№ 14129
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110119183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1
вр. чл. 45 ЗЗД от ... срещу ..., за заплащане на сумата от 1172,52 лв. регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за настъпили
имуществени вреди по автомобил „Мерцедес S500 4MATIC”, рег. № СТ ... от попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на 22.09.2021 г. в гр. София,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 08.04.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът ... твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка
имущество „Каско”, застрахователна полица № 44012132128291 със срок на действие
18.12.2020 г.-17.12.2021 г. е заплатил на сервиза, извършил ремонта на увредените детайли,
сумата 1 157,59 лв. – обезщетение за щети на МПС – л.а. „Мерцедес S500 4MATIC”, рег. №
СТ ..., резултат от ПТП, настъпило на 22.09.2021 г. при движение по ул. „Витошко лале“,
след изхода на базата на Национален исторически музей, в посока Околовръстен път
преминава през несигнализирана и необозначена неравност на пътното платно, а отговорен
за настъпилото ПТП бил ответникът ..., предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 31
ЗП и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. По тези
доводи и на основание чл.410 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено
застрахователно обезщетение и моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: 1 172,59 лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба 08.04.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ... оспорва предявения иск. Твърди, че са недоказани твърденията на
ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на същото. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва да е налице несигнализирана и
необезопасена дупка на посоченото място. Твърди съпричиняване от страна на
застрахованото лице, водач на МПС, което е претърпяло ПТП. Оспорва да е налице покрит
1
риск досежно процесния застрахователен случай. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за
уважаването му в минимален размер и присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност.
На основание чл. 219 ГПК е конституирано трето лице – помагач на ответника – „Т“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ....
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на
страните, в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен
договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена
работа от ... на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна
мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на ... –
бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с
изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на
възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение
на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е
да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за
виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и
възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.
Безспорни между страните е наличието на договор за застраховка имущество
„Каско”, застрахователна полица № 44012132128291 със срок на действие 18.12.2020 г.-
17.12.2021 г.
От представената по делото застрахователна полица № 4402202311001561, със срок
на застрахователно покритие 18.12.2020 г. - 17.12.2021 г. се установява правоотношение
между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско +“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек
автомобил „Мерцедес S500 4MATIC”, рег. № СТ .... Видно от приложените по делото Общи
условия за застраховка на МПС „Каско +“, процесното събитие представлява покрит 2.1.3.
застрахователен риск – пътно-транспортно произшествие по Клауза Пълно каско. Видно от
Уведомление – декларация за щета от 23.09.2021 г., подадено от водача Б. В. К.,
застрахователят е уведомен за настъпило събитие. На 23.11.2021 г. ищецът изплатил на
увреденото лице, чрез извършилия ремонта автосервиз, застрахователно обезщетение в
размер на 1 157,59 лв. С Регресна покана от 23.12.2021 г. ищецът поканил ответника ... да му
заплати сумата от 1 157,59 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение и
сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 01.02.2022 г. ответникът отказал
плащане, поради недоказаност на деликтната му отговорност.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието е преминаване на
автомобила през необезопасена дупка на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че
така представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е.
налице е причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността,
необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на база средни пазарни цени
към датата на произшествието е 686,80 лв., с ДДС. Вещото лице е определило стойността за
възстановяване на автомобила, като не е включил възстановяването на „джанта задна
дясна“, тъй като в описа на уврежданията „джанта задна дясна“ е описана със степен на
боядисване, а сервизът, извършил възстановяването е калкулирал възстановяване на джанта,
2
без съгласуване със застрахователната компания. В съдебно заседание, вещото лице
уточнява, че сервизът е фактурирал и извършил възстановяване на джантата без съгласуване
със застрахователя, а е трябвало да се извърши втори оглед, да се съгласува и едва тогава да
се ремонтира. Вещото лице е включило в пазарната стойност на вредата само боядисване, но
не и възстановяване на джанта задна дясна.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. В.
Кнатраджиева, водач на автомобила към момента на настъпване на произшествието.
Заявява, че е имала повече от един пътен инцидент, но си спомня за такъв до Историческия
музей в гр. София. Не си спомня колко и кои гуми е спукала и къде точно на пътното платно
е била дупката, но си спомня, че е имало голяма и дълбока дупка, която стояла дълго време.
Движела се с около 30-40 км.ч. по общински път. Спомня си, че инцидентът станал, като се
движела в посока от гр. Банкя за кв. Младост и до Националния исторически музей имало
детелина, все едно на излизане от музея, за включване в Околовръстното шосе
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор
за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в
срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и
причинна връзка между събитието и вредите. Безспорно от представената застрахователна
полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск –
пътнотранспортно произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП –
„Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от
което се покриват от застрахователя, съгласно договорената клауза. Настъпило е в периода
на застрахователното покритие – на 22.09.2021 г. и за което не се спори между страните.
Произшествието съставлява покрит риск по смисъла на т.2.1.3.1 от приложимите към
договора Общи условия.
Възраженията на ответника относно неуведомяването на органите на Пътна полиция
и липсата на съставен протокол за ПТП са неоснователни, доколкото съобразно
приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и представянето на протокол
за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното събитие. Установява се и
механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание да не кредитира
показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по
делото, тъй като застрахователното обезщетение е платено, а за други отношения между
свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в
уведомлението-декларация за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните
обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност.
В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен протокол
за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от
Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП
изискват службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се
движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Съдът приема, че
разликите между изложените в уведомлението за щета обстоятелства и изнесените в съдебно
заседание от свидетеля К. данни са относно несъществени обстоятелства и се дължат на
изминалото време от настъпване на ПТП до приключване на съдебното дирене по делото.
Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, дават
основание на съда да зачете описания в исковата молба, уведомлението за щета,
заключението на вещото лице и показанията на свидетеля механизъм на настъпване на
3
произшествието. Съдът приема, че инцидентът е настъпил в участъка на ул. „Витошко лале“
от ул. „Габровница“ до Околовръстен път, поддържането на който участък в процесния
период е възложено от ответника на третото лице – помагач на ответника – „Т“ АД договор
за изпълнение на обществена поръчка № СОА19-ДГ-55-431/24.06.2019 г. Ответникът не
доказа механизъм на ПТП, различен от описания в събраните по делото доказателства, нито
процесните увреди да са били налични към датата на ПТП. Не се установи и съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на автомобила. Липсват доказателства автомобилът да се
е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е
позволявала на водача да забележи своевременно неравността върху пътното платно или да
спре при нужда. Установи се, че в резултат на преминаването през неравността на пътното
платно, на застрахованото при ищеца имущество са причинени щети, които, видно от
заключението на вещото лице се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания
механизъм на ПТП, с изключение на джанта задна дясна. Безспорно между страните е
изплащането на застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице от ищеца.
Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ,
според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата, при която са
причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради
което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен. В случая спорното право произтича от виновното поведение на
определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването
на задълженията на ... за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна
мрежа и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. ... носи обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от
съответни физически лица при или по повод изпълнението на възложената им от работа.
Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Съгласно
чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на
ЗДвП на ... е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което
включва и недопускането, съответно - отстраняването на дупки и неравности по тях.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място.
В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява
с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на
улицата. С оглед на това, че наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които ... е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен
това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Дължимото от
застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата. Настоящият състав
приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди отговарят на сумата,
4
необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест,
годно за движение. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната
сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната стойност на
МПС към момента на настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният еквивалент на
действителната вреда съдът приема, че представлява средната пазарна цена на ремонта на
автомобила; съответно на частите, които следва да се сменят с нови. Предвид заключението
на вещото лице, което определя размер на вредите по средни пазарни цени над
претендирания размер, искът се явява основателен и доказан до размера на сумата от 686,80
лв. с ДДС, като се дължат и направените разноски за определяне на обезщетението – 15 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 1 172,59 лв. искът следва да бъде отхвърлен, тъй
като по делото не се доказа от ПТП джанта задна дясна да е увредена до степен, че да е била
за смяна, извън посоченото в описа на застрахователя „за боя“. Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба, като обусловена от изхода на спора по главния иск.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 754,50 лв., от които 50 лв. държавна
такса, 300 лв. депозит за вещо лице, 30 лв. – депозит за свидетел за исковото производство и
374,50 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът, на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 451,57 лв. по съразмерност. Ишецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 40,14 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., гр. София, ул. ... да заплати на ... с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. София, ... на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 701,80 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение от 686,80 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, по сключена имуществена
застраховка „Каско +“, обективирана в полица № 44012132128291 със срок на действие
18.12.2020 г.-17.12.2021 г. за щети на МПС „Мерцедес S500 4MATIC”, рег. № СТ ...,
резултат от ПТП, настъпило на 22.09.2021 г. – попадане в необозначена като препятствие и
необезопасена по съответния ред дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 08.04.2022 г. до окончателно изплащане, както и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК – направените по делото разноски в размер на 451,57 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 1172,59 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ... с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, ... да заплати
на ..., гр. София, ул. ... на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ..., гр. София, ул. ..., направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 40,14 лв.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на ответника
- „Т“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6