Р Е Ш Е Н И Е
№ 497 18.12.2019г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 658 по описа на БОС за 2018г.
Производството по делото е образувано по искова молба на А.Р.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73 1534204, издаден на 06.11.2013г.***, адв. Иво Бинев срещу „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4.
Ищецът твърди, че е мажоритарен
собственик на 90 % от капитала на ответното дружество, като съгласно решение на общото събрание на съдружниците от
15.12.2010г., е внесъл на основание чл. 134, ал. 1 от Търговския закон
допълнителна парична вноска за ответното дружество в размер на 180 000
лева, като сумата е следвало да бъде върната в срок до три години. Твърди се,
че допълнителната парична вноска е предоставена на ответника, но последният не
я е върнал на ищеца в уговорения срок. С оглед на което се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 180 000 лева-главницата на
направената допълнителна парична вноска от ищеца, в качеството му на съдружник.
Твърди се, че съдружниците са уговорили заплащането на възнаградителна лихва за платената допълнителна парична вноска, като по делото се претендира такава в размер на 3 220,85 лева-остатък от дължимата
възнаградителна лихва в размер на 54 000 лева за периода
23.12.2010г.-23.12.2013г. Претендира се лихва за забава в размер на законната
върху главницата от 180 000 лева за периода 17.12.2015г.-17.12.2018г. в
размер на 54 860,60 лева. Претендира се лихва за забава в размер на 498,44 лева за периода 17.12.2015г.-17.12.2018г., изчислена в размера на законната върху търсената възнаградителна лихва в размер на 3 220,85 лева. Претендира се присъждането на законна лихва върху главницата от 180 000 лева,
считано от датата на предявяване на иска- 19.12.2018г. до окончателното и
изплащане и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
С
депозирания по делото отговор и допълнителен такъв, ответникът оспорва
предявените претенции. Ответникът счита, че не е ясно основанието, на което
ищецът претендира сумите по делото. Счита се, че неоснователно се претендират
процесните суми за главница и лихви на посоченото правно основание, а именно
чл. 134, ал. 3 от Търговския закон, тъй като това правоотношение е новирано
чрез подписания от страните договор за заем от 15.12.2010г. Отделно от това,
ответникът счита договора за заем за нищожен, като сключен поради противоречие
със закона, евентуално като заобикалящ закона, евентуално поради липса на
основание на договора, евентуално поради противоречие с добрите нрави и
евентуално като привиден. Ответникът счита, че уговорената в договора за заем
възнаградителна лихва е нищожна клауза поради липса на предмет и липса на
съгласие. Счита се за нищожно и решението на общото събрание на ответника от
15.12.2010г. в частта, в която е уговорена възнаградителна лихва и изобщо. Прави
се възражение за погасяване на сумите за главница и лихви по давност.
Ответникът счита, че неправилно ищецът счита, че има погасяване на
възнаградителната лихва по заема чрез плащането, направено от едно трето за
спора лице- „Цам пропъртис мениджмънт“ООД.
При становище на съда за основателност на
предявените искове, ответникът прави възражение за прихващане с дължима му от
ищеца сума в размер на 119 966,44 лева, която е получена без основание в хипотезите на
изначална липса на основание, отпаднало основания и хипотезата на чл. 59, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите.
Наред с възражението за прихващане е предявена и приета за разглеждане в настоящото производство на насрещна искова претенция на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4 срещу А.Р.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73 1534204, издаден на 06.11.2013г.***, адв. Иво Бинев за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева от общо дължимата в размер на 119 966,44 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца на посочените три основания, предявени в условията на евентуалност-изначална липса на основание, на отпаднало основание и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Видно от изложените факти по предявения насрещен иск, който е инкорпориран в отговора на исковата молба по първоначално предявените искове, на страница 74-75 от делото, ищецът по насрещния иск твърди, че в качеството на пълномощник на дружеството, ответникът по насрещния иск е получил лично и чрез трето лице-Евгений Матусевич сумата от 119 966,44 лева, която фактически не е предал на дружеството. Сумата е получена от ответника по насрещния иск, както следва:
- сумата от 8804.65 лева, получени от съгласно разписка от 08.02.2012 г. за 2000 евро и разписка от 14.12.2012 г. за 2501.75 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2012 год., с предмет апартамент 216 в ап. Комплекс Мохито Клуб,които суми ищецът е получил от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена, но която сума той не е предадена и отчетена;
- сумата от 9279.43 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент Паола от 03.04.2013 г. за сумата от 2000 евро и Разписка от 05.04.2013 г. за
2744,50 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2013 год., с предмет апартамент Паола в Вила Стефания, които е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна
цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 7957.49 лева, получени от съгласно Споразумение за резервация на Апартаментите 343 и 344 от 14.11.2012 г. за 4068,60 евро по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 03.12.2012 год., с предмет апартамент 343 и
апартамент 344 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 321 от 07.02.2013 г. за 2000,00 евро, която сума е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 144 от 07.03.2013 г. за 2000,00 евро към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2013 г., с предмет апартамент 144 в ап. Комплекс Мохито, която сума е получрна от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която не е предадена и отчетена;
- сумата от 33597.29 лева, получени от съгласно Разписка от 02.02.2015 г. за 1536,29 евро; Разписка от 12.02.2015 г. за 1603,02 евро; Разписка от 27.02.2015 г. за 1014,79 евро; Разписка от 13.03.2015 г. за 725,78 евро; Разписка от 17.03.2015 г. за 1528,14 евро; Разписка от 02.09.2013 г. за 3500,00 евро; Разписка от 25.11.2015 г. за 7270,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014 год., с предмет апартамент 346 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 15793.33 лева, получени от съгласно Разписка от 05.10.2013 г. за 8075.00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2013 год., с предмет апартамент 322 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 5358.97 лева, получени съгласно Разписка от 31.08.2016 г. за 1890,00 евро и Разписка от 02.09.2016 г. за 850,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2015 год., с предмет апартамент 324 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 19225.81 лева, получени от ищеца съгласно Споразумение за резервация за апартамент Франческа от 13.05.2013 г за 2000 евро и Разписка от 23.05.2013 г. за 7830,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2013 год., с предмет апартамент Франческа във Вила Стефания, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 12126.15 лева, получени съгласно Разписка от 11.08.2016 г. за 2500.00 евро; Разписка от 15.09.2016 г. за 600,00 евро и Разписка от 28.12.2016 г. за
3100.00 евро по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2013 год.,
с предмет апартамент 243 в ап. Комплекс Мохито, които суми са името и за сметка на ответното дружество, в
брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена
и отчетена.
Ищецът по насрещния иск твърди, че е налице оттегляне на пълномощията на
ответника, считано от 07.06.2018г., като и към настоящия момент получените от ответника
суми не са върнати от ответника на ищеца, с оглед на което се иска осъждането
на последния да ги върне.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените
претенции от А.Р.М.
срещу „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД са
както следва:
1.
Иск за сумата
от 180 000 лева-главницата на направената допълнителна парична вноска от
ищеца, в качеството му на съдружник. Искът е с правно основание 134, ал. 3 от
Търговския закон-иск
за връщане на размера на
направената допълнителна парична вноска.
2.
Иск за
сумата от 3 220,85 лева-остатък от дължимата възнаградителна лихва в
размер на 54 000 лева за периода 23.12.2010г.-23.12.2013г. Искът е с
правно основание 134, ал. 3 от Търговския закона-иск за заплащане
на уговорена възнаградителна лихва върху допълнителната парична вноска.
3.
Иска за
сумата от 54 860 лева- лихва за забава в размер на законната върху
главницата от 180 000 лева за периода 17.12.2015г.-17.12.2018г. Искът е с
правно основание 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите-заплащане на
мораторна лихва върху платената
допълнителната парична вноска.
4.
Иска за
сумата от 498,44 лева - лихва за забава в размер на
законната върху възнаградителна лихва в размер на 3 220,85 лева за периода
17.12.2015г.-17.12.2018г. Искът е с правно основание 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите-заплащане на мораторна лихва върху дължимата
възнаградителна лихва.
По така предявените претенции съдът намира за
безспорно по делото, че ищецът А.Р.М. към 2010г. е имал качеството на съдружник в
ответното дружество „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД. На 15.12.2010г. е проведено общо събрание на
ответното дружество, обективирано в протокол от 15.12.2010г., на което съдружниците
в ответното дружество, а именно ищецът А.Р.М. и Андрей Ромилов А., решават да задължат
съдружника А.Р.М. да внесе за дружеството допълнителна парична вноска в размер на
180 000 лева. Допълнителната парична вноска е следвало да бъде внесена в
20-дневен срок, считано от датата на решението, следвало е да бъде върната на
съдружника в срок до 3 години и за същата се е дължала лихва в размер на 10 %
годишно, който процент на лихвата ще се изменя съобразно изменението на банкови
пазар. Безспорно е наличен подписан между А.Р.М. и „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД договор за заем, който е сключен на същата дата,
на която е датата на приетото решение на общото събрание на съдружниците и
възпроизвежда решението на дружеството за внасяне на допълнителна парична
вноска. Налице е извлечение от сметката на „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ“ ООД, от която е видно, че на 23.12.2010г.
А.Р.М. е превел по
сметка на дружеството 180 000 лева. Фактът на плащане на въпросната сума е
потвърдена и от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза. Ищецът
не оспорва и факта, че има погасяване, във връзка с платената допълнителна
парична вноска, което е направено от едно трето лице, а именно „Цам пропъртис
мениджмънт“ООД и е в размер на 50 779, 15 лева, като плащането е станало
на два пъти-сума в размер на 41 000 лева на 28.07.2016г. и сума в размер
на 5 000 евро на 12.07.2017г. Тези плащания са констатирани и в заключението
на съдебно-икономическа експертиза.
-по иска за сумата от 180 000 лева-главница
Съдът намира, че с оглед заявеното от
ищеца в исковата молба и допълнителната такава, няма съмнение, че посочената
сума се претендира на основание задължение на едно дружество да върне на
неговия съдружник допълнителна парична вноска, която дружеството му е поискало по
решение на общото му събрание на основание чл. 134, ал. 1 от Търговския закон.
Съдът е докладвал правното основание на този иск, като от страните не е имало
възражение по така направения доклад. Фактът, че по делото е представен договор
за заем, който е сключен от страните
по делото на датата на приетото решение на общото събрание на съдружниците на
ответното дружество и е възпроизвеждащ решението на дружеството за внасяне на допълнителна
парична вноска, не променя фактическите твърдения на ищеца, че търси връщане на
процесната сума, като внесена от него допълнителна парична вноска, в качеството
му на съдружник в ответното дружество. Това, че се касае за плащане на сума
като допълнителна парична вноска по реда на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, е видно и от съдържанието
на самия договор за заем. В същия е записано, че създаването му е на основание
и във връзка с чл. 134 от ТЗ, като се цитира и конкретно взетото в този смисъл
решение на общото събрание на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД. Съдът не може да знае, поради какви причини
ответното дружество и ищеца са имали необходимост да подпишат договор за заем,
след като вече е налице решение на общото събрание за плащане на въпросната
сума, но няма законова пречка, страните да направят това. Дали сключеният
договор за заем е действителен, след като всъщност касае уговорка за плащане по
реда на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, е без значение за настоящия спор, тъй като сумата
се претендира по делото на основание връщане на платена от съдружник
допълнителна парична вноска на дружеството, а не на основание договора за заем.
При това положение всички наведени от страна на ответника възражения за
нищожност на договора за заем в цялост и по конкретни негови клаузи, са неотносими
към настоящия спор и съдът не дължи произнасяне по същите.
Неоснователно е твърдението на ответника, че няма
как да се търси връщане на платената сума на основание, чл. 134, ал. 1 от ТЗ,
тъй като с подписване на договора за заем, е налице новиране на задължението
като такова между съдружник и дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от
Закона за задълженията и договорите, с договора за новация се постига съгласие за
погасяване на едно старо задължение, като се поема ново. За да има новация
обаче, следва да се налице старо задължение, ново задължение и намерение на
страните по тези задължения да заменят старото задължение с новото. Видно от
подписания между страните договор за заем, от съдържанието на същия, няма
никакви уговорки за старо и ново задължение, както и изразена воля на страните
за новиране на задължението, следователно подписването на договора за заем не е
новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД.
Несъстоятелни са и възраженията на ответника, че е
налице нищожно решение на общото събрание на ответното дружество, както по
отношение на взетото решение за внасяне на допълнителна парична вноска, така и
по отношение на уговорката за възнаградителна лихва. Така уговореното
представлява взето решение на общото събрание на едно дружество и по отношение
на валидността на това решение са приложими правилата на Търговския закон по
отношение на нищожността на такова решение, а не общите правила за нищожност на
договора, на които се позовава ответника. В този смисъл е налице и постановено
тълкувателно решение
№ 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията
Дария Проданова, от мотивите на което
е видно, че решенията на общото събрание на едно дружество нямат характер на
сделка по смисъла на ЗЗД и съответно тяхната валидност не се подчинява на
правилата на ЗЗД за недействителност на сделките. Решенията на общото събрание
са по принцип отменяеми съгласно разпоредбата на чл. 74 от Търговския закон и
нищожни само в хипотезата на чл. 75 от цитирания закон. По делото не се твърди
и няма доказателства решението на на общото събрание на ответното дружество,
касаещо внасянето на допълнителна парична вноска да е отменено. Същото не е
нищожно на посочените основания в Търговския закон.
Съдът
счита, че ищецът по делото доказа твърдението си, че в качеството си на
съдружник в „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД и в изпълнение на решение на общото събрание на
това дружество, е заплатил в срок на ответника гласуваната с решението
допълнителна парична вноска. Видно от наличното по делото извлечение от
сметката на ответника, на 23.12.2010г., в същата е постъпило плащане от страна
на ищеца в размер на 180 000 лева. Икономическата експертиза също
установява, че в счетоводството на ответника е постъпило плащането на ищеца на
посочената дата и същото е отразено в дебитната част по сметка 503 и в
кредитната част по сметка 499 „други кредитори“ от сметкоплана на ответника,
като задължение към ищеца. При констатирано плащане на уговорената допълнителна
парична вноска от съдружник и с оглед на решението на общото събрание, че
същата е следвало да бъде върната от дружеството в срок до 3 години, а именно до
23.12.2013г., то ответникът е този, който следва да докаже, че е изпълнил
задължението си да върне сумата. В тази връзка обаче следва да бъде отчетено и
направеното от ищеца признание, че същият приема, че е налице погасяване на
суми съобразно решението на общото събрание на „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ“ ООД, макар и не по начина,
който същият посочва в исковата молба. По твърдение на ищеца, на същия са заплатени суми от едно трето лице за спора,
а именно „Цам пропъртис мениджмънт“ООД. На 28.07.2016г. това трето лице
заплатило по банков път сумата от 41 000 лева, а на 12.07.2017г. е платило
сумата от 5 000 евро. Ищецът е заявил, че макар, че тези суми са платени
без основание, той приема, че с тях се погасява част от възнаградителната
лихва, дължима от ответника, в размер на 54 000 лева, поради което и
същият претендира по делото само неизплатения остатък в размер на 3 220,85
лева. Тези твърдения не намират опора в закона и в събраните по делото
доказателства. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
потвърждават фактите, че в счетоводството на ответника са отразени двете
плащания от третото лице „Цам пропъртис мениджмънт“ООД. Тези плащания са в
размер на общо 50 779,15 лева, като ответникът счетоводно ги е отчел, като
погасяващи част от дължимата главница на ищеца в размер на 180 000 лева,
като дължимия остатък възлиза на 129 220,85 лева. След като ищецът по
делото, приема, че с тези две плащания се погасяват процесните суми и след като
по споразумение между ответника и третото платило лице, тези суми са записани
като погасяващи главницата, няма как ищецът да претендира, че платеното следва
да служи за погасяване на възнаградителната лихва, а не на главницата.
Погасяването на основание чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите,
на която разпоредба се позовава ищеца, не намира приложение в настоящата
хипотеза. Разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и чл. 76, ал. 2 от ЗЗД се прилагат, ако
не е уговорено друго между длъжника и кредитора. В този смисъл са и мотивите по
т. 1 от тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, докладвано от
съдиите Тотка Калчева и Емил Томов.
Макар и в случая, вместо длъжникът да е платило едно трето лице, след като
кредиторът, в случая ищецът, приема това плащане, като погасяващо задълженията,
то следва да приеме, че то е погасило това, което е посочено от третото плащащо
лице, а именно, че касае погасяване на главницата. С оглед на което и съдът
приема, че ищецът неоснователно претендира цялата главница в размер на
180 000 лева. След като е получил връщане, чрез плащането от едно трето
лице на сумата от 50 779,15 лева, искът му е основателен до размера от
129 220,85 лева.
От страна на ответника е направено възражение за
погасяване на търсените суми по давност. Предвид на становището на съда за
основателност на търсената главница до размера от 129 220,85 лева, следва
да се разгледа правопогасяващото възражение за давност. В случая е приложима общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД. Както вече беше споменато, сумата е платена от ищеца
на 23.12.2010г., следвало е да бъде върната до изтичането на три години от
плащането, а именно до 23.12.2013г., следователно давността следва да се счита изтекла
на 23.12.2018г. С приемането от страна на ответника, че е налице погасяване на
дължима главница с двете плащания от 2016г. и 2017г., е налице признание за
дължимост на главницата, което е прекъснало изтичането на давността и към
момента на подаване на исковата молба-19.12.2018г. давността по чл. 110 от ЗЗД не
е изтекла, следователно ответникът дължи на ищеца част от главницата в размер
на 129 220,85 лева.
-
по иска за сумата от 3 220,85 лева-остатък от дължимата
възнаградителна лихва в размер на 54 000 лева за периода 23.12.2010г.-23.12.2013г.
Съдът намира, че основателно ищецът претендира
заплащане на възнаградителна лихва за заплатената от него допълнителна парична
вноска, тъй като такава е уговорена от съдружниците в решението на общото събрание ответното дружество, обективирано в
протокол от 15.12.2010г. Уговорено е плащане на
възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно, като този процент на лихвата ще
се изменя съобразно изменението на банковия пазар. Съдът вече е изложил по-горе
в решението си, във връзка с претендираната по делото главница, че
неоснователно ответникът, счита уговорката за възнаградителна лихва за нищожна,
позовавайки се на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
Уговорката за възнаградителна лихва, уговорена в решение на общото събрание на ответното
търговско дружество, не е нищожна по правилата на Търговския закон.
Следователно за заплатената от ищеца допълнителна парична вноска се дължи
такава лихва. Съдебно-икономическата експертиза е констатирала, че в ответното
дружество липсва изобщо осчетоводяване на такова задължение, но това не се
отразява на дължимостта на същата. Съгласно
уговорката на страните и предвид на заключението на експерта, възнаградителната
лихва за периода от три години възлиза на 54 000 лева. Тъй като по делото
се търси само част от нея в размер на 3 220,85 лева, то и до този размер е
основателен иска на ищеца.
Предвид становището на съда за
основателност на иска за възнаградителна лихва до посочения размер, следва да
се разгледа възражението за погасителна давност за това вземане, направено от
ответника. В случая е приложима
кратката тригодишна давността по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съдът приема, че
падежа на връщане на допълнителната парична вноска е падеж и на задължението за
лихва, а именно плащането на
възнаградителната лихва е следвало да стане до 23.12.2013г. Тригодишната
давност е изтекла на 23.12.2016г., а искът е заведен след погасяване на
задължението и следва да бъде отхвърлен като неоснователен на посоченото
основание.
-
по иска за сумата от 54 860 лева- лихва за забава в размер
на законната върху главницата от 180 000 лева за периода
17.12.2015г.-17.12.2018г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1
във вр. чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите, а именно за заплащане на обезщетение за забава по отношение на
неизпълнение в срок парично задължение. В тази връзка беше прието от съда, че
задължението на ответника за връщане на главницата в размер на 180 000
лева е с падеж на 23.12.2013г. След посочената дата ответникът е в забава. По
делото лихвата за забава се претендира с по-късна дата, а именно 17.12.2015г.,
което е право на ищеца. Неоснователно обаче се търси такава върху цялата
главница от 180 000 лева, без да се отчитат двете частични погасявания на
главницата. Тъй като вещото лице по допусната СИЕ е изчислило и вариант на
дължимата лихва за забава съобразно размерите на главницата след частичните
погасявания, съдът приема за коректен този начин на изчисление на лихвата за
забава, който за процесния период възлиза на 43 472,90 лева. В този размер
е основателен иска за мораторна лихва за забава върху дължимата главница.
Предвид становището на съда за
частична основателност на иска за мораторна лихва върху главницата, следва да
се разгледа възражението за погасителна давност за това вземане, направено от
ответника. В случая е приложима
кратката тригодишна давността по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Падежът за връщане на допълнителната
парична вноска е до 23.12.2013г. Тригодишната давност е изтекла на
23.12.2016г., а искът е заведен след погасяване на задължението и следва да
бъде отхвърлен като неоснователен на посоченото основание.
-
по иска за сумата от 498,44 лева - лихва за забава в размер на законната
върху възнаградителна лихва в размер на 3 220,85 лева за периода
17.12.2015г.-17.12.2018г.
Искът е с
правно основание 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите-заплащане на
мораторна лихва върху дължимата възнаградителна лихва, като този иск е изцяло
неоснователен. Предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията
и договорите и чл. 294, ал. 2 от Търговския закон лихва върху лихва се дължи
само между търговци и то ако е уговорена. Не сме изправени в хипотезата на
Търговския закон, нито в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията
и договорите и неоснователно се търси заплащане на лихва за забава върху дължимата
възнаградителна лихва.
Предвид гореизложеното до тук, съдът констатира,
че основателна се явява единствено предявената претенция с правно основание чл.
134, ал. 3 от Търговския закон-иск за връщане на размера на направената допълнителна парична
вноска и то до размера от
129 220,85 лева. С оглед на уважаване на
една от предявените претенции, следва да бъде разгледано възражението на
ответника за прихващане със сумата от 119 966,44 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца на
посочените три основания, предявени в условията на евентуалност-изначална липса
на основание, на отпаднало основания и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът твърди, че в
качеството на пълномощник на дружеството, ишецът е получил лично и чрез трето лице-Евгений
Матусевич сумата от 119 966,44 лева, която фактически не е предал на дружеството. Сумата е
получена от ищеца, както следва:
- сумата от 8804.65 лева, получени от съгласно разписка от 08.02.2012 г. за 2000 евро и разписка от 14.12.2012 г. за 2501.75 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2012 год., с предмет апартамент 216 в ап. Комплекс Мохито Клуб,които суми ищецът е получил от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена, но която сума той не е предадена и отчетена;
- сумата от 9279.43 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент Паола от 03.04.2013 г. за сумата от 2000 евро и Разписка от 05.04.2013 г. за
2744,50 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2013 год., с предмет апартамент Паола в Вила Стефания, които е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна
цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 7957.49 лева, получени от съгласно Споразумение за резервация на Апартаментите 343 и 344 от 14.11.2012 г. за 4068,60 евро по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 03.12.2012 год., с предмет апартамент 343 и
апартамент 344 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 321 от 07.02.2013 г. за 2000,00 евро, която сума е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 144 от 07.03.2013 г. за 2000,00 евро към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2013 г., с предмет апартамент 144 в ап. Комплекс Мохито, която сума е получрна от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която не е предадена и отчетена;
- сумата от 33597.29 лева, получени от съгласно Разписка от 02.02.2015 г. за 1536,29 евро; Разписка от 12.02.2015 г. за 1603,02 евро; Разписка от 27.02.2015 г. за 1014,79 евро; Разписка от 13.03.2015 г. за 725,78 евро; Разписка от 17.03.2015 г. за 1528,14 евро; Разписка от 02.09.2013 г. за 3500,00 евро; Разписка от 25.11.2015 г. за 7270,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014 год., с предмет апартамент 346 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 15793.33 лева, получени от съгласно Разписка от 05.10.2013 г. за 8075.00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2013 год., с предмет апартамент 322 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 5358.97 лева, получени съгласно Разписка от 31.08.2016 г. за 1890,00 евро и Разписка от 02.09.2016 г. за 850,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2015 год., с предмет апартамент 324 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 19225.81 лева, получени от ищеца съгласно Споразумение за резервация за апартамент Франческа от 13.05.2013 г за 2000 евро и Разписка от 23.05.2013 г. за 7830,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2013 год., с предмет апартамент Франческа във Вила Стефания, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от
12126.15 лева, получени съгласно Разписка от 11.08.2016 г. за 2500.00 евро;
Разписка от 15.09.2016 г. за 600,00 евро и Разписка от 28.12.2016 г. за 3100.00 евро по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2013 год.,
с предмет апартамент 243 в ап. Комплекс Мохито, които суми са името и за сметка на ответното дружество, в
брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена
и отчетена.
С оглед
установяване на основателността на направеното възражение за прихващане,
ответникът е представил доказателства, че ответното дружество е упълномощило
ищеца, считано от 02.08.2013г. да го представлява като продавач при сключване
на предварителни договори за покупко-продажба на следните недвижими имоти:
всички самостоятелни обекти в сграда номер 1, сграда 2 и сграда 3, разположение
в поземлен имот с идентификатор 44094.5.983 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Лозенец, Община Царево; всички самостоятелни
обекти в сграда разположена в поземлен имот с идентификатор 48619.505.450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево. Със същите
пълномощия, по силата на самостоятелно пълномощно, разполага и лицето Евгений
Матусевич. Представени са и декларации от 07.06.2018г., изходящи от ответното
дружество, че се оттеглят пълномощията на посочените лица. На лист от 85 до 129
от делото са представени разписки за плащане, предварителни договори,
споразумения за резервации, с които ответникът цели да докаже размера на
получените от ищеца суми. Видно от
уточнение, направено от ответника в молба на лист 178 от делото, само
документите на лист от 85 до 103 са подписани от ищеца. Предвид на така
представените доказателства и с оглед на
твърдението на самия ответник при направеното от него възражение за прихващане,
съдът приема, че получаването на сумите по представените писмени доказателства,
носещи подписа на ищеца, същият е действал като пълномощник на ответното
дружество. Този факт не се оспорва от ответника, още повече, че самият той
заявява, че пълномощията на ищеца са оттеглени едва през 2018г., а сумите са
получавани много по-рано. При тази констатация, твърдението на ответника, че
сумите следва да бъдат му бъдат върнати на основание на всички посочени от него
хипотези на неоснователното обогатяване, са несъстоятелни. Отношенията между
страните изобщо не са сложени на плоскостта на неоснователното обогатяване,
тъй като са възникнали на договорно
основание-упълномощителна сделка. Не се касае за нито за изначална липса на основание, което е първото основание посочено от ответника. Такава би имало, ако се
твърдеше изначална нищожност на упълномощителната сделката, въз основа на която
ищецът е действал от името на ответника. Не се касае за отпаднало основание, която
би била хипотезата на действия на пълномощника при унищожаване на упълномощаването. Не е налице
и хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, която съгласно алинея втора на същата се прилага
само субсидиарно, ако не се разполага с друг ред за защита на правата. В случая
ответникът, в качеството си на упълномощител, разполага с иск за неизпълнение
или иск за вреди от изпълнението, което произтича от сключената му с ищеца
упълномощителна сделка. Предвид на така изложеното съдът намира възражението на
ответника за прихващане за неоснователно.
Тъй като
ответникът по делото се е защитавал срещу предявените срещу него искове както
посредством възражение за прихващане, така и чрез предявяване на насрещен
частичен иск, като основанията на така направените защитни средства са едни и
същи, съдът намира, че след разглеждане по същество на възражението за
прихващане, предявените насрещни претенции следва да бъдат прекратено като
недопустими поради липсата на правен интерес от същите. Видно е, че в отговора
на исковата си молба, ответникът е заявил, че независимо и наред с предявеното
възражение за прихващане, желае разглеждане и на насрещната му претенция. Както
вече беше казано насрещната претенция касае предявен частичен иска за 5 000
лева от общо дължимите 119 966,44 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца на
посочените три основания, предявени в условията на евентуалност-изначална липса
на основание, на отпаднало основания и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Следователно насрещните искове имат същите
основания, като възражението за прихващане. След като съдът го е разгледал по
същество, е недопустимо да се произнася за същото нещо, на същото основание по
насрещните искове и делото в тази му част следва да бъде прекратено.
На ищеца,
съобразно размера на уважената претенция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
се дължат разноски в размер на 5 347,60 лева-част от направените разноски
за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. На ответника,
съобразно отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се
дължат разноски в размер на 137,51 лева. След компенсиране на взаимно дължимите
разноски ответникът дължи на ищеца съдебно деловодни разноски в размер на 5 210,09
лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет.
2, ап. 4, да заплати на А.Р.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73
1534204, издаден на 06.11.2013г.***, адв. И.Б., сумата от 129 220,85
/сто двадесет и девет хиляди двеста и двадесет лева и осемдесет и пет стотинки/
лева, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 19.12.2019г. до окончателното и
изплащане, която сума представлява подлежаща на
връщане заплатена допълнителна парична вноска от съдружника съгласно решение на общото събрание на дружеството от 15.12.2010г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважената сума от 129 220,85 лева до претендираната от 180 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от А.Р.М.,
гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73 1534204, издаден
на 06.11.2013г.***, адв. Иво Бинев срещу „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с който се иска осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 220,85
лева-остатък от дължимата възнаградителна лихва в размер на 54 000 лева за
периода 23.12.2010г.-23.12.2013г., която възнаградителна лихва се дължи по отношение на главницата от
180 000 лева-заплатена допълнителна парична вноска от съдружника съгласно решение на общото събрание на дружеството от 15.12.2010г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от А.Р.М.,
гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73 1534204, издаден
на 06.11.2013г.***, адв. Иво Бинев срещу „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с който се иска осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от
54 860 лева- лихва за забава в размер на законната върху главницата от
180 000 лева- заплатена
допълнителна парична вноска от съдружника съгласно решение на общото събрание на дружеството от 15.12.2010г., за периода
17.12.2015г.-17.12.2018г., като за размера до 43 472,90
лева иска е ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, а за размера над 43 472,90 до
претендирания до 54 860 лева искът е неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от А.Р.М.,
гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73 1534204, издаден
на 06.11.2013г.***, адв. Иво Бинев срещу „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с който се иска осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 498,44
лева - лихва за забава в размер на законната върху
възнаградителна лихва в размер на 3 220,85 лева за периода
17.12.2015г.-17.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ възражението
за прихващане, предявено от „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл.
65, вх. А, ет. 2, ап. 4 срещу А.Р.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер
73 1534204, издаден на 06.11.2013г.***, адв. Иво Бинев
за сумата от 119 966,44 лева, получена
от ищеца,
както следва:
- сумата от 8804.65 лева, получени от съгласно разписка от 08.02.2012 г. за 2000 евро и разписка от 14.12.2012 г. за 2501.75 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2012 год., с предмет апартамент 216 в ап. Комплекс Мохито Клуб,които суми ищецът е получил от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена, но която сума той не е предадена и отчетена;
- сумата от 9279.43 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент Паола от 03.04.2013 г. за сумата от 2000 евро и Разписка от 05.04.2013 г. за
2744,50 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2013 год., с предмет апартамент Паола в Вила Стефания, които е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна
цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 7957.49 лева, получени от съгласно Споразумение за резервация на Апартаментите 343 и 344 от 14.11.2012 г. за 4068,60 евро по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 03.12.2012 год., с предмет апартамент 343 и
апартамент 344 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 321 от 07.02.2013 г. за 2000,00 евро, която сума е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 144 от 07.03.2013 г. за 2000,00 евро към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2013 г., с предмет апартамент 144 в ап. Комплекс Мохито, която сума е получрна от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която не е предадена и отчетена;
- сумата от 33597.29 лева, получени от съгласно Разписка от 02.02.2015 г. за 1536,29 евро; Разписка от 12.02.2015 г. за 1603,02 евро; Разписка от 27.02.2015 г. за 1014,79 евро; Разписка от 13.03.2015 г. за 725,78 евро; Разписка от 17.03.2015 г. за 1528,14 евро; Разписка от 02.09.2013 г. за 3500,00 евро; Разписка от 25.11.2015 г. за 7270,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014 год., с предмет апартамент 346 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 15793.33 лева, получени от съгласно Разписка от 05.10.2013 г. за 8075.00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2013 год., с предмет апартамент 322 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 5358.97 лева, получени съгласно Разписка от 31.08.2016 г. за 1890,00 евро и Разписка от 02.09.2016 г. за 850,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2015 год., с предмет апартамент 324 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 19225.81 лева, получени от ищеца съгласно Споразумение за резервация за апартамент Франческа от 13.05.2013 г за 2000 евро и Разписка от 23.05.2013 г. за 7830,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2013 год., с предмет апартамент Франческа във Вила Стефания, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 12126.15 лева, получени съгласно Разписка от 11.08.2016
г. за 2500.00 евро; Разписка от 15.09.2016 г. за 600,00 евро и Разписка от
28.12.2016 г. за 3100.00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.08.2013 год., с предмет апартамент 243 в ап. Комплекс
Мохито, които суми са името и за сметка
на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота,
но която сума не е предадена и отчетена,
с която сума се твърди, че А.Р.М. се е обогатил неоснователно за сметка на „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ“ ООД при изначална липса на основание, на отпаднало основание и на основание чл. 59,
ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело номер 658 по описа на Бургаския окръжен съд за 2018г. по отношение на предявените насрещни искови претенции на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4 срещу А.Р.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73 1534204, издаден на 06.11.2013г.***, адв. И.Б., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева от общо дължимата в размер на 119 966,44 лева, получена от ответника по насрещния иск, както следва:
- сумата от 8804.65 лева, получени от съгласно разписка от 08.02.2012 г. за 2000 евро и разписка от 14.12.2012 г. за 2501.75 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2012 год., с предмет апартамент 216 в ап. Комплекс Мохито Клуб,които суми ищецът е получил от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена, но която сума той не е предадена и отчетена;
- сумата от 9279.43 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент Паола от 03.04.2013 г. за сумата от 2000 евро и Разписка от 05.04.2013 г. за
2744,50 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2013 год., с предмет апартамент Паола в Вила Стефания, които е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна
цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 7957.49 лева, получени от съгласно Споразумение за резервация на Апартаментите 343 и 344 от 14.11.2012 г. за 4068,60 евро по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 03.12.2012 год., с предмет апартамент 343 и
апартамент 344 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 321 от 07.02.2013 г. за 2000,00 евро, която сума е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно Споразумение за резервация на Апартамент 144 от 07.03.2013 г. за 2000,00 евро към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2013 г., с предмет апартамент 144 в ап. Комплекс Мохито, която сума е получрна от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която не е предадена и отчетена;
- сумата от 33597.29 лева, получени от съгласно Разписка от 02.02.2015 г. за 1536,29 евро; Разписка от 12.02.2015 г. за 1603,02 евро; Разписка от 27.02.2015 г. за 1014,79 евро; Разписка от 13.03.2015 г. за 725,78 евро; Разписка от 17.03.2015 г. за 1528,14 евро; Разписка от 02.09.2013 г. за 3500,00 евро; Разписка от 25.11.2015 г. за 7270,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014 год., с предмет апартамент 346 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 15793.33 лева, получени от съгласно Разписка от 05.10.2013 г. за 8075.00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2013 год., с предмет апартамент 322 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 5358.97 лева, получени съгласно Разписка от 31.08.2016 г. за 1890,00 евро и Разписка от 02.09.2016 г. за 850,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2015 год., с предмет апартамент 324 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 19225.81 лева, получени от ищеца съгласно Споразумение за резервация за апартамент Франческа от 13.05.2013 г за 2000 евро и Разписка от 23.05.2013 г. за 7830,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2013 год., с предмет апартамент Франческа във Вила Стефания, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 12126.15 лева, получени съгласно Разписка от 11.08.2016 г. за 2500.00 евро; Разписка от 15.09.2016 г. за 600,00 евро и Разписка от 28.12.2016 г. за
3100.00 евро по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2013 год.,
с предмет апартамент 243 в ап. Комплекс Мохито,
които суми са от името и за сметка на
ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но
която сума не е предадена и отчетена,
поради което се счита, че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца на посочените три основания, предявени в условията на
евентуалност-изначална липса на основание, на отпаднало основания и на
основание чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
ОСЪЖДА „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл.
65, вх. А, ет. 2, ап. 4, да заплати
на А.Р.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., притежаващ паспорт номер 73
1534204, издаден на 06.11.2013г.***, адв. И.Б., направените в съдебното производство
разноски в размер на 5 210,09 /пет хиляди двеста десет лева и девет стотинки/
лева, дължими след извършена компенсация на взамно дължимите от страните
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.