Решение по к. адм. дело №572/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК

 

Делото е образувано по касационни жалби, подадени от „Евроагроимпекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балканджи Йово“ № 9, хотел Женева, чрез адв. Р. Т. от САК, и от Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш, чрез главен юрисконсулт Д. К., срещу Решение № 644/02.05.2025г., постановено по гр. дело № 2767/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменен обективирания в писмо изх. №РД-12-02-1344/16.08.2024г. отказ на началника на Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш да впише в регистъра на собствениците и ползвателите на земеделски земи, представения за целта по реда на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ договор за наем за предоставено на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ гр. Полски Тръмбеш от наемодателя И. А. И. ползване на два поземлени имота в землището на с. Раданово – ПИ с идентификатор 51279.9.4 – нива в местност „Конлука“ с площ 3,899 дка и ПИ с идентификатор 51279.52.5 – нива в местност „При чешмата“ с площ 7,999 дка, и е указано регистриране на същия по реда на чл.37б, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ.

В касационната си жалба „Евроагроимпекс“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т., твърди, че постановеното от ВТРС решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че предимство при регистрирането в случая има договорът за наем на кооперацията, тъй като със сключения от дружеството анекс се подновява правоотношението по договора за наем. В този смисъл посочва, че ако се приеме, че със сключения анекс е сключен изцяло нов договор за наем, то се изключва правната възможност договорът за наем да бъде изменен, вкл. и по отношение на срока му. Изтъква, че договорът за наем е уреден в Закона за задълженията и договорите, като в същия липсва разпоредба, регламентираща, че сключването на анекс към договор за наем по съществото си представлява сключване на нов договор. Посочва, че съдържанието на анекса може да касае единствено срока на действие на договора без да бъде посочена другата част от задължителното съдържание на договора, вкл. и наемната цена /както е и в случая/, поради което няма как да се приеме, че е налице ново наемно правоотношение. Сочи също, че доколкото притежава 2/3 от собствеността върху имотите, то по аргумент на противното на чл.229, ал.2 от ЗЗД разполага с правото да се разпорежда с вещта и да сключва договори за наем над 3 години. В този смисъл уточнява, че сключвайки анекса, с който се удължава срока на договора за наем, се е възползвал от възможността, като мажоритарен собственик, да удължи срока на договора. Намира, че в случая са неприложими и разпоредбите на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, в т.ч. и чл.16, ал.1 от същия, тъй като ЗАЗ е специален спрямо ЗЗД и не се прилага спрямо договора за наем. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди административния акт като законосъобразен. В съдебно заседание касаторът и ответник по жалбата на Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш, не се явява и не се представлява. В депозирана, чрез процесуалния си представител адв. Т., писмена молба заявява, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Не претендира присъждане на разноските. В условията на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Касаторът Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Д. К., в подадената от него жалба, твърди недопустимост на оспореното решение. Сочи, че в случая съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като ЗКПУ „ЗЕМЯ – ТРЪМБЕШ“ не е имала правен интерес да оспори отказа за регистриране на договора му за наем в регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ. На първо място посочва, че въпросната кооперация не е подавала заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ за участие/неучастие в споразумение за създаване на масиви за ползване в землището на с. Раданово, което да бъде отразено в спомагателния регистър по чл.49, ал.1, т.4 от Наредбата, а впоследствие и в данните на регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, поради което въпросният договор изобщо не е следвало да фигурира в регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ. На следващо място сочи, че доколкото имотите, предмет на този договор са преотдадени на ЗП Л. Д. С., то именно той е следвало да подаде заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, а при наличие на дублиране на ползването на база конкуриращи се договори за наем с предмет едни и същи имоти – той е следвало да подаде и възражение срещу изготвения регистър.

В условията на алтернативност оспорва решението като неправилно. Посочва, че съобразявайки разпоредбата на чл.37б, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ и правилото на ал.5 на чл.37б от ЗСПЗЗ с препратката към разпоредбата на чл.4а и чл.4б от същия закон при представяне за регистрация на вписан в Службата по вписванията гр. Велико Търново на 21.10.2022г. Договор за наем с ползвател ЗКПУ „ЗЕМЯ – ТРЪМБЕШ“ и наемодател И. А. Д. /със срок от 5 стоп. години, считано от 01.102024г./ и конкуриращия го Анекс към договор за наем от 25.02.2021г. с ползвател „Евроагроимпекс“ ЕООД и наемодател Д. И. К., вписан на 04.04.2024г. в Службата по вписванията гр. Велико Търново е регистрирала договорът, вписан в Службата по вписванията с най-ранна дата, ведно с неговото продължение на база анексирането му, вписано на 04.04.2024г. в Службата по вписванията. Изтъква, че тази регистрация касае само данните в изготвения регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, който се създава само за целите на процедурата за създаване на масиви за ползване в землището за стопанската 2024/2025 г. и се изготвя на база данните от спомагателните регистри, посочени в разпоредбата на чл.49 от Наредба №49 от 5.11.2004г. Уточнява, че договорът на ЗКПУ „ЗЕМЯ – ТРЪМБЕШ“ е регистриран, но неговото отразяване е в регистъра по чл.49, ал.1, т.6 от Наредбата, като в случая отказът касае само регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Изтъква, че за да бъде отразен даден договор в данните на изготвения регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ за землището за стопанската 2024/2025г., то той трябва да е бил посочен като правно основание от ползвателя по договора по негово заявление по чл.70 от ППЗСПП, каквото заявление обаче в случая не е било депозирано от ЗКПУ „ЗЕМЯ – ТРЪМБЕШ“. Посочва, че въпреки това възражението на кооперацията е разгледано по същество, като искането му за регистриране на договор за наем от 20.10.2022г. не е уважено с аргументи, че този договор е сключен от съсобственик, притежаващ миноритарен дял – 1/3 ид.ч. от правото на собственост. Изтъква в този смисъл, че в случая правилно е даден приоритет на договорът, сключен от мнозинството на дяловото участие в съсобствеността, тъй като в противен случай би се допуснала порочна практика на лица, притежаващи миноритарен дял в съсобствеността да управляват общата вещ въпреки решението на мнозинството и въпреки надлежно сключваните от това мнозинство договори. Позовава се и на цитираната в писмото на директора на ОД „Земеделие“ – В. Търново съдебна практика, към което препраща оспорения пред първоинстанционния съд отказ. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени съдебното решение и да потвърди отказа като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът и ответник по жалбата на „Евроагроимпекс“ ЕООД, чрез пълномощника си, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Заинтересованата страна - ЗКПУ „ЗЕМЯ – ТРЪМБЕШ“, в представен отговор на касационна жалба и в проведеното по делото съдебно заседание чрез упълномощения адв. В. С., развива съображения за неоснователност на касационните жалби. Намира за неправилно твърдението, че „Евроагроимпекс“ ЕООД притежава 2/3 от собствеността върху ПИ с идентификатор 51279.9.4 и ПИ с идентификатор 51279.52.5 в землището на с. Раданово, община Полски Тръмбеш и разполага с право да се разпорежда с тях, като изтъква, че според наличните по делото данни същият е наемател по силата на договор от 2021г. и анекс към него от 2024г., сключени от негов служител, действащ като пълномощник и на наемодателя Д. И. К., за който се предполага, че е съсобственик в дял в съсобствеността, без да е изследван размера на този дял. Оспорва и твърдението, че мажоритарен съсобственик може да се разпорежда с цялата вещ (целия имот) и да отдава целия имот за повече от три години, като посочва, че според практиката на ВКС договорът, сключен от съсобственик, притежаващ повече от половината от общата вещ обвързва всички съсобственици, но във всички случаи срокът на този договор не може да бъде по-дълъг от 3 години. Намира, че такова разрешение, но при съобразяване на специалната правна норма на чл.4а от ЗСПЗЗ, следва да бъде дадено и в случаите на договор за наем на земеделски имот, сключен с трето лице по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ от един или няколко съсобственика, притежаващи повече от 25 % от съсобствения имот. Счита, че този договор е противопоставим на останалите съсобственици, които не са страна по него, но само за срок от три години, но анекса за удължаване на първоначалния срок на наемане от три години е непротивопоставим на останалите съсобственици. Не споделя и доводите на касаторите за липсата на предимство при регистриране на предоставения от него договор за наем, като в този смисъл се позовава на аргументите, изложени в депозираната от него жалба до ВТРС, писмените бележки, представени в първоинстанционното производство и допълнителни такива, изложени в отговора. По изложените съображения моли решението на ВТРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Предлага да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадените касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Същите са процесуално допустими за разглеждане в настоящото производство.

Разгледани по същество и двете жалби са основателни.

С обжалваното Решение № 644/02.05.2025 г. по гр. дело № 2767/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменен обективирания в писмо изх. №РД-12-02-1344/16.08.2024г. отказ на началника на Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш да впише в регистъра на собствениците и ползвателите на земеделски земи, представения за целта по реда на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ договор за наем за предоставено на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ гр. Полски Тръмбеш от наемодателя И. А. И. ползване на два поземлени имота в землището на с. Раданово – ПИ с идентификатор 51279.9.4 – нива в местност „Конлука“ с площ 3,899 дка и ПИ с идентификатор 51279.52.5 – нива в местност „При чешмата“ с площ 7,999 дка, и е указано регистриране на същия по реда на чл.37б, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ.

Съдът е приел от фактическа страна, че нерегистрирането на договора за наем на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ е поради обстоятелството, че в регистъра е вписан представен от друг ползвател на същите земеделски земи – „Евроагроимпекс“ ЕООД – град София с ЕИК *********, договор за наем с нотариална заверка на подписите от 18.02.2021 г., вписан в Служба по вписванията под № 1273 от 25.02.2021 г., като акт № 119, том 2, №775 в описната книга, със срок за ползване от 3 години, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2024 г., който срок е удължен за още три стопански години, считано от 2024/2025 до 2026/2027 г. в резултат на анекс/допълнително споразумение, вписан/но в Служба по вписванията под № 2355 от 04.04.2024 г. като акт №207, том 2, №1258 в описната книга. Заради това вписване председателят на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ гр. Полски Тръмбеш е подал заявление (възражение) до ОСЗ Полски Тръмбеш, регистрирано с вх. № РД-12-02-1324/14.08.2024 г., с искане да се направи поправка в предварителния регистър на имотите за ползване в землището на с. Раданово през стопанската 2024/2025 година като бъде регистриран представеният от кооперацията договор за наем на поземлени имоти с идентификатори 61279.9.4 и 61279.52.5. В отговор на това искане и позовавайки се на писмен отговор изх. № РД-12-02-13242/16.08.2024 г., с писмо изх. №РД-12-02-1344/16.08.2024г., началникът на ОСЗ – Полски Тръмбеш е уведомил кооперацията за отказ да се направят промени в регистър правни основания. Така формулираният отказ е бил съобщен на заявителя на 19.08.2024 г. и е обжалван от него пред Районен съд – Велико Търново в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Първоинстанционният съд е намерил жалбата за допустима и основателна. Отхвърлил е направеното от административния орган възражение за липса на правен интерес на ЗКПУ „ЗЕМЯ – ТРЪМБЕШ“ от оспорване на отказа за регистриране на договора му за наем в регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ поради липса на подадено от кооперацията заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ за участие/неучастие в споразумение за създаване на масиви за ползване в землището на с. Раданово. Посочил е, че доколкото няма изрично указание в ЗСПЗЗ, че целта на регистъра е да осигурява информация само за нуждите на сключване на споразумението за ползване на земеделските земи в масиви по чл. 37в от ЗСПЗЗ, т. е. за лицата, желаещи да участват в него и подали заявление за това в срок до 31 юли/ чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, чл. 70, ал. 1 от ППЗС33/ и съответно предмет на регистрация може да бъдат само имоти на ползватели, заявили такова намерение за участие, то следва, че всички договори за наем или аренда са нейн предмет. Предвид това е прието, че е без значение за преценката има или не интерес от представяне на даден договор за регистрацията му, обстоятелството дали ползвателят е заявил намерение за участие в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ и отказът на органа, натоварен да води регистъра, под една или друга форма и с каквито и да било мотиви, да впише/ регистрира договора, е факт, достатъчен за пораждане на правото на ползвателя да го оспори пред съда по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Изтъкнато е, че единственото правило, което общинската служба по земеделие е длъжна да спази е да отрази в регистъра/да даде предимство на договора, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата, когато за един и същ имот са представени за регистрация повече от един договор за наем или за аренда- чл. 37б, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че в случая е налице конкуренция/противопоставимост между правата на ползване на едни и същи имоти от двама различни наематели – кооперацията-жалбоподател и „Евроагроимпекс“ ЕООД, като е направен извод, че предимство при регистрирането би трябвало да се даде на договора за наем на кооперацията, защото същият в по-ранен вписан момент предоставя правото й да ползва имотите за времето /очертаващо "сблъсък" на правата/ – предмет на подновеното действие /налице е изменение чрез подновяване на правоотношението относно основния елемент "срок"- аргумент от чл. 228, чл. 229, ал. 1 от ЗЗД, чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ/ на договора за наем на търговското дружество/ за стопанските 2024/2025 г., 2025/2026 г. и 2026/2027 г./ съгласно сключеното допълнително споразумение.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователно е оплакването на касатора – Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш, за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от страна на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ от оспорване на процесния административен акт предвид липсата на подадено от същата заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че доводи за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 от АПК са били изложени и пред първоинстанционния съд, като същият е разгледал задълбочено този въпрос и е изложил обосновани мотиви. Настоящият съд е съгласен с тях и не намира за необходимо да ги повтаря в решението си, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение обаче е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 37б, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПЗЗ, в общинската служба по земеделие се регистрират договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискванията на чл. 4а и 4б, както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията на този закон и на Закона за арендата в земеделието. Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по земеделие се регистрира договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата; вписаният договор – при представяне за регистриране на вписан и невписан договор. Съгласно разпоредбата на чл. 4б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в съответната служба по вписванията по местонахождението на имотите се вписват договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните.

В случая от наличните по първоинстанционното дело доказателства се установява, че с Договор за наем на земеделска земя от 18.02.2021 г., сключен между Д. И. К. - наемодател и „Евроагроимпекс“ ЕООД – наемател, с нотариално заверени подписи рег. № 1408 от 18.02.2021 г. от И. З., помощник-нотариус при Т. Б. - нотариус с рег. № 283 в рег. на НК, с район на действие РС Велико Търново е предоставено ползването на земеделска земя за земеделско производство, находяща се в землището на с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш, а именно ПИ с идентификатор 51279.9.4 – нива в местност „Конлука“ с площ 3,899 дка и ПИ с идентификатор 51279.52.5 – нива в местност „При чешмата“ с площ 7,999 дка, със срок за ползване от 3 години, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2024 г. Договорът е вписан в Служба по вписванията – Велико Търново под № 1273 от 25.02.2021г., като акт №119, том 2, №775 в описната книга. С Анекс, подписан преди изтичането на действието на договора, срокът му е удължен с още три стопански години, считано от 2024/2025 до 2026/2027 г. Този анекс е вписан в Служба по вписванията – Велико Търново под № 2355 от 04.04.2024 г. като акт №207, том 2, № 1258 в описната книга. Аналогични на посочените в договора поземлени имоти са предоставени за ползване за срок от 5 години, считано от 01.10.2024 г., и с Договор за наем на земеделска земя, сключен на 20.10.2022г. между И. А. И. - наемодател и ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ – наемател, който е с нотариално заверени подписи от 21.10.2022 г. от нотариус Д. Т., вписана под № 582 в рег. на НК, с район на действие РС Велико Търново, като договорът е вписан в Служба по вписванията - Велико Търново под №8368 от 21.10.2022г., като акт №217 том 6, №3873 в описната книга. В този смисъл безспорно е налице конкуренция между правата на ползване по първоначално сключения договор за наем между Д. И. К. и „Евроагроимпекс“ ЕООД и анекса към него, и договора за наем, сключен между И. А. И. и ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“. При изследване на предимството им за регистриране в ОСЗ – Полски Тръмбеш обаче, съдът неправилно е приел, че изменението на договора за наем на „Евроагроимпекс“ ЕООД с анекса, вписан в Служба по вписванията – Велико Търново на 04.04.2024г., се приравнява на сключване на нов договор, поради което предимство следва да се отдаде на договора за наем на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ, чието вписване предхожда вписването на анекса към другия по-ранен договор за наем. При формиране на този си извод съдът не е отчел, че в случая с въпросния анекс е изменен срока на действие на договор за наем, а не на такъв за аренда. С оглед на това по отношение на въпросното изменение са приложими единствено разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, но не и тези на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, които са специални спрямо ЗЗД. Сред разпоредбите на чл.228 – чл.239 от ЗЗД, които уреждат договора за наем, липсва норма, въвеждаща забрана за изменение на договора в частта относно срока му, каквато е предвидена по отношение на арендния договор с разпоредбата на чл. чл.16, ал.1, изр.2-ро от ЗАЗ. При липса на такава забрана следва, че такова изменение по отношение на договора за наем е допустимо, като същото представлява израз на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД и може да бъде осъществено с анекс, подписан от страните. Сключеният анекс обаче не представлява нов самостоятелен наемен договор, поради което не може да се счита, че с него са породени нови наемни отношения. Същият представлява самостоятелно съглашение между страните в наемното правоотношение, с което се изменят само някои от елементите му, но с него то нито се поражда, нито се прекратява. Следователно, наемните правоотношения между страните продължават да се уреждат от първоначалния договор, заедно с извършените по-късно негови изменения. В този смисъл наемните отношения между Д. И. К. и „Евроагроимпекс“ ЕООД са породени именно от сключения на 18.02.2021 г. договор за наем, като анексът, с който е изменен срокът на същия, има характер на изменение на съществуващия договор, а не на сключване на нов такъв. Доколкото страните са запазили останалите условия на договора – предмет, наемна цена, права и задължения, правното отношение между тях продължава да съществува, но при променен времеви параметър.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че правилно при регистриране в ОСЗ – Полски Тръмбеш като меродавна е взета именно датата на вписването на договора за наем на „Евроагроимпекс“ ЕООД, а не на анекса за изменението му и правилно същият е зачетен като правно основание за ползване на имотите за стопанската 2024/2025г. предвид вписването му в предхождащ договора за наем на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ момент. Като е стигнал до друг извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което оспорването на административния акт да бъде отхвърлено.

При този изход на спора разноски се следват само на касаторите. В случая такова искане е направено единствено от Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш, поради което на същата следва да й се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, съдът в настоящия касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 644/02.05.2025 г., постановено по гр. дело № 2767/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, ул. „Търговска“ №57 против обективирания в писмо изх. №РД-12-02-1344/16.08.2024г. отказ на началника на Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш да впише в регистъра на собствениците и ползвателите на земеделски земи, представения за целта по реда на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ договор за наем за предоставено на ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ“ гр. Полски Тръмбеш от наемодателя И. А. И. ползване на два поземлени имота в землището на с. Раданово – ПИ с идентификатор 51279.9.4 – нива в местност „Конлука“ с площ 3,899 дка и ПИ с идентификатор 51279.52.5 – нива в местност „При чешмата“ с площ 7,999 дка.

ОСЪЖДА ЗКПУ „ЗЕМЯ-ТРЪМБЕШ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, ул. „Търговска“ № 57 да заплати на Общинска служба по земеделие – Полски Тръмбеш сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.