№ 443
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207647 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
589296-F592482/26.07.2021 г. на * на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на „Фармакор 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ** на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 3, ал.
15 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност.
Жалбоподателят „Фармакор 1“ ЕООД, моли да се отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила като посочва за такива, липсата на
компетентност на лицата ** и издател на НП, липса на посочване на всички
свидетели очевидци и доказателствата, оспорва извършване на нарушението.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
При извършена оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП на
1
11.02.2021 г. в обект – аптека „Феникс“, находящ се в ** и стопанисван от
жалбоподателя „Фармакор 1“ ЕООД, свид. Е.Ф., установила че в аптеката
работят две фискални устройства. Извела дневни финансови отчети и при
описването на паричните средства в опис се оказало че при едното фискално
устройство имало отразено плащане „с чек“, което било обяснено с продажба
на лекарства, които се заплащат по НЗОК. За другото фискално устройство
марка TERMOL ZM-KL-V2, а именно с № ZK098563 и фискална памет №
50192111 не се установило плащане с чек за тази дата.
Установеното нарушение мотивирало проверяващата да извърши
проверка на дневните финансови отчети със задна дата и за 09.02.2021 г.
било установено, че има плащане с чек в размер на 88,81 лв., като нямало
отразено плащане в „резерв – 1“ – „НЗОК“. Съгласно депозирани обяснения
от упълномощено лице от нарушителя това били плащания за продадени
лекарства, които се извършвали от НЗОК.
Нарушението е документирано с Протокол за извършена проверка сер.
АА № 00769669/11.02.2021, в присъствието на А. А. - *** и К. П. Г.
На 19.02.2021 г. пред орган на приходите се е явило упълномощено
лице от управителя на дружеството, което депозирало обяснения и искани
документи въз основа на които и на резултатите от проверката бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F592482/19.02.2021 г. срещу „Фармакор 1“ ЕООД за нарушение на чл. 3 ал. 15
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 4 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на свидетел и И. П. като упълномощено лице от
нарушителя. Актът е подписан без възражения.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП №
589296-F592482/26.07.2021г. срещу „Фармакор 1“ ЕООД, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 3, ал. 15 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118
ал. 4 т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Ф. - **, както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал
по делото, включително АУАН № F592482/19.02.2021, Протокол за
извършена проверка серия АА № АА № 00769669/11.02.2021, г.,
пълномощно, дневни финансови отчет от 09.02.2021 г. и от 11. 02.2021 г.,
протокол за представени документи от 19.02.2021 г., ведно със самите
документи между които и обяснение от И. П. от същата дата, 2 броя опис на
паричните средства в касата, оправомощителна заповед, декларация за
стопанисван обект.
Разпитана в съдебно заседание св. Ф. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че
механизма на установяване на нарушението.
Показанията на св. Ф. съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на
2
представения дневен финансов отчет от фискална памет на фискалното
устройство.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива
фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице видно от приложената оправомощителна заповед т.2.1. и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от т. 1.1, буква „г“ от представената заповед, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по
чл. 34 от ЗАНН.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че в АУАН не били
посочени всички лица очевидци на деянието, като такова изискване законът
не поставя. Достатъчно е едно лице, а когато нарушението е установено и по
писмени данни доколкото видно от копието на Протокол за извършена
проверка се установява, че това е Е. Ф. – **ят по делото. Неоснователно се
явява наведеното възражение в насока, че в НП не били посочени
доказателства въз основа на което се установява извършването на
нарушението, доколкото са посочени, че това са протоколи за извършена
проверка.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца „Фармакор
1“ ЕООД като нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 15 от
специалната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Посочената норма гласи, че продажбите
на лекарства в аптека, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане
на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни
3
за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни
дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, се приключват с вид
плащане "резерв 1" – "НЗОК". При частично плащане от НЗОК продажбата се
приключва чрез смесено плащане.
Безспорно се установява, че „Фармакор 1“ ЕООД е извършвало
търговска дейност продажба на лекарствени продукти които се заплащат от
НЗОК, в аптека, находяща се в **** с регистрирано фискално устройство
модел TERMOL ZM-KL-V2, а именно с № ZK098563 и фискална памет №
50192111. Същото устройство е поддържало функцията „резерв-1“ – "НЗОК".
Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в
определената от закона форма, каквото е въвеждането на сумите, заплащани
от НЗОК за продадените лекарства в „резерв-1“ – "НЗОК". Тоест трябва да
има пълно съвпадение между сумите които следва да се заплатят от НЗОК и
отбелязаните в посочения раздел на паметта на фискалното устройство.
Нарушението е формално и не е нужно настъпване на вредни последици.
Причината, поради която са неправилно въведени тези суми като плащания „с
чек“ вместо в „резерв-1“ – "НЗОК" е ирелевантна за наличието на нарушение.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност с
лекарства заплащани по НЗОК. Доколкото се касае до нарушение,
осъществено от юридическо лице, в случая не се изследва въпросът за вината,
тъй като отговорността му е обективна, безвиновна.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1
предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. /ал. 1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000
лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1“. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е
посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради
което и нарушението на чл. 3, ал.15 от нея подлежи на санкциониране по реда
на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин
и не се нарушават правата на жалбоподателя. Наказание в този размер би
въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за
спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на
законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
4
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание имуществена санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената
опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока,
тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата дейност. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са
във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой
или стойност на вещите – предмет на нарушението. Без да се изисква и щета,
която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска
чрез облагането с данък върху добавената стойност, като в него както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които
увреждат фискалните интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му
не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат,
изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на
контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при
преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. Не се установява процесното неизпълнение да е с по-ниска обществена
опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Наред с
горното следва да се отбележи и това, че подобно нарушение е установено в
същия обект при другото фискално устройство и това не представлява по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на
процесуания представител на въззиваемата страна, на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, като
5
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на 90 лв. с оглед
липсата на фактическа и правна сложност и факта, че разглеждането на
делото е протекло в едно открито заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 589296-
F592482/26.07.2021 г. на * на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, с което на „Фармакор 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление **, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 3, ал.
15 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „Фармакор 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ** да заплати на НАП, сумата от 90 лв., представляващи
юисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6