РЕШЕНИЕ
№ 22604
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110166096 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 „ЗД
„Б.И.с“ АД срещу Х. У. Й. К. за заплащане на сумата 287,89 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни
разноски по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета №
************/08.06.2020 г.“, ведно със законната лихва от дата на подаване на
искова молба-06.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 07.06.2020 г. в района на ***********, е настъпило
ПТП, от което настъпили имуществени вреди за МПС „Р.М.С.“, с рег. №
***********, собственост на Н. П. Д., поради противоправно и виновно
поведение на ответника К., при управление на МПС „Ф.Г.“, с рег. №
***********, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Към
датата на ПТП за МПС „Ф.Г.“, с рег. № ***********, е действал договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на който ищцовото дружество
е заплатило застрахователно обезщетение за претърпените щети на собственика
на МПС „Р.М.С.“, с рег. № ***********, и претендира възстановяване на
платеното.Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител, оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва настъпването на процесното ПТП по
време, място и участници, както и че към тази дата за МПС „Ф.Г.“, с рег. №
***********, е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ищцовото дружество. Оспорва ищецът да е заплатил застрахователно
обезщетение в претендирания размер, като твърди, че същото е в по-малък
размер според доказателствата и оспорва иска над сумата 277,89 лв. Оспорва
изцяло описания в исковата молба механизъм на ПТП, наличието на
противоправно и виновно поведение на ответника, като водач на МПС „Ф.Г.“, с
1
рег. № ***********, както и наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и твърдените вреди. Оспорва твърдението, че
ответникът е управлявал МПС под въздействието на алкохол, както и наличието
на талон за кръвна проба, а при условията на евентуалност, при установяване на
взета кръвна проба - оспорва пробата да е взета, съгласно нормативните
изисквания и с годно техническо средство. Твърди, че ПТП-то е настъпило
изцяло по вина на водача на МПС „Р.М.С.“ – същият е навлязъл в насрещната
пътна лента, по която се движел ответникът, и причинил удара. Излага
твърдения, че водачът на МПС „Р.М.С.“ е управлявал с несъобразена скорост и
при разминаването на двата автомобила не е спазил необходимата странична
дистанция, поради което навлязъл в насрещната пътна лента, по която се движел
ответникът, евентуално – че е загубил контрол над управляваното МПС и
навлязъл в пътната лента, по която се движил ответникът. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС
„Р.М.С.“ с посочените по-горе доводи за допринасяне на вредоносния резултат.
Оспорва размера на иска, като твърди, че изплатеното обезщетение е в завишен
размер и за вреди, които не са в причинноследствена връзка с процесното ПТП -
в описа на щетите са включени щети, които липсват в констативния протокол за
ПТП.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
На основание чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, при което само при установена концентрация на
алкохол в кръвта равна или под тази норма, за застрахователя не възниква
регресното право по чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ спрямо застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 07.06.2020 г. в района на ***********, е
настъпило ПТП между МПС „Р.М.С.“, с рег. № ***********, собственост на Н.
П. Д., и МПС „Ф.Г.“, с рег. № ***********, управлявано от ответника Х. У. Й. К.;
към датата на пътното-транспортното произшествие за МПС „Ф.Г.“, с рег. №
***********, е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ищеца.
От Протокол за ПТП №1647814/07.06.2020 г., съставен от мл.
автоконтрольор М.М. при РУ П., се установява, че на път III-2082 при км.2, общ.
П., ответникът е управлявал л.а. „Ф.Г.“, с рег. №***********, и поради липса на
контрол върху ППС навлиза частично в лентата за насрещно движение и блъска
странично движещият се срещу него л.а. „Р.М.С.“, с рег. № ***********,
управляван от Н. П. Д.; тестването за наличие на алкохол в кръвта е дало
резултат над 1,2 промила и издаден талон за кръвна проба. Протоколът е
подписан от всички участници в ПТП.
Протоколът за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените
им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което
2
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е
съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. В случая е изготвен от
орган на полицията, посетил местопроизшествието след реализирането му.
Протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на
съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното
лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП-то, видимите вреди по
автомобила, извършените действия по тестуване на водачите за употреба на
алкохол, като последното е непосредствено възприето от длъжностното лице и
удостоверено. При това положение по спорния по делото въпрос относно
наличието на издаден талон за кръвна проба този официален свидетелстващ
документ, който представен с искова молба не е оспорен относно релевантния
факт изрично по см. на чл. 193 от ГПК, опровергава твърдението на ответника,
че това не е сторено. Следва да се отбележи, че ответникът е този, в чийто
интерес и поради което и доказателствена тежест е негова, е да установи, че е дал
кръвна проба по издадения му талон и че същата е показала резултат под 0,5
промила. В подкрепа на изложеното е АУАН №****/07.06.2020 г., подписан от
ответника, което извънсъдебно писмено изявление се прецени по реда на чл. 175
от ГПК като признание на неизгоден факт за това, че длъжностното лице с
техническо средство -дрегер с Алкотест №7510, проба №04932, направена на
07.06.2020 г. в 16,01 ч, е установило за ответника концентрация на алкохол от
2,81 промила (в който смисъл е съобщеното от св. Д.), длъжностното лице е
попълнило и талон за кръвна проба, като не се установява ответникът да е
представил резултат от извършено кръвно изследване, което да установява
различна концентрация.
От събраните писмени и гласни доказателства, и заключение на съдебна
техническа експертиза, анализирани заедно и поотделно от съда по реда на чл.
172 и чл. 202 от ГПК, непротиворечиво се изяснява настъпването на пътно-
транспортното произшествие по време, място, начин и участници, а именно: на
07.06.2020 г. в района на гр. Варна, конкретно на Републикански път III-2082 при
км.2, лек автомобил „Ф.Г.“, с рег. № ***********, се движи с посока от гр. П.
към с. Кривня и при км. 2, водачът не контролира управляваното ППС, навлиза
частично в лентата за насрещно движение и има съприсконовение странично с
лек автомобил „Р.М.С.“ с рег. № ***********, като настъпва ПТП с материални
щети. От техническа гледна точка имуществените вреди по МПС „Р.М.С.“ се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а стойността необходима
за тяхното възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени, е сумата
740,21 лева.
Съдът възприема показанията на свидетеля очевидец Н. Д. за достоверни,
тъй като преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, кореспондират с писмените
доказателства и заключение на СТЕ, в т.ч. потвърждава установеното от
полицейските органи.
От платежно нареждане от 06.07.2020 г. се установява, че ищцовото
дружество е заплатило на св. Н. Димтров-увреденото лице от ПТП,
застрахователно обезщетение по щета № ************/08.06.2020 г. сумата
262,89 лв., която ведно с ликвидационните разноски от 25 лв., дължими на осн.
чл. 500, ал.1, т. 1, пр. II от КЗ, или общо сумата 287,89 лв. ответникът трябва да
възстанови. Неосносими са за настоящия граждански спор
действията/бездействията на участниците в рамките на производството по
ангажиране на административната отговорност на ответника.
Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че за ищеца е възникнало
правото на парично вземане за главница, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, а с оглед заключението
3
на СТЕ се явява доказано по размер. До края на съдебно дирене ответникът не
твърди и не доказа да е погасил заявената сума. Предявеният иск се явява изцяло
основателен. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва,
считано от датата на подаване на искова молба-06.11.2024 г., поради което следва
да бъде присъдена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 1380
лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице, на особен
представител-адвокат на ответника, и на адвокат на ищеца (разноска за
възнаграждение на свидетел не се дължи, доколкото не се установява да е
присъдена на свидетеля). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1,
т. 5 от ГПК, ответникът трябва да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт и по сметка на съдилището дължимото възнаграждение на вещо лице по
СТЕ – 150 лв., в т.ч. по чл. 11 от ТДТГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. У. Й. К., с ЛНЧ:**********, с адрес: ***********, да
заплати на „ЗД „Б.И.с““ АД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата 287,89
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни
разноски по застрахователна преписка, образувана при „ЗД „Б.И.с““ АД,
назована „щета № ************/08.06.2020 г.“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.11.2024 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА Х. У. Й. К., с ЛНЧ:**********, с адрес: ***********, да
заплати на „ЗД „Б.И.с““ АД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1380,00 лева
– съдебни разноски.
ОСЪЖДА Х. У. Й. К., с ЛНЧ:**********, с адрес: ***********, да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК, сумата
150,00 лева - възнаграждение на вещо лице по СТЕ; а при служебно издаване на
изпълнителен лист и 5,00 лева - държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК.
Присъдените суми могат да бъдат платени от Х. У. Й. К. на „ЗД „Б.И.с““
АД по банкова сметка №IBAN:**********, при „Б. ДСК“ АД.
Присъдените суми могат да бъдат платени от Х. У. Й. К. на Софийски
районен съд по банкова сметка№IBAN:***********, BIC:********, при „Ц. к.
б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4