РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Враца, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря С. Б. Р.
в присъствието на прокурора В. В. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420100049 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК, във връзка
с чл. 2, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на С. Л. П. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** срещу Прокуратурата на Република България.
В исковата молба се поддържа, че на 11.05.2023 г. около 23:30 часа в гр. Враца,
на ул. „Спортна“, срещу номер 5, докато ищецът шофирал собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ** **** **, същият бил спрян
от служители на МВР и му била извършена проверка с техническо средство „Дръг тест
5000“, като пробата отчела положителен резултат за наркотичното вещество
амфетамин. Ищецът заявил пред полицейските служители, че през деня е употребил
енергийни напитки-„Изоспорт“ и „Хел“, както и обезболяващо лекарство-„Аулин“ и че
не употребява наркотични вещества, поради което няма как техническото средство да
отчете положителен резултат за амфетамини. На ищеца бил издаден талон за
медицинско изследване № 130810 и той дал биологични проби – кръв и урина за
лабораторно изследване. След проверката ищецът бил задържан в РПУ гр. Враца за
срок до 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) и било образувано досъдебно производство № 494/2023 г.
1
по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна
прокуратура гр. Враца) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс
(НК). Срещу ищеца била съставена заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) № 23-0967-000213/12.05.2023 г., с която му било
отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) за срок
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. След изготвяне
на съдебно-химическа експертиза се констатирало, че в предоставените от ищеца С. П.
проби кръв и урина не са били установени наркотични вещества, с оглед на което
досъдебното производство било прекратено с постановление от 26.10.2023 г. на
Районнна прокуратура гр. Враца поради липса на извършено престъпление от общ
характер.
След освобождаването му от РПУ гр. В. ищецът дни наред бил силно
разтревожен, страдал от сърцебиене, задух, повишено кръвно налягане и главоболие,
без преди това да е имал такива оплаквания. Имал също проблеми със съня и с
концентрацията. Състоянието на тревожност на ищеца продължило поне един месец.
От полицията ищецът не получил никаква нова информация в продължение на месеци
и не знаел какво се случва с дадените от него биологични проби и с делото му, по
което той бил разпитан като свидетел. След като научил, че наказанието за
престъплението, за което е образувано неговото дело е от една до три години
лишаване от свобода, ищецът се уплашил, че ще отиде в затвора. Ищецът никога през
живота си не бил употребявал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как този
случай ще се отрази на репутацията му в квартала му, където той се ползвал с добро
име, както и в приятелската и колегиалната му среда. В квартала по местоживеенето
на ищеца започнало да се говори, че той е наркоман, а в приятелската и колегиалната
среда на ищеца започнали да му задават въпроси защо вече не шофира автомобил и
други неудобни въпроси. Както колегите, така и работодателят на ищеца променили
отношението си към него в отрицателна посока. Вследствие на това ищецът обмислял
да напусне работа. За известен период от работа ищецът се затворил в себе си,
избягвал да излиза, не общувал с приятелите си, а част от тях спрели да го търсят и не
го поздравявали, когато го срещнели на улицата или на други обществени места. Също
така ищецът бил лишен неправомерно от възможността да управлява моторно
превозно средство (МПС), което му създавало значителни неудобства-налагало се да се
придвижва с градския транспорт, а при невъзможност за това да ангажира свои
приятели да го карат с автомобил. На 26.10.2023 г., повече от пет месеца след като бил
задържан, ищецът получил по пощата постановление от 26.10.2023 г. на Районна
прокуратура гр. Враца за прекратяване на досъдебно производство № 494/2023 г. по
описа на РПУ гр. Враца и след като изчакал да изтече срока за обжалване, отишъл с
постановлението в „КАТ-Пътна полиция“ гр. Враца, откъдето си получил обратно
свидетелството за правоуправление на МПС.
2
Искането на ищеца към съда е да осъди ответната Прокуратура на Република
България да му заплати сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от образуването и воденето на наказателно
преследване по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца
(прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца).
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез
Районна прокуратура гр. Враца, е подал писмен отговор, с който е взел становище за
недопустимост на иска по следните съображения: липсват доказателства
постановлението от 26.10.2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца за прекратяване на
досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца да е влязло в сила;
липсват данни да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди
по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ), а по същество оспорва исковете по
основание и размер по следните съображения: липсват доказателства ищецът да е
търпял негативни последици в причинно-следствена връзка с цитираното в исковата
молба досъдебно производство, а наведените в исковата молба твърдения в тази посока
са общи и не са подкрепени с доказателства; исковата претенция за обезщетение е в
необосновано завишен размер, като в тази връзка се сочи, че обвинението е за
престъпление, което не е тежко по смисъла на закона, че наказателното производство е
приключено в рамките на пет месеца от образуването му и че прокуратурата е
извършила всички зависещи от нея действия абсолютно своевременно; че проверката
на ищеца е била извършена от полицейските служители поради замаяния му външен
вид и техническото средство е отчело положителен резултат за наркотични вещества, с
оглед на което за органите на досъдебното производство е възникнало задължение за
образуване и водене на наказателно производство по НПК и те не са имали друг избор;
ищецът се е възползвал от законовото си право да даде биологични проби за
лабораторно изследване, а по време на досъдебното производство е спазена
презумпцията за невинност на ищеца, защитени са процесуалните му права, както и са
събирани и обвинителни, и оправдателни доказателства; ищецът не е привличан в
качеството на обвиняем и не е наказван и на ищеца не е налагана мярка за
неотклонение по реда на НПК; прокуратурата не е допринесла по никакъв начин за
разгласяването на факти и обстоятелства от досъдебното производство, тъй като
наблюдаващият прокурор не е давал подобно разрешение и съседите, приятелите и
колегите на ищеца, ако са научили такива обстоятелства, са ги научили от източник,
различен от прокуратурата и полицията; прокуратурата не следва да носи отговорност
за неимуществени и имуществени вреди, възникнали вследствие отнемането на
СУМПС на ищеца, тъй като отнемането е извършено от друга държавна институция,
стояща извън нейната структура-началника на сектор „Пътна полиция“ гр. Враца, при
това по административен ред, а не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс
3
(НПК), като същите съображения важат по отношение на издадената заповед за
задържане на ищеца по реда на ЗМВР; сочи се също, че работата на ищеца не е пряко
свързана с управление на МПС и в този смисъл не може да се смята, че отнемането на
СУМПС на ищеца му е попречило да изпълнява трудовите си задължения. Оспорена е
с възражение за прекомерност претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (Задв), като е
посочено също, че не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно изложените в исковата молба твърдения, претендираната сума
съставлява обезвреда за причинените вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с обвинението срещу него в престъпление, което не е извършил, като в същия
смисъл е и искането към съда, поради което предявените пред съда искове намират
правното си основание в разпоредбата чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ.
За уважаване на предявения иск ищецът следваше да установи, че срещу него е
било повдигнато обвинение по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на
РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр.
Враца) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред), че
наказателното производство е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл.
243, ал. 2 и ал. 4 от НПК – поради липса на осъществено престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК, че е претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени
вреди, както и че последните са в причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение, което ищецът действително стори.
Използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не
в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Така обвинение в извършване на
престъпление е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привличан в качеството
на обвиняем, но досъдебното производство е образувано срещу него (така решение №
187 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на Върховния касационен съд (ВКС), III
г.о.) или когато е образувано полицейско производство по реда на чл. 409 от
Наказателно-процесуалния кодекс-отменен (НПК отм.), без уличеното лице да е било
привлечено като обвиняем (така решение № 341 от 05.10.2012 г. по гр. дело №
1310/2011 г. на на ВКС, IV г.о. и решение № 35 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 5215/2015
г. на ВКС, III г.о.). Дори в хипотезата, в която досъдебното производство е образувано
4
срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото
престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време
преди привличането, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител. В тези случаи се приема, че ищецът търпи вреди от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да
извърши (виж решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на ВКС, ІV
г.о.). Разглежданият случай е точно такъв, тъй като досъдебното производство е
започнало въз основа на докладна записка на полицейски служител-младши
автоконтрольор Цветелин Маричков (л. 6 от досъдебното производство), съдържаща
данни за извършена на 11.05.2023 г. около 23:30 часа проверка на ищеца С. П. по време
на шофиране на личния му автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** **с
тестова система „Дръгтест 5000“. Именно поради посоченото, този момент,
предхождащ привличането на лицето като обвиняем, се приема за начало на
производството и в практиката по приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията за
правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) относно понятието „разумен срок“.
Оттук следва, че за да е налице обвинение в извършване на престъпление по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва по делото да е установено, че надлежен орган е
вменил на ищеца извършване на конкретно престъпление и ищецът знае това. Следва
също да се има предвид, че отговорността на Прокуратурата на Република България
се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от
НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от
общ характер и осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в
рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република
България (като централизирана, субординирана, йерархична и единна система) е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като
осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по
повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Следва да се изтъкне, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди
от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение.
Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу
уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на
доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 от
НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и
ако са неоснователни, те причиняват вреди. В тази връзка съдът отчита
обстоятелството, че ищецът не е задържан в РПУ гр. Враца по медицински причини и
5
намира, че това обстоятелство води до снижаване на отговорността на ответника,
както и обстоятелството, че ищецът е бил съпроводен от двама полицейски служители
до Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) гр. Враца, което без съмнение е
упражняване на държавна принуда (упражняването на същата на законово основание,
което е доказано по делото, е неотносимо обстоятелство към предмета на делото), а
фактът на упражняване на принуда води до завишаване на отговорността на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват доказателства
постановлението от 26.10.2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца за прекратяване на
досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца да е влязло в сила.
Напротив, в самото досъдебно производство се съдържа разписка (закрепена с телбод
от вътрешната страна на титулната корица на същото досъдебно производство), че
ищецът С. П. на 02.11.2023 г. е получил препис от постановление от 26.10.2023 г.
(деловодно изведено с дата 27.10.2023 г.) на Районна прокуратура гр. Враца за
прекратяване на досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца
(прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), т.е.
прекратителното постановление е влязло в законна сила на 17.11.2023 г. При
извършена служебна проверка съдът установи, че в деловодната програма на
Врачански районен съд липсват данни ищецът С. П. да е страна или участник по друго
дело на Врачански районен съд, извън настоящото такова.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват данни да е изчерпана
административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Закона за съдебната
власт (ЗСВ), тъй като единствената административна процедура по ЗСВ е за
обезщетяване на вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок (чл. 60а и следващите от ЗСВ), а предявеният иск се основава на
различни фактически твърдения.
Неоснователни са възраженията на ответника, че прокуратурата е извършила
всички зависещи от нея действия абсолютно своевременно; че проверката на ищеца е
била извършена от полицейските служители поради замаяния му външен вид и
техническото средство е отчело положителен резултат за наркотични вещества, с оглед
на което за органите на досъдебното производство е възникнало задължение за
образуване и водене на наказателно производство по НПК и те не са имали друг избор;
ищецът се е възползвал от законовото си право да даде биологични проби за
лабораторно изследване, а по време на досъдебното производство е спазена
презумпцията за невинност на ищеца, защитени са процесуалните му права, както и са
събирани и обвинителни, и оправдателни доказателства; ищецът не е привличан в
качеството на обвиняем и не е наказван и на ищеца не е налагана мярка за
неотклонение по реда на НПК; прокуратурата не е допринесла по никакъв начин за
разгласяването на факти и обстоятелства от досъдебното производство, тъй като
6
наблюдаващият прокурор не е давал подобно разрешение и съседите, приятелите и
колегите на ищеца, ако са научили такива обстоятелства, са ги научили от източник,
различен от прокуратурата и полицията. При тълкуване на приложимата
материалноправна разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 2 от ЗОДОВ, съдът
намира, че самият факт на наличието на прокурорски акт за прекратяване на
наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление е
достатъчно основание да бъде прието, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е
незаконно по смисъла на правната норма. Това произтича от формулировката в закона,
в който се предвижда отговорност за причинени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако се установи от надлежните органи, че извършеното
от лицето деяние не е престъпление. Следователно, с постановяване на прокурорско
постановление за прекратяване на наказателното производство поради
несъставомерност на обвинението автоматично се отрича законосъобразността на
цялото наказателно преследване, предприето срещу ищеца. В това число са действията
и актовете, независимо дали са били атакувани или не, на разследващите органи,
включително и тези на прокурора в ролята му на ръководен орган във фазата на
досъдебното производство. Всички тези действия са били предприети
незаконосъобразно и противоправно по отношение на ищеца, тъй като липсата на
необходимост от тях е била установена по надлежен начин с постановяването на
постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че
извършеното от ищеца деяние не е престъпление. Поради това, при преценката си за
основателността на иска, съдът в настоящото производство не е обвързан и не следи за
законосъобразността на всяко едно от процесуалните действия, съгласно изискванията
в наказателния процес.
Неоснователни са и наведените от ответника доводи, че Прокуратурата на
Република България не следва да носи отговорност за неимуществени и имуществени
вреди, възникнали вследствие отнемането на СУМПС на ответника, тъй като
отнемането е извършено от друга държавна институция, стояща извън нейната
структура-началника на сектор „Пътна полиция“ гр. Враца, при това по
административен ред, а не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като
същите съображения важат по отношение на издадената заповед за задържане на
ищеца по реда на ЗМВР. Съгласно трайната съдебна практика неоснователно
упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното
наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им,
включително принудителните административни мерки (ПАМ) като лишаване от
правоспособност за управление на моторно превозно средство, които се налагат при
условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,
доколкото административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.
7
По делото е присъединено като доказателство досъдебно производство №
494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на
Районна прокуратура гр. Враца), от което се установява, че срещу ищеца формално не
е било повдигнато обвинение (липсва изрично прокурорско постановление за
привличане на ищеца към отговорност, но същевременно на л. 33 от досъдебното
производство се съдържа призовка до ищеца С. П. като обвиняемо лице), не му е била
взета мярка за неотклонение, липсва заповед за задържане под стража за 24 часа (по
медицински причини), общата продължителност на производството е около шест
месеца (разследването е започнало на 11.05.2023 г. и е приключило на 17.11.2023 г.-
дата на влизане в сила на прекратителното постановление).
Видно от справка за съдимост и характеристика на ищеца С. П. (л. 30-32 от
досъдебното производство), същият не е осъждан, няма полицейски регистрации,
срещу него не са подавани сигнали за извършени престъпления („заявителски
материали“ или ЗМ) и има добри характеристични данни.
По досъдебното производство били извършвани различни процесуално-
следствени действия (ПСД), чиято цел е била да докажат по категоричен начин или да
отрекат по категоричен начин, че на 11.05.2023 г. около 23:30 часа в гр. Враца, на ул.
„Спортна“, срещу номер 5, ищецът С. П. е шофирал собствения си лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ** **** ** след употреба на наркотични
вещества-амфетамини, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, което се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500,00 до 1
500,00 лева.
Извършените процесуално-следствени действия включват разпити на свидетели,
разпит на ищеца С. П., изискване на свидетелство за съдимост и характеристични
данни и изготвяне на необходимите експертизи, като действията са били придружени
от налагане на принудителна административна мярка (ПАМ).
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З. С. Ц.
и Б. П. П., и двамата без дела и родство.
Свидетелката З. Ц. дава показания, че е приятелка на доведената дъщеря на
ищеца, както и че нейното семейство и това на ищеца са приятелски такива. За пръв
път след инцидента свидетелката видяла ищеца около 24 часа след освобождаването
му от РПУ гр. Враца. Чувствал се зле физически и психически, много се тормозел, че
му е взета книжката, без да е извършил нарушение. Трудно се придвижвал до работа
(тогава ищецът живеел в с. Т., а работел в бензиностанция гр. Враца), постоянно
закъснявал за работа и поради това около един месец след спирането му от полицаите
напуснал работата в бензиностанцията. Ищецът, който е кротък и спокоен човек,
станал неспокоен и затворен за период от около шест месеца. Хората в с. Т. го гледали
по различен начин, защото в селото се знаело, че му е приписано обвинение в
8
извършване на престъпление.
Свидетелят Б. П. дава показания, че е приятел с ищеца от около 3-4 години,
когато ищецът си купил къща в с. Т.. За пръв път след инцидента свидетелят видял
ищеца около ден и половина след спирането му от полицаите. Бил отчаян, тормозел
се, споделял, че го боли глава и че го страх да не го затворят и да бъде лишен от
свобода. Напуснал работата си в бензиностанцията в гр. Враца, защото все закъснявал
и колегите го гледали накриво. В селото се говорело, че на ищеца са му взели
книжката за наркотици, въпреки че той не употребява наркотици и алкохол. Ищецът
станал унил, затворен, притеснен. Имал и проблеми с намирането на работа, защото
много работодатели не искали да го наемат без шофьорска книжка.
Съдът възприема показанията на разпитаните двама свидетели, тъй като са
добросъвестно дадени, съответстват си както помежду си, така и на останалите
събрани по делото доказателства и са житейски логични и убедителни.
Съгласно трайната практика на ВКС, съдържаща се например в решение № 165 от
16.06.2015 г. по гр. дело № 288/2015 г., III г. о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.
дело № 85/2012 г., ІV г.о., решение № 288 от 19.01.2016 г. по гр. дело № 6774/2014 г.,
ІІІ г.о. и др., ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат от наказателното производство, като в този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не
се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже, а
съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния
размер.
В този смисъл, що се касае до основни негативни изживявания от незаконно
повдигнато му обвинение, съдебната практика приема, че ищецът може да се ползва от
базисна презумптивност.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
критерии при преценката за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са конкретно
още и: вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните
обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на
търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното
производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по
9
други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е
развивало наказателно производство по същото време; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите,
които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите,
необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките на
процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на
задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете
обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява
се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност
и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.
Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на
професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област,
която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало,
наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се
приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете
отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите
резултата от направената преценка.
В настоящия случай престъплението, за извършването на което ищецът, към онзи
момент на възраст 47 години, е бил привлечен като обвиняем, не е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НПК. Ищецът се ползва с добро име в обществото, не е осъждан и
срещу него не са подавани сигнали за извършени престъпления. Наказателното
производство срещу него е продължило около шест месеца, което надхвърля разумната
продължителност за такъв тип престъпление и следователно висящността на
производството също е оказала негативно въздействие върху ищеца, което е по-голямо
от обичайното такова за подобни случаи, не е вземана мярка за неотклонение.
Съдът намира, че гореизложените обстоятелства безспорно са предизвикали
негативни емоции и дискомфорт в душевния свят на ищеца, притеснения, породени от
воденото срещу него наказателно производство, а също и затруднения за
10
придвижването му от дома му до местоработата и за намиране на нова работа, за
срока на воденото досъдебно производство.
Последното се установява и от ангажираните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите З. Ц. и Б. П..
Относно неимуществените вреди.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и горепосочените конкретно
установени по делото обстоятелства, съдът намира иска за основателен до размера от
3 000,00 лева, т.е. в размера, който е предявен. Така определеният размер на
обезщетението е съобразен със съдебната практика по аналогични случаи, а също и с
размера на средната работна заплата към момента на образуването на досъдебното
производство. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и
интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички
неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на
негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като
определената сума пари следва да компенсира вредите, които са пряко причинени от
факта на незаконното обвинение, но не и тези от допълнителните фактори.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ ищецът има право на сторените разноски, съответно за заплатена
държавна такса – 10,00 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева (същото е действително внесено, видно от отбелязването в договора за
правна помощ на л. 5 от делото).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, със седалище гр. София да заплати на С. Л. П. с ЕГН
********** и адрес гр. ****** сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца С. П.
наказателно преследване по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ
гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца),
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради
липса на извършено престъпление от общ характер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София да заплати на С. Л. П.
с ЕГН ********** и адрес гр. ****** сумата 610,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за държавна такса и внесено адвокатско въднаграждение.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
12