№ 29071
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110164003 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщение да обоснове правен интерес от предявяване на частичен
осъдителен иск за сумата от 5 лева от претенцията в общ размер на 21,60 лв.
При неизпълнение, исковата молба в тази част ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.10.2024 г. от 10:20 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. платежни нареждания,
за погасени вноски по кредита, като ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане в
останалата му част като ненеобходимо, доколкото исканите документи са
представени с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, да изготви
заключение, в което да отговори на поставените в исковата молба въпроси под
№ 2 и 3.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
1
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза В.П.,
като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от ищеца Й. М. М. срещу ********* обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД вр. 143 ЗЗП и 146 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза за неустойка
по чл. 29 от Договор за паричен заем № *******/09.05.2022 г., сключен между
страните, като неравноправна, поради противоречие с добрите нрави,
респективно поради заобикаляне на закона, и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 21,60 лв., представляваща недължимо платена сума по
Договор за паричен заем № *******/09.05.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба- 22.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът Й. М. М. излага твърдения, че на 09.05.2022 г. сключил Договор
за паричен заем № ******* със *********, по силата на който последният, в
качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 100 лв. срещу
задължението на ищеца да я върне в 30-дневен срок при ГЛП от 28,8 % и ГПР
от 32,92 %. Сочи, че в чл. 19 от договора било уговорено предоставяне на
обезпечение, като при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9 %
от стойността на усвоения кредит съгласно чл. 29. Твърди, че била начислена
неустойка в размер на 21,60 лв. поради непредоставяне на предвиденото в
договора обезпечение. Поддържа, че процесният договор е недействителен,
тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Липсвал съществен
елемент от съдържанието на договора- ГПР. Липсвало ясно разписана
методика на формиране на ГПР. Поддържа, че действителният размер на ГПР
надхвърлял законоустановения максимален праг. Заявява, че клаузата за
неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави. Сочи, че същата не
била индивидуално договорена. С нея се уговаряло едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. С уговорката за
неустойка се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта че се
касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита
включен към ГПР. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ********* подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Х.Н., с който оспорва исковете като неоснователни.
Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно отношение по
договор за паричен заем № *******, сключен от разстояние, по силата на
който на ищеца била отпусната сумата от 100 лв. Поддържа, че оспорената
клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение е валидна, като сочи,
че такава не е била начислена. Твърди, че неустойката не излизала извън
присъщите й функции. Евентуално излага, че ако същата е прекомерна, то
следвало да се намали по размер, а не да се приеме за нищожна. Оспорва да е
налице изначална невъзможност да се осигури в предвидения в договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Моли за отхвърляне
2
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 – Права и обстоятелства, които
се признават и които не се нуждаят от доказване:
Между страните е възникнало облигационно отношение по договор за
паричен заем № *******/09.05.2022 г., сключен от разстояние, по силата на
който на ищеца била отпусната сумата от 100 лв.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже че на 09.05.2022 между Й. М. М. и
********* е бил сключен Договор за паричен заем № ******* с посоченото
съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че оспорената клауза е
недействителна на заявените правни основания, като УКАЗВА на ищеца, че
не сочи доказателства за горепосочените обстоятелства.
В тежест на ответника е да установи, че сочената като неравноправна
клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена / т.е. не е била
предварително изготвена от банката или дори да е била, то ищецът е имал
възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието и/, като
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това обстоятелство.
По иска по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума в полза на
ответното дружество.
В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за
задържане на полученото.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
3
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца-
и препис от постъпилия отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4