Решение по дело №950/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на Х. П. Д., гражданин на ***, роден на [дата]., чрез адв. М., против Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България № УРИ 538600-2448 от 24.04.2025г., издаден от Началник на сектор "Миграция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ.

Жалбоподателят оспорва издадения отказ за предоставяне на продължително пребиваване в Република България като неправилен, незаконосъобразен, немотивиран и издаден при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че непосочването в отказа на конкретната алтернативна законова хипотеза по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ е основание за отмяната му, като е засегнато правото на защита на жалбоподателя. В жалбата се сочи, че в законодателството не е предвидено изискване лицето физически да присъства на адреса, който е посочило и е възможно то да напуска жилището, в което пребивава. Възразява се, че възпрепятстването на правото на свободен избор на местоживеене и определяне на мястото на пребиваване, без да се съобразяват индивидуалните нужди и обстоятелства на кандидата, е недопустимо ограничение на личната свобода и правото на зачитане на личния живот. По отношение на адреса на търговското представителство счита, че законодателството изисква единствено наличието на такъв адрес, а не непременно той да съвпада с физическия офис. Излагат се доводи, че адресът посочен за търговското представителство, служи само за получаване на кореспонденция и не налага задължение за извършване на дейност на същото място. Иска се отмяна на отказа, като се претендират направените по делото разноски. Подробни съображения по същество на спора са изложени в представена по делото молба с вх. № 11739 от 26.06.2025г.(л.86).

Ответникът – Началник на сектор „Миграция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Пловдив, чрез юриск. Д. – П. оспорва жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита обжалваният административен акт за правилен и законосъобразен и моли да се потвърди.

По допустимостта:

Оспореният акт е съобщен на 29.04.2025 г., а жалбата е подадена до Административен съд - Пловдив на 02.05.2025г., т.е. в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, поради което жалбата е допустима.

От фактическа страна се установява следното:

Предмет на оспорване е Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България с № УРИ 538600-2448 от 24.04.2025г., издаден от гл. инспектор А. К.-началник на сектор "Миграция" при ОДМВР-Пловдив за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България.

Производството е започнало по заявление с вх.№ 1617/08.04.2025г., за предоставяне на продължително пребиваване в Република България от Х. П. Д. /[Наименование]/, дата на раждане: [дата]., гражданство ***, национален паспорт №***(л.26-29).

Приложен по преписката е сертификат от БТПП № 1342 от дата 02.04.2025г., видно от който като адрес на търговско представителство - *** ЛТД /[Наименование]./ е посочен: [населено място], бул. *** 1(л.33).

Във връзка с изискването на чл.14, ал.1 т. 3 от ППЗЧРБ заявителят е приложил като доказателство за осигурено жилище нотариално заверена декларация съгласно § 1, т.20, б.“б“ от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ за адрес: [населено място], [улица], подписана от българската гражданка Д. Г. М., в качеството на собственик на имота, с която дава съгласие П. Х. да бъде адресно адресиран и да ползва имота възмездно по силата на договора за наем. (л.35). Приложена е също нотариално заверена декларация от Д. Г. М. от 17.01.2025 г., с която е декларирала съгласие „***“ ЛТД да бъде регистрирано на адрес: [населено място], бул. *** 1 и да го ползва за своите нужди възмездно по силата на договор за наем (л.48).

На основание чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ с Уведомление УРИ 538600-2387 от 22.04.2025г. Х. Д. е уведомен, че поради правна и фактическа сложност, срокът на разглеждане на заявлението се удължава с един месец (л.52).

Видно от представената по преписката Докладна записка с рег. № 5386вр-2271 от 19.03.2025 г. (л.50), на 18.03.2025 г. мл. експерт Н. Д. на 18.03.2025г., съвместно с младши инспектор Х. А. Б. са извършили проверка на адрес: [населено място], [улица] с цел проверка достоверността на посочените данни в съгласувателна процедура № 304/ 24.02.2025г., подадена от гражданина на *** - [Наименование], на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ.При извършената проверка на адреса и предоставен достъп до жилището е бил проведен разговор Д. М., която е заявила, че тя и нейната майка са собственици на къщата, състояща се на 2 етажа, където апликанта ще бъде настанен. При извършения оглед на жилището е било показано, че чуждият гражданин ще бъде настанен в горната част на етаж 1, което се състои от спалня и хол с кухня, което към настоящия момент се използва от майка й В. Г., което в близко бъдеще ще бъде освободено от нея. От извършена справка в АИС „БДС“ е установено, че на адреса са регистрирани двама чужди граждани – единия [държава], а другия на [държава], за които М. посочила, че са настанени в долната част на етажа. Според докладната записка служителите са извършили проверка на адрес: [населено място], бул. *** 1, посочен като седалище на *** ЛТД с осигурен достъп от г-жа М., която заявила, че в момента помещението го ползва тя, но ще предостави въпросното помещение, да се ползва от фирма *** ЛТД, за което има сключен договор за наем от 17.01.2025г., а тя самата ще се премести да ползва друго от осемте помещения, находящи се в същата сграда, също нейна собственост.

В изпълнение на разпоредително писмо на главния секретар на МВР УРИ 8121р-22191/18.10.2017 г. (л.67), на 22.04.2025г. мл. експерт Н. Д. съвместно с мл. инспектор Г. Д. - служители на сектор „Миграция“ ОДМВР са извършили повторна проверка на адреса посочен за пребиваване в [населено място], [улица], с цел проверка достоверността на посочените данни в заявлението за продължително пребиваване в Република България подадено от Х. П. Д.. При извършена проверка на [улица] е констатирано, че в жилището, състоящо се от спалня и хол с кухня, пребивава В. Н. Г. - майка на Д. Г. М.. По време на проверката лицето [Наименование], не е бил открит. В. Г. е заявила, че великобританският гражданин не е пристигнал и не живее на адреса. При разговор на служителите с Д. М., същата е посочила, че към настоящият момент не може да предостави информация къде се намира чужденеца, както и че същият не живее на горепосоченият адрес.

При повторната проверката за установяване на търговско представителство на „***“ ЛТД /[Наименование]/ с посочен адрес: [населено място], бул. *** 1, е установено, че на мястото на адреса се намира търговски обект, който няма нищо общо с търговското представителство на апликанта. Към момента на проверката в помещението е било лицето Ц. С. С., която е заявила, че в обекта извършва лична работа, а самият обект е на Д. Г. М.. След проведен последващ разговор със собственичката Д. М., същата е заявила, че на бул. *** няма обособен офис и търговско представителство „***“ ЛТД / [Наименование]/ . От М. е предоставена информация, че великобританският гражданин [Наименование]до момента не се е появявал. Резултатите от проверката са обективирани в Докладна записка с рег. № 5386вр-2957 от 22.04.2025 г. (л.49).

По преписката е приложено и Решение за вписване в единния търговски регистър на Българска търговско-промишлена палата № **********/17.06.2024г., с което на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите, чл.9 т.14 от Устава на Българската търговско-промишлена палата и чл.2 ал.2 от Правилника за вписване в Е. Т. регистър на БТПП е вписано Търговско представителство с наименование *** ЛТД. ([Наименование].), седалище [Наименование], [държава], Булстат: ***. Чуждестранното лице, чието представителство се вписва с решението е с наименование *** ЛТД, Дружество с ограничена отговорност регистрирано под № 09479486, адреси и телефони на представителството в Република България: Област Пловдив, община Пловдив пощ. код 4000, [населено място] ***; Сфера на дейност: услуги, Дейности за делови контакти: консултантски услуги (л.47).

Според справка за пътуване на лице-чужд гражданин (л.42), за периода 01.01.2024г. до 08.04.2025г., за лицето [Наименование]е регистрирано едно влизане в Република България през ГКПП Аерогара София на 07.04.2025г. в 21:17 часа.

С обжалваният в настоящето производство Отказ № УРИ 538600-2448 от 24.04.2025г., издаден от Началник на сектор "Миграция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ е отказано да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване в Република България на Х.П. Д./[Наименование], дата на раждане: [дата], гражданство ***, национален паспорт №***. В оспорения административен акт, ответния орган се е позовал на констатираното от извършените проверки на адресите: в [населено място], [улица] – посочен от Х. П. Д. като адрес за пребиваване и в [населено място], бул. *** 1 – посочен като адрес на търговско представителство на „***“ ЛТД /[Наименование]/ и е приел, че чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни (чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ).

В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени (л. 66-л.74): Копие на приетите с решение на изпълнителния съвет на БТПП от 18.01.2022г. изменения и допълнения на Правилника за вписване в Единния търговски регистър на БТПП, в частта за издаване на сертификат с данни от Търговския регистър на БТПП за актуален статут на търговско представителство на чуждестранно лице; Разпоредително писмо на главния секретар на МВР УРИ 8121 р-22191/18.10.2017г.

От процесуалния представител на жалбоподателя са представени: заверено копие на нотариално заверен договор за наем, сключен на 17.01.2025г. между Д. М.-наемодател и Х. П. Д.-наемател, представляван от адв. В. М. с предмет временно и възмездно ползване на обект, находящ се в [населено място], [улица]; нотариално заверена декларация - съгласие от 17.01.2025 г. (л.90 и л.92) за имота в [населено място], [улица]. Представени са и незаверени копия на договор за наем, сключен на 17.01.2025г. между Д. М.-наемодател и Х. П. Д.-наемател, представляван от адв. В. М. с предмет временно и възмездно ползване на обект, находящ се в [населено място], бул. ***; незаверено копие на декларация - съгласие от 17.01.2025 г. за имота в [населено място], бул. ***.

При така установените факти, Съдът обосновава следните правни изводи:

Оспореният отказ е издаден от компетентен орган – Главен инспектор А. К.- Началник на сектор "Миграция" при ОД на МВР Пловдив, съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ, като за делегирането на правомощия е представена Заповед № 317з-10680/29.09.2023г. на директора на ОД на МВР – Пловдив (л.57).

Спазено и изискването за писмена форма. Отказът съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити. Посочени са фактическите и правните основания за издаването - чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ- отказва се издаване на разрешение или за продължаване срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на оспорения акт. Видно от приложените по делото два броя докладни записки, в съответствие с изискването в разпоредително писмо на главния секретар на МВР УРИ 8121р-22191/18.10.2017 г. (л.67) са извършени проверки от компетентни органи – служители на сектор „Миграция“ в ОДМВР – Пловдив.

При издаването на оспорения акт не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ в приложимата редакция /преди изм. ДВ, бр.52 от 2025г./, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано, след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности, от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България; разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество; Българската търговско-промишлена палата своевременно уведомява дирекция "Миграция" при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/, за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: 1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на документа за задгранично пътуване; 2. документ за платена държавна-такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33 г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път; 3. доказателства за осигурено жилище; 4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО; 5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; 6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване-при първоначално подаване на заявлението.

Разпоредбата на чл.19 от ППЗЧРБ предвижда за получаване право на продължително пребиваване на основание чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ, чужденецът освен документите по чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ да приложи и сертификат за актуална регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, издаден не по-рано от един месец преди представянето му, в който трябва да е посочено, че са изпълнени обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 18 - 23 и 26 се отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл.24, 24а-24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 24р и 24с, 25, 33а, 33г и 33к-33м, 33п и 33т.

В случая е представено Решение за вписване в единния търговски регистър на БТПП №**********/17.06.2024 г. на Търговско представителство с наименование *** ЛТД /[Наименование]/ седалище [Наименование], ***, Булстат: ***, като П. Д. Х. е вписан като търговски представител. Със сертификат № 1342/02.04.2025г. на БТПП се удостоверява съществуването на Търговско представителство с наименование *** ЛТД. ([Наименование].), с адрес на представителството в България – [населено място], бул. ***.

От обстоятелството, че БТПП е регистрирала търговското представителство, след извършване на всички необходими проверки не следва автоматично извода, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Производството по регистрация на търговско представителство в БТПП и производството по предоставяне на разрешение за продължаване на срока на пребиваване, са две различни производства и всеки орган извършва собствена проверка. ВАС в Решение № 13902 от 20.12.2024 г. по адм. д. № 6898/2024 г. и в Решение № 5888 от 04.06.2025 г. по адм. д. № 1243/2025 г. посочва, че издаденият от БТПП сертификат удостоверява единствено обстоятелствата, осъществили се в производството пред палатата. Декларираното намерение за осъществяване на представителство само по себе си не представлява обективно реализиран проект, зад който стоят реални действия кандидатстващия за разрешение за продължително пребиваване да изпълнява дейности в Република България. Чуждестранно лице може да регистрира търговско представителство в България, при условие, че има право да извършва търговска дейност, съгласно националното законодателство на държавата, в която е установено. Търговското представителство на чуждестранно лице не е юридическо лице. Търговският представител и представителството не могат да извършват стопанска дейност от свое име. Сделките, които се сключват с неговото посредничество, са от името на чуждестранното лице – принципал.

Видно от приложените по преписката докладни записки, при извършените проверки на дата 18.03.2025г. (преди подаване на заявлението) и на 22.04.2025 г. на посочен адрес: [населено място], бул. *** 1, е установено, че на мястото на адреса се намира търговски обект, който няма нищо общо с търговското представителство на апликанта. При проверката на 18.03.2025г. на адрес: [населено място], бул. *** 1, посочен като седалище на *** ЛТД, Д. М. заявила, че в момента помещението го ползва тя, но ще предостави въпросното помещение, да се ползва от фирма *** ЛТД, за което има сключен договор за наем от 17.01.2025г., а тя самата ще се премести да ползва друго от осемте помещения, находящи се в същата сграда, също нейна собственост. При проведен последващ разговор с Д. М. след проверката от 22.04.2025г., същата е заявила, че на бул. *** няма обособен офис и търговско представителство „***“ ЛТД / [Наименование]/, както и че великобританският гражданин [Наименование]до момента не се е появявал.

При извършените проверки и събраните сведения безспорно е установено, че макар и вписан като търговски представител на *** ЛТД /[Наименование]/, с адрес на представителството в България, Х. П. не е извършвал дейност като такъв за тази фирма, което води до извода, че адресът, на който е била вписана тази фирма е бил само формален.

Независимо от твърденията в жалбата, че същността на работата на търговския представител не предполага неговото пребиваване на едно място, то търговското представителство е длъжно да има вписан адрес, който е не само за осъществяване на срещи с евентуални клиенти, но и също място на което да се осъществява контакт и проверка от органите за контрол. Освен това, съдът констатира, че към заявлението не са представени, а и в производството пред съда не са ангажирани доказателства за осъществяваната дейност от чуждестранното търговско дружество, нито такива за извършвани някакви консултантски услуги на търговския представител. Не са представени доказателства и относно наличието на данъчна изрядност и планирани дейности, които биха могли да обосноват необходимостта от присъствието на територията на страната на определения представител на чуждестранното дружество (така Решение № 5888 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2025 г., III о.).

На следващо място, за да удостовери обстоятелствата по чл. 14, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ-доказателства за осигурено жилище, Х. Д. е представил договор за наем с нотариална заверка на подписите от 17.01.2025 г. и нотариално заверена декларация от същата дата, видно от които Д. М. е предоставила на П. Х. собствения недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица]. При извършените проверки на 18.03.2025г. (преди датата на подаване на заявлението) и на 22.04.2025 г. е установено, че жалбоподателят не е пребивавал на адреса. Нещо повече при проведен разговор Д. М., същата е заявила, че апликанта ще бъде настанен в [населено място], на [улица], а не че вече е настанен. При извършения оглед на жилището е било показано, че чуждият гражданин ще бъде настанен в горната част на етаж 1, което се състои от спалня и хол с кухня, което към настоящия момент се използва от майка й В. Г., което в близко бъдеще ще бъде освободено от нея. При втората проверка на 22.04.2025г. (след подаване на заявлението), В. Г. е заявила, че великобританският гражданин не е пристигнал и не живее на адреса. При разговор на служителите с Д. М., същата е посочила, че към настоящият момент не може да предостави информация къде се намира чужденеца, както и че същият не живее на горепосоченият адрес.

Представеният по преписката договор за наем е сключен на 17.01.2025 г., за период от 12 месеца, считано от 17.01.2025г. По делото не са ангажирани доказателства за платена наемна цена, която съгласно чл. 3, т.5 от договора за наем, се плаща по банков път. Нещо повече, при извършената проверка на 18.03.2025г. е било показано, че чуждият гражданин ще бъде настанен в горната част на етаж 1, което се състои от спалня и хол с кухня, което към онзи момент се използва от В. Г., и което в близко бъдеще ще бъде освободено от нея. При извършената проверка на 22.04.2025г. на [улица] е констатирано, че в жилището, състоящо се от спалня и хол с кухня все още се използва от В. Н. Г. - майка на Д. Г. М.. По делото не са налице доказателства за уговорка между Д. Г. М. и Х. П. Д. в кой момент следва да бъде освободено жилището от В. Н. Г.. Такава уговорка не съществува и в сключения на 17.01.2025г. договор за наем, а същевременно в него е посочено, че договорът се сключва за период от 12 месеца, считано от 17.01.2025г. и при подписване на договора наемателя заплаща депозит в размер на два месечни наема. Житейски необосновано е жалбоподателят да плаща наем, за което всъщност по делото няма доказателства и същевременно жилището да не е освободено и да се ползва от майката на наемодателя.

Според дефиницията дадена в § 1, т. 20, б. "б" от ЗЧРБ "доказателства за осигурено жилище" са документи, както следва: декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа или подписана чрез квалифициран електронен подпис и подадена по електронен път след създаване на технически условия. С така посочената нормативна уредба се изисква представяне на съответното доказателство, но същото от една страна не следва да се приема единствено за формално изпълнено от страна на чужденеца и от друга страна същото не следва да се съобразява изолирано от останалите доказателства (в този смисъл Решение № 12844 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2023 г., IV о). Действително ЗЧРБ и ППЗЧРБ не съдържат изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, на който има осигурено жилище, но е необходимо да се установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. В случая е установено само формалното изпълнение на посоченото изискване, тъй като заявителят не само че не е пребивавал в жилището, но не е пребивавал и на територията на Република България. В справката за пътуване (л.42) през периода 01.01.2024 г.-08.04.2025 г. (датата на подаване на заявлението) се съдържа информация, че Х. П. Д. има едно единствено регистрирано влизане на територията на страната на 07.04.2025г. -21:17ч. При сключване на договорите за наем от 17.01.2025г. лицето Х. П. Д. е представляван от адв. М..

За пълнота следва да се отбележи, че докладните записки за извършените на двата адреса в [населено място] проверки имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, като при липса на оспорване по реда на чл. 193 ГПК, се ползва с материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства. Представените от страна на жалбоподателя декларации-съгласие са частни документи и нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документ, да имат задължително обвързващо за съда действие (в този смисъл Решение № 12373 по адм. д. № 7758/2023г. на ВАС, IV o.).

Съдът с Определение от 20.05.2025г. е указал на жалбоподателя доказателствената тежест за установяване на твърдените в жалбата факти за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Със същото определение, съдът е указал на жалбоподателя, че до първото по делото съдебно заседание следва да посочи за установяването на кои конкретно обстоятелства иска да бъде призован по делото всеки един свидетел посочен в жалбата. В с.з. от 12.06.2025г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично посочи, че не поддържа искането за допускане разпит на свидетели.

Съдът счита, че не е налице липса на ясна правна квалификация на процесния акт, поради непосочването в акта на коя от двете хипотези по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ той е издаден. В отказа за издаване е посочено правното основание на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ- чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни, но след това са уточнени фактическите основания, че при проверка от компетентните български власти е установено, че апликантът не живее на посочения адрес в България-[населено място], [улица], нито на посочения адрес –[населено място], *** е налично търговско представителство на „***“ ЛТД. Според Решение № 11347 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2023 г., IV о., непосочването на коректно правно основание в административния акт при наличието, както в случая, на две алтернативни /общо визирани от органа/ законови хипотези, не е основание за отмяната му като незаконосъобразен, след като изложените в него фактически основания могат да бъдат подведени под една от тези две хипотези. Предвид изложените в отказа и установените факти, в т. ч. констатираните обстоятелства при извършените проверки, съобразени с представените от жалбоподателя доказателства, съдът може да осъществи контрол за законосъобразността на акта, тъй като не е обвързан от дадената от органа обща правна квалификация и винаги може да я поправи, съответно - допълни.

Една от предпоставките за отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване е предвидена в чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ е когато чужденецът е декларирал неверни данни. Настоящият случай е именно такъв. След като безспорно установените по делото факти опровергават писмените изявления на чужденеца от представеното на 08.04.2025г. пред Дирекция "Миграция" заявление, ведно с приложените към него документи за осигурено жилище, съгласно чл. 14, ал.1,т.3 от ППЗЧРБ, както и адрес на търговско представителство на „***“ ЛТД, правилен е изводът на административния орган, че е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Жалбоподателят е целял формално да установи пред надлежните органи изискванията за издаване на разрешение за продължително пребиваване, без реално да пребивава на посочения адрес (в този смисъл Решение № 3954 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2023 г., III о., Решение № 12373 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2023 г., IV о.).

Действително няма легална дефиниция на "пребиваване" и не е житейски логично чужденецът да пребивава постоянно в България, но при евентуалното му ненамиране на адреса, собственикът на жилището или лицето, което го обитава би установил факта на реално фактическо пребиваване в друг период, различен от проверката.

След като чужд гражданин е подал заявление за издаване на разрешение за разрешение за продължително пребиваване в Република България и процесуален представител на дружество, с адрес на представителство в Република България, той следва да предприеме реални фактически действия по уреждане на пребиваването си в страната, което да му предостави възможност за живее и изпълнява функциите на търговски представител. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не указва на такова намерение. От представените по делото доказателства, безспорно се установява, че е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, а именно - че чужденецът е заявил неверни данни, че има осигурено жилище и регистриран адрес за търговско представителство, обуславящи постановяването на отказ от предоставянето на право за пребиваване. Действително друго лице е заявило обстоятелствата, че притежава жилище и същото ще бъде предоставено за ползване, както и че предоставя собствения си имот за регистрация на дружеството на посочения адрес, но тук хипотезата за деклариране на неверни данни следва да се приема, че се отнася по отношение на заявеното от самия чужденец, а именно, че ще пребивава на сочения в декларацията адрес. Данните по делото сочат за привидност на договора за наем и на представените декларации за осигуряване на адрес в Република България, които видно от фактическите установявания по делото, са съставени единствено за да получи чужденецът право на продължително пребиваване в страната, като формално отговори на всички изисквания за представяне на документи в тази насока.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът не съдържа мотиви. Изложената фактическа обстановка в обжалвания отказ, посочените правни основания, както и препращането към цитираните в отказа документи, са дали възможност на лицето да разбере основанията за отказ, срещу които е изложил съображения в жалбата. Приложените по преписката докладни записки за извършени проверки, в контекста на задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, допълват мотивите на оспорения отказ, тъй като мотивите могат да съществуват в документи, преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Така мотивиран, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. П. Д., гражданин на ***, роден на [дата]. против Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България № УРИ 538600-2448 от 24.04.2025г., издаден от Началник на сектор "Миграция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.