О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Х., 12.02.2021г.
Административен Съд – Х., в закрито съдебно заседание
на дванадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 90 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
по адм.дело № 90/2021 г. по описа на Административен съд – Х. е образувано във
връзка с изпратено по подсъдност производство от Административен съд – Сливен по подадена от
„ЕВРО ИНВЕСТ“ ЕООД, гр.Х., представлявано от управителя Х. С. С., жалба против
Заповед № РД-10-273/10.12.2020 г. на
Директора на Югоизточно държавно предприятие ДП (ЮИДП ДП) – гр.Сливен.
Към производството по адм.дело № 90/2021г. по описа на Административен съд . Х.
е присъединено за разглеждане в общо производство и производството по обжалване
на Заповед № РД-10-288/21.12.2020г. на Директора на ЮИДП ДП – гр.Сливен, с
която е изменена и допълнена Заповед № РД-10-273/10.12.2020 г., което
производство също е изпратено по подсъдност от Административен съд – Сливен (адм.дело № 102/2021г. по описа на Административен съд
- Х.).
В двете си
прекратителни определения по адм.дело № 12/2021г. и адм.дело № 23/2021г.
Административен съд – Сливен е изложил мотиви, че в съдържанието на обжалваните
заповеди не е посочен конкретен адресат, но че същите са изпратени на
оспорващия „ЕВРО ИНВЕСТ“ ЕООД, като единствен участник в тръжната процедура,
видно от представения по преписката списък на страните. Приел е, че на
основание чл. 133, ал. 1 от АПК, тъй като седалището на оспорващия „ЕВРО ИНВЕСТ“ ЕООД е в гр.Х., то компетентен
да разгледа жалбата е Административен съд – Х..
В тази
връзка Административен съд – Х. намира, че не е местно компетентен да разгледа
подадените жалби, по следните съображения:
Със Заповед № РД-10-273/10.12.2020 г. на Директора на Югоизточно държавно предприятие ДП
(ЮИДП ДП) – гр.Сливен, на основание чл. 62, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите в горските територии –
държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни
горски продукти (Наредбата), е прекратен търг с явно наддаване за предварителна
продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен, от обект № 2104Ц –
горски територии, държавна собственост, стопанисвани от ЮИДП ДП. Със Заповед № РД-10-288/21.12.2020г. на Директора на ЮИДП ДП – гр.Сливен е
изменена и допълнена Заповед № РД-10-273/10.12.2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Наредбата, търгът с явно наддаване (за
продажба на стояща дървесина на корен) завършва със заповед на органа, открил
процедурата, за: т. 1 – обявяване на класирането на участниците на първо и
второ място и определяне на купувач, или т. 2 – прекратяване на търга. В ал. 2
на чл. 62 от Наредбата е предвидено заповедта да бъде издадена в 3-дневен срок
от утвърждаването на протокола на комисията и да се съобщи по реда на чл. 61 от АПК.
В Закона за
горите и в цитираната Наредба липсва регламентация относно обжалването на
заповедите по чл. 62, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което приложение следва
да намери общата уредба на местната подсъдност на делата, предвидена в чл. 133,
ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Съгласно чл.
133, ал. 1, изр. първо от АПК, делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес
или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати.
Съгласно чл.
133, ал. 2 от АПК (изм. ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), когато
посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес
или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат
от административния съд в района на териториалната структура на администрацията
на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от
административния съд, в района на който е седалището на органа.
В тази
връзка настоящият съдебен състав не споделя становището, че в случая седалището
на дружеството – жалбоподател е от правно значение за определяне на местната
подсъдност на делото. Разпоредбата на чл. 133 от АПК изрично използва понятието
„посочения в акта адресат, съответно адресати“, което е различно от понятието
жалбоподател или оспорващ. И в трите цитирани от Административен съд – Сливен
определения на ВАС е възприето, че „дори и да не е посочен адресат в акта, той
ще подлежи на обжалване от лицата, за които той създава права или задължения
или чиито права, свободи и законни интереси непосредствено засяга“. Това обаче
не означава автоматично, че обжалването следва да бъде разгледано от
административния съд по седалището на жалбоподателя. Установява се от данните
по делото, че процедурата по провеждане на търга с явно наддаване е прекратена,
преди да е изтекъл срокът за подаване на заявления за участие в търга, който срок е следвало да изтече на
14.12.2020г., видно от Заповед № РД-10-255/26.11.2020г.,
с която е поставено началото на процедурата. В този смисъл не може да се приеме,
че дружеството-жалбоподател е единственото лице, чиито права и законни интереси
са засегнати единствено заради факта, че същото е закупило тръжна документация,
доколкото процедурата по приемане на заявления за участие изобщо не е
приключила към момента на прекратяването й.
Възприемайки
противната теза, би се стигнало до ситуация, при която, ако лица, желаещи да
участват в търга и съответно да подадат заявления за участие в указания от
административния орган срок, които не са успели да сторят това поради
прекратяването на процедурата преди крайния срок за подаване на заявления, обжалват
заповедта за прекратяване на търга, при определяне на местната подсъдност въз
основа на тяхното седалище (постоянен адрес), пред различни административни
съдилища в страната биха били образувани дела с предмет един и същ
административен акт.
В този
смисъл и доколкото в обжалваната заповед няма посочен/и в акта адресат/и, нито
могат еднозначно и ясно да бъдат определени лицата, чиито права, свободи и
законни интереси тази заповед непосредствено засяга, то местната подсъдност на
делото не може да бъде определена по критерия постоянен адрес или седалище на
адресатите на акта в хипотезата на чл. 133, ал. 1 от АПК. По същата причина не
е приложима и хипотезата, предвидена в чл. 133, ал. 2, предложение първо от АПК.
Ето защо и на
основание чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК – „във всички останали случаи“,
делото следва да се разгледа от административния съд, в района на който е
седалището на органа, издал акта.
В случая органът,
издал обжалваните заповеди, е Директорът на Югоизточно държавно предприятие
ДП – гр.Сливен.
Видно от чл.
2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от утвърдения от Министъра на земеделието и храните
Правилник за организацията и дейността на „Югоизточно държавно предприятие“, че
„Югоизточно държавно предприятие“ е самостоятелно юридическо лице със статут на
държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и е със седалище в
гр.Сливен.
Ето защо
делото следва да се разгледа от Административен съд – Сливен, в района на който
е седалището на органа, респективно местно компетентният съд, който следва да
разгледа жалбата, включително извърши преценката относно нейната допустимост. Административен
съд – Х. намира, че производството по настоящото дело следва да се прекрати
пред него като неподсъдно и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК делото следва да
се изпрати за определяне на подсъдността от Върховния административен съд по
реда на чл. 135, ал. 3 от АПК.
С оглед
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
90/2021 г. пред Административен съд – Х..
ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за разрешаване
на спора за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 3 от АПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на жалбоподателя и на Директора на
Югоизточно държавно предприятие ДП – гр.Сливен.
СЪДИЯ: