Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 13.12.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесети ноември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 311
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: „ЧЕЗ
Електро България“-АД-град София,
Ответник: Т.Н.Т.
*** за да се произнесе,взе предвид
следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че страните в производството са се намирали в облигационни правоотношения ,които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца и съгласно чл.98а от ЗЕ обвързват всички абонати.
Ищецът е доставял на ответника ел.енергия за електроснабден имот в село Д,Лов.обл.,за периода от 22.12.2017г до 22.04.2018г,за което е издало отделни фактури.В тях посочените конкретно дължими суми са в посочен в исковата молба размер.Задълженията са станали изискуеми,като на основание чл.107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си,като е подал заявление за издаване на заповед аз изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Тетевен,по което е образувано ч.гр.дело №823/2018г по описа на РС-Тетевен.Длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу заповедта,с което оспорва вземането на кредитора.
Моли да бъде постановено решение с което се признае за установено по отношение на ответника съществуване на вземане в размер на 433.80 лева-главница за използвана енергия за периода о 22.12.2017г до 22.04.2018г,за сумата от 16.70 лева законна лихва за забава за периода от 27.02.2018г до 10.08.2018г,,за законната лихва върху главницата ,считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Моли да му бъдат присъдени разноските по заповедното и исковото производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
От приложените по делото писмени доказателства,както и ч.гр.дело №823/2018г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
На 17.12.2018г в деловодството на РС- Ловеч е депозирано заявление от ищеца по реда на чл.410 от ГПК,за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника/длъжник по заповедното производство,за посочено в заявлението вземане.
С разпореждане от 29.08.2018г,постановено по ч.гр.дело№823/2018г по описа на РС-Тетевен/след изпращане на делото,по подсъдност,от РС-Ловеч на Рс-Тетевен/,е издадена заповед за изпълнение за следното вземане на ищеца:сумата от 433.80лева-главница,сумата от 16.70лева-лихва от 27.02.2018г до 10.08.2018г,законната лихва върху главницата от 22.08.2018г до окончателното и изплащане и разноските по делото в размер на 83.00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от 07.03.2019г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на дата 18.03.2019г,а исковата молба е депозирана в деловодството на съда на дата 22.04.2019г,но пощенското клеймо върху пратката е от дата 13.04.2019г,т.е. спазен е законовия преклузивен срок за предявяване на иска.
От представените по делото писмени доказателства,заключенията на съд.-счетоводната експертиза/основно и допълнително/,както и изразеното становище в хода на производството по делото от ответника Т.Н.Т.,съдът приема за безспорно установено съществуване на облигационна задължение между страните, за релевантния времеви период-от 22.12.2017г до 22.04.2018г,с източник договор за продажба на ел.енергия,сключен при Общи условия,като и че ищецът е доставил на ответника ел.енергия в посочения в приложените по делото фактури и заключенията на съд.-счетоводната експертиза обеми,на обща стойност от 433.80 лева. Ответникът/абонат на ищеца/ за електроснабден имот в село Д,Лов.обл,ул.“ххх,не е заплатил стойността на доставената му ел.енергия в сроковете,посочени в Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца.
От съд.-счетоводната експертиза-допълнителното заключение,се установява,че съобразно посочения в чл.26 от Общите условия на ищеца ред за погасяване на задълженията на абонатите,задълженията по посочените в исковата молба фактури,представени от ищеца,са в размер на 34.28 лева,като дължимата лихва за забава е в размерна 0.00 лева.
По делото е приложена вносна бележка от дата 30.10.2019г,в която е удостоверено внисане на сума от ответника,по делото и по сметка на ищеца,в общ размер на 1.211.50 лева,която чувствително надвишава размера на претендираното от ищеца вземане.
В приложена по делото молба от 19.11.2019г/входиране на документа/ ищецът е обективирал изявление,че в хода на процеса ответникът е заплатил изцяло дължимите суми,като моли съдът да се произнесе с решение,съобразно извършеното плащане от ответника,след завеждане на исковата молба.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,а разгледан по същество е неоснователен.
С оглед приложените от ищеца писмени доказателства,съобразени от вещото лице,изготвило съд.-счетоводната експертиза и заключението на последната,съдът приема,че ищецът е установили доказал вземането си по основание и размер.
Същевременно съдът приема за безспорен и факта,че след образуване на исковото производство,на дата 30.10.2019г и преди приключване на устните състезания поделото ответникът е погасил изцяло претендираните от ищеца вземания,в т.ч.и разноските по заповедното и исковото производство/“ответникът е заплатил изцяло дължимите суми“/.
Съгласно разясненията,дадени в т.9 от ТР №4/2013г на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВСС,в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В предвид цитираните разяснения и при съобразяване на настъпилия в хода на исковото производство/настоящето дело/ до приключване на устните състезания факт на заплащане /изцяло/ от страна на ответника,на претендираните от ищеца суми,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен.
При волеизявлението на ищеца,че ответникът е заплатил изцяло претендираните суми,в т.ч. и разноските по заповедното и исковото производство,искането на ищеца да присъждане на разноски също следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло,като неоснователен, предявеният от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“-АД,със седалище и адрес на управление в град София,район Младост,бул.“Цариградско
шосе“ №159,бл.Бенч Марк,Бизнес център,с
ЕИК:*********,представлявано от Л.В.,гражданин на Република Чехия и К.К.,гражданин на Република Чехия,чрез адв.П.И.,ИСК
по чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,против Т.Н.Т.,ЕГН:**********
***,за установяване съществуване на вземане,в размер на 433.80 лева главница за
използвана и незаплатена ел.енергия в периода от 22.12.2017г до
22.04.2018г,законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление
по ч.гр.дело №823/2018г по описа на РС-Тетевен по чл.410 от ГПК и за сумата от
16.70 лева-лихва за забава за периода от 27.02.2018г до 10.08.2018г,за което
вземане е издавена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №823/2018г по описа на
РС-Тетевен.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“-АД,със
седалище и адрес на управление в град София,район Младост,бул.“Цариградско
шосе“ №159,бл.Бенч Марк,Бизнес център,с
ЕИК:*********,представлявано от Л.В.,гражданин на Република Чехия и К.К.,гражданин на Република Чехия,чрез адв.П.И.,за
присъждане на сторените разноски както в настоящето исково производство,така и
в заповедното производство по ч.гр.дело №823/2018г по описа на РС-Тетевен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: