№ 1263
гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220100199 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Ищцата С. В. П., ЕГН ********** от с. Б., общ. Пазарджик, ул. „*****
чрез пълномощника си адвокат А. Д. твърди, че е сключила със „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784,
район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от
управителя Н. П. П., договор за кредит № 1148327/17.09.2024 г., с който й е
предоставен кредит в размер на 1 800 лева, при фиксиран ГЛП в размер на 50
% и ГПР в размер на 65,59 %, обезпечен с поръчител или банкова гаранция,
като при непредоставяне на обезпечение в срок до 3 дни от сключване на
договора, потребителят ще дължи неустойка в размер на 1 546,46 лева. Счита
договорът за недействителен поради противоречие със закона, като излага
доводи, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за
кредитора, което е следвало да бъде включено в ГПР, както и поради
противоречие с добрите нрави, тъй като накърнява принципа, забраняващ
неоснователно обогатяване. Поддържа, че посочването на ГПР, който не е
действително прилаганият между страните, поставя потребителя в положение
да не знае колко точно е оскъпяването по кредита и води до недействителност
на договора за потребителски кредит. Поради това моли договорът за
потребителски кредит да бъде обявен за недействителен, а при условията на
евентуалност – да бъде обявена за недействителна клаузата за заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие със
1
закона и заобикаляне на закона, ведно с присъждане на разноските по делото,
в т.ч. адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат.
В случай, че бъде предявен насрещен осъдителен иск за остатъка от
главницата, моли за разсрочване на задължението.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат Х. М. оспорва иска като неоснователен. Прави
възражение за злоупотреба с права и искане за съединяване на делото с гр.д.
№ 198/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, имащо за предмет
идентична клауза от друг договор за потребителски кредит, сключен между
същите страни, а при условията на евентуалност – да не бъдат присъждани
разноски за повече от едно производство. По същество излага съображения, че
не е налице недействителност на договора за потребителски кредит, като
поддържа, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР са спазени всички законови
изисквания, доколкото в същият не се включват сумите, дължими при
неизпълнение на договорните задължения на потребителя, каквото е
задължението за неустойка и освен това тя би била дължима след сключване
на договора и не е била предварително известна на кредитора. Изтъква, че
кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на
отказ от договора, в случай че реши, че е сключил същия при недостатъчно
изгодни за него условия. Оспорва да е налице неравноправност по ЗЗП с
довода, че клаузите на договора са уговорени индивидуално, същите са ясно и
точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички
аспекти на финансовото му задължение към търговеца, още повече, че
потребителят е сключил с ответника общо 9 договора с идентични уговорки и
е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на
неустойка.
Оспорва като необосновано и неоснователно искането за разсрочване на
задължението за плащане на главница.
Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноските по
делото.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Ангажира писмени доказателства.
С Определение № 2074/02.07.2025 г., постановено по настоящото дело, е
приет за съвместно разглеждане предявен от ответника против ищцата
насрещен иск за заплащане на сумата от 1 497 лева, представляваща
неизплатена част от главницата по договор за потребителски кредит
1148327/17.09.2024 г., обявен за предсрочно изискуем с връчване на
приложеното към насрещната искова молба уведомление, ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното
2
изплащане, а при условията на евентуалност – иск за заплащане на същата
сума, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по
договор за потребителски кредит 1148327/17.09.2024 г.
Претендира разноските по насрещния иск.
Прави изявление за прихващане на разноските по главния и насрещния
иск, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищцата, като ответник по насрещния
иск, чрез пълномощника си намира насрещния иск за допустим, а по същество
за основателен до размера от 1 497 лева, без присъждане на законна лихва
върху главницата, като се позовава на практиката на ВКС и СЕС в тази
насока.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ответното дружество.
Претендира адвокатско възнаграждение по насрещния иск.
Не сочи доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и С. В. П. в
качеството на кредитополучател е сключен договор
за потребителски кредит № 1148327/17.09.2024 г., по силата на който
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в
размер на 1 800 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сума в
размер на 2 190,54 лева в срок от 37 седмици, при фиксиран ГЛП в размер
на 50 % и ГПР в размер на 65,59 %, както и в тридневен срок от сключване на
договора да предостави на кредитора поне едно от
следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на
едно или две физически лица, които са отговорят кумулативно на конкретно
посочени в договора условия, или банкова гаранция, като в противен
случай дължи на кредитора неустойка в размер на 1 546,46 лева.
Сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя преди сключване на
договора за потребителски кредит, като същият служи за разписка,
удостоверяваща получаването на заемната сума.
По кредита са извършени плащания в общ размер на 303 лева, което
обстоятелство ответникът признава.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е установителен иск за недействителност на договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона, който е с правно
основание чл. 22 от ЗПК, а при условията на евентуалност – установителен
3
иск за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона, който е с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД.
Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9, ал.
1 от ЗПК за връщане на остатъка от дължимата главница по договор за кредит,
съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 23 от ЗПК за заплащане
на чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит, който е
обявен за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се
произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за
неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на сочените от нея пороци на договора за потребителски
кредит, водещи до неговата недействителност, а по евентуалния иск за
нищожност – пороците на неустоечната клауза, водещи до нищожността й.
По насрещния иск за заплащане на остатъка от главницата по договор за
кредит в тежест на ответника е да установи по делото при условията на пълно
и главно доказване съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
предоставяне на заемната сума на ищцата и настъпване на уговорения падеж,
а по евентуалния насрещен иск – предоставяне на заемната сума на ищцата.
По насрещните искове в тежест на ищцата е да установи при условията
на пълно и главно доказване извършеното плащане по договора за кредит и
наличието на годно правно основание за задържане на получената сума.
Между страните няма спор, че са сключили договор за потребителски
кредит, съдържащ задължение за потребителя да предостави обезпечение
- банкова гаранция или поръчител, като в противен случай дължи неустойка,
платима с всяка погасителна вноска.
Така уговорената неустойка не само, че обезпечава едно непарично
задължение, от чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но
и още при сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят
трудно би могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на
твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания,
на които трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи
неустойка. Затова говори и фактът, че размерът на неустойката е изчислен
предварително и включен в погасителния план. Следователно неустойката
4
няма присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
действителната й цел е да породи допълнително парично задължение за
потребителя. Заплащането на неустойката представлява разход за потребителя
по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е свързан с кредита, увеличава цената
му и е бил предварително известен на кредитора, поради което е трябвало да
бъде включен в размера на ГПР. От съдържанието на договора за кредит не се
установява размерът на неустойката да е взет предвид при изчисляване на
ГПР. Следователно посоченият в договора размер на ГПР не отразява точно
всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от
кредитната институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е
равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което
съгласно чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност поради
противоречие със закона.
С оглед установената недействителност на договора за потребителски
кредит, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Между
страните няма спор, че сумата на паричния заем от 1 800 лева е предоставена
на ищцата, за което свидетелства и представеният по делото договор, служещ
като разписка за получаване на заемната сума. Няма спор, също така, че по
кредита е платена сумата от 303 лева. Следователно остава дължима сума в
размер на 1 497 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита,
която сума следва да бъде присъдена в полза на ответника. Други вземания по
кредита, в т.ч. законната лихва от датата на насрещната искова молба до
окончателното изплащане, потребителят не дължи.
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното плащане е приложимо решение от 15.06.2023 г. по дело №С-
520/2021 на СЕС, според което при недействителност на договор за
потребителски кредит чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО,
инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП, не
допускат съдебна практика по тълкуване на националното право, според която
кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение,
надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнение
на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от
поканата за плащане. За да достигне до този извод съдът се е позовал на
принципа, че никой не може да се позовава на собственото си противоправно
поведение, както и на възпиращия ефект, който обявяването на договора за
недействителен упражнява върху продавачите или доставчиците, който би бил
заплашен от премахване, ако се приеме, че кредитната институция би имала
право да иска от потребителя, обезщетение, надхвърлящо връщането на
предоставени за изпълнение на договора.
По изложените съображения като основателен следва да бъде уважен
предявеният от ищцата главен иск за недействителност на договора за
потребителски кредит, както и насрещният иск на ответника за заплащане на
5
чистата стойност на кредит, като бъде отхвърлена претенцията му за
заплащане на лихва за забава от датата на насрещния иск до окончателното
изплащане.
Ищцата е направила искане по чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на
задължението за заплащане на чистата стойност на кредита.
Искането е допустимо, тъй като е направено преди постановяване на
решението, а разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението съдът
може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства. Разпоредбата е приложима
по отношение на решенията, които подлежат на изпълнение, т.е. присъденото
с тях може да бъде реализирано от ищеца по пътя на принудителното
изпълнение. Същата дава възможност на съда, взимайки предвид определени
обстоятелства, да постанови, че длъжникът не следва да изпълнява
задължението в цялост, а на отделни части, разпределени за определен период
от време, или да определи момент, от който да започне изпълнението, който
да е различен от момента на влизане в сила на решението.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата
работи по трудов договор с трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата, не притежава недвижими имоти, не упражнява дейност като
едноличен търговец, нито притежава дялове или акции в търговски
дружества, има две малолетни деца, които е длъжна да издържа, плаща
месечен наем в размер на 450 лева. С оглед обстоятелството, че единственият
доход на ищцата е от трудово възнаграждение, при това в минимален размер, с
което същата следва да издържа себе си и двете си малолетни деца, съдът
намира, че същата е материална затруднена и не е в състояние да изпълни
наведнъж задължението си по договора за кредит, тъй като би лишила себе си
и децата си от необходимите средства за живот.
Поради това на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК изпълнението на
паричното задължение в размер на 1 497 лева следва да се разсрочи на 12
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 124,75 лева, дължими до 10-
о число на текущия месец, считано от влизане в сила на съдебното решение до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода от спора разноските
по главния иск следва да се възложат в тежест на ответника, който следва да
заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева, а на пълномощника й - адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за осъществената
безплатна адвокатска помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които
6
имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на
друг юрист. В тези случаи съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. са оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие
на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и осъждане
на насрещната страна да заплати разноските в производството
съобразно правилата на ГПК. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1
от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от
другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и
ангажирани по него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като
разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него
наличието на визираните за нея основания – в случая, че е материално
затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е
така. Същевременно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда, че
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за
разноските по делото. В този смисъл е последователната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. №
2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. №
1518/2021 г., I т.о. и други.
Наличието на други дела между същите страни не е основание на
пълномощника на ищеца да не бъде платено адвокатско възнаграждение, тъй
като по всяко от делата се дължи отделно възнаграждение на адвоката, така
както се дължи отделно възнаграждение за всеки предявен иск, дори и
съединени с една искова молба.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът, без
да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва
да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира
баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо
на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското
възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна
сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни
фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените
съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството
доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая съдът отчете, че
делото не се отличава с фактическа сложност, проведено е само едно съдебно
заседание, събран е минимален обем от доказателства и като съобрази
размерите на адвокатски възнаграждения, регламентирани в Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които могат да служат като
обективен ориентир при преценка на справедливото възнаграждение на
адвоката, намира, че адвокатското възнаграждение при цена на иска
7
за недействителност на договор за потребителски кредит, изчислена по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК върху стойността на договора, а именно:
предоставената в заем сума от 1 800 лева, следва да се определи в размер
на 576 лева с ДДС, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на пълномощника на ищцата.
По насрещния иск разноските следва се възложат в тежест на ищцата
(ответница по насрещния иск), като същата бъде осъдена да заплати на
ответника сторените разноски по този иск, както следва: държавна такса в
размер на 50,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с
ДДС.
По искането на ответника за прихващане на разноските по исковете
съдът не е компетентен да се произнесе, тъй като насрещна страна по това
волеизявление е насрещният кредитор съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД,
а не съдът.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА сключения между С. В. П., ЕГН ********** от с. Б.,
общ. Пазарджик, ул. „***** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П., договор за
потребителски кредит № 1148327/17.09.2024 г. за
недействителен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН ********** от с. Б., общ. Пазарджик, ул.
„***** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П., сумата от 1
497 лева, представляваща остатък от чистата стойност по договор за
потребителски кредит № 1148327/17.09.2024 г., обявен за
недействителен, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законната лихва
от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане.
РАЗСРОЧВА изпълнението на решението по насрещния иск, като
плащането на сумата от 1 497 лева, се извърши на 12 равни вноски, всяка от
които в размер на 124,75 лева, дължими до 10-о число на текущия месец,
считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П., да заплати на С. В. П., ЕГН
********** от с. Б., общ. Пазарджик, ул. „***** сторените от нея
8
съдебни разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П., да заплати на адвокат А. З.
Д. от Софийска адвокатска колегия, личен номер **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „***** адвокатско възнаграждение в размер
на 576 лева с ДДС.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН ********** от с. Б., общ. Пазарджик, ул.
„***** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П., сторените
съдебни разноски по насрещния иск, както следва: държавна такса в размер
на 50,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9