№ 157
гр. Ямбол, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Яна В. А.
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора М. Б. А.
като разгледа докладваното от Яна В. А. Гражданско дело № 20212300100163
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Ж. С. от гр.*, с
която против Прокуратурата на Република България е предявен иск по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв., настъпили в
резултат на незаконосъобразните действия на наблюдаващия прокурор от Районна
прокуратура Несебър (сега ТО на РП- Бургас) по ДП №1791/2017 г. по описа на РУ Несебър
(прок. пр.№2545/2017 г. на РП- Несебър), който не спазил чл.113 от НПК, като
претендираните от ищеца имуществени вреди представляват реално платена цена за редовно
закупения от него автомобил БМВ Х5 и са пряка последица от незаконосъобразните
действия на прокурора, върнал процесния автомобил. Ищецът претендира сумата ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
Исковата си претенция ищецът обосновава с това, че на 09.05.2018 г. в гр. Нова
Загора, с писмен договор с нотариална заверка на подписите закупил лек автомобил БМВ
Х5 с рег. № СН 7249 АС. В договора като продажна цена на автомобила била записана
сумата от 800,00 лв., която била равна на застрахователната му стойност на автомобила, но
реалната покупна цена била 30 000,00 лв., която ищецът твърди да е заплатил напълно и в
брой на продавача. Непосредствено след закупуването на автомобила и при управлението
му ищецът бил спрян от полицейски патрул и задържан в РУ на МВР Нова Загора по реда
на ЗМВР за срок от 24 часа, като автомобилът му бил иззет. Тъй като автомобилът не бил
върнат, ищецът упълномощил адвокат във връзка с претенциите му за връщане на
автомобила. На 12.06.2018 г. подал молба до Районна прокуратура Нова Загора с искане да
бъде уведомяван за извършените процесуално- следствени действия, с оглед преценка на
подходящо време за депозиране на молба по реда на чл.111 от НПК. Получил отговор, че е
образувано ДП 240/2018 год., вх.№ 695/2018 г. по описа на РП- Нова Загора, ЗМ № 318/2018
г. по описа на РУ- Нова Загора за извършено престъпление по чл.345, ал.1 от НК, а
автомобилът е веществено доказателство по ДП и евентуалното му връщане преди да бъде
завършено наказателното производство би затруднило разкриването на обективната истина.
1
В последствие бил уведомен, че ДП ЗМ № 318/2018 г. е присъединено по ДП № 1791/2017 г.
по описа на РУ на МВР Несебър, пр.пр. № 2545/2017 г. на Районна прокуратура- Несебър,
във връзка с което депозирали молба пред Районна прокуратура- Несебър по реда на чл.111
от НПК за връщане на автомобила. С писмо изх. № 2545/2017 г. от 12.03.2019 г. на прокурор
Г.Р. ищецът бил уведомен, че процесният автомобил е върнат на собственика му . С нарочна
молба ищецът поискал копие от искането на беларуската гражданка Л.С., документите,
приложени към искането и прокурорския акт, с който е уважено искането й, както и приемо-
предавателния протокол. С писмо изх. № 2545/17 от 25.11.2019 г. РП- Несебър му
предоставила заверени копия от Постановление от 20.12.2018 г.. по реда на чл.111, ал.2 от
НПК, в което не била отразена претенцията на ищеца относно собствеността на автомобила.
Ищецът твърди, че въпреки искането му на претендиращ собственик, наблюдаващият
прокурор не спазил закона, конкретно разпоредбата на чл.113 от НПК. Ищецът сочи, че
иззетият от него автомобил е с българска регистрация, а върнатия на беларуската гражданка
автомобил е с беларуска регистрация, закупеният и иззет от него автомобил е с първа
регистрация през 2009 г., а върнатият автомобил е с първа регистрация от 2007 г., номерата
на рамите са съвсем близки, което за ищеца е обяснимо, доколкото в случая се касае за
автомобили от един и същ клас. Според твърденията на ищеца в хода на разследването не е
било установен произхода на закупения от него автомобил. Позовава се на това, че според
българското законодателство собствеността върху лек автомобил се придобива с писмен
договор с нотариална заверка на подписите, като се представят документи за собственост и
доказателства за заплатен данък за МПС. В случая изискванията на закона са били спазени,
автомобилът, който е закупил е с българска регистрация, за същия е издадено свидетелство
за регистрация. За ищецът е неясно как автомобилът е бил регистриран в страната, в случай,
че е бил издирван от български или европейски служби.
С подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът
Прокуратурата на Република България, оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че в конкретния случай няма виновно поведение от страна на служител на
Прокуратурата на Република България, тъй като процесният лек автомобил е бил иззет и
приобщен като веществено доказателство по ДП № 240/2018 г. по описа на РП- Нова Загора,
ЗМ № 318/2018 г. по описа на РУ- Нова Загора, образувано за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 1 от НК. В хода на разследването, чрез експертиза, е било установено, че
идентификационният номер на иззетия от ищеца автомобил е заличен и променен, като
оригиналното съдържание, щанцовано от завода производител е ***, а продукционният
номер на автомобила е 4254М255. След извършените проверки е било установено, че лек
автомобил с рама № *** е обявен за издирване от ШИС с ID № BG0000003216691000002.
След направена справка в електронните регистри е установено, че същия автомобил е
обявен за издирване с Телеграма № 24258/10.08.2017 г. па ГДНП, от която справка е виден и
регистрационният номер на отнетия автомобил, а именно 4826КК4. В хода на разследването
е било установено, че в РП- гр. Несебър е образувано досъдебно производство № 1791/2017
г. по описа на РУ- Несебър, вх. № 2545/2017 г. по описа на РП- Несебър за престъпление по
чл. 346, ал. 1 от НК, което касае същият лек автомобил БМВ Х5 с per. № 4826КК4. С
Постановление за изпращане на досъдебно производство по компетентност от 22.08.2018 г.
на прокурор при Районна прокуратура- гр. Нова Загора, досъдебното производство № 306
М318/2018 г. по описа на РУ- Нова Загора, пор. № 240/2018 г. и пр. пр. № 695/2018 г. по
описа на РП- Нова Загора е изпратено на РП- Несебър за обединяване към ДП № 1791/2017 г.
по описа на РУ- Несебър, вх. № 2545/2017 г. по описа на РП- Несебър. Поради връзката
между двете досъдебни производства, на основание чл.41, ал.1 от НПК същите са обединени
за изясняване на обективната истина. Досъдебно производство № 304 ЗМ 1791/2017 г. по
описа на РУ Несебър, вх. № 2545/2017 г. по описа на РП- Несебър е било образувано и
водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 21:00 часа на 09.08.2017 г. до
08:00 часа на 10.08.2017 г. в к.к. „Слънчев бряг“, от паркинг пред хотел „Регина Палас"
2
отнел противозаконно чуждо МПС: л.а. марка „БМВ Х5", с беларуска регистрация № 4826
КК-4, от владението на А.М., беларуски гражданин, без негово съгласие с намерение да го
ползва- престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. След обединяването на двете досъдебни
производства, с Постановление от 20.12.2018 г. на прокурор при РП- Несебър по ДП № 304
ЗМ 1791/2017 г. по описа на РУ Несебър, пр. вх. № 2545/2017 г. по описа на РП- Несебър, на
основание чл. 111, ал. 2 от НПК и постъпила молба от А.М., гражданин на Беларус, за
връщане на лек автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с регистрационен номер 4826КК4,
иззетия и задържан в РУ- Нова Загора л.а. „БМВ", модел „Х5" като веществено
доказателство по ДП № 318/2018 г. по описа на РУ- Нова Загора е върнат на А.А.М. като
упълномощен представител на законния собственик на автомобила- Л.Е.С.. Наказателното
производство по ДП № 304 3М-1791/2017 г. по описа на РУ- Несебър към настоящия момент
е спряно. Според ответника, не са налице данни постановлението за връщане на автомобила
да е обжалвано по реда на инстанционния контрол или пред наказателен съд, поради което
същото е влязло в сила. Възразява, че не е налице противоправност в действията на
прокуратурата, както и че не е налице пряка причинно- следствена връзка между действията
на прокуратурата и претендираните от ищеца вреди в размер на 30 000 лв. Исккът е оспорен
и по размер. С отговора на исковата молба ответникът прави възражение по чл.111, б. „в" от
ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от ищеца лихва. По
изложените в отговора съображения ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Предявеният иск се поддържа
изцяло в представена по делото от пълномощника на ищеца писмена молба, като се
поддържат изцяло доводите, изложени в писмена защита, представена по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България в о.с.з. чрез прокурор от ОП-
Ямбол оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по съображенията, изложени
в представената по делото писмена защита от името на Прокуратурата на Република
България.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 09.05.2018 г. в гр. Нова Загора, между С.П.С. и В.Х.С. /съпрузи/ от една
страна като продавачи и ищецът С. Ж. С. като купувач, бил сключен договор за покупко–
продажба на МПС- лек автомобил марка и модел БМВ Х5, с рег. № СН 7249 АС, рама №
WBAFE81040L094338, без номер на двигателя, цвят бял/черен. Съгласно договора
продажната цена на автомобила е 800,00 лв., която е заплатена напълно и в брой на
продавачите. Застрахователната стойност на автомобила е 800,00 лв., съгласно
представеното удостовериние за застрахователна стойност. Договорът за покупко- продажба
е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1943 от 09.05.2018 г. на нотариус
Н.Б. с рег. № 415 на Нот. камара, с район на действие РС- Нова Загора.
Непосредствено след закупуването на автомобила ищецът бил спрян за проверка
от полицейски служители в гр. Нова Загора. Бил извършен оглед на автомобила, за което
процесуално- следствено действие е съставен протокол. Поради извършени съмнения за
извършена интервенция на идентификационния номер на автомобила, същия бил иззет при
огледа като веществено доказателство.
На 09.05.2018 г. е образувано ДП № 306 ЗМ- 318/2018 г. по описа на РУ- гр. Нова
Загора за престъпление по чл. 345а, ал.1 от НК, за това, че на 09.05.2018 г. в гр. Нова Загора,
в нарушение на установения за това ред е подправен идентификационния номер на моторно
превозно средство- л.а. марка и модел БМВ Х5, с рег. № СН 7249 АС, собственост на С. Ж.
С.. Досъдебното производство е образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК- с първото
действие по разследването- оглед на местопроизшествие.
3
От заключението на вещите лица по назначената по ДП № 318/2018 г. по описа на
РУ- гр. Нова Загора трасологична експертиза, обективирана в Протокол № 18-111 от
22.05.2018 г., е установено, че оригиналният номер на рамата на представеният за изследване
автомобил БМВ Х5 с рег. № СН 7249 АС, на цвят- черен, външно облепевн с бяло фолио,
като само предния капак и тавана са останали с оригиналния черен цвят, е заличен и
променен. Доказано е било неговото оригинално съдържание, щанцовано от завода-
производител, което е WBAFE81080LZ71168. Поради труден достъп номера на двигателя на
автомобила не е бил отчетен. Съгласно заключението, автомобилът е произведен през 2007 г.
и продукционният му номер е 425М255.
В хода на ДП № 318/2018 г. по описа на РУ- гр. Нова Загора въз основа на
представените документи за първоначална регистрация на л.а. с рег. № СН 7249 АС на
територията на Република България, е била изготвена техническа експертиза на
свидетелство за регистрация на МПС /белгийски образец/ с номер S *********- 2 части,
издадено на името на C.M., обектвирана в Протокол №12 от 03.07.2018 г., като е установено,
че представеният документ наподобява белгийско свидетелство за регистрация на МПС, не е
издаден по надлежния ред и е неистински документ.
След извършени справки в информационните системи е било установено, че лек
автомобил с рама № WBAFE81080LZ71168, марка БМВ, основен цвят- бял, с рег. №
4826КК4 е обявен за международно издирване, съгласно Шангенската информационна
система на 10.08.2017 г.
От изисканата и представена по ДП № 318/208 г. по описа на РУ- гр. Нова Загора
справка от ДМОС при МВР е видно, че по информация от завода- производител,
предоставена от Интерпол Германия, лек автомобил БМВ Х5 с номер на рама
WBAFE81080LZ71168, с посочени технически характеристики, е обявен за издирване в
ШИС от България, с ID BG0000003216691000002. Автомобилът е с дата на производство
23.06.2007 г., не е регистриран в Германия, изнесен е за Руската Федерация. Номерът на
купето на автомобила, съгласно представената информация е 4254М255, идентичен с
установения от вещото лице по изготвената трасологична експертиза. Обявеният за
издирване в ШИС автомобил е с рег. № 4826КК4, като е посочено, че същият е бил предмет
на престъпление в к.к. „Слънчев бряг“.
В хода на ДП № 318/2018 г. по описа на РУ- гр. Нова Загора е изискана справка от
РП- гр. Несебър за това има ли образувано ДП относно отнемане на л.а. БМВ Х5 с рег. №
4826КК4, с рама № WBAFE81080LZ71168, който е бил обявен за издирване, от която
справка се установява, че в РП- гр. Несебър е образувано ДП № 1794/2017 г. по описа на РУ-
гр. Несебър във връзка с отнемане на л.а. БМВ Х5 с рег. № 4826КК4, от владението на А.М..
От материалите по приложеното по настоящото дело ДП № 1791/2017 г. по описа
на РУ- гр. Несебър, се усановява, че същото е образувано на 10.08.2017 г. срещу неизвестен
извършител, за това, че за времето от 21.00 ч. на 09.08.2017 г. до 08.00 ч. на 10.08.2017 г. в
к.к. „Слънчев бряг“, от паркинг до хотел „Регина палас“ отнел противозаконно чуждо МПС-
л.а. БМВ Х5 с беларуски рег. № 4826 КК-4 от владението на А.М., без негово съгласие с
намерение да го ползва- престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
С Постановление от 14.11.2017 г. на прокурор от РП- Несебър производството по
ДП №1791/2017 г. по описа на РУ- гр. Несебър е спряно. Възобновено е с Постановление от
31.08.2018 г. на прокурор от РП- Несебър, като на основание чл.41, ал.1 от НПК досъдебните
производства №306/2017 г. по оптиса на РУ- гр. Нова Загора и № 1791/2017 г. по описа на
РУ- гр. Несебър са обединени.
След постъпила молба от 20.12.2018 г. по ДП № 1791/2017 г. по описа на РУ- гр.
Несебър от А.М., за връщане на лек автомобил БМВ Х5, с рег. № 4826 КК4 и след
представяне на доказателства относно правото на собственост върху автомобила на Л.Е.С., и
представено по делото пълномощно в полза на А.М. да притежава, управлява и се
4
разпорежда с лекия автомобил, с Постановление от 20.12.2018 г. прокурор от РП- гр.
Несебър е постановил на основание чл.111, ал.2 от НПК връщане и предаване на автомобила
на лицето А.А.М., беларуски гражданин. Видно от приложената по ДП разписка от
21.12.2018 г. лекият автомобил е предаден на А.М., ведно с контактен ключ, като при
предаването от автомобила са снети 2 бр. регистрационни табели с номер СН 7249 АС,
приложени като веществено доказателство по ДП.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че по
ДП № 318/2018 г. по описа на РУ- гр. Нова Загора е била подадена молба от пълномощника
на ищеца- адв. М. А., с която е направено искане за уведомяване за извършваните
процесуално- следствени действия, и „евентуално, кога ще е удобно да се депозира молба по
реда на чл.111 от НПК. По повод на молбата, РП- гр. Нова Загора е уведомила адв. А. за
образуваното ДП, по което ищецът С. С. няма качеството на пострадало лице, няма правата
по чл.75, ал.1 от НПК и не следва да бъде уведомяван да извършените процесуално-
следствени действия. В отговора е посочено, че иззетото от С. МПС е веществено
доказателство по делото и евентуалното му връщане преди да бъде завършено
наказателното производство би затруднило разкриването на обективната истина.
След обединяване на производствата по ДП № 318/2018 г. по описа на РУ- гр.
Нова Загора и ДП № 1791/2017 г. по описа на РУ- гр. Несебър, пред РП- гр. Несебър е
постъпила молба от адв. М. А., с която е направено искане за връщане на иззетия от ищеца
лек автомобил на основание чл.111, ал.2 от ГПК. По делото не са налице данни относно това
на коя дата е постъпилата посочената по- горе молба в РП- гр. Несебър. С писмо от
12.03.2019 г. на РП- гр. Несебър, адв. А. е била уведомена, че лек автомобил БМХ 5 с рег. №
СН 7249 АС е върнат на собственика му, от който е бил противозаконна отнет- беларуската
гражданска Л.С.. С нарочна молба адв. А. е поискала от РП- гр. Несебър представяне на
копия от документите, свързани с връщането на автомобила на Л.С., в т.ч. и
постановлението на прокурора, с което е уважено искането за връщане на вещта, които
документи са били предоставени на адв. А..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. К.С., който в
показанията си излага, че е придружавал ищеца при закупуването на лекия автомобил, който
се намирал в село в района на гр. Нова Загора. След като между продава и купувача било
постигнато съгласие относно цената на автомобила, бил посетен нотариус в гр. Нова Загора,
където бил подписан договора за покупко- продажба. Ищецът заплатил на продавача след
изповядване на сделката пред нотариуса цената на автомобила, като според показанията на
св. С. ищецът заплатил сума в размер на 16 000- 17 000 лв. Продавачът предал ключовете на
автомобила и документите за него на ищеца, а малко след това на мястото, където бил
паркиран автомобила дошли полицейски служители. Автомобилът бил натоварен на пътна
помощ и откаран на неизвестно за свидетеля място.
По делото са назначени основна и допълнителна съдебно автотехнически
експертизи за определяне стойността на процесния автомобил. От заключенията на вещото
лице, неоспорени от страните и приети от съда като обективни и компетентни, се
установява, че средната пазарна стойност на автомобил БМВ, модел: Х5 4.8i GEFZG AUT
ALLR LL, номер на рама: ***, дата на производство: 23.06.2007 г. към 09.05.2018 г. е 38 000
лева. Средната пазарна цена на автомобил БМВ, модел: Х5 4.8i GEFZG AUT ALLR LL,
номер на рама: WBAFE81040L094338, дата на производство: 14.04.2008 г. към 09.05.2018 г. е
44 000 лева. Действителната пазарна стойност автомобил БМВ, модел: Х5 4.8i GEFZG AUT
ALLR LL, номер на рама: *** към 09.05.2018 г. е 22 394 лв., а към 11.06.2021 г. е 15 386 лв.
Действителната пазарна стойност на автомобил БМВ, модел: Х5 4.8i GEFZG AUT ALLR LL,
номер на рама: WBAFE81040L094338, дата на производство: 14.04.2008 г. към 09.05.2018 г. е
27 186 лв., а към 11.06.2021 г. е 17 479 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
5
правни изводи:
Предявениат иск е с правно основание чл.49, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД е отговорност за репариране на
вреди, причинени от чужди противоправни действия или бездействия, осъществени при и по
повод изпълнение на възложена работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е
гаранционно- обезпечителна, обективна- безвиновна и производна от отговорността на
прекия извършител /делинквент/, чиято отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е
виновна, като вината му се презумира. За осъществяване фактическия състав на
отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки:
противоправно деяние на изпълнителя- пряк причинител; вреди за ищеца; пряка причинна
връзка между деянието и вредата; възлагане на работата от ответника; деянието да е за
изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на
извършителя. Установяването на горните пораждащи спорното материално право факти е в
доказателствената тежест на ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване, като
липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност
на претенцията.
Вредата по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга както
настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на
имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане
вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е
засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова
само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само
по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред
пострадалия вместо него, стават длъжници. В контекста на изложеното ищецът дължи да
установи при условията на пълно главно доказване фактите, които твърди като
правопораждащи, каквото доказване, по преценка на настоящия съдебен състав, в случая не
е проведено.
Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на
деликтната отговорност е наличието на противоправно деяние, т.е. такова действие или
бездействие, което обективно води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. За да е
противоправно едно деяние, то трябва служителят на ответника да има нормативно или
договорно вменено задължение, което да го задължава да извършва такива действия /т.е.
нарушението на това задължение да се явява противоправно бездействие/. Неизпълнението
на определено задължение /в случая на длъжностно лице на ответника/ би било причина за
налична вреда у ищеца само в случай, че при точно изпълнение на задължението е
съществувало обективно оправдано очакване за реализиране на ползата.
Съгласно нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всяка вреда, която
е пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва
закономерно от неизпълнението на определени задължения, и е непосредствена, когато
противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на
въздействие. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение /действие или бездействие/ на делинквента.
Пряка /ефективна/ е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото
задължение, която е закономерен негов резултат. Когато вредите се дължат на други
фактори, те са косвени. Вредата следва да е и предвидима, като предвидима е вредата, която
нормално би трябвало да настъпи като закономерен резултат от посоченото поведение.
В настоящия случай съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства
не може да обоснове извод, че ищецът С. Ж. С. е претърпял твърдените от него вреди в
6
резултат на противоправното поведение на служител на ответника. Правната уредба на
веществените доказателства е уредена в чл.109- 113 от НПК. Съгласно чл.109, ал.1 от НПК,
веществено доказателство са предметите, които са били предназначени или са послужили за
извършване сна престъпление, върху които има следи от престъплението или са били
предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото. От цитираното определение следва, че във всички
случаи вещите, иззети като веществено доказателство, следва да са свързани с
престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. Съгласно нормата на
чл.110, ал.4 НПК, веществените доказателства /каквото според цитираните по- горе
доказателства, е бил иззетия с протокола за оглед на местопроизшествие от 09.05.2018 г. лек
автомобил/, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени
към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата,
посочени от съответния орган. Според чл.111, ал.1 НПК веществените доказателства се
пазят, докато завърши наказателното производство, но ал.2 предвижда, че когато това няма
да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора,
могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство. По аргумент от цитираната норма, отказ на прокурора за
връщане на вещта може да бъде обоснован само със затруднения на разкриване на
обективната истина и ако вещта е предмет на административно нарушение. Нормата на
чл.113 от НПК предвижда още една възможност за отказ за връщане на веществено
доказателство- при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени
доказателвства, който спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК. В този случай е
предвидено, че те се пазят докато решението на гражданския съд влезе в сила.
Граматическото тълкуване на посочената разпоредба налага извод, че спорът, който визира
чл.113 от НПК за правото върху предметите, иззети като веществени доказателства, следва
да е възникнал след образуване на наказателното производство. Отказът на прокурора да
върне иззетата вещ подлежи на обжалване пред съда. В случай, че възникне спор за право
/относно собствеността, респ. относно всякакви имуществени права, които са свързани с
упражняването на фактическа власт върху вещите- чл.113 НПК, ТР № 2/ 2014 г. по т.д.№ 2/
2014 г. на ВКС- ОСНК/, вещта, иззета като веществено доказателство, се пази, докато
решението на гражданския съд влезе в сила /в този смисъл: Решение № 137/18.02.2019 г. по
гр.д.№ 2957/2017 г. на ВКС, III ГО, Решение № 136/27.06.2019 г. по гр.д.№ 501/2019 г. на
ВКС, III ГО и др./. При съобразяване на цитираните законови разпоредби съдът намира, че
не е налице противоправност на действието на прокурор от РП- Несебър, разпоредил с
постановлението от 20.12.2018 г. връщане на иззетия от ищеца лек автомобил на
собственика му- беларуската гражданка Л.С., действаща чрез пълномощника си А.М..
Съгласно изричната разпоредба на чл.17 ГПК, гражданският съд има
компетентност по обуславящи въпроси, като конкретно има правомощия да вземе становище
по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, освен по въпроса дали е
извършено престъпление, а по отношение на административните актове, които са с
преюдициално значение за разрешаване на гражданско- правния спор, има правомощия да се
произнесе инцидентно по валидността им, независимо дали са подлежащи на съдебен
контрол, както и инцидентно- по материалната им законосъобразност, когато
административен акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Не са изрично уредени в
разпоредбата на чл.17 ГПК правомощия на гражданския съд да се произнася за
законосъобразността на постановленията на прокурора, когато те имат преюдициално
значение за разрешаване на поставения гражданско- правен спор. Настоящият граждански
съд няма правомощия да се произнася по законосъобразността на преюдициалното за
поставения за разрешаване гражданскоправен спор постановление на прокурор от РП-
7
Несебър за връщане на иззетото от ищеца веществено доказателство- лек автомобил, поради
следните съображения:
Постановлението на прокурор от РП- Несебър за връщане на иззето /в случая от
ищеца/ веществено доказателство не подлежи на съдебен контрол от наказателния съд,
какъвто се предвижда само за постановленията, с които се отказва връщането на веществени
доказателства- съгласно чл.111, ал.3 НПК. Прокурорското постановление за връщане на
иззетия автомобил е подлежало единствено на инстанционен контрол пред по-горестоящата
прокуратура, съгласно чл.200 НПК, какъвто, в случая не се твърди, нито се доказва да е
извършен. Няма данни, нито доказателства, да е извършен контрол за законосъобразността
на този прокурорски акт и същият да е отменен. Липсва процесуално- правна възможност за
извършването на последващ съдебен контрол върху този акт от съда, в случая- от
гражданския съд, поради което и следва да се приеме, че същият е законосъобразен. Липсва
следователно твърдяното противоправно поведение на прокурор от РП- Несебър,
разпоредил връщането на веществено доказателство, което е извършено в съответствие със
закона- чл.111, ал.2 НПК.
Що се отнася до твърденията за наличен спор за собственост върху процесното
веществено доказателство- лек автомобил, в случая с оглед събраните в процеса
доказателства също не може да се приеме, че връщането на вещта е резултат от
противоправно действие на прокурор от РП- Несеъбр. Разпоредбата на чл.113 НПК изисква
да са налице претенции на две или повече лица за връщането на иззетото веществено
доказателство, в какъвто смисъл е даденото в Тълкувателно решение № 2/12.11.2014 г. по
тълк. дело № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС, тълкувателно разрешение, а в настоящия случай
друга претенция, освен тази на лицето А.М., действащ като пълномощник на Л.Е., не е била
заявена в наказателното производство. Процесуалният закон не съдържа изискване за
обективиране на искането за връщане на иззетото веществено доказателство, но е
категорично, че претенциите на две или повече лица относно вещественото доказателство
следва да са насочени и заявени пред органа на досъдебното производство или съда. Едва в
този случай съответният орган следва да се позове на разпоредбата на чл.113 НПК. В
представената от ищеца молба на адв. А. до РП- Нова Загора, не се съдържа искане за
връщане на иззетия като веществено доказателство лек автомобил, а е заявено искане на
лицето да бъде информирано за процесуално- следствените действия, които се извършват.
Молба с исканепо чл.111, ал. 2 от НПК е отправена от ищеца чрез пълномощника му до РП-
Несебър, но към момента на депозирането на тази молба вчее е било постановено
постановлението от 20.12.2018 г. на прокурор от РП- Несебър за връщане на лекия
автомобил на лицето А.М.. От друга страна, постановленията на прокурора, съдържащи
отказ за връщане на лекия автомобил, и определенията на наказателния съд, които ги
потвърждават, нямат действие при решаването на въпроса за тяхната законосъобразност от
гражданския съд. Липсва правна норма, която да предвижда, че тези актове на органите на
наказателното производство са задължителни за него /в този смисъл Решение № 210 от
15.06.2015 г. по гр.д.№ 3053/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290
ГПК/. В настоящия случай няма данни и подкрепящи ги доказателства ищецът С. С. да е
предявил своевременно претенция за връщане на иззетия автомобил пред органа на
досъдебното производство, няма данни и доказателства за предявяването и на иск за
собственост, съответно за уважаване на същия в полза на ищеца. Установяването на това
право в настоящото производство е непротивопоставимо на третото претендиращо лице,
доколкото това лице не е страна по делото. Преди разрешаване на спора за правото на
собственост върху процесната вещ отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.
Изходът на спора между ищеца и третото претендиращо права лице обуславя установяване
на качеството правоимащ /собственик на вещта/ и кредитор по вземането за репарация на
вреди. В този смисъл ищецът не е носител на правото на вземане, тъй като не е доказал чрез
пълно и главно доказване, че е лице, чийто правнозначим интерес е накърнен.
8
Предвид горното, тъй като не е доказано настъпването за ищеца на твърдените
имуществени вреди от загубата на иззетия по досъдебното производство лек автомобил, в
пряка причинна връзка с прокурорското постановление от 20.12.2018 г. за връщане на
иззетия автомобил на собственика му, от което същият е отнет чрез престъпление по чл.346,
ал.1 от НК, и тъй като липсва противоправно поведение на прокурор от РП- Несебър,
разпоредил връщане на иззета вещ в нарушение на закона, не са налице предпоставките за
ангажиране на претендираната обективна имуществена отговорност на ПРБ, като
възложител, за репарирането на имуществени вреди.
Изложеното налага извод, че елементите от приложимия фактически състав на
деликтната отговорност в случая не са налице- не са налице противоправно поведение на
прокурор от РП- Несебър и пряка и непосредствена вреда за ищеца, като не е установена и
причинно- следствена връзка между деянието и твърдените вреди /връзката в случая е
косвена/, поради което и предявеният иск за обезвреда по чл.49, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния характер на претенцията за присъждане на обезщетение за
забава- чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, същата като неоснователна също подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски
има ответникът Прокуратурата на Република България, на който ищецът дължи заплащане
на сумата от 400, лв., от които 200,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 200,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ж. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. *, ул.
„Ж. Папазов“ 14, ет.2, кантора 208 /адв. М. А./ срещу Прокуратурата на Република България
със седалище гр. София, ул. „Витоша“ №2, иск с правно основание чл.49, във вр. чл.45, ал.1
от ЗЗД за присъждане на сумата 30 0000 /тридесет хиляди/ лева, претендирана като
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия
на прокурор от РП- Несебър /сета ТО на РП- Бургас/, който с Постановление от 20.12.2018 г.
е постановил връщане на веществено доказателство- лек автомобил БМВ Х5 с рег. №
4826КК4, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2018 г. до окончателното
й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Ж. С., ЕГН ********** да заплати
на Прокуратурата на Република България сумата от 400,00 лв.- разноски в настоящото
производство, от които 200,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 200,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- гр. Бургас чрез
Окръжен съд- гр. Ямбол в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9