№ 94
гр. В., 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110203710 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А. Д. Д. ЕГН ********** против Наказателно постановление № 24-
0436-00569/02.09.2024 г. Началник сектор към ОД на МВР В., 2 РПУ, с което
му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и
необосновано, а също, че е издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила и нарушението не е осъществено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на
делото се пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че
нарушението останало недоказано.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. бил правоспособен водач на МПС за категория "В".
Той управлявал лек автомобил марка "М. Е 350" с рег.****
1
На 15.08.2024г. около 00.21 часа се движел в кръстовището на ул.“М. „ с
ул.“С.“ в гр.В.. По същото време полицейските служители свид. Д. и Н. със
служебен автомобил извършвали обход по ул.“С.“.
При изчакване на червен сигнал на светофарната уредба на ул.“С.“ с
ул.“М.“ двамата полицейски служители видели как автомобил М. тръгва от
място на кръстовището на ул. „М.“ извършвайки маневра ляв завой в посока
ул.“С.“ към стадионите. След навлизане в кръстовището при извършване на
маневрата от страна на лекия автомобил с рег.****се чуло свирене на гуми,
след което колата се завъртяла се около оста си и спряла. Полицейските
служители възприели как водача умишлено форсирал автомобила и поднесла
задната му част на ляво и на дясно, като го довел до загуба на сцепление на
задните гуми – дрифт и така обърнал посоката си на движение точно на
обратно. След което продължил движението си в обратна посока по ул.“М.“ в
посока Майчин дом, посоката от която се движел преди предприемане на
маневрата ляв завой.
След като автомобила управляван от въззивника сменил тотално
посоката си на движение вътре в кръстовището, полицейските служители
пуснали звуков и светлинен сигнал на служебният си автомобил, като по този
начин успели да спрат автомобила управляван от въз.Д. в близост до
повдигната пешеходна пътека на ул.“М.“ , до месарница „Гурман“ в посока
Майчин дом. Двамата свидетели възприели продължителното движение на
автомобила посредством, свирене на спирачки, въртене на задницата на
автомобила и рязко управление, като преднамерено го извежда извън контрол.
При така установеното срещу въззивника бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието,
предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива
не постъпили в 3-дневния срок.
В последствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като
АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил наказание на въззивника на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН
2
и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Д. и Н.. Същите са конкретни,
логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства. Липсват, каквито и да било данни свидетелят да е
заинтересован от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията им.
Поради това кредитира същите с пълно доверие. Оценката на свидетелските
показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен
материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в
състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина,
съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на
показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и
фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува
съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. Това, което твърди
в показанията си, е възприел лично при процесната ситуация, при изпълнение
на служебните си задължения. Служебната функция на свидетелят не може а
priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като
посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия,
последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с
извършеното от въззивника.
По делото като свидетел е разпитано и лицето Венцислав Иванов, който
в показанията си пред съда посочва, че не е сигурен дали жалбоподателят е
подал повече газ, при завиване в кръстовището, но колата е поднесла и
угаснала. След това водача отбил и изчакал до процесното кръстовището в
посока училището. Посочва, че след около една минута чули полицейски
сирени и изчакали на място. Извежда твърдение, че били спрени за проверка
пред училище „Ч.Х.“. Свидетелят обаче е близък приятел на жалбоподателя,
което е основание за съмнение в достоверността на неговите показания и
същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Поради това
показанията му не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда,
при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят, още
повече, че те противоречат на събраните по делото доказателства, относно
мястото на което е спрян за проверка автомобила управляван от въззивника и
посоката му на движение преди спирането му за проверка.
3
При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в
обективността на свидетелите Д. и Н. съдът наМ.а, че следва да бъдат
кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители. Този
извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо място
изготвената от актосъставителя докладна записка, в която същият
потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации. Следва да
се отбележи, че показанията на свид.Иванов на практика потвърждават
показанията на полицейските служители, като се признава, че жалбоподателят
действително е подал повече газ при навлизането в кръстовището, при което
автомобила вероятно е "поднесъл". Доколкото, както беше посочено по-горе
св. Т. Д. и Н. не се явяват непредубедени свидетели, съдът не наМ.а основания
да приеме за достоверни твърденията на свид.Иванов, че жалбоподателят
вероятно е подал повече газ и колата е поднесла, след което е угаснала и са
изчакали на место. Поради това и съда кредитира твърденията на св. Д. и Н.,
че се касае за преднамерено извеждане от контрол на превозното средство,
довело до загуба на сцеплението на задните гуми.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на
наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като наМ.а, че в съдебно
заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи
изложените фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна
– ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника на 2 РУ ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/2021 г. на
Министъра на вътрешните работи и №365з-958/2022г.на Директор ОД МВР
В.. АУАН също е съставен от компетентен орган .
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
4
34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя
възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил
наказан въззивникът, както и че било налице противоречие между
фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е
посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че
въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни
е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата
част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано
възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира
направомерната деятелност на дееца. Така че несподеллимо е твърдението в
жалбата, че въззивникът бил наказан за нарушение, което не е осъществил.
Нещо повече подведения под административна отговорност се защитава
срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии.
Приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената
нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника,
тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна
волята на АНО защо налага санкция на конкретния водач- затова, че ползва за
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
5
и товари, път отворен за обществено ползване.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на
пътищата, като няма спор, че бул. "М." и бул. "С." в гр. В. са отворени за
обществено ползване. От показанията на свидетелите Д. и Н., за които, както
беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че
жалбоподателят е използвал кръстовището между посочените улици не по
предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на
демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По
този начин въззивника е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.
Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "дрифт",
използвано в наказателното постановление. Това понятие е дефинирано от
практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която
шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол
чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми.
По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В
практиката си ВАдмС изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол
представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от
20.04.2022 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 464/2022 г.). Съдебната практика
трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните
осъществява състава на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП - становище,
което се споделя изцяло и от настоящия състав. (В тази насока са не само
цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022 г. на АдмС В.
по к. а. н. д. № 346/2022 г. и мн. др.)
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Въззивникът е наказан с административно наказание административно
наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да:
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За
нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено
наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда
начин, че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод
са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели. Налице
е верига от преки и косвени доказателства за авторството на деянието. Така, че
за съда не остава каквото и да било съмнение по отношение на авторството на
деянието. Съдът наМ.а и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение
от обективна страна. Същият е използва път, отворен за обществено ползване
не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за
забавление чрез извършване на рискови маневри, въртял е МПС, извеждал го е
извън контрол. Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е
станало преднамерено.
При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за
това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е
определена в абсолютен размер и за съда не съществува възможност да
редуцира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на
законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност,
което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано.
Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б
от ЗДвП в началото на 2017 година (откогато съществува този текст),
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата
страна, при които собственици на автомобили, умишлено "дрифтят" по
оживените улици в населените места и по този начин застрашават здравето и
7
живота както на останалите участници в движението по пътищата, така и на
случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и
тежката санкция в твърд размер за подобно нарушение.
Съдът наМ.а, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта
на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга
страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към
същото. В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на
мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение
на процесуалните правила. Нещо повече, в конкретния случай се касае за млад
водач, на мощен автомобил, като извършеното от него представлява и
сериозен риск за собствения му живот и здраве, предвид липсата на
достатъчно практически опит. Нещо повече деянието е извършено в населено
място.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното
нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на
деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и
не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на
хората.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева,
8
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0436-
00569/02.09.2024 г. Началник сектор към ОД на МВР- В., 2 РПУ, с което на А.
Д. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 3000 /три хиляди лева/ и административно наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1,
т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – В.
сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9