Присъда по дело №585/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 9 , постановена на 09.03.2022 г. по НОХД
№ 585/2021 г. по описа на Районен съд – Търговище.
Подсъдимият И. А. О. от гр.Т., ЕГН ********** е предаден на съд с
обвинение по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1
във вр. с чл. 28, ал.1 от НК за това, че за времето 21 - 22.02.2011 г. в гр.
Търговище при условията на повторност и продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство и МПС, в съучастие като съизвършител с
Х. А. И. извършил кражба на различни движими вещи, собственост на
пострадалия С. АС. К., като общата стойност на всички отнети вещи е
1535,65 лв.
Подсъдимият Х. А. И. от гр.Т., ЕГН ********** е предаден на съд с
обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 4 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК за това, че за
времето 21 - 22.02.2011 г. в гр. Търговище при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и МПС,
в съучастие като съизвършител с И. А. О. извършил кражба на различни
движими вещи, собственост на пострадалия С. АС. К., като общата стойност
на всички отнети вещи е 1535,65 лв.
Преди приключване на съдебното следствие по делото, бе постигнато
споразумение между РП - Търговище, подс.Х. А. И. и неговия защитник,
което бе одобрено по реда на чл.384а, ал.2 от НПК с определение от
16.11.2021 г. по НОХД № 833/2021 г. по описа на РС - Търговище. С
одобреното от съда споразумение е прието, че подс. И. е осъществил
престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т. 4 във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за
което посредством приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание от 1г. и 8м. „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“
режим на изтърпяване.
След одобряване на споразумението, на основание чл.384а, ал.3 от НПК
производството по настоящото дело продължи само по обвинението на РП -
Търговище срещу подс. И. А. О..
В с.з. представителят на Районна прокуратура -Търговище намира
обвинението спрямо подс.О. за доказано по безспорен и несъмнен начин,
като сочи, че същото се обосновава от показанията на св.И., св.Т. и
останалите свидетелски показания по делото – изслушани непосредствено и
прочетени в хода на съдебното следствие. Прокурорът пледира за
извършеното престъпление на подсъдимия О. да бъде наложено наказание в
размер между 1 година и 6 месеца и 1 година и 8 месеца „лишаване от
свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че на основание чл.68,
ал.1 от НК следва да се приведе в изпълнение и наказанието в размер на 6
месеца „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия по НОХД №
757/2008г на РС - Търговище.
1

Делото бе разгледано по реда на чл. 269, ал. 3, т.4, б. „а” от НПК в
отсъствие на подсъдимия И. А. О..
Служебният защитник, назначен на подс. О., също намира повдигнатото
на подзащитния му обвинение за доказано. Счита, че то се обосновава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Пледира за налагане на
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер и за привеждане в
изпълнение на наказанието от 6 месеца „лишаване от свобода“, наложено на
подс.О. по НОХД № 757/2008г на РС - Търговище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
В началото на 2011 г. св. Д.Т. обитавал къща на ул. „С. К.“ № * в гр. Т..
Тъй като извършвал ремонт в помещенията, му били необходими нови
мебели и домашна посуда. Споделил това с Х.И., който му предложил да му
продаде такива.
Докато продължавал ремонтът в къщата на св. Т., там ходел и
подс.И.О., който работел по ремонта и който също се познавал с Х.И.. След
като разбрали, че св.Т. се нуждае от покъщнина, Х.И. и подс.О. решили, че
могат да си набавят парични средства като откраднат вещи от чужд дом,
които впоследствие да му продадат. Спрели се на къщата на пострадалия
С.К. в гр. Т., ул. „С.“ №**, за когото знаели, че от дълго време живее със
семейството си извън страната и къщата не се обитава.
Вечерта на 21.02.2011 г. св. Т. се обадил на св. Ю.М. да дойде с
микробуса си до къщата му, тъй като имал багаж за превоз. Свидетелят
отишъл с микробуса, който бил м. „Мерцедес - Вито“ с френски
регистрационни номера и от там при него се качили подс.О. и Х.И.. Закарал
ги в близост до училище „Н. В.“, след което си тръгнал. Веднага след това
двамата отишли до къщата на пострадалия С. К.. Успели да отворят
входната врата, след което влезли във вътрешността на къщата през един от
прозорците, който не бил заключен. След като обходили помещенията Х.И. се
заел да разглобява някои от мебелите - спалня с матрак, като си служел с
отвертка. Изнесли я навън, а заедно с нея и други мебели - ракла с шкафчета и
огледала по рамката, тоалетка с огледало и шкафчета, шкаф със стъклени
врати и въртящ се плот, както и голямо количество домакинска посуда.
Отнели и няколко броя мобилни телефони от различни марки и модели със
СИМ - карти. Сутринта на следващия ден се свързали със св. Ю. М., който
дошъл с микробуса си. Натоварили изнесеното имущество и закарали всичко
в дома на св. Т..
По - късно същия ден (22.02.2011 г.) Х.И. отново отишъл в къщата на
пострадалия, където разглобил трикрилен гардероб с надстройка. После се
свързал с подс.О., който се намирал в дома на св.Т. и го извикал да му
помогне в пренасянето. Последният взел такси, управлявано от св. Д. Д. и
отишъл в близост до училище „Н. В.“, където на намираща се наблизо
затревена площ И. бил изнесъл гардероба. Оказало се обаче, че разглобеният
2

гардероб не може да се събере в таксиметровия автомобил, поради което св.
Д. се обадил на свой колега - св. И.И., който дошъл с по - голям автомобил и с
негова помощ пренесли гардероба до къщата на св. Т..
По време на двете прониквания в къщата на пострадалия Х.И. и подс.О.
успели да отнемат следните движими вещи:
12 бр. мобилни телефони марки „Nokia 1208“, „Samsung D 900i“, „Sony
Еricsson“, „Sony Еricsson“, „Samsung E350“, „Samsung X 100“ без батерия,
„Nokia 1100“, „Sony Еricsson“, „Nokia“, „Nokia 2330c“, „Nokia 3120c“, „Nokia
2610“, 3 бр. СИМ карти на „Теленор“, 1 бр. СИМ карта на „А1“ и 1 бр. СИМ
карта на „Виваком“ на обща стойност 341.00 лева;
Обзавеждане, състоящо се от спалня с матрак, ракла с шкафчета и
огледала по рамката, трикрилен гардероб с надстройка, тоалетка с огледало и
шкафчета и шкаф със стъклени врати и въртящ се плот, бели на цвят, на
стойност 959.00 лева;
- 2 бр. кожени табуретки на стойност 55.00 лева;
-2 бр. сиви пердета от два слоя - плътен и прозрачен на стойност 17.50
лева;
- Комплект ножове и вилици по 6 бр. с надписи „Imperial“ и „Еdelstahl
rostfrei“ на стойност 55.00 лева;
-Порцеланов комплект, състоящ се от 6 чаши за кафе, 6 чинийки,
голяма кана с капак, малка кана без капак и захарница на стойност 27.50 лева;
-Комплект от 6 бр. стъклени чаши със столче на стойност 10.00 лева;
-6 бр. порцеланови чаши с надпис „Santora Kaffee“, на стойност 11.00
лева;
-Порцеланов комплект от две чаши за кафе, захарница с капак, лъжички
от жълт метал и поставка с форма на сърце, на стойност 21.00 лева;
-Комплект от метална поставка, 2 бр. порцеланови чаши с чинийки в
червени цветове на стойност 11.00 лева;
-6 бр. чаши от тъмно стъкло, 4 бр. чаши от тъмно стъкло, 7 бр. стъклени
чаши, кошничка с изсушено цвете, стъклена кутия със сини и бели елементи,
ключодържател с айфеловата кула, пластмасова играчка носорог, стъклена
купа с пластмасови топчета, малка играчка куче, гердан от сини топчета,
гердан от бели елементи, гривна от бял метал, гердан от бял метал с висулки
и топчета, гривна от бял метал и камъчета, батерия за мобилен телефон марка
“Nokia 8800“, дървена купа, 2 бр. нокторезачки, пластмасов ключодържател, 2
бр. букси, запалка, 2 бр. цилиндрични кутийки, пакетче носни кърпички
„Белана“ и ластик за коса на обща стойност 27.65 лева, всичко на обща
стойност 1535.65 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите
Х.И., Д.Т., А.А., Д.Д., И.И., С.К., дадени в хода на съдебното следствие,
3

както и показанията на последните трима от ДП, които също бяха приобщени
към доказателствения материал и които същите заявиха, че поддържат,
показанията на св. Ю.М. от ДП, които също бяха прочетени, заключението на
съдебно - оценъчната експертиза и останалите писмените доказателства по
делото.
От събрания по делото доказателствен материал, включително
показанията на св.К. /дадени в хода на съдебното следствие и на ДП, които
той заяви, че поддържа/ и показанията на св.А. се установи, че в
инкриминирания период от къщата на св.К., находяща се на ул. „С.“ № ** в
гр.Т. е била извършена кражба на вещи.
По делото е приложен протокол за претърсване и изземване,
извършено на 23.02.2011г. в къща, находяща се на ул. „С.К.“ №** в гр.Т.,
обитавана от св.Д.Т. /л.21, т.1 от ДП/, който е одобрен по реда на чл.161, ал.2
от НПК от РС - Търговище. От протокола и приложения към него фото-албум
се установява, че при извършеното на 23.02.2011г. претърсване, от
посоченото жилище са били иззети вещите /подробно описани в протокола/,
предмет на престъплението, за което се води и настоящото производство.
Следователно по делото е безспорно доказан факта, че към 23.02.2011г. -
9.30ч. въпросните вещи са се намирали в къщата на св.Т.. С приемо –
предавателен протокол от 13.09.2018г. /л.33, т.3 от ДП/ иззетите мобилни
телефони, мебели и всички други вещи, са върнати на пострадалия К.. В хода
на съдебното следствие въпросният приемо – предавателен протокол бе
предявен на пострадалия и същият потвърди, че описаните в него вещи са
негова собственост. Стойността им е безспорно установена от заключението
на съдебно – оценъчната експертиза, което бе прието от страните без
възражения.
По отношение авторството на деянието, съдът направи изводите си на
първо място на база показанията на Х.И., който бе разпитан в качеството на
свидетел, на основание чл.118, ал.1, т.1 от НК. Пред съда същият обясни, че
двамата с подс.О. извършили кражбата на вещи от „къщата на С.“. Посочи, че
влезли в жилището един път, като взели вещи, които не помни точно, но сред
тях имало мебели, спалня, която разглобили. Прекарали вещите на два пъти
до дома на св.Т., на когото ги предложили да ги купи. За превозването на
вещите ползвали такси, както и микробус, управляван от св.Ю.М.. В същия
смисъл са и обясненията на И., дадени в хода на съдебното следствие в
качеството му на подсъдим, преди одобряването на споразумението по НОХД
№ 833/21г., в които същият конкретизира, че деянието е било извършено през
месец февруари или март. /Въпреки, че бяха прочетени –л.146 от делото,
съдът не взе предвид обясненията, дадени от И. на ДП в качеството му на
обвиняем, доколкото същите не са дадени пред съдия/. По делото не са
налице доказателства, които да опровергават разказаното от св.И. пред съда.
Напротив, неговите показания кореспондират с останалите доказателства,
приобщени по делото. Те се подкрепят от показанията на св.Ю.М., дадени на
ДП, в които същият е заявил, че на 21.02.2011г. бил извикан от св.Т., който
4

правел ремонт и който му казал, че имал багаж за пренасяне. Свидетелят е
разказал, че около 23.30ч. с микробуса си закарал Х. и още едно момче „в
махалата“ до училище „Н.В.“ в гр.Търговище, както и че около 5ч. на другата
сутрин взел същите две лица от същото място. Св.М. е заявил, че двамата
натовари на буса му разглобена спалня, табуретки и един –два кашона със
сервизи, които вещи откарал до дома на св.Т.. Видно е, че св.М. не е посочил,
след потеглянето му, на мястото да са останали вещи, които да са били
изнесени, но да не са били качени в автомобила му. Последното е
показателно, че другите откраднати вещи са били изнесени впоследствие т.е.
чрез второ проникване в къщата на св.К., за което свидетелстват и
показанията на таксиметровите шофьори - свидетелите Д.Д. и Ив.И., дадени в
хода на ДП, които същите заявиха, че поддържат.
На ДП св.Д.Д. е обяснил, че на 22.02.2011г. вечерта, малко преди
полунощ взел от ул. „С.К.“ № * едно момче и го закарал до училище „В.“.
Малко по-късно бил извикан на същото място, откъдето същото момче и още
едно друго искали да натоварят на таксито му бели плоскости – части от
мебели. Тъй като не се събрали, св.Д. извикал колегата си –св.И., който
управлявал по-голям таксиметров автомобил. Св.Д. закарал до ул. „С.К.“ №*
момчето, което возил и преди, а другото момче, заедно с частите от мебелите
били транспортирани от св.И.. Същото се потвърждава и от показанията на
св.И., дадени на ДП. Разказаното от двамата таксиметрови шофьори се
потвърждава и от показанията на св.Т., който заяви, че вещите са били
докарани до дома му на два пъти, като и двата пъти били докарани от И. и Х.
– единия път с буса на св.Ю.М., а втория път – с лека кола.
В хода на ДП е проведен следствен експеримент за проверка на
обясненията, дадени от обв.И.О. на 23.02.2011г. Тъй като въпросните
обяснения не са дадени пред съдия, същите не бяха приобщени към
доказателствения материал, което от своя страна не позволява и
протоколът, ведно с изготвения фотоалбум да се ползва като
доказателствено средство при постановяване на присъдата. Независимо от
това, на база останалите коментирани по –горе гласни и писмени
доказателствени средства, съдът намери за безспорно установено времето,
мястото, предмета на престъплението, неговата стойност, както и
извършителите му.
Предвид изложеното, прие за доказана по несъмнен начин описаната
фактическа обстановка, респ. прие за безспорно установено, че за времето 21
- 22.02.2011 г. в гр. Т. при условията на повторност и продължавано
престъпление, чрез използване на техническо средство и МПС, в съучастие
като съизвършител с Х. А. И., подс.И.О. е извършил кражба на различни
движими вещи, собственост на пострадалия С. А. К., като общата стойност на
всички отнети вещи е 1535,65 лв.
От субективна страна подс О. е действал умишлено – с пряк умисъл и
с намерение за противозаконно присвояване. Същият е съзнавал
5

общественоопасния характер на деянието, съзнавал е както личното си
участие, така и участието на Х.И. в него, предвиждал е общественоопасните
му последици и е целял настъпването им. Следователно посредством
описаното поведение подс.О. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т. 4 и 7 във вр. с чл.20, ал.2
във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК, за което съдът го призна за
виновен.
Извършеното от подсъдимия представлява продължавано
престъпление по см. на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са налице две деяния,
осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
Подс.О. е действал като съизвършител по см. на чл.20, ал.2 от НК с
Х.И., доколкото се установи, че всеки от тях е участвал в осъществяването на
изпълнителното деяние на престъплението.
Квалификацията повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК се
обуславя от осъжданията на подс.О. с присъдата по НОХД № 43/2007 г.,
влязла в сила на 01.03.2008 г. с наложено наказание „обществено порицание“
за извършено престъпление по 195, ал. 1, т. 5 от НК, по НОХД № 169/2007 г.,
влязла в сила на 22.05.2007 г. с наложено наказание „обществено порицание“
за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и по НОХД 757/2008 г.,
влязла в сила на 24.12.2008 г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5
и 7 от НК с наложено наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ -условно
с изпитателен срок от 3 години, всички на РС – Търговище.
Предвид стойността на кражбата и факта, че извършеното
представлява продължавано престъпление, включващо две отделни
престъпни деяния, случаят не би могъл да се определи като маловажен.
Съдът прие, че деянието е извършено чрез използване на техническо
средство, което следва от установения по делото факт, че за да бъдат отнети и
по-лесно транспортирани, част от мебелите на св.К. били разглобени.
Осъществено е и чрез използване на МПС, доколкото се установи, че за
установяването на трайна фактическа власт върху откраднатото, подс. О. и
Х.И. са ползвали бус и таксиметров автомобил, чиито водачи не се доказа да
са знаели, че превозват крадени вещи.
От друга страна съдът установи, че събраният по делото
доказателствен материал не доказва по безспорен и несъмнен начин, че за да
проникват в къщата на ул. „С“№** подс.О. и Х.И. са взломили катинара на
входната врата. Св.И. отрича това обстоятелство. Св.А. също заяви, че не си
спомня дали е имало разбиване. Видно е, че в протокола за оглед на
местопроизшествието от 23.02.2011г. /л.11,т.1 от ДП/ такива данни също не
се съдържат. При това положение съдът прие за недоказано обвинението по
т.3 на чл.195, ал.1 от НК, поради което призна подс.О. за невинен и го
6

оправда по тази част на обвинението.
За извършено от подс.О. престъпление по чл.195, ал.1, т. 4 и 7 във вр.
с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до десет години. При
индивидуализацията на наказанието, следващо се на подс.О., съдът отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелство проявената престъпна
упоритост. Като смекчаващи отговорността обстоятелства взе предвид
оказаното съдействие в хода на разследването по ДП, както и
възстановяването на вещите – предмет на кражбата. В тази насока съдът взе
предвид и значителния период от време, изминал от момента на извършване
на деянието до постановяване на присъдата. Предвид изложеното прие, че
наказание в минималния размер, предвиден в закона би било достатъчно за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенции. С оглед това,
наложи на подс.О. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
Тъй като процесното умишлено престъпление е извършено в
изпитателния срок, определен на подс.О. с присъда № 147А/08.12.2008г. по
НОХД № 757/2008г. на РС - Търговище, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът
приведе в изпълнение и наказанието от 6 месеца „лишаване от свобода“,
наложено му по това дело.
Към момента постановяване на настоящата присъда не са изминали
пет години от изтърпяване на наказанието в размер на 5 месеца „лишаване от
свобода“, наложено на подс.О. по НОХД № 698/2018г. на РС-Търговище
/изтърпяно на 21.12.2018г., видно от справката за съдимост на л.71, т.3 от
ДП/. Поради това, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанията.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.О. бе осъден да заплати
следващата му се част от направените по делото разноски, като бе осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР -Търговище сумата от 63лв. – разноски за
вещо лице, направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС –
Търговище - сумата от 30лв., представляваща разноски за вещо лице,
направени в съдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	9
Дата:	9 март 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия:	Зорница Донкова Павлова

Дело:	20213530200585
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 август 2021 г.

Присъда по дело №585/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите