Р Е Ш Е Н И Е № 261753
гр. Пловдив,
17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ти гр. с-в, в
открито съдебно заседание на 12.11.2020г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
секретар: Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13103
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от В.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** против „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от С. Г. С., Ж. П. С. и Р.
М., с която е предявен установителен иск
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
170,34 лева – събрана принудително на 14.07.2017 г. по изп. д. № ******** по
описа на *** **** **** , за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 20073/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив
В исковата молба се твърди, че през 2008г. ответникът, в качеството му на
взискател образувал срещу ищеца- длъжник изпълнително дело № ********* по описа
на *** **** **** на осн. изпълнителен
лист от 20.12.2007г. на Районен съд – гр. Пловдив, издаден по ч.гр.д. №
9749/2007 г., с който ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата в общ
размер на 5286,89 лева – главница за неизплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2003 г. до 31.03.2007 г., 1660,67 лева – обезщетение за забава за периода
от 01.04.2004г. до 13.12.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.12.2007г. до окончателното й изплащане, както и 140,96 лева държавна такса и
248 лева юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че на 16.12.2008г. по
изпълнителното дело било извършено последното изпълнително действие, годно да
породи правни последици. В момента на следващото изпълнително действие –
14.03.2011 г. бил изминал период по-дълъг от 2 години, през който взискателят
не е поискал, нито са извършени изпълнителни действия. С изтичането на три
години от последното изпълнително действие от 16.12.2008г., а именно на
16.12.2011г. вземанията на ответното дружество били погасени по давност. За
това обстоятелство било налице и влязло в сила решение от 27.06.2017г. по гр.д.
№ 1788/2017 г. на РС Пловдив. На 14.07.2017 г. по изпълнителното дело била
събрана сумата от 207,10 лева посредством запор на банковата сметка на длъжника,
от която сума ищецът претендира 170,34 лева, доколкото твърди вземането да е
погасено по давност. За претендираното вземане ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което било уважено. Срещу
издадената заповед постъпило възражение, с оглед на което предявил настоящият
установителен иск. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва да е получавал
сумата от 170,34 лева на 14.07.2017 г., както и обстоятелството, че е
налице влязло в сила съдебно решение, с което се отрича съществуването на
задължението по изп. д. № **** на *** *****. Излага съображения, че
признаването със съдебно решение на погасяването на едно вземане по давност не
води до недължимост на същото. Вземането продължавало да съществува, но е
придобило ново качество – станало е естествено вземане. С Решението по гр.д. №
1788/2017 по описа на ПРС било прието, че само главницата по издадения
изпълнителен лист била погасена по давност. Ответникът въвежда при условията на
евентуалност възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
вземане, като сочи, че същото се погасява с 3- годишна давност. По изложените съображения моли за отхвърляне
на иска.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По
делото е прието ч.гр.д. № 20073 от 2017
г. по описа на РС- Пловдив, от което се установява, че на 18.12.2017 г. ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта
е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на процесната сума.
Представено
е удостоверение изх. № 54633/22.11.2017 г. на *** **** **** , рег. № **** на ****,
с район на действие Окръжен съд Пловдив, от което е видно, че по изп. д. №
********по негов опис, образувано на ***** въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 9749 от 2007 г. по описа на Районен съд Пловдив, с длъжник В.Д.И.-
ищец по настоящото производство и взискател – ЕВН България Топлофикация ЕАД –
ответник, са постъпили следните плащания: на 21.07.2014г. – сума в размер на
2.21 лева от наложен запор, на 12.10.2015 г. сума в размер на 200 лева-
доброволно заплатена, на 12.09.2015 г. сума в размер на 700,91 лева – от
наложен запор и на 14.07.2017 г. сума в размер на 207,10 лева – от наложен
запор. Общият размер на постъпилите суми възлизал на 1 110,22 лева, от която сума на взискателя
ЕВН България Топлофикация ЕАД е била заплатена сумата от 914,73 лева, от която
177.77 лева за погасяване на неолихвяеми вземания /обезщетение за забава,
532,96 лева за погасяване на разноски и 204 лева за погасяване на такси, а
сумата от 195,49 лева била разпределена за такси и разноски в полза на съдебния
изпълнител към ЗЧСИ. Към датата 22.11.2017 г. размерът на задължението по
изпълнителното дело възлизал на сумата от 39,90 лева, представлваща такси и
разноски към ТТР към ЗЧСИ за заличаване на наложените обезпечения. Представено
е съобщение за прекратяване изх. № 54722/22.11.2017г., адресирано до длъжника
по изп. д. № ********по описа на *** **** **** , с което длъжникът е уведомен,
че изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С
решение от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1788/2017 по описа на Районен съд гр.
Пловдив е признато за установено в отношенията между страните, че В.Д.И.,***
Топлофикация“ сумата от 5230,52 лева– главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия, дължима по изпълнително дело № ****** г. по описа
на *** **** **** , рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Пловдив, като
погасена по давност.
По
делото е прието заключение на извършена съдебно-счетоводна експертиза, от което
се установява, че остойностеното количество топлинна енергия, консумирана от
ищеца за процесния период от 01.11.2003г. до 31.03.2007 г. възлиза на 5 286,89 лв., а
начисленото обезщетение за забава за периода от 01.01.04 г. до 13.12.07 г. е в
размер на1660,67лв. Размерът на разноските към ЕВН България Топлофикация ЕАД по
изп. Дело № **** год. възлизал на 706,92
лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
от правна страна намира следното:
В
исковата молба се излагат твърдения за принудително
събиране на присъдени суми, за които е изтекла предвидената в закона
погасителна давност. Ищецът има правен интерес да иска връщане на платеното в
резултат на незаконосъобразно проведения, според него, поради липса на
изпълняемо право. Искът на длъжника срещу взискателя за връщане на недължимо
платено по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е предявен след приключване на принудителното
изпълнение и цели да поправи последиците от незаконното принудително
изпълнение. В настоящия случай с влязло в сила решение от 27.06.2017 г. по
гр.д. № 1788/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив е прието, че ищецът не
дължи на ответното дружество главница по изпълнително дело № ****** г. по описа
на *** **** **** , рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Пловдив, като
погасена по давност. На осн. чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.
По
делото се установява, че сумата от 207,10 лева е събрана по принудителен ред на
14.07.2017 г. от наложен запор, от която сума ищецът иска да му бъде върната
170,34 лева като недължимо платени на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно Решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. №
977/1967 г., I г. о. на ВС, събраните по поискан след изтичане на погасителната
давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД,
поради което може да се иска от длъжника връщането им. Това становище се
поддържа и в по – новата практика.
Ответникът
възразява за изтекла погасителна давност на претендираните с исковата молба
вземания. Съгласно т. 7 ППВС № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., вземанията, произтичащи от фактическите
състави на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, се погасяват с
изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в т. см. и трайната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК-Решение № 28 от 5.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 231 от 11.08.2014 г. на
ВКС по т. д. № 678/2012 г., II т. о. и др./.
Ето защо, считано от датата на събиране на вземането по принудителен ред
– 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 18.12.2017 г. законоустановения давностен срок не е изтекъл. От
събраните по делото доказателства се установява общият размер на разпределената
в полза на взискателя сума, която възлиза на 914,73 лева. Предвид установеното
по делото и в съответствие с цитираната съдебна практика получената от
ответника сума до размера на исковата претенция от 170,34 лева – като част от
разпределената сума по изпълнително дело № ********* по описа на *** **** **** за погасяване на задължения по изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 9749 от 2007 г. по описа на Районен съд Пловдив е без основание, поради изтичане на срока на
погасителната давност. Ответникът при разпределената му доказателствена тежест
за това не доказа към датата на получаване на сумата да е било налице основание
за получаването й. Вземанията по цитирания изпълнителен лист са погасени по
давност и не подлежат на събиране по реда на принудителното изпълнение.
Предвид
така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да
върне на ищеца сумата от 170,34 лв. – принудително събрана
по изпълнително дело № *********по описа на *** **** **** .
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски за държавна такса в общ размер от 50 лева, от която сума 25 лева за
заповедното производство и 25 лева за настоящото производство. В полза на
пълномощниците на ищеца – адв. К. Б. по ч.грд. № 20073/2017 г. по описа на ПРС
и адв. Н. И. по настоящото дело следва да бъде присъдена сумата от по 300 лева
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за производството по настоящото и по частното гр. дело. Предвид
гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37 дължи на В.Д.И., ЕГН
**********, адрес ***, сумата от 170,34лв. – главница, представляваща недължимо
платена, без правно основание, по изп.дело № *********по описа на *** **** ****
, с район на действие ПОС, за което вземане е признато със съдебно решение от
27.06.2017 г. по гр.д. № 1788/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., че не
съществува в полза на длъжника, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 12266/19.12.2017 г. по ч.гр.д. № 20073/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37 да заплати на В.Д.И.,
ЕГН **********,***, оф.партер сумата от 50
лева /петдесет лева/ – разноски, от които 25 лева платена държавна такса по
ч.гр.д. № 20073/2017 г. и 25 лева платена държавна такса по настоящото дело.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
37 да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, оф.партер
сумата от 300 лева /триста лева/
разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2, за производството по ч.гр.д. № 20073/2017 г. по описа на
Районен съд Пловдив
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
37 да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, оф.партер
сумата от 300 лева /триста лева/ разноски
за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2, за
производството по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.