РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Монтана, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500266 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Ю.Б. против решение на Районен съд – Берковица от 28 юни 2021 г. по гр. д. №
297/2020 г.
Жалбоподателят Ю. Б. твърди, че решението за допускане на делба е
неправилно, тъй като съдът е допуснал до делба неподеляемо имущество. На второ
място изтъква, че липсват доказателства за правото на собственост върху процесните
вещи, като същевременно заявява, че са били купени с общи семейни доходи. Третият
му аргумент е, че движимите вещи са трайно прикрепени към недвижим имот, поради
което делбата им е недопустима. Моли решението да бъде отменено и МОС да
отхвърли иска за делба изцяло, като присъди на въззивника и деловодни разноски.
Въззиваемата М. Ц. в писмен отговор взема становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Подчертава, че решението е
постановено въз основа на събраните по делото писмени доказателства относно
правото на собственост върху леките автомобили и на гласни доказателства относно
мебелите. Установено е и местонахождението на вещите, поради което решението е
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
1
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред БРС е бил предявен иск за делба на движими вещи, предстовляващи
прекратена съпружеска имуществена общност. Първоинстанционният съд е приел, че
вещите са придобити по време на брака, установил е, че мебелите се намират в жилище
в гр. *, което е било семейно за страните, а двата автомобила се ползват от всеки от
бившите съпрузи, затова е допуснал извършването на съдебна делба при равни права.
По делото е установено, че Ю.Б. и М.Ц. са били в брак от 6 юни 2005 г. до 9 юли
2020 г. По време на брака си живели в жилище в гр. *, на ул. „*“, което Ц. напуснала
след развода. От показанията на свидетелката Д.Ц. е установено, че в жилището са
запазени само мебелите в детската стая: две ъглови легла с ракла, гардероб с вградено
бюро, телевизор, розов килим, пердета на принцеси и плътни пердета, розови щори.
Останалите мебели и ел. уреди са изнесени и местонахождението им не е установено.
От приложените справки от КАТ е видно, че по време на брака си страните са
придобили два леки автомобила: * и*, като първият се използва от бащата на
въззивника, а вторият – от въззиваемата.
При така установените факти въззивният съд достигна до същите правни
изводи, които е изложил и БРС в своето решение, поради което го потвърждава и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
До делба следва да се допуснат само онези вещи, за които е установено, че са
придобити възмездно от двамата съпрузи по време на брака им. Само те попадат под
режима на съпружеската имуществена общност, а с прекртяването й тя се
трансформира в обикновена съсобственост при равни права за бившите съпрузи.
Твърдението на въззивника, че допуснатите до делба мебели са трайно
прикрепени към недвижимия имот, е несъстоятелно. Касае се до легла, бюро, гардероб,
килим и завеси – всяка от тези вещи може да бъде отделена от имота без да последва
неговото увреждане или пък разрушаване на вещта до степен на негодност да бъде
употребявана според предназначението й. Всяка от тези вещи има самостоятелно
съществуване и е възможно употребяването й без значениев кай недвижим имот се
намира тя.
Неоснователно е и твърдението на въззвника, че вещите са неподеляеми. Ако в
това твърдение той влага смисъла на невъзможност всяка от вещите да бъде разделена
на два реални дяла, то следва да се отбележи, че до делба са допуснати множество
движими вещи, които е възможно да бъдат групирани в два дяла, съпоставими по
стойност и делбата да се извърши чрез съставяне на проекто-разделителен протокол и
жребий. При установяването, че вещите са съсобствени, съществуват към момента на
приключване на устните състезания и е известно местонахождението им, то делбата е
2
допустима и не са налице условия за отхвърляне на иска.
Във въззивната жалба самият въззивник твърди, че вещите са придобити с общи
средства от двамата съпрузи, но отрича възможността да се делят. Дори да се приеме
тезата му, че са вещи от първа необходимост, каквито те в действителност не са, това
също не е основание за изключването им от делбената маса.
Основание за отхвърляне на иска за делба е установяването, че имуществото е
индивидуална собственост на един от бившите съпрузи, че вещите служат за
упражняване на занятие само от един от бившите съпрузи, че някои от вещите са
безвъзмездно придобити само от един от съделителите или придобиването е станало
преди сключването или след прекратяването на брака или пък вещите да са
собственост на трети лица. Никоя от тези хипотези нито е поддържана от въззивника,
нито пък е доказана.
Като намира въззивната жалба за неоснователна, МОС я оставя без уважение и
потвърждава решението на БРС като правилно и законосъобразно.
Всяка от страните е заявила искане за присъждане на разноски за въззивното
производство. Тъй като производството е за делба, то на основание чл. 355 от ГПК
разноските се възлагат върху страните съобразно стойността на дяловете им при
окончателното извършване на делбата. МОС не присъжда разноски за настоящото
производство, те ще бъдат съобразени от БРС при постановяване на решението за
извършване на делбата.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Берковица от 28 юни 2021 г. по гр.
д. № 297/2020 г. в ЧАСТТА,с която е допуснато извършване на съдебна делба на
движими вещи между Ю. Б. и М.Ц. при равни права.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3