Решение по дело №527/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№100                                           07.06.2018г.                               гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седми юни                                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                      Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Майска

Гражданско дело № 527 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод молба и допълнителна молба вх.№ 4077/31.05.2019г., в която инкорпорирана допълнителна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на С.М.А. с ЕГН-**********  против А.Н.А. с ЕГН-**********,***.

Моли се за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация за извършено насилие по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, като се сочат писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, молителката лично представител поддържа молбата си. Моли, съдът да не налага мярка за отстраняване на А. с от съвместно обитаваното жилище, както и мярка за забрана  на същия  да приближава на по-малко от 100 метра жилището, което молителката обитава, за да може ответникът да води и прибира вечер децата им, когато се прибират от тренировки.  

Ответникът изразява съжаление за стореното. Процесуалният представител на ответника пледира при издаване на заповедта за защита от домашно насилие да не се налагат поисканите мерки. Не оспорва фактическата обстановка описана в Декларацията по чл.9 от ЗЗДН подадена от молителката.

Съдът намира, че депозираната молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърски районен съд, като взе предвид молбата, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е надлежно сезиран, съгласно чл. 4, ал.2 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие.

От изложението на обстоятелствата в молбата, изялвенията на страните, частично на нарушителя, включително и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установява, че страните са съпрузи в процес на развод, но въпреки това обитават общо жилище, находящо се в гр.Несебър, ж.к.Младост, бл.29, ет.3. От брака си имат три деца – дъщеря на 19години и двама синове близнаци на по 17години. На 30.05.2019г. молителката се прибрала около 17,00часа, а ответникът около 19,00ч., но след около половин час излязъл. Тя останала да гледа телевизия и си легнала. Около 01.30ч. на 31.05.2019г. ответникът се прибрал, влязъл в хола, където спяла молителката, събудил я, започнал да я нарича „Боклук“, „Курва“. Тя станала от леглото, а той започнал да я удря с длани по лицето, като  я ритал и с краката си по тялото. В резултат на ударите, А. паднала на земята, успяла да започне да набира тел.112, а ответникът излязъл от апартамента. Скоро пристигнал полицейски екип, на който молителката разказала какво се е случило. След като полицаите си тръгнали, около 2,00ч. ответникът отново се върнал в апартамента и отново започнал да я удря с ръце, да я рита с крака и да я обижда. Тя отново набрала тел.112, а ответникът отново излязъл от апартамента. Полицейски екип не се отзовал на второто обаждане на молителката на тел.112. След около 15-20минути ответникът отново се върнал в апартамента, отишъл до гардероба, от където взел част от нейните дрехи и ги изхвърлил през терасата на улицата. След това се приближил до молителката, хванал я за косата и я завлякъл извън апартамента, оставил я на стълбищната площадка, прибрал се в апартамента и заключил вратата. Молителката телефонирала на дъщеря си Михаела, която по това време била на работа, но въпреки това пристигнала с такси и взема майка си. Представя се съдебно медицинско удостоверение № 104/31.05.2019г. на Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас, видно от което при прегледа на А. са установени по дължината на десен горен крайник 6 петнисти синкаво-червеникави кръвонасядания по около 1-3см.; по горна повърхност на дланите-по едно червеникаво кръвонасядане по около 2-3см.; по външна страна на десен хълбок-масивно мораво кръвонасядане около 10см.; клепачите на дясното око са мораво кръвонаседнали и оточни. Така установените травми представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота и могат да бъдат получени по време и начин от действието на твърди тъпи предмети. В с.з. са видими синините и кръвонасяданията по лицето и видимите части на крайниците на молителката.

 Страните потвърждават, че от около три години имат проблеми в отношенията си, като ответникът потвърждава, че на 30.05.2019г. при поредното им скарване, „нещата са ескалирали“, за което изразява съжаление, казва, че се срамува от постъпката си. Съпрузите потвърждават, многократни /неуспешни към момента по обективни и субективни причини/ разговори и опити да стабилизират връзката си.

Извършеното от А.Н.А., така както е описано в молбата и приложената декларация по чл.9 ЗЗДН представлява акт на физическо  и психическо насилие и е домашно такова по смисъла на чл. 2, ал.1 от  ЗЗДН, извършено от лице по чл.3, т.1 от ЗЗДН. В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона. Ето защо съдът намира, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителката и следва да бъде наложена мярка за незабавна защита, като в случая ответника следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок  от три месеца, както и да му бъде наложена забрана да приближава на по-малко от 5 метра пострадалата.

 Съдът намира за уместно да се съобрази само с искането на молителката за неналагане на мярката за ограничаване на ответника да не доближава жилището, тъй като двете страни посочиха, че семейните им ангажименти са така разпределени по обгрижването на децата, че ответникът прибира понякога с автомобила си децата от тренировки, когато завършват по-късно вечерта. В този смисъл подобна мярка би рефлектирала пряко върху децата, което е недопустимо. Съдът, налага въпреки желанието на молителката ограничителна мярка за отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище, независимо от аргументите А., тъй като двете страни са видимо емоционално нестабилни, поради което подобна мярка би способствала към момента за собствената сигурност на всеки един от тях.

С оглед на горните изводи и на основание императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, съдът счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200лв. в полза на Държавата, като същия бъде предупреден, че при неизпълнение решението на съда, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

В заключение, съдът определя държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева, която с оглед изхода по делото следва да бъде възложена на ответника А.А..

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДН, Районен съд-Несебър

 

Р    Е    Ш    И:

 

НАЛАГА мярка за защита на С.М.А. с ЕГН-**********  спрямо А.Н.А. с ЕГН-**********,***, като:

ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.5, ал.1, т.1 то ЗЗДН А.Н.А. с ЕГН-********** да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу С.М.А. с ЕГН-**********.

ОТСТРАНЯВА на осн.чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН А.Н.А. с ЕГН-**********  от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.Несебър, ж.к.Младост, бл.29, ет.3 за срок от три месеца, считано от постановяване на решението.

ЗАБРАНЯВА на А.Н.А. с ЕГН-********** да приближава на по-малко от 5 метра С.М.А. с ЕГН-**********.

НАЛАГА на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН на А.Н.А. с ЕГН-********** , ГЛОБА в размер на 200лв./двеста/ лева в полза на Държавата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита по ЗЗДН.

ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на осн.чл.21, ал.1 от ЗЗДН на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А.Н.А. с ЕГН-**********, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА А.Н.А. с ЕГН-********** *** сума в размер на 80/осемдесет/лева, представляваща дължимата по делото държавна такса.

ЗАПОВЕДТА и препис от настоящото Решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на извършителя и на пострадалото лице.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано  в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.     

                     

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: