Решение по дело №37660/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4149
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110137660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4149
гр. С., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110137660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са от „АКПЗ“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 за признаване за установено, че
ответницата ИР. АНТ. С. дължи на ищеца следните вземания: сумата от 877,97 лв.
представляваща главница по договор за паричен заем № .../1....г., сключен между
ответницата и „...“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение №
1/01.05.2020г. към него, сумата от 84,94 лв. – договорна лихва за периода
30.05.2019г.-12.12.2019г., сумата от 77,97 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 13.12.2019г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2021г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми на 19.01.2021г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 772/2021г. по описа на СРС, 36 състав.
В исковата молба са твърди ответницата да е сключила с „...“ АД процесния
договор, по силата на който последното й е предоставило в заем сумата от 1000 лв.
Ответницата се е задължила да възстанови заетата сума на 15седмични/месечни вноски
всяка в размер на 74,07 лв., включващи главница и договорна лихва с краен срок на
договора 12.12.2019г. Поддържа се ответницата да е извършила погашения по договора
в размер общо на 274 лв. Твърди се към датата на изтичане срока на договора същата
да дължи главница в размер на 877,97 лв., договорна лихва в размер на 84,94 лв., както
и лихва за забава върху просрочените вноски в общ размер на 77,97 лв. Ищецът твърди
да се легитимира като кредитор на процесните вземания на основание сключен
договор за цесия с „...“ АД, уведомление за която прилага за връчване на ответницата
към исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответницата не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото по
ч.гр.д. № 772/2021г. възражение по чл. 414 ГПК е посочила, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за парично изпълнение.
Съдът, след като съобрази искането на процесуалния представител на ищеца
намира, че са налице предпоставките установени в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 ГПК
и чл. 239 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, поради следните
1
съображения: Ответникът е получил препис от исковата молба, на 16.11.2021 г.
Ответникът не е подала писмен отговор, въпреки че в съобщението са вписани
последиците от неподаване на отговор. Същевременно, видно от съобщението,
ответникът е редовно призован, за първото по делото открито съдебно заседание на
28.02.2022 г., в съобщението са посочени последиците от неявяване в същото, заедно с
неподаване на молба делото да се разгледа в отсъствие на представител на ответника.
Въпреки това, ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Отделно от това, предявеният иск, с оглед направените твърдения и
събраните доказателства се явява вероятно основателен, поради което следва да бъде
уважен в цялост.
При посочения изход на делото право на разноски възниква за ищеца. В негова
полза следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва – в
исковото производство в общ размер на 325 лева, от които 25 лева държавна такса и
юрисконсултско възнграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на
делото съдът определя в размер на 100 лева и в заповедното производство в общ
размер на 75 лв.. от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
ИР. АНТ. С. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.с., кв. Б., бл, вх. 5, ет. 5, ап. 85
ДЪЛЖИ на „АКПЗ“ ЕООД, с ЕИК ...., с адрес: гр. С., ул. „П.В“ ...., ет. 3 сумата от
877,97 лв. – представляваща главница по договор за паричен заем № .../1....г., сключен
между ответницата и „...“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение №
1/01.05.2020г. към него, сумата от 84,94 лв. – договорна лихва за периода
30.05.2019г.-12.12.2019г., сумата от 77,97 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 13.12.2019г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2021г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми на 19.01.2021г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 772/2021г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА ИР. АНТ. С. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. К.с., кв. Б., бл,
вх. 5, ет. 5, ап. 85 ДА ЗАПЛАТИ на „АКПЗ“ ЕООД, с ЕИК ...., с адрес: гр. С., ул.
„П.В“ ...., ет. 3 сторените по делото разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса
за заповедното производство, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 25,00 лв. – държавна такса за исковото производство и
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2