
посочените в НП дата, час и място лично са възприели лицето А. У., което е
почиствало работната площадка пред дървообработващия цех, стопансиван от
дружеството-жалбоподател, и който пред тях е посочил управителят на
дружеството - Г. Г. и е казал, че той му плаща 20,00 лв. на ден, за да почисти.
В аспекта на изложеното съдът не даде вяра на показанията на св. Д. П.,
която е едно от заварените да полагат труд лица при извършената проверка на
09.10.2024 г. и за която се установи, че работи на трудово правоотношение с
дружеството-жалбоподател. Същата заяви пред съда, че на датата на
проверката, е работила единствено тя и не познава лицето А. У. .
С цял изясняване на възникналото противоречие относно
обстоятелството присъствало ли е лицето А. У. на извършената проверка, бяха
допуснати очни ставки между свидетелите П. и Т.. Свидетеля Т. беше
категорична, че освен Д. П. и управителят на дружеството, на работната
4
площадка е бил и А. У., който е извозвал с мотокара материали . Св. П. каза, че
това момче дошло от улицата да й поиска цигара, не извозвал нищо, не го
познавала. Каза и че в дружеството има два мотокара – с гребло и с вилица,
като този с греблото бил развален.
Показания даде и единият съдружник Димитър З. в дружеството
жалбоподател. Същият заяви, че А. У. не е работил при дружеството. Също
така и че дружеството не работило от месеци. Дружеството имало мотокар с
вилица.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на св. Д. П. и св. З.
първо са заинтересовани и второ останаха опровергани от останалите гласни
доказателства. А отделно от това и са взаимно противоречиви показанията на
св. З. който от една страна казва че фирмата не работела от месеци, и от друга
страна св. П., която казва че идва за няколко часа да мете, работи при
жалбоподателя от пет години и й се плаща в петък.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН пред компетентния съд и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и
посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните
доказателства. Актът е съставен от инспектор Л. Т. която с оглед заеманата
длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр.
чл. 23, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по
труда", има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на
трудовото законодателство.
Атакуваното НП е издадено Директор на Дирекция „Инспекция по
труда" гр. Пазарджик, в изпълнение правомощията му произтичащи от
Заповед № 3-0693/25.08.2022 г., издадена от Изпълнителни директор на ИА
„Главна инспекция по труда". С оглед изложеното съдът намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
5
ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия произтичащи от КТ.
Актът е съставен в присъствието на законния представител на
дружеството-жалбоподател, който се е запознал с неговото съдържание, не е
направил вписвания в предвиденото място в АУАН за вписване на обяснения и
възражения. Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е връчен
и препис от него на жалбоподателя веднага след съставянето му. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Прие се по делото и списък на заварените да работят на дата
09.10.2024г. , в която А. У. е посочил трите си имена, дата на раждане, работи
от „днес 25.05.2018г.“ с работно време от 13:00 -15:00 часа и получава трудово
възнаграждение от 20 лева, почиства двора, мете трици“. Като се и подписал.
По делото е приет и Сигнал от Д“ИТ“- гр. Пазарджик до Районна
прокуратура Пазарджик, за евентуално извършено престъпление от общ
характер по чл. 192 а от НК.
Прието е по делото и Постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство на РП Пещера от 11.03.2025г., с което на основание
чл.24,ал.1,т.1 от НПК се отказва образуване на досъдебно производство, тъй
като не са се събрали достатъчно данни за извършено престъпление.
При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от
фактическа страна Съдът намира за установена възприетата от наказващия
орган фактическа обстановка.
Освен това следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 416 ал.1 от
КТ, съгласно която нарушенията на трудовото законодателство се установяват
с актове, съставени от държавните контролни органи и редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
В случая жалбоподателя не доказа обратното.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на процесните АУАН и НП. Обстоятелствата по чл.42,т.4 ЗАНН
и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН са достатъчни, ясни и конкретни, за това
6
жалбоподателят да разбере за какво точно е санкциониран и да организира
защитата си. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при
спазване изискванията на ЗАНН.
Разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ, задължава работодателят да сключи
писмен трудов договор с работника , който престира труда си , съответно и да
внася дължимите здравни и осигурителни вноски. Значимостта на това
правило личи и от разпоредбата на чл.415в, ал.2 КТ , с която законодателят
изрично е изключил възможността нарушението на чл.62, ал.1 КТ да бъде
прието за маловажно.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 3 от КТ, е предвидено че лицата
от16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на Инспекцията по труда
за всеки отделен случай.
В случая отношенията между жалбоподателя и А. У. се явяват трудови
правоотношения съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, които следва да бъдат уредени със
сключване на трудов договор. По своето естество трудовият договор
предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна
трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно
място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово
възнаграждение. Тези признаци, определящи трудовото правоотношение, са
установени от контролния орган, пред който А. У. е заявил, че управителят на
дружеството го е ангажирал да почисти площадката за сумата от 20,00 лв. и за
времето от 13:00 ч. до 15:00 ч. Обстоятелството, че се касае за краткосрочна
трудова дейност не променя трудовоправният характер на възникналото
правоотношение, доколкото с разпоредбата на чл. 68 от КТ е уредена
възможността работодателят да сключи с работника срочен трудов договор.
Този договор може да се сключва за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности, сред които попада и конкретно
извършваната от А. У. дейност по почистване на работната площадка пред
цеха на жалбоподателя.
Обстоятелството, че свид. А. У. е престирал труд в полза на
дружеството-жалбоподател се потвърждава от показанията на служителите на
Дирекция „Инспекция по труда" Пазарджик -С. Г. и Л. Т., които лично са
възприели У. да почиства работната площадка пред дървообработващия цех,
намиращ се в гр. Батак, ****, стопанисван от дружеството „Батак Лес 2013"
7
ООД.
По естеството си е правоотношението е трудовоправно, а не
гражданскоправно (възникнало на основание договор за изработка/услуга).
При преценката на естеството на договорните отношения следва да се държи
сметка за действителното съдържание на уговорките между страните и
техните съществени елементи, които ги отличават от другите видове
правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения се
характеризират с различни права и задължения на страните по тях. Основната
разлика между трудовия договор и договора за изработка/услуга се състои в
елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както и в йерархическата зависимост на
работника при трудов договор, докато при договора за изработка/услуга
изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяване на
уговорения резултат. Целта на сключване на гражданския договор е
извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и
обем и да отговаря на конкретни критерии за качествено изпълнение. По
силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа, като се намира под контрол на
работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното време и др. От
друга страна изпълнителят на граждански договор е самостоятелен и
независим от работодателя, от него се очаква уговореният резултат да бъде
изпълнен в уговорения срок и съгласно изискванията, на които трябва да
отговаря, като съществената разлика е, че изпълнителят не зависи от
възложителя по отношение, касаещо начин на извършване на работата,
работно време, трудова дисциплина. Трудовият договор включва предоставяне
на работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с
уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение.
При анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав
намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по своя
характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт
от нея. А. И. У. е почиствал двора на цеха от дървен материал и трици с
мотокар, предоставен му от управителя на дружеството, при определени от
него часове на работа и предварително договорено възнаграждение за
положения труд, което се е изплащало от работодателя на същия ден. Освен
8
това управителят на дружеството е присъствал непосредствено при
осъществяване на трудовата дейност от страна на А. У., с оглед
контролирането и съблюдаването й. Така описаните условия на труд,
естеството и организацията на възложената работа недвусмислено показват,
че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето на
характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е
престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото
правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя
режим на работа. Спазването на установено работно време са проявления на
трудовата дисциплина и говорят за известна подчиненост и зависимост, с
оглед на което следва да се приеме, че са налице всички елементи за
определяне на правоотношението като трудово, а не като гражданско.
Обстоятелството, че извършваната работа няма постоянен характер не
изключва трудовия характер на възложените функции.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично определя, че отношенията
при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови и тази норма
императивно ограничава свободата на договаряне в смисъл, че когато предмет
на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде единствено
трудов договор. В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице
осъществява трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва
действия, които са характерни за трудова дейност (в този смисъл Решение №
734 от 30.11.2023 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а. н. д. №
854/2023 г. Решение № 662 от 24.10.2019 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.
№ 573/2019 г. и др.).
Предвид изложеното дотук и събраните данни в хода на проверката,
съдът намира, че съвсем законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, действащ в качеството му на работодател, който е
наел А. У. и му е възложил да изпълнява функции, които са били трудови по
своя характер.
Макар разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ да ограничава приложението
на ал. 1 от същия текст по отношения на определени нарушения, не изключва
възможността за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, стига да са
налице основания за това. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога
9
когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречието му със закона.
Обсъжданото нарушение в случая не може да бъде квалифицирано като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното деяние
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от тази на нарушенията
от същия вид.
По отношение на размера на наказанието нормата на чл. 414, ал. 1 КТ
предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.,. В процесния
случай, финансовата санкция е законово определена в минималния размер, а
именно - 1500,00 лв., като настоящата инстанция счита, че така наложеното
наказание съответства на обществената опасност на дееца и на конкретно
извършеното и ще допринесе за постигане на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административно-наказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление. По изложените дотук съображения обжалваното
постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да
б ъ д е изменено единствено по отношение на размера на наложената на
жалбоподателя санкция.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с
чл. 27, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт и е направила
своевременно искане за присъждането им. Същото следва да бъде определено
от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лева и 120 лева. Съдът намира, че справедливият размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди
възлиза на 80,00 лв., по аргумент от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН разноските следва да
се присъдят в полза на учреждението, чиито орган е издал наказателното
10
постановление, като в случая това се явява Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда".
Мотивиран от изложеното Районен съд - Пещера
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2400673, издадено
на 02.04.2025 г. от и.д. Директор на „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с
което на „Батак Лес 2013" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Батак, *****, за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА „Батак Лес 2013" ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Батак, *****, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда" гр. София сумата в размер на 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11