Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание
проведено на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа
докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 5082 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от „Д.К.Б.“ АД срещу И.Е.Л., за установяване в отношенията
между страните, че И.Е.Л. дължи на „Д.К.Б.“ АД сумата 31860.00лв.,
представляваща задължение по Запис на заповед от 13.07.2016г., ведно със законната
лихва от 31.10.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и искане за
присъждане на разноски, включително тези реализирани в заповедното производство
в размер на сумата 787.2лв. – разноски по дело, а именно: 637.2лв. държавна
такса и 150.00лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които е издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 06.11.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 63193/2019г. на СРС.
В исковата молба „Д.К.Б.“ АД твърди, че между него, като кредитодател и ответника И.Е.Л.,
като кредитополучател бил сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по
партида от 13.07.2016г., съгласно който на физическото лице е предоставен за
ползване кредитен лимит по партида в размер на 28974.80лв., за обезпечение
задълженията по който съгласно т. 16, раздел 8ми, И.Е.Л. издал, а „Д.К.Б.“ АД
приел Запис на заповед от 13.07.2016г., за сума равна на общия краен размер на
предоставения кредит, платим на предявяване, с договорка „без протест“.
Кредитният лимит по Договора от 13.07.2016г. бил усвоен от длъжника при
подписването му и е предназначен за погасяване на просрочени задължения по
предходен договор – Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 05.06.2008г., сключен
между страните.
Твърди, че непогасените суми по Договор за предоставяне на кредитен лимит
по партида от 13.07.2016г. са в размер на 31860.00лв. – главница и, че
ответникът е неизправна страна по същия, т.к. не обслужвал задължението си
редовно и не извършвал уговорените погашения в срок, поради което дългът е
обявен за изцяло и предсрочно изискуем, което става автоматично, без да се
уведомява длъжникът, когато е налице забава в плащането на което и да било
изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от
датата, на която това задължение е
станало изискуемо или от 05.09.2016г. – втора падежна дата по договора, от
когато кредитът не е обслужван.
Поради липса на плащане по Запис на заповед от 13.07.2016г. след
предявяването му на длъжника, „Д.К.Б.“ АД подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа записа за заповед
била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
06.11.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 63193/2019г. на СРС. Срещу
издадената Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист длъжникът
депозирал възражение, поради което „Д.К.Б.“ АД предявил настоящият иск за
установяване съществуването на вземането си.
Ответникът И.Е.Л. не оспорва, че между него и ищеца е сключен Договор за предоставяне
на кредитен лимит по партида от 13.07.2016г., с цел погасяване на просрочени
задължения по предходен договор – Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 05.06.2008г., сключен между страните, както и, че за
обезпечение на вземането по Договора от 13.07.2016г. е издал Запис на заповед
от 13.07.2016г., въз основа която и по искане на „Д.К.Б.“ АД е издадена Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 06.11.2019г. на основание чл.
417 ГПК, по ч.гр.д. № 63193/2019г. на СРС.
Възразява, че не дължи плащане по Запис на заповед от 13.07.2016г., т.к.
вземането е погасено по давност. Записа е предявен за плащане и приет на
13.07.2016г., от когато е изтекъл тригодишният давностен срок за предявяване на
иска. Счита, че не дължи плащане и, т.к. „Д.К.Б.“ АД изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това изявление не
е достигнало до длъжника, поради изтичане на срок по-дълъг от 150 календарни
дни, считано от датата, на която е
станало изискуемо задължение по кредита или от 05.09.2016г. – втора падежна
дата по договора, от когато кредитът не е обслужван. Длъжникът е узнал за
предсрочната изискуемост едва с връчване на заповедста за изпълнение, не и
преди подаване на заявлението за издаването и. Възразява и, че дължимата сума
по Договора от 13.07.2016г. не е в размер на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
наличието на посоченото в исковата молба задължение на ответника произтичащо от
Запис на заповед от 13.07.2016г.
При положение, че с исковата молба
са въведени факти и обстоятелства за наличие на каузално правоотношение, по
което задължението на ответника е обезпечено с процесната ценна книга и
съгласно практиката на ВКС, в тежест на ищеца е да установи и наличието на тези
отношения, от които произтичат права и задължения на страните, респ. Договор за
предоставяне на кредитен лимит по партида от 13.07.2016г., сключен и
предназначен за погасяване от длъжника на просрочени задължения по предходен
договор – Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 05.06.2008г., по
които ищеца е изправна страна.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че
по заявление на „Д.К.Б.“ АД е издадена Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 06.11.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
63193/2019г. на СРС, за сумата 31860.00лв., представляваща задължение по Запис
на заповед от 13.07.2016г., ведно със законната лихва от 31.10.2019г. до
окончателно изплащане на вземането, както и за сумата 787.2лв. – разноски по
дело, а именно: 637.2лв. държавна такса и 150.00лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
Видно от Запис на заповед от 13.07.2016г. И.Е.Л. безусловно се е задължил
при предявяването на този запис на заповед в срок до 05.07.2017г., да плати на
„Д.К.Б.“ АД сумата от 31860.00лв. Видно от отбелязването върху записа на
заповед същият е предявен на длъжника и е приет за плащане от него на
13.07.2016г.
Безспорно е и въз основа събраните доказателства съдът приема за установено
и, че Запис на заповед от 13.07.2016г. обезпечава задълженията на ответника по
сключеният между страните Договор за предоставяне на кредитен лимит по партида
от 13.07.2016г. Последният е сключен и предназначен за погасяване от длъжника
на просрочени задължения по предходен договор сключен между същите страни –
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 05.06.2008г.
Въз основа заключението по приетата първоначална и допълнителна СИЕ, което
намира за обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло съдът приема за
установено следното:
По Договор за предоставяне на кредитен лимит по партида от 13.07.2016г. са
постъпили погашения общо в размер на 6908.67лв., като последното плащане е на
13.01.2020г. В това число до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
31.10.2019г. – 4900.00лв., а след тази дата, до датата на подаване на исковата
молба – 10.03.2020г. – 2008.67лв.
Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 31.10.2019г. са общо в размер на 34094.78лв.
Непогасените задължения към датата на подаване на исковата молба –
10.03.2020г., с отчитане на постъпилите плащания и начислените съдебни разноски
и адвокатски хонорари са в размер на 33329.81лв.
За неоснователно съдът намира възражението, че вземането по записа на
заповед е погасено по давност. Видно от ценната книга падежът на същата е на
определен срок след предявяване, а именно: до 05.07.2017г. Записът е предявен и
приет на 13.07.2016г. При това положение съдът приема, че тригодишният
давностен срок тече от последната дата за плащане – 05.07.2017г. или е изтекъл
на 06.07.2020г. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е
предявена на 10.03.2020г. Следователно вземането не е погасено по давност.
Основателно е възражението за липса на предсрочна изискуемост на кредита
преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е
така поради следното:
Видно от т. 15, б. „а“ от Договор за предоставяне на кредитен лимит по
партида от 13.07.2016г., ползваният кредит се превръща автоматично в изцяло и
предсрочно изискуем и издателя предприема незабавно действия за принудително
събиране на вземанията си, в т.ч. по съдебен ред, без да уведомява титуляра и
без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице
забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към
издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която
това задължение е станало изискуемо съгласно договора.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.18 от ТР № 4 от
18.04.2014г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК при
вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
решението е прието, че постигнатата в договора за кредит предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем, без да се уведомява
длъжника, т.е. т.нар. уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, какъвто
характер има и клаузата на т. 15, б. „а“ от договора, не поражда действие, ако
кредитора изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление следва и да е достигнало до
кредитополучателя. Следователно предсрочната изискуемост, във всички случаи,
включително и при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са
уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита
за изискуем преди изтичане на уговорения срок. Следователно при съобразяване на
гореизложеното, както и на клаузата на т. 15, б. „а“ от договора и събраните
доказателства се налага извода, че в процесния случай настъпването на
предсрочната изискуемост на цялата неиздължената част от кредита е обусловено,
както от настъпване на обективния факт, предвиден в цитираната уговорка –
забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към
издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която
това задължение е станало изискуемо съгласно договора, така и е поставено в зависимост
от осъществяване на още едно обстоятелство - реализирането на субективното
право на кредитора да трансформира неиздължената част от кредита в предсрочно
изискуем, което става чрез отправяне на нарочно волеизявление отправено до
длъжника за отнемане преимуществото на срока и достигане на това изявление до
последния.
Ищецът не твърди и не е установил главно и пълно, с допустимите доказателствени
средства, че такова волеизявление е налице преди подаване на заявлението по чл.
417 ГПК. Въз основа на заключението по СИЕ съдът приема, че са настъпили
обективните факти, които страните са се съгласили, че са предпоставка за
възникване на правото на кредитора да превърне целия неплатен остатък от
кредита в предсрочно изискуем съгласно т. 15, б. „а“ от договора. При това
положени съдът приема, че фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Следователно по делото не се доказа, че към датата на предявяване настоящия
иск, която съгласно чл. 422, ал.1 ГПК е тази на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК пред съда, е настъпила предсрочната изискуемост на
цялото задължение на ищеца по договора така както се твърди в исковата молба.
Доколкото, обаче, към датата на предявяване на иска е настъпила
изискуемостта на тези месечни вноски, чийто падежи са на дати преди завеждане
на исковата молба по чл. 422 ГПК – а такива са всички месечни непогасени задължения в общ размер на 34094.78лв., които са били изискуеми още към датата на депозиране
на заявлението, то следва да се приеме, че ищецът може да претендира
изпълнението на това задължение, включително по съдебен ред.
Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, т.к. е в
по нисък размер от установеният като дължим. Посочената сума е дължима от
ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК 31.10.2019г., до окончателното изплащане.
Съобразно изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца, в размер на 937.20лв., сторени в настоящото производство за държавна
такса и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. С оглед така посочените задължителни
разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
787.2лв. – разноски в заповедното производство, а именно: 637.2лв. държавна
такса и 150.00лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** 81Г, представлявано от изп.директор С.И., срещу И.Е.Л., ЕГН **********,***,
че И.Е.Л., ЕГН ********** дължи на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата 31860.00 /тридесет и една хиляди
осемстотин и шестдесет/лв., представляваща задължение по Запис на заповед
от 13.07.2016г., ведно със законната лихва от 31.10.2019г. до окончателно
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 06.11.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
63193/2019г. на СРС, на основание чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Е.Л., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** 81Г, представлявано от изп.директор С.И.,
сумата 937.20 /деветстотин тридесет и
седем, 0.2/лв., представляваща разноски сторени в настоящото производство
за държавна такса и възнаграждение за защита от юрисконсулт, както и сумата 787.2 /седемстотин осемдесет и
седем, 0.2/лв., представляваща разноски сторени в заповедното производство,
а именно: 637.2лв. държавна такса и 150.00лв. възнаграждение за юрисконсулт, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
06.11.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 63193/2019г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: