ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1215
гр. Благоевград, 29.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20231200501148 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от К. Л. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., община С. и Д. Г. Д., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., община С., ответници по гр.д. № 370/2022г., по описа на PC
Сандански, срещу РЕШЕНИЕ № 214/01.08.2023г., постановено по гр.д. №
370/2022г., по описа на Районен съд - гр. Сандански.
В жалбата се твърди, че за да постанови този правен резултат, съставът
на съда е приел, че е сезиран с допустим иск, който по същество е уважен като
основателен. Твърдението на ответниците, че на основание давностно
владение са собственици на 673,03 кв.м. от имота е квалифицирано като
претенция за реална част от същия. Макар и допустима досежно реална част,
според съда, претенцията на ответниците се явявала неоснователна поради
липса на предпоставките за това. В жалбата изразяват становище, че според
състава на съда не бил установен както субективния елемент, така и периода
от време от 10 години. С предявяването на иск за защита на правото на
собственост по чл. 108 от ЗС на 16.07.2017г. от ищците срещу ответника Д.,
според съда, срока на придобивната давност е бил прекъснат, а с влизане в
сила на съдебното решение - 07.05.2020г. за ответника е започнала да тече
нова давност. Заявяват, че тези изводи на PC Сандански са неправилни, а
обжалваното решение е недопустимо. При алтернативност излагат, че PC се е
произнесъл по недопустим иск, тъй като делото е образувано по искова молба
на М. К. К.—А. и Л. Т. А., срещу К. и Д. Д.и, с която е предявен иск за
приемане за установено в правоотношенията между страните, че ответниците
не са собственици на процесния имот - 673,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 65334,300.3159 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Сандански. Предявен е отрицателен установителен иск по чл.
124 от ГПК. С постановяване на Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27
ноември 2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, е преодоляна
противоречивата съдебна практика относно наличието на правен интерес от
предявяване на иск за отричане правата на ответника. Съгласно посоченото
тълкувателно решение „с отрицателния установителен иск ищецът защитава
1
своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или
отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си
право“. Правният интерес следва да бъде изведен от конкретните твърдения
на ищеца. Твърдят, че в казуса, ищците не подържат, че с отричане правата на
ответниците биха могли да придобият самостоятелни права, както и не
поддържат определено фактическо състояние. Заявяват, че исковата молба, по
която се е произнесъл съставът на PC е нередовна. Не е изпълнено
изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като макар и пространно
изложението - в обстоятелствената част на исковата молба не са посочени
обстоятелствата, на които се основава искът. Отделно от това липсва каквато
и да било конкретизация на процесната реална част от недвижимия имот -
предмет на иска. Същата е индивидуализирана единствено и само с посочване
на площта и (за площ от 673,03 кв.м.). Доколкото предмет на делото е не
идеална част от правото на собственост, а реална част, то същата следва да
бъде посочена, не само с площта и но и с местонахождение /в коя част на
поземления имот се намира/ и най-вече при какви
граници е спорната реална част. Задължението за индивидуализация на
обекта /предмета на спорното право на собственост/ е на ищеца и именно той
е този, който следва да посочи в достатъчно пълна степен процесната реална
част. Излагат доводи, че при липса на каквато и да било индивидуализация на
процесната реална част, буди недоумение извода на съда, че ответникът не
бил доказал възражението си за придобиване по давност именно върху
спорната реална част. Отделно от това твърдят, че е налице неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗС. Собствеността
е вещно право от категорията на абсолютните, то е субективно вещно право,
по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да
ползва вещта. Искът по чл. 124 от ГПК е установителен иск за собственост
като заявената защита предполага разрешаване на повдигнат спор досежно
правото на собственост върху имота. При предявен отрицателен
установителен иск - въведеният предмет на делото е принадлежността на
правото на собственост в патримониума на ответника. Твърди, се че с
отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявения
установителен иск с подробно изложени за това фактически твърдения и
аргументи. Посочено е че същите са собственици на спорния имот
/процесната реална част от имота/ на годно правно основание - на основание
придобивна давност. Подробно са изложени твърдения, че в имота е
разположен търговски обект, който е стопанисван повече от 10 години.
Процесната идеална част от целия недвижим имот, ответникът заявява, че е
владял повече от 10 години, като своя. Изложени са твърдения, че ищците
нито са владели, нито са ползвали въпросните 673,03 кв.м. от поземления
имот. Сочи се че владението, упражнявано от ответника в изискуемия от
закона срок, е било спокойно, явно, добросъвестно. Никога ответникът не
губил владението върху процесната част, както и не го предавал другиму.
Излага ответникът твърдения и че същият полага като цяло грижа за целия
поземлен имот. Посочени са конкретни действия, в които според ответника
намира израз упражняваната от него фактическа власт върху имота. В
допълнение е посочено, че посоченият в исковата молба Договор за замяна на
недвижим имот, на който се позовавали ищците, е нищожен и не поражда
правни последици, поради липса на валидно решение на компетентния орган.
2
Излагат, че неправилно, в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, от страна на състава на съда е прието, че
ответниците не доказали предпоставките за придобиване на имота по давност.
Извършената от страна на състава на съда преценка е при неправилно
установена фактическа обстановка, при непълен и неправилен анализ на
ангажираните по делото доказателства, при неправилно приложение на
материалния закон. Заявяват, че съгласно чл. 79 от ЗС - правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 5 години. По своята правна същност, придобивната давност, е определен
от закона срок, в течение на който е упражнявано владение от несобственик
върху определена вещ /в случая недвижим имот/, като след изтичането на
срока се придобива право на собственост, съответстващо на начина и
съдържанието на упражненото владение. Фактическият състав на
придобивната давност включва наличие на владение - упражняване на
фактическа власт върху имота с намерението той да се свои, което владение
да е осъществено явно — да не е установено и поддържано чрез насилие или
по скрит начин, да е непрекъснато, да е изтекъл определен период от време.
„Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ
( corpus) с намерението тя да се свои (animus). Държането, от друга страна,
също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго.“ — решение по гр.д. № 1833/2022г. на PC - Благоевград. Съгласно
текста на чл. 69 ЗС се предполага, че този, който упражнява фактическа власт
върху вещта, я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго.
Излагат, че по отношение на имота — реалните части, ответниците са
осъществили владение, годно да ги направи собственици на имота, в
изискуемия от закона срок — най-малко 10 години при недобросъвестно
владение. Владението е осъществявано спокойно, явно, необезпокоявано,
трайно. Заявяват, че неправилно е прието, че в периода 2000 г., както и през
2004г. ответникът Д. съм бил наемател - „държател в чужд имот“. Съставът на
съда не е отчел обстоятелството, че както през 2000г., така и през 2004г.
титуляр на предоставеното право на ползване на общински терен е търговецът
- ЕТ „К. Д.“ гр. Сандански. След като на ответника / в личното му качество
като ФЛ/ не му е било предоставено правото на ползване на общински терен,
а такова е било предоставено на Едноличния търговец /очевидно за
осъществяване на търговската му дейност/, то и неправилно от страна на PC е
прието, че ответникът „К. Д.“, е бил „наемател - държател“ в чужд имот.
Такова качество, евентуално, би могъл да има Едноличният търговец, а не той
като ответник, съответно те, ответниците, по делото. Излагат, че правото им
на собственост е удостоверено от нотариуса в производство по чл. 587 от
ГПК. С Нотариален акт № *, том *, per. № **, дело № ** от 1****г. вписан в
СлВП - Сандански при АВ - София, с вх. per. № ** / **г., вх. per. № **, акт №
**, К. Л. Д. е признат за собственик на следния недвижим имот, а именно:
673,03 кв.м. от ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТ с идентификатор № 65334.300.3159 по
КККР на гр. Сандански, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. С., пк **,
ул. „**“ целият с площ от 2113 кв.м. (две хиляди сто и тринадесет квадратни
метра), с трайно предназначение на територията - урбанизирана. В нарушение
3
на материалния закон и съдопроизводствените правила, съставът на съда не е
зачел доказателствената сила на представения и приет като доказателство
констативен нотариален акт, издаден в нотариално производство по
удостоверяване правото им на собственост.
Твърдят, че неправилно е прието от страна на състава на съда, че с
предявяване на иск по чл. 108 от ЗС на 16.07.2017г. /от ищците по настоящия
иск/, срокът на придобивната давност е бил прекъснат на основание чл. 116, б.
„б“ от ЗС, а с влизане в сила на съдебното решение — 07.05.2020г. по същия
иск е признато по отношение на него, че ищците са собственици на имота,
като от този момент - е започнала да тече нова давност. Ревандикационният
иск е предявен срещу ответника - ЕТ „К. Д.“. С предявяване на този иск
срещу едноличния търговец, не може да се приеме, че давността е спряла да
тече по отношение на ответниците по настоящия иск - К. и Д. Д. Излагат, че
от страна на съдебния състав е допуснат пропуск като е прието, че
ревандикационният иск е предявен срещу физическото лице - К. Д.,
конституиран като ответник по настоящия иск. Преценка с оглед настъпилите
промени в имуществената сфера на Физическите лица - ответниците - Д., от
страна на съдебния състав на съда, не била извършена. Неправилно е прието,
че предявяване на ревандикационния иск /воден срещу ЕТ/ е прекъснало
давността в полза на Физическото лице - ответника К. Д..
Намират, че са допуснати са съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като от страна на съдебния състав на съда не
е изготвен доклад с изискуемото съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК
съдържание. Липсва разпределение на доказателствената тежест, както и не е
посочено, дали са налице обстоятелства, за които страната не сочи
доказателства. При изготвяне на доклад е приет изцяло формален и твърде
общ подход, като липсва посочване на конкретни обстоятелства и факти от
значение за спорното право. Не е указано на ответника да конкретизира
повдигнатото възражение за придобиване на имота по давност.
Искат отмяна на обжалваното РЕШЕНИЕ № 214/01.08.2023г.,
постановено по гр.д. № 370/2022г. по описа на Районен съд - гр. Сандански,
изцяло като неправилно, ведно със законните последици от това. Претендират
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, по делото е постъпил отговор на въззивна
жалба от
адвокат Д. Х. като процесуален представител на М. К. К- - А., ЕГН:
********** и Л. Т. А., двамата с постоянен адрес: гр. Са, ул. „**“ №** със
съдебен адрес: гр. С., ул.’’**” №*.
В отговорът се твърди, чеВъззивните жалбоподатели декларативно се
позоваватна Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да
обосноват този довод. На практика с цитираното Тълкувателно решение, ВКС
е дал напълно различно от приетото от въззивните жалбоподатели тълкуване
относно приложението на отрицателния установителен иск и преценката за
наличие на правен интерес от воденето му. Според цитираното Тълкувателно
решение, „правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект,
4
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект“. Излагат, че настоящият случай безусловно
очертава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск: Твърдението на доверителите й, въведено в процеса е, че с
поредица от сделки, те са придобили правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастрални регистри
(КККР) на гр. Сандански, одобрени със заповед № 18 - 8011.11.2009г. на ИД
на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. С., п.к. **, ул. „**“, площ:
2113 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.); предходен идентификатор:
няма; номер по предходен план: **, квартал: 121, парцел: 30; съседи: ПИ е
идентификатори **,***,**,**, **, **, **. През 2017 година между
доверителите й и ответника К. Д., в качеството му на едноличен търговец е
фирма ЕТ „К. Д.“, е било образувано гражданско дело, по което доверителите
й са искали да бъде признато за установено по отношение на ответника, че те
са собственици на 673,03 кв.м. от имота и да им се предаде владението на 100
кв.м. от същия. Делото е приключило с влязло в сила съдебно решение, с
което исковете на доверителите ми са уважени. Преди окончателното
произнасяне на ВКС, ответникът се е снабдил с оспорения от доверителите
ми нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност
за 673,03 кв.м. от имота на доверителите й. Намира, че правото на
собственост върху поземления имот, притежавано от доверителите й,
включително потвърдено по съдебен ред относно спорната, към момента на
висящността на гр.дело № 686/2017г., част от него, е несъвместимо със
спорното в настоящия процес, право на собственост, за което ответниците са
се снабдили с нотариален акт за собственост и което засяга част от имота на
доверителите й. На следващо място, счита доводът за недопустимост на
постановения съдебен акт, се мотивира и с твърдение за нередовност на
исковата молба, по която се е произнесъл първостепенния съд, тъй като в
исковата молба не били изложени обстоятелствата, на които е основан искът,
както и че не е конкретизирана процесната реална част от имота на
доверителите ми, за която е предявен отрицателния установителен иск, като
тя е посочена само с площта си (673,03кв.м.), но не и с пространственото й
разположение - границите й. счита, че в самата искова молба подробно са
изложени основанията, обусловили необходимостта от предявяване на
исковете. Що се отнася до твърдението за неконкретизация на частта от
673,03 кв.м. от имота на доверителите й, за която е предявен отрицателния
установителен иск, то твърдението не е съобразено със специфичния характер
на отрицателния установителен иск, при който спорното право, което
доверителите отричат с предявените от тях искове, е заявено и
идентифицирано по начина, по който то е претендирано от ответниците по
исковете. А видно от нотариалния акт, с който се е снабдил ответникът Д. и
чиято отмяна доверителите й са поискали, описанието на частта от имота е
точно такова - посочена е площта, без да са посочени границите на тази част
5
от имота на доверителите й. Първостепенният съд е държал сметка за тази
специфика на настоящото производство и напълно законосъобразно е приел,
че исковата молба е редовна. Твърди, че в съответствие със закона и
доказателствата по делото, първостепенният съд е приел, че не са налице
елементите на владението - упражняване на фактическа власт върху вещта и
своенето на вещта от страна на ответниците, в предвидения от закона
десетгодишен срок. Наличието на наемно правоотношение между общината и
ЕТ „К. Д.“ категорично опровергава твърдението на ответниците, че са
своили спорната част от имота. Не може да бъде споделено и оплакването на
ответниците, че наемното правоотношение е с едноличния търговец на
ответника Д., а не с него като физическо лице и поради това не е пречка за
установяване на владение на ответниците. Изразява становище, че
твърдението е неоснователно не само защото едноличният търговец няма
собствена, различна от тази на физическото лице, правосубектност, а най-вече
защото съществуването на наемно правоотношение с едноличния търговец е
пречка за осъществяване на фактическа власт върху вещта от физическите
лица - ответници. При положителен отговор на това оплакване, би следвало
ответникът К. Д. като физическо лице да е противопоставил на държането на
едноличния търговец (пак той) собствени владелчески действия по своене на
вещта. Хипотеза, която е правно и житейски нелогична и поради това -
невъзможна. Законосъобразно, първостепенният съд е отчел факта, че до
23.12.2009г., на основание §1 от Закона за допълнение на ЗС давност по
отношение на имоти общинска собственост не тече, както и че в периода на
висящност на гр. дело № 686/2017г. - от 16.07.2017г. до 07.05.2020г.
давността е спряла. Т.е., не е налице десетгодишен давностен срок. Намира,
че законосъобразно решаващият състав на съда е отчел обстоятелството, че
доказателства, установяващи действия на ответниците, обективиращи своене
на вещта, не са събрани. Гласните доказателства за косене на тревни площи и
стопанисване на караваната категорично не установяват такива.
Иска от въззивният съд да потвърди обжалваното решение на Районен съд
Сандански като валиден, допустим и правилен съдебен акт.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл.
262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Съдът
счита, че доводите във въззивната жалба касаещи редовността на исковата
молба основателни. По първия процесуалноправен въпрос - дали при иск за
защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира
чрез посочване на границите и, настоящият състав намира, че както е прието
в решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6599/2014 г., по описа на ВКС, I г.
о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, се дължи индивидуализация
както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да
се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и
площта и. Така е, защото частта се обособява от цялото по границите си, от
това произтича и думата отграничава. Посочване на площта е функция от
посочване (очертаване) на границите, т.е. тя е определяема. Реална част от
имот означава определена чрез границите си част от имот. Така както
исковата защита на имот предполага спор относно точно определен имот
(дворното място следва да се индивидуализира по актуалния му
6
териториалноустройствен статут), така и исковата защита на реална част от
имот предполага спор относно точно определена част от имот, т.е. определена
чрез посочване на граници (в първия случай на имота, във втория - на имота и
на реалната част от имота). Затова посочването на границите на реална част
от имот, за защита на която се предявява иск, е предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск. Предпоставката е положителна, поради което
липсата и означава, че правото на иск не е надлежно упражнено. Това
означава, че исковата молба е нередовна. Съгласно чл. 129 ГПК съдът не
следва да разглежда нередовна искова молба, а да даде указания на ищеца да
отстрани нередовностите, след което съдът процедира според това дали
нередовностите са отстранени. След като реалните части не са
индивидуализирани чрез посочване на границите им вътре в имота (който е
индивидуализиран). Съдът намира, че ищците М. К. К. - А., ЕГН:
********** и Л. Т. А., следва да посочат границите на реалната част, за която
са предявили иск чрез очертаването им върху актуална скица на недвижимия
имот (която отразява актуалния му териториалноустройствен статут по
действащия план), след което съдът да процедира по отношение на исковата
молба според това дали нередовностите в нея са отстранени. В случай, че
бъдат отстранени, разглеждането на делото да продължи от фазата на
връчване на препис от редовна искова молба на ответника.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без движение исковата молба.
УКАЗВА в седемдневен срок от връчване на определението да се
представи поправена искова молба, в противен случай решението на РС –
Сандански ще бъде обезсилено, а производството по иска за собственост ще
бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7