Р Е
Ш Е Н
И Е
№44
гр.Бургас, 21.11.2017
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Попова
ЧЛЕНОВЕ: Събчо Събев
Стефан Стойков
Секретар:
Р.А.
Като
разгледа докладваното от съдия Попова в.н.ч.х.д. № 1148 по описа
за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 25 от 19.10.2016 г.,
постановена по н.ч.х.д.№ 376/2016 г.,
Айтоският районен съд признал подсъдимата Г.Б.Т. с ЕГН ********** за невинна в
това, че на 10.05.2016 г. в гр.Айтос преписала на Д.Т.Д. с ЕГН **********
извършване на престъпление по чл.194, ал.1 и по чл.206 НК, като твързяла, че е
откраднал ключове от апартаменти от к-с А.“-к.к.“Слънчев бряг“, нотариални
актове и адресна книга, както и че е присвоил 220 лева, като клеветата е
нанесена публично- в социалната мрежа Фейсбук, поради което и на основание
чл.303 НПК я оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, предл.2 НК.
Със същия съдебен акт районният съд
отхвърлил предявения от Д.Д. граждански иск в размер на 5000 лева,
представляващи неимуществени вреди, както и предявения от Д. граждански иск в
размер на 5000 лева, представляващи имуществени вреди.
С присъдата съдът осъдил частния
тъжител Д.Д. да заплати на Г.Б.Т. сумата от 600 лева, представляващи разноски
по делото.
Недоволен от така постановената присъда
е останал частният тъжител, който с жалбата си претендира отмяна на съдебния
акт като необоснован и незаконосъобразен. Твърди се, че по делото са били
доказани „авторството, претърпените загуби, обществената опасност на
извършеното продължаващо престъпление, достигането на клеветата до значителен
брой хора“.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Подсъдимата Т. и защитникът изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Молят да се потвърди присъдата на
районния съд и да се присъдят в полза на подсъдимата направените от нея
разноски във въззивното производство.
Бургаският окръжен съд, след като се
запозна с материалите по делото и извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В тъжбата си от 5.08.2016 г. частният
тъжител Д.Т.Д. сочи, че на 10.05.2016 г. посетил страницата на комплекс „А.“-Слънчев
бряг в социалната мрежа Фейсбук, за която твърди, че била администри-рана само
от подсъдимата Г.Б.Т.. Тогава Д. видял „постове“, с които подсъдимата умишлено
и целенасочено разгласявала позорни обстоятелства за него и му приписвала
престъпления, изброени в пет пункта: „присвояване на средства; кражба на
ключове на апартаменти в комплекс „А.“ Слънчев бряг; кражба на нотариални
актове с лични данни; кражба на адресна книга; присвояване на 220 лева“.
В тъжбата не е посочена датата на
извършване на престъплението, в което частният тъжител обвинява подсъдимата Т..
Не са посочени конкретните изрази, които според тъжителя съдържат клеветнически
твърдения. Не се сочат и никакви обстоятелства, свързани с датата, за която
тъжителят твърди, че бил узнал за извършеното спрямо него престъпление. При
наличието на тези пропуски в тъжбата, съдията-докладчик е следвало да укаже на
частния тъжител да ги отстрани, тъй като неизпълнението на изискванията, на
които трябва да отговаря тъжбата е основание за прекратяване на наказателното
производство, съгласно чл.24, ал.4, т.2 НПК.
Към тъжбата са приложени „Пост на Г.Б.Т.
във Фейсбук в страницата „Complex A.-Sunny Beach“ от 27.08.2014 г. в 13:04 часа“, „Пост
на Г.Б.Т. във Фейсбук в страницата „Complex A.-Sunny Beach“, че ще бъда {тъжителят} на събранието на комплекса на 28.08.2014 год“, „15
броя копия от осъществен чат във Фейсбук от мен {тъжителя} и Г.Б.Т.“, „Скайп чат с руснак на име А.“.
Приложените към тъжбата „постове“ са
разпечатани върху хартиен носител. Първият от тях очевидно не е копие на
публикация във Фейсбук страница (вж.л.7-8 от н.ч.д.№ 376/2016 г.), а за
останалите не става ясно от кого, кога и на чия страница в интернет са били
публикувани (л.9-23). Затова съдържащите се в тях данни нямат доказателствена
стойност.
Независимо от горното, следва да бъде
отбелязано, че в изложението, за което се твърди от частния тъжител, че е
публикувано от подсъдимата Т. (с изписана на него дата 27.08.2014 г.), се сочат
действия на „управителя на отстранената за злоупотреби бивша поддържаща фирма“
(л.7). Не са посочени нито наименованието на дружеството, нито имената на
неговия управител. Същите не могат да бъдат свързани с тъжителя и от
направеното от него в лично качество съобщение в интернет, че ще участва на
Общото събрание на комплекс „А.“ „като пълномощник на собственик на апартамент
В 14“ (л.9).
Към тъжбата са приложени и 9 броя
фактури с посочен доставчик „Пропъртис Мениджмънт БГ“ ООД с МОЛ Д.Д. и
получател Л. В. Т. от гр.Стара Загора. Общата стойност на плаща-нията по тях
възлиза на 19294,02 лева, като същите били извършени „с-но договор за
управление“ (л.24-28). Тези фактури нямат връзка с обстоятелствата по делото и
не допринасят за тяхното изясняване.
В хода на съдебното следствие частният
тъжител не е представил други доказателства и не е направил искания за
извършване на следствени действия.
По дела за престъпления, които се
преследват по тъжба на пострадалия, обвинението се повдига от частния тъжител.
Затова той е процесуалният субект, който носи доказателствената тежест. Това
принципно положение се съдържа в разпоредбата на чл.103, ал.1 НПК и се основава
на презумпцията за невиновност. Съдът има задължението да вземе мерки за
разкриването на обективната истина в процеса, но това не означава, че тежестта
на доказване преминава върху него.
В случая настоящият съдебен състав
споделя направените от районния съд изводи, че по делото не може да се приеме
за доказано по несъмнен начин, че именно подсъдимата Т. е автор на текста, за
който се твърди, че е публикуван на страницата на „Complex A.-Sunny Beach“ във Фейсбук на 27.08.2014 г., нито че
текстът е насочен точно срещу частния тъжител. След като обвинението срещу
подсъдимата не е доказано, първостепенният съд правилно я е признал за невинна
и е отхвърлил предявените срещу нея граждански искове.
С оглед на изложените съображения и като
взе предвид липсата на основания за отмяна или изменение на обжалваната
присъда, въззивният съд прие, че същата следва да бъде потвърдена. Това
обуславя основателност на искането на защитника да бъдат присъдени в полза на
подсъдимата направените от нея разноски във въззивната инстанция в размер на
600 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.338 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25 от 19.10.2016 г.,
постановена по н.ч.х.д.№ 376/2016 г. по
описа на Айтоския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. с ЕГН ********** да
заплати на Г.Б.Т. с ЕГН ********** сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляващи направени от нея разноски по делото във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.