РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Горна Оряховица, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100852 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът АНК. Д. Г. е
потребител на електрическа енергия в обект в гр.Г.О. ул..., за който е разкрита партида
с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при ищеца, като правата
и задълженията на страните по продажбата на електрическа енергия са регламентирани
в публично известни общи условия. По силата на тези общи условия ответникът е
задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия при
срокове и условия, определени в Общите условия, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението си, а при наплащане
в срока на издадената фактура, дължи обезщетение в размер на законната лихва за
срока на забавата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
сумата от 740,15 лв., съставляваща стойността на потребената в периода 08.07.2020 г. –
07.12.2020 г. електрическа енергия по издадените от 03.06.2020 г. до 21.12.2020 г.
фактури. Счита, че поради неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и
сумата 19,34 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от
датата на падежа на всяка фактура до 08.02.2021 г. В хода на производството навежда
твърдения, че главицата и обезщетението за забава са заплатени, поради което моли за
1
отхвърляне на предявените искове за установяване на съществуването на тези
вземания, за които е издадена заповед № 205/16.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 326/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, но претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Ответникът АНК. Д. Г., чрез назначения й особен представител, заема становище
за неоснователност на иска. Не оспорва твърдението, че процесното задължение е
платено.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им,
с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на
следните материалноправни предпоставки: съществуване на облигационна връзка
между страните по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия,
обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл.98а ЗЕ и реалното
доставяне в процесния обект на количествата електрическа енергия, чиято стойност се
претендира.
За да съществува твърдяната договорна връзка между страните е необходимо
през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на енергийни
услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1, т.41б и т.2а ДР на ЗЕ такова лице е
краен клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.
Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат
съгласно публично известни общи условия, за действието на които съгласно чл.98а,
ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.Он България Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от
ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-
к „Дневник“, брой от 30.11.2007 г. и в-к „Черноморие“, брой от 30.11.2007 г.,
действали към исковия период и понастоящем (след като с Решение № 798/20.01.2017
г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено
Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за
продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД). Съгласно чл.4, ал.1
от приложимите Общи условия „потребител на електрическа енергия за битови нужди“
(съответно на понятието в §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията към датата на одобрение на
общите условия) е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което
2
ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от
„Енерго-Про Продажби“ АД. Именно това са предпоставките, при осъществяването на
които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи, че през
исковия период ответницата е била собственик или ползвател на електроснабдения
имот на ул... в гр.Г.О. Такива не са изходящите от ищеца справки и фактури, в които тя
е посочена като титуляр на партидата на обекта на посочения адрес, защото не това
определя насрещната страна в правоотношението с ищеца (в същия смисъл и приетото
в Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на III Г.О. на ВКС).
На следващо място, събраните доказателства не дават основание за извод, че
количеството електрическа енергия, чиято цена е начислена, е потребено в обекта през
процесния период. Именно фактът на потребление на електрическа енергия е
правопораждащ за вземането на ищеца за цената му (арг. клаузата на чл.26, ал.1
ОУДПЕЕ и чл.187, ал.1 ЗЗД и чл.200, ал.1 ЗЗД, приложими относно процесния договор
съгласно чл.318, ал.2 ТЗ – ответникът-купувач дължи заплащане на цената получената
/доставена/ вещ – електрическа енергия). Доколкото се дължи се цената само на това
количество електрическа енергия, което е доставено на потребителя, то следва да бъде
установено, че остойностеното в процесните фактури количество електрическа
енергия, е доставено. По аргумент от чл.40, ал.1 и ал.2 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи
на „Електроразпределение Север“ АД (ОУДПЕЕЕМ), доставено е това количество
електрическа енергия, което сочат показанията на средството за търговско измерване,
монтирано за отчет в процесния имот. Изготвените от ищеца справки, както и фактури
№№ **********/19.08.2020 г., **********/21.09.2020 г., **********/20.10.2020 г.,
**********/19.11.2020 г. и **********/21.12.2020 г., представляват частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства.
Документите не носят подпис на ответника, не обективират негово извънсъдебно
признание за количеството потребена /отчетена/ електрическа енергия, поради което са
му непротивопоставими и не могат да важат срещу него. Тези документи не се ползват
с обвързваща съда материална доказателствена сила и при липса на ангажирани други
доказателства относно потреблението в процесния обект през исковия период, няма
основание за извод, че и втората от очертаните по-горе материалноправни
предпоставки е осъществена.
Признанието на ищеца, че процесните вземания са платени в хода на
производството, не разколебава горните изводи. Действително, плащането е действие,
въз основа на което следва да се счете, че длъжникът признава основанието и размера
на задълженията, но в случая не може да се приеме такъв ефект за настъпил. Ищцовото
признание е единственото ангажирано доказателство, че ответникът е извършил
3
плащане. Преценено по реда на чл.175 ГПК, то не би могло да послужи за формиране
на фактически извод за осъществяване на признатия факт, защото останалите
доказателства се свеждат до обсъдените по-горе изходящи от ищеца документи, нито
един от които е противопоставим на ответника или относим към плащането, за да се
третира то като признание. Така ищецът сам твърди както съществуването на своите
вземания, така и погасяването им чрез плащане, но доколкото нито едно от двете не се
установи, исковете му следва да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил разноски в
производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора и най-вече предвид основанието
за отхвърляне на исковете, няма основание да му бъдат присъдени такива, поради
което отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С.С.,
Я.М.Д. и Д.К.Д. заедно срещу АНК. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Г.О.,
ул... да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания за
сумата от 740,15 лв. /седемстотин и четиридесет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща незаплатена цена на потребена в периода от 08.07.2020 г. до
07.12.2020 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер ********** и
абонатен номер ********** за обект на адрес: гр.Г.О., ул..., за които са издадени
фактури в периода от 03.06.2020 г. до 21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 16.02.2021 г. до окончателното й плащане и сумата от 19,34 лв.
/деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в плащането на задължението в размер на законната лихва за периода от падежа
на всяка фактура до 08.02.2021 г., за които е издадена заповед № 205/16.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 326/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4
5