Присъда по дело №409/2023 на Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр. № 108/04.07.2023 г. по НОХД № 409/2023 г.:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия М.Г.К. от гр.Ямбол за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.“б“ от НК.
Сьдьт откри производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция - след приключване на
разпоредителното заседание по делото, т.к. защитникът и подсъдимият на
основание чл.371, т.2 от НПК поискаха наказателното производство да
приключи по реда на Гл.27 от НПК.
ПострадалатаД.К., редовно призована, заяви, че не желае да вземе
участие при разглеждане на делото и бе освободена от съда.
Сьдьт на основание чл.372, ал.1 от НПК разясни на подсъдимия, че
няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде
провеждан разпит на свидетелите и вещото лице/в.л./, а всички гласни и
писмени доказателствени средства, както и заключение на в.л. ще бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
При предварителното изслушване на страните по чл.371, т.2 от НПК
подсъдимият и защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите
изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за
тези факти.
Прокурорът изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия
изцяло се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят изцяло от събраните в досьдебното производство доказателства, с
определение на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира нови
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението
в обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа
обвинението, предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано
от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото
доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен като му бъде наложено наказание от 3 год. ЛС, което при
условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК да бъде намалено с 1/3, съобразно
ниската стойност на причинената щета, съдействието на подсъдимия при
разследването и неговите самопризнания, с обществената опасност на
деянието и дееца, което наказание да бъде изтърпяно ефективно при строг
режим.
Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от ДП адвокат.
1

Признава се за виновен по предявеното обвинение и не оспорва фактите,
изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразява съжаление за
стореното. Чрез защитника си пледира за налагане на минимално наказание
от 1 год. ЛС при приложението на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото
деецът е съдействал на органите на полицията за разкриване на обективната
истина по делото, признава вината си, стойността на отнетото имущество е
относително ниска, в тежко социално и семейно положение е и изразява
съжаление за стореното.
Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.01.2023 г. в периода от около 12,00 часа до около 13,00 часа
подсъдимият М.Г.К. от гр. Я. се намирал в централната част на гр. Я. и се
разхождал. В един момент достигнал до Център за дейности по интереси,
находят, се на ***. Видял, че вратата на сградата е отворена и влязал. Качил
се по стълбите и в една от стаите, на която вратата била отворена видял
закачалка, на която имало закачена дамска чанта. Взел чантата, с намиращите
се в нея вещи, като я скрил под якето си и излязал от сградата. Скрил се зад
едни блок, отворил чантата и видял, че в нея има две портмонета, в едното, от
които имало сумата от 170 лв., секретен ключ, документи и една снимка. В
другото портмоне имало сумата от 5,00 лв. и чифт обеци -бели, с формата на
листенца, а в малко портмоне - имало лекарства. Подс. М.К.в взел парите и
обеците, а чантата с документите скрил зад един бордюр. Парите похарчил, а
обеците продал на св. Е.Н. за сумата от 10,00 лв.
Около 13,00 часа св. Д.К. която работила в Център за дейности по
интереси установила, че оставената от нея на закачалката в стаята дамска
чанта липсва. Тъй като в същата имала две портмонета и една козметична
чантичка, в които съхранявала сумата от 175 лв., лекарства, документи, 1 бр.
снимка, както и обеци от бяло злато с формата на листенца, св. Д.К.
сигнализирала на РУ-Ямбол.
Във връзка с проведени оперативно-издирвателни мероприятия било
установено, че извършител на деянието е подс. М.Г.К.. При проведена беседа
с него пред св. Е.Л., подсъдимият признал за извършената кражба на дамска
чанта от стая в Центъра за дейности по интереси. Описал механизма на
извършеното от него деяния. Посочил, че от отнетата дамска чанта, в която
имало две портмонета е взел сумата от 175 лв. и чифт бели обеци с листенца,
които по - късно продал на св. Е.Н., а чантата скрил зад един камък, а парите
изхарчил.
Органите на реда установили св. Ел.Никова, която с протокол за
доброволно предаване от 03.02.2023 г. предала 2 бр. обеци от бял метал е
клонче с листа и закопчалка.
С разписка от 09.02.2023 година предадените обеци са били върнати на
Д.Д.К..
От заключението на изготвената Оценителна експертиза/ОЕ/ е видно, че
2

всички отнети от подсъдимия вещи, собственост на Д.Д.К. и предмет на
гореописаното престъпление са на общата стойност 446,50 лв., както следва -
дамска чанта черна на цвят, на стойност 27,00 лв.;1 бр. черно портмоне на
стойност 9,00 лв.; 1 бр. секретен ключ на стойност 3,00 лв.;1 бр. снимка на
стойност 1,50 лв.; 1 бр. портмоне червено на цвят на стойност 8,00 лв.; 1 бр.
малко портмоне - козметичка на стойност 3,00 лв.; 1 чифт обеци от бяло злато
с тегло 2 гр., на стойност 220,00 лв. и парична сума в размер на 175,00 лв.
От деянието на Д.Д.К. е била причинена вреда в размер на 446,50 лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подс. М.К. е
осъждан многократно за извършени от него престъпления против
собствеността. Към датата на процесното деяние за подсъдимия не е бил
изтекъл предвидения в чл.30, ал.2 от НК петгодишен срок за посочените
осъждания на ЛС по т.т. 4, 5, 6 и 7 от справката за съдимост на дееца/л.10–
л.18 от с.з. и л.21-л.28 от ДП/. Поради това обстоятелство настоящото деяние
е извършено в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1,б.„а“ и
б. „б“ от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията и
самопризнанията на подсъдимия от ДП/л.19 - л.22/ и от с.з./в които е разказал
как е извършил кражбата и какво е направил с вещите/, както и от
показанията на свидетелите Д.К./л.36-л.37 от ДП – която подробно е описала
какви вещи са и отнети, как е установила кражбата и какво й е възстановено/,
Е. Н./л.39 от ДП – кога и от кого е закупила процесните обеци и как ги е
предала на полицията/, Е. Л./л.40 от ДП – провер разговор с пострадалата и
подсъдимия, който му разказал кога, къде и какви вещи е отнел и как се е
разпоредил с тези вещи /, които гласни доказателствени средства са логични,
последователни и в основната си част безпротиворечиви, събрани на
основание чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Фактическата обстановка се установява и от всички писмени
доказателства приети и прочетени от съда на основание чл.283 от НПК в с.з. -
справки за съдимост на подсъдимия/л.10–л.18 от с.з. и л.21-л.28 от ДП /,
протокол за доброволно предаване на вещ и разписка за получаването й/л.16,
л.17 от ДП/, характеристична справка за подсъдимия/л.30, л.31 от ДП/, както
й от заключението на в.л. по ОЕ/л.41 – л.44 от ДП/, което съдът приема за
обективно и точно, които доказателства кореспондират както помежду си,
така и с приетите от съда гласни доказателства.
От събрания по делото доказателствен материал се установи, че
подсъдимия е отнел горепосочените вещи, както е отразено в
обстоятелствената част на обвинителния/ОА/.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните
правни изводи:
Подсъдимият М.Г.К. от гр.Ямбол, с деятелността си от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
3

чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК, т.к. за времето от около 12,00 часа до около
13,00 часа на 19.01.2023 год. в гр.Ямбол, от Център за дейности по интереси,
находящ се на ул. *** действайки в условията на опасен рецидив е отнел
чужди движими вещи - 1 бр.дамска чанта черна на цвят, на стойност 27,00
лв.; с намиращите се в нея 1 бр. черно портмоне на стойност 9,00 лв.; 1 бр.
секретен ключ на стойност 3,00 лв.;1 бр. снимка на стойност 1,50 лв.; 1 бр.
портмоне червено на цвят на стойност 8,00 лв.; 1 бр. малко портмоне -
козметичка на стойност 3,00 лв.; 1 чифт обеци от бяло злато с тегло 2 гр., на
стойност 220,00 лв. и парична сума в размер на 175,00 лв., всички вещи на
обща стойност 446,50 лв. лв. от владението на собственика им Д.Д.К. от гр.
Ямбол, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна предмет на престъпно посегателство са движи
непотребими вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по
предназначението си. Подсъдимият е извършил престъплението по чл.196, т.1
от НК – квалифицирана "кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава
посочен по-горе. Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, с
отнемането на всички процесни вещи, собственост на прострадалата.
Подсъдимият в качеството на извьршител е участвал в осъществяването на
деянието, като правилно ЯРП е предявила окончателно обвинение на
подсъдимия за извършена кражба в условията на „опасен рецидив”- чл.29,
ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК, т.к. се установи, че деянието е извършено в 5-
годишния срок от налагане на посочените по-горе наказания ЛС по
посочените точки от справката за съдимост от подсъдимия, имайки предвид
разпоредбата и на чл.30 от НК и данните за съдимостта на дееца. При
осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е взел участие и в
двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на
собственика на вещите, взимайки тези вещи от процесната стая и сграда, а по-
късно с напускане на местопрестъплението/сградата/ е успял да установи
трайна фактическа власт върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен
случай” на кражба, имайки предвид времето, мястото, механизма на
осъществяване на престъплението и високата степен на обществена опасност
на деянието и дееца, а не само стойността на отнетите вещи.
По делото се установи също, че подсъдимият не е имал правно
основание да владее процесните вещи, или основание, което го прави или е
годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от
собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на съдебното
следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при
осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи.
От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк
умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания резултат, воден от
користна цел, а решението да се извърши деянието е взето непосредствено
преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния и
общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от
4

състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните
последици, като няма данни към момента на извършване на престъплението
или след това той да е бил невменяем или сам или чрез друго да е действал с
неумишлена вина. Деецът е съзнавал, че сам с положените от него усилия
осъществява престъпната си цел - прекъсва владението на собственика на
вещите и установява свое владение незаконно, дори престъпно. Подсъдимият
е действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет
на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил юридически и
фактически с вещите.
Желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен
начин и изградените у него престъпни навици са го подтикнали към
извършване на престъплението.
От събраните по ДП и в с.з. материали и техния анализ от съда,
разпоредбите на чл.29 и чл.30 от НК, и пледоариите на страните безспорно се
установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.“б“ от НК.
Съобразно гореизложеното, сьдьт прие, че подсьдимият е извършил
кражбата и го призна за виновен по предявеното му от ЯРП обвинение.
Сьдьт взе предвид следното при определяне на вида и размера на
наложеното наказание:
Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на
обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените
отношения свързани с упражняване правото на собственост и този вид
престъпления бележат изключително висок ръст през последните години в
нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност,
имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и
факта, че деецът е осъждан за извършени тежки умишления престъпления
против собствеността и не е реабилитиран по чл.87 или амнистиран.
Сьдьт, след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на
извършване на престъплението общата стойност на процесните вещи предмет
на кражбата е ниска, това, че само една вещ е върната собственика, а другите
вещи не са върнати или заместни, тежкото социалното и семейното
положение на дееца, направените самопризнания и оказано съдействие за
установяване на обективната истина по делото още в ДП, грубото нарушаване
на обществения ред и посегателство против собствеността през деня,
изградените престъпни навици у дееца и бецеремонната упоритост при
извършване на престъпленето, наложи на подс. М.К. на основание чл.58а, ал.1
и чл.54, от НК наказание от 3/три/год. ЛС, което редуцира с 1/3 до размер на
2/две/год. ЛС.
5

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, сьдьт постанови
наложеното наказание ЛС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим, т.к. не може да се приложи института на условното осъждане.
Съдът не приложи разпоредбите на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК и
не уважи искането на защитата и подсъдимия за приложението на тази
разпоредба, след като установи, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото предвидено в закона
наказание не би било несъразмерно тежко.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.196, ал.2 от НК и не постанови
конфискация на имущество на подсъдимия, т.к. се касае за диспозитивна по
своя характер разпоредба, а и взе предвид недоброто социално и семейно
положение на дееца.
Сьдьт счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите
на наказанието визирани в чл.36 от НК и върху личността на подсьдимия ще
се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, като
му се отнеме възможността да извършва нови престъпления.
Граждански иск по делото не бе предявен.
Причини за извършване на престъплението са изградените у
подсъдимия престъпни навици, недоброто му социално и семейно положение,
желанието му да се облагодетелства по престъпен начин и тежкото
икономическо положение в страната.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в р-р на 117,00 лв. в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол. Разноските за
служебната защита ще бъдат присъдени от съда след определянето им от
НБПП-гр.София.
По тези сьображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия:
6

Номер на акта:	108
Дата:	4 юли 2023 г. (в сила от 20 юли 2023 г.)
Съдия:	Георги Димитров Василев

Дело:	20232330200409
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 април 2023 г.

Присъда по дело №409/2023 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите