№ 249
гр. П. , 23.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20205220103160 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата М.Т., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Ц. –
редовно упълномощен да я представлява.
Ответниците З.Р. и Е.А., редовно призовани, се явяват лично, като за
ответника З.Р. се явява и адв. Д., редовно упълномощена да я представлява.
АДВ. Ц.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д. : - Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИЦАТА Е.А.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
Съдът на основание чл. 143 от ГПК ПРИСТЪПВА към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Ц. :- Поддържам исковата молба.
АДВ. Д. : - Поддържам отговора.
ОТВЕТНИЦАТА Е.А.: - Поддържам отговора.
1
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответниците ищцата твърди, че всички те
били дъщери и наследници на С.А.Р., починал на ............. По силата на
дарение, извършено с нот. акт № 37 т. 12 нот. дело № 3799/1993 г.,
придобили от своите родители при равни дялове един поземлен имот, който
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. бил с
идентификатор 55155.505.539 с площ 754 кв. м., административен адрес: П.,
ул. „Ц.О.” № 53. Намиращите се в имота жилищна сграда, лятна кухня и
стара жилищна сграда в дъното на имота не били предмет на дарението.
По наследство страните придобили при равни дялове и жилищната
сграда с идентификатор 55155.505.539.1 със застроена площ 83 кв. м., стара
жилищна сграда с идентификатор 55155.505.539.3 с площ 37 кв. м. и лятна
кухня с площ 16 кв. м. Лятната кухня не била заснета като самостоятелна
сграда, а била заснета като част от гараж с идентификатор 55155.505.539.2 и
била с вход откъм вътрешната страна на дворното място.
Страните не могли да се споразумеят за начин на ползване на имота,
което обуславя правния интерес за завеждане на настоящия иск.
Отделно от това се твърди, че ищцата, вследствие на действия на една
от сестрите си, била лишена от възможността да ползва пълноценно
жилищната сграда. Тя нямала изобщо достъп до лятната кухня. Също така
била лишена от възможността да прибира автомобила си в дворното място,
докато ответниците имали свои гаражи.
Затова моли съда да определи начин на реално ползване на дворното
място, жилищната сграда на 83 кв. м., жилищната сграда на 37 кв. м. в дъното
на дворното място и лятната кухня с площ 16 кв. м. съобразно правата на
страните.
Претендира направените по делото разноски.
Сочи писмени доказателства.
Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е.А. е депозирала писмен
отговор, с който заявява, че посоченото в исковата молба не отговаряло
съвсем на действителното положение. Сочи, че тя също няма достъп до
лятната кухня и до други помещения. Твърди,че ищцата си позволявала да
заключва каквото си иска, да сменя брави и врати, да сваля бушони и ги
оставила без ток много години. Излага съображения в тази посока.
2
Не сочи писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от
ответницата З.Р..
Същата посочва, че не оспорва обстоятелството, че страните
придобили собствеността върху поземления имот, описан в исковата молба
по силата на дарение, извършено от техните родители с Нотариален акт № 37,
т.12, н.д. №3799/1993г. при квоти по 1/3 идеална част за всяка от тях.
Не се спори и относно обстоятелството, че намиращите се в имота
сгради с идентификатори 55155.505.539.1, 55155.505.539.2 и 55155.505.539.3
не били предмет на дарението, а същите били придобити на основание
наследство от техния наследодател Стефан Атанасов Райчинов, починал на
27.06.2015г. и съответно квотите в съсобствеността били отново по 1/3
идеална част за всяка от страните.
Счита обаче, че била допусната неточност или евентуален пропуск в
описанието на една от сградите, а именно така наречената от ищцата „лятна
кухня”, за която се твърди, че била с площ от 16 кв.м. Видно от приложената
по делото скица на поземлен имот № 15-677576-26.07.2019г. на АГКК в имота
имало построени общо 4 сгради:
1. Сградата с идентификатор 55155.505.539.1 със застроена площ от 83
кв.м., на два етажа, с предназначение Жилищна сграда-еднофамилна;
2. Сградата с идентификатор 55155.505.539.2 със застроена площ от 37
кв.м., на един етаж, с предназначение хангар, депо, гараж; В исковата
молба тази сграда била описана като лятна кухня с площ от 16 кв.м. с
вход откъм вътрешната страна на дворното място и като част от гараж..
Видно било обаче, че сградата била с площ от 37 кв.м., а реално на место
представлявала гараж, с вход откъм улицата, на гърба на който имало
построена сграда, която би могла да се нарече лятна кухня, чиито вход
бил от вътрешната страна на дворното място. Това били две
самостоятелни сгради, с два отделни входа, които имали една обща стена
и вероятно поради тази причина в кадастъра се водели като една обща
сграда с площ от 37 кв.м. Тъй като тези двете сгради били придобити по
същия начин, както и другите две сгради от исковата молба, т.е. по
наследство от общия наследодател, то те били съсобствени при квоти по
3
1/3 идеална част за всеки наследник. Следователно и двете сгради
следвало да бъдат предмет на делото за реално ползване.
3. Сградата с идентификатор 55155.505.539.3 със застроена площ от 37
кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда-еднофамилна-
това била сградата в дъното на дворното място;
4. Сградата с идентификатор 55155.505.539.4 със застроена площ от 23
кв.м., на един етаж, с предназначение сграда за битови услуги, която не
била предмет на делото за реално ползване, тъй като не била собственост
на страните по делото.
С оглед това ответницата Р. счита, че с оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото следвало да се направи конкретизация
относно тази сграда под № 2, за да може вещото лице при извършване на
огледа на място и разпределяне на реалното ползване да има ясно и точно
поставена задача за кои сгради следва да представи варианти.
В тази връзка моли съда да приеме, че била налице неточност при
описанието на сграда № 2 и съответно предмет на делото за реално ползване
са: дворно място с идентификатор 55155.505.539 с площ от 754 кв.м.,
жилищна сграда с идентификатор 55155.505.539.1 с площ от 83 кв.м.,
жилищна сграда с идентификатор 55155.505.539.3 с площ от 37 кв.м.,
разположена в дъното на дворното място и сградата с идентификатор
55155.505.539.2, представляваща лятна кухня и гараж с обща площ от 37 кв.м.
В случай, че съдът приеме, че не се касаело за неточност и въпросния
гараж не бил въведен като предмет на спора, то прави искане същият да бъде
включен като такъв с настоящия отговор на исковата молба, тъй като твърди,
че същият билр съсобствен между страните.
На следващо място счита, че при определяне на реалното ползване на
жилищната сграда с площ от 83 кв.м. съдът следвало да вземе предвид
обстоятелството, че ответника З. А. била живяла на първия етаж от тази
сграда, като използвала намиращите се в дясно от входната врата и с лице
към улицата стаи и коридор, като същата била извършила основен ремонт на
тези помещения с лични средства, за да може те да бъдат в годно за ползване
състояние. Респективно ищцата и другия ответник ползвали вторият етаж от
сградата. Поради тази причина моли съда и съответно вещото лице при
4
определяне на реалното ползване да има предвид това обстоятелство и
съответно така да се разпредели ползването на този първи етаж от сградата,
че ответницата Р. да живеела и ползва за в бъдеще тази част, която и до сега.
При отношение на искането за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски счита, че страните трябвало да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждение за
назначена от съда техническа експертиза, съответстващи на размера на дела
им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следвало да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. Съдебното решение по делото щяло да ползва и двете страни и
затова същите понасяли разноските за адвокатско възнаграждение така, както
били направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се
разпределяли според правата в съсобствеността. /Цитира съдебна практика/ В
случай, че съда не поддържа това становище, моли да й бъдат присъдените
сторените по делото разноски, за които настоящия отговор да се считал за
списък по реда на ГПК. Не сочи писмени доказателства.
Формулирани са доказателствени искания.
При тези данни съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.
32, ал.2 от ЗС.
УКАЗВА на страните в процеса, че в тежест на всяка от тях е да
установи фактите и твърденията, на които се позовава.
АДВ. Ц.: - Нямам възражение по доклада на съда.
АДВ. Д. : - Също нямам възражение по доклада на съда.
ОТВЕТНИЦАТА А.: - Също нямам възражение по доклада.
АДВ. Ц.: - Имам предложение да се допусне комплексна експертиза
като в състава на допуснатата СТЕ се включи и вещо лице геодезист, като
съвместно с инж. В. да изготвят заключение, след което да бъде изпълнена
задачата по първоначалната експертиза.
АДВ. Д.: - Не възразяваме да се допусне комплексна експертиза с
участие на геодезист.
5
ОТВЕТНИЦАТА Е.А.: Не възразявам също.
Съдът намира искането за основателно, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изслушване на комплексна съдебно-техническа експертиза,
която да изпълни поставената задача.
НАЗНАЧАВА за вещи лица инж. В. и инж. Х.Ц..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева съобразно правата им в
съсобствеността.
Съдът за събиране на допуснати доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 18.05.2021 г. в 13.50 часа, за която
дата и час страните уведомени. Да се призоват вещите лица, след внасяне на
депозита.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.20 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
6