Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260117
гр.Пловдив, 06.11.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и шести октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Милена Левашка и в присъствието на
прокурора ............ ............................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 422 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Обективно съединени искове на основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр чл.415,
ал.1, т.3 във вр ал.3 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ТОПТЕКС
ПРОТЕКСТ” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* против „Индустриал ремонт строй” ЕООД – с.Патриарх Евтимово, Община Асеновград, Пловдивска област, ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 36400,80лв с ДДС, ведно със законната
лихва, начиная от датата на предявяване на иска 17.06.2020г до окончателното ѝ
изплащане,
представляваща дължима и незаплатена цена на продадени стоки по сключен между дружествата
Договор № 1 от 16.03.2020г и издадени фактури № 425/18.03.2020г за сумата 14256лв с ДДС, № 426/20.03.2020г за сумата от 5136лв с ДДС, № 428/23.03.2020г за сумата от 1476лв с ДДС и № 433/26.03.2020г за сумата от 15532,80лв с ДДС, както и обезщетение за забавено плащане на главницата. Претендира разноски съобразно представения списък.
Ответникът
е заявил, че признава иска, но не е извършил пращане до датата на съдебното
заседание поради допълнителни условия. Предоставя за преценка от съда.
Пловдивският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и писмените доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, че са подписали Договор № 1 от
16.03.2020г (Договора), по силата на който ищецът се е задължил да достави лични
предпазни средства и работно облекло. Твърденията на ищеца са, че той е продал
на ответника стоки по предмета на договора. В подкрепа на твърденията си
представя съставени двустранни приемо-предавателни протоколи за договорените
стоки, в които е отразено, че ответникът като приемаща страна приема стоките
без възражения по количество и качество. Пак в изпълнение на процесния договор
ищецът представя съставени от него фактури за извършените продажби, които
ответникът не е оспорил да е получил. Плащане по тях той дължи в срок до 30 дни
от съставянето на съответната фактура, съгласно т. III.1 от Договора. Твърденията на
ищеца са, че плащане не е извършено, поради което той е подал пред РС - Пловдив
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
6839/2020г по описа на РС – Пловдив, ХХII с, но издаването на такава му е
отказано. Поради това, съобразно указанията на съда в разпореждането на ПРС, в
определения му едномесечен срок, той е предявил настоящите осъдителни искове.
По тях съдът намира, че от ищеца са доказани
твърденията за извършена продажба на стоки, които са приети от ответното
дружество, като му са издадени фактури. Последните не са оспорени от ответника,
заявил е, че не е извършил плащане по тях. Такова се дължи в 30-дневен срок от
издаването на съответната фактура, съгласно процесния Договор между страните.
Ищецът претендира като падеж по всички фактури 26.04.2020г – датата, на която
изтича 30-дневния срок от издадената последна фактура № 433/26.03.2020г, като съдът намира, че след тази дата ответникът е
изпаднал в забава. От тук за него възниква и отговорност за заплащане на
обезщетение за забавено плащане, което следва да обхване периода от падежа до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред РС
– Пловдив. Изчисляването на обезщетението като размер е на база определеният
нормативен лихвен процент.
По коментираното съдът намира, че ищецът доказва
твърденията си да е продал стоки на ответника, за което са съставени
съответните фактури № 425/18.03.2020г за сумата 14256лв
с ДДС, № 426/20.03.2020г за сумата от
5136лв с ДДС, № 428/23.03.2020г за сумата от
1476лв с ДДС и № 433/26.03.2020г за сумата от
15532,80лв с ДДС, стоките са приети от ответника, но не са заплатени, поради
което той следва да бъде осъден да заплати на ищеца цената им, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението пред районния съд
на основание чл.422, ал.1 от ГПК. Едновременно с това ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане на цената на стоките в размер на 535,90лв за периода 26.04.2020г – 16.06.2020г
включително и следва да бъде осъден да заплати и тази сума.
На основание чл.78, ал.1 ищецът
има право на извършените в производството съдебни разноски, съгласно
представения списък, които възлизат на 3968,50лв, дължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Индустриал ремонт строй” ЕООД – с.Патриарх Евтимово, Община Асеновград,
Пловдивска област,
ЕИК ********* да заплати на „ТОПТЕКС ПРОТЕКСТ” ЕООД
– гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 36400,80лв с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на иска 17.06.2020г до окончателното ѝ изплащане, представляваща дължима и незаплатена цена на продадени стоки по
сключен между дружествата Договор № 1 от 16.03.2020г и издадени фактури № 425/18.03.2020г за сумата 14256лв с ДДС, № 426/20.03.2020г за сумата от 5136лв с ДДС, № 428/23.03.2020г за сумата от 1476лв с ДДС и № 433/26.03.2020г за сумата от 15532,80лв с ДДС, както и сумата от 535,90лв - обезщетение за
забавено плащане на главницата
за периода 26.04.2020г
– 16.06.2020г включително.
ОСЪЖДА „Индустриал ремонт строй” ЕООД – с.Патриарх
Евтимово, Община Асеновград, Пловдивска област, ЕИК ********* да заплати на „ТОПТЕКС
ПРОТЕКСТ” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 3968,50лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: