№ 126
гр. Кюстендил, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20241500100019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от O. - K., с ЕИК/Булстат ВG
**********, с адрес пл. **********, представлявана от кмета O.O.A., против
Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството на Република България.
В исковата молба се сочи, че О.К. е собственик на недвижим имот,
представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА „***********“, с идентификатор
41112.503.702.1 по кадастралната карта на гр.Кюстендил, одобрена със заповед № РД-
18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК - „***********“, с
предназначение: сграда за битови услуги, стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: няма; със застроена площ 1 394 кв.м., с адрес гр.
*******************, ведно с хидросъоръжение за обслужване експлоатацията на
сградата по предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор
41112.503.702 по кадастралната карта на К., одобрена със Заповед № РД-18-
96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 6.541 дка, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма; номер по предходен план
- 244, квартал 273, парцел XV - за балнеология и парк, при съседи на поземления имот:
1. 503.909- улица; 2.503.447- улица; 3.503.700-улица и 4.503.4209, така както са
отразени по действащата кадастралната карта на К., одобрена със заповед № РД-18-
96/28.10.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК.
Сградата била построена през 1912 година и имала статут на частна общинска
собственост, като правото на собственост на О.К. върху нея било удостоверено със
съставен Акт за частна общинска собственост № 3699/23.01.2015 година. В съставения
акт за общинска собственост застроената площ на сградата била посочена съобразно
отразената в действащата кадастралната карта на К., одобрена със Заповед № РД-18-
1
96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Неразделна част от сградата, поради технологичната взаимосвързаност с нея,
било съоръжение, представляващо три броя свързани охладителни басейни, находящи
се източно от сградата, които не били нанесени в кадастралната карта, поради
предназначението им на хидротехническо съоръжение, но били посочени като
застрояване, ведно със двуетажната масивна сграда в приетия ПУП - ПЗ за УПИ XX -
балнеоложки комплекс и парк в кв. 273-ЦГЧ на К., одобрен със Заповед
№925/02.06.1993 година на Кмета на О.К..
Охладителните басейни, които служели и като резервоари с общ обем 120
куб.м., захранвали водоподаването към всички лечебни басейни на „***********” и
били функционално свързани с експлоатацията на сградата по предназначението й от
изграждането й в миналото столетие.
Процесната двуетажната масивна сграда, ведно с описаното хидротехническо
съоръжение, притежавала особен статут на недвижимо културно наследство по
смисъла на Закона за културното наследство, а именно - недвижим архитектурно-
строителен паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство с
категория "местно значение". Като такава, сградата фигурирала под № 30 в Списъка на
паметниците на културата е категория "местно значение" на територията на О.К..
Сградата "***********" е декларирана с писмо № 2765 от 17.07.1979 година на
Общински Народен Съвет - Кюстендил и била обявена в ДВ бр.25/1998 година като
"Централна минерална баня "***********", кв.279 пл.844 и градина към нея -
недвижим архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското
и парково изкуство с категория "местно значение".
Съгласно разпоредбите на §10, ал.1 и §12, ал.1 от ПЗР на Закона за културното
наследство, сградата запазвала статута и категорията си като културна ценност по
смисъла на този закон.
Недвижимият имот попадал в границите на "***************", гр. К., обявен с
Разпореждане на Бюрото на МС от 1977 г. като архитектурен и археологически
резерват. Последният, съгласно Приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН, притежавал статут
на археологически резерват.
С Решение № 959 по протокол № 36 от заседание от 03.02.2015 г. на Общински
съвет-Кюстендил за описания недвижим имот бил обявен публичен търг с явно
наддаване за продажбата й по реда на ЗПСК и Наредбата за търговете и конкурсите.
Това решение било оспорено по съдебен ред. С Решение №25/05.02.2016 година,
постановено по адм.дело №47/2015 година по описа на Административен съд –
Кюстендил, оспореното Решение № 959/ 03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил
било отменено като незаконосъобразно. С Решение №5320/27.04.2017 година на ВАС -
Четвърто отделение, постановено по адм. дело №3587/2016 година по описа на същия
съд, Решение №25/05.02.2016 година на Административен съд - Кюстендил,
постановено по адм. дело №47/2015 година по описа на КАС, било отменено, като
делото било върнато за ново разглеждане със задължителните указания на ВАС,
дадени в соченото решение. Производството по делото относно оспорената
законосъобразност на Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил
продължило пред Административен съд - София област, като било образувано
адм.дело №1138/2017 година по описа на същия съд. С Решение №540/09.05.2018
година, постановено по адм.дело №1138/2017 година по описа на АССО, Решение №
959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил било обявено за нищожно.
2
С окончателно Решение №6009/19.04.2019 година на Върховния
административен съд, постановено по адм.дело №8808/2018 година по описа на същия
съд - Четвърто отделение, Решение №540/09.05.2018 година на АССО, постановено по
адм.дело №1138/2017 година по описа на същия съд, било потвърдено. За да постанови
съдебния акт за прогласяване на нищожност на цитираното решение на Общински
съвет - Кюстендил, ВАС приел, че липсва материална компетентност на издателя на
акта - Общински съвет - Кюстендил, тъй като недвижимият имот - предмет на същия,
е изключителна държавна собственост по силата на чл. 18, ал. 1от Конституцията на
Република България и съответно публична държавна собственост по смисъла на чл.2,
ал.2, т.1 от Закона за държавната собственост като недвижима културна ценност с
местно значение. Това заключение било изведено от особения статут на посочения
недвижим имот - сграда "***********", представляваща паметник на културата от
местно значение, която попада в границите на археологически резерват
„***************“ - гр. К. - изключителна държавна собственост по смисъла на
разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от КРБ и чл.2, ал.2,т. 1 от Закона за държавната
собственост. Това заключение на съда не можело да бъде споделено, поради следните
съображения:
От факта, че имотът попадал формално в територията на археологически
резерват, който по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България е
изключителна държавна собственост, не произтичал еднозначен и правно-логически
издържан извод за принадлежността му към резервата със съответната последица
относно титулярството на правото на собственост. Законът за културното наследство
допускал субекти на собствеността върху културни ценности да са както общината,
така и физически или юридически лица - чл. 2а, ал. 2 и 3 от закона. Сградата на
"***********" била частна общинска собственост - паметник на културата с категория
"местно значение", за разлика от археологическия резерват, който е с "национално
значение" - вж. чл. 50, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКН. Археологическият резерват, от своя страна, е
групова културна ценност по смисъла на чл. 48, т. 2, б. "е" ЗКН.
Доколкото културните ценности, според критериите за разграничението им,
принадлежали към отделни категории и при липсата на изрично правило в ЗКН за
изключване на ценностите с местно значение, които са общинска собственост, вкл. и
ако физически са в пространствения обхват на обектите по Приложението към чл. 50,
ал. 3 ЗКН от гражданския оборот, можело да бъде изведено заключение, че правото на
собственост върху процесната сграда принадлежи на О.К. и упражняването му не
можело да бъде ограничено по повод на управлението и разпореждането е процесната
сграда. Характеристиката и статутът й на паметник на културата от местно значение не
можели да я квалифицират като съставен и неделим елемент от археологическия
резерват - изключителна държавна собственост. Анализът на разпоредбите на Закона за
културното наследство и удостоверения от НИНКН статут на имота сочели, че той
безспорно е недвижима културна ценност, архитектурно-строителен паметник на
културата с категория „местно значение“ - частна общинска собственост, която макар
да попадала в повърхностните граници на археологическия резерват, не съставлявала
част (елемент) от същия, който да обоснове дефинирането й като изключителна
държавна собственост.
Процесният имот не бил включен в „***************“ - гр. К.. В този смисъл
било заявеното становище от Министерство на културата, обективирано в писмо изх.
№ 03-00-16/17.03.2020 година, адресирано до Кмета на О.К., Областния управител на
Област К., Главния секретар на Министерски съвет и Зам. министьра на регионалното
3
развитие и благоустройството, с приложено към него писмо изх.№ 0401-61/19.02.2020
г. на Националния институт за недвижимо културно наследство.
В настоящия случай, страна в производството по постановеното от ВАС и
влязло в сила Решение №6009/19.04.2019 година на Върховния административен съд
по адм.дело №8808/2018 година по описа на същия съд - Четвърто отделение, бил
Общински съвет - Кюстендил, в качеството на административен орган - издател на
оспорения акт - Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил. В това
си качество същият бил обвързан със субективните и обективни предели на силата на
пресъдено нещо, в това число и невъзможността да упражни субективните права -
предмет на акта, чиято нищожност е прогласена със съдебното решение, поради
установената в мотивите на цитираните по-горе съдебни актове, обосноваващи липса
на материална компетентност. Последното заключение на съдебния състав, постановил
окончателното решение относно проверката за законосъобразност на Решение №
959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил, проведена в съдебното
административно производство, било основано на установяване на принадлежността
на правото на собственост върху предмета на административния акт, с оглед
надлежното му упражняване от административния орган.
Това инцидентно произнасяне на решаващия съд в съдебното административно
производство по въпроса за собствеността на описания недвижим имот - предмет на
издадения от Общински съвет общ административен акт - Решение № 959/03.02.2015 г.
на Общински съвет-Кюстендил по повод упражнения съдебен контрол за
законосъобразност на цитираното решение, повдигало спор за собственост между О.К.
и Българската Държава относно недвижимия имот, описан по-горе и предмет на
Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил, който спор О.К. има
интерес да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо по реда на общото гражданско
исково производство. От една страна мотивите на постановените съдебни решения в
двуинстанционното съдебно административно производство нямали задължителна и
обвързваща сила и не формирали сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса за
собствеността на процесния имот, а от друга страна - произнасянето в същите относно
принадлежността на правото на собственост, препятствали упражняването на това
право в пълен обем от О.К. като титуляр на това право чрез органа - Общински съвет,
който не притежавал правосубектност и бил единствено оправомощен съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1,т.8 от ЗМСМА, да приема решения за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество - собственост на О.К..
Така създадената висящност на спора относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот с цитираните съдебни решения и дефинирането му
в мотивите на същите като изключителна държавна собственост, обуславяло правния
интерес на О.К. от предявяването на настоящата молба с искане да бъде признато за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на Българската държава, че О.К.
е собственик на недвижимия имот, предмет на соченото решение на Общински съвет -
Кюстендил, чиято нищожност е прогласена по съдебен ред.
Правото на собственост на общината било гарантирано от Конституцията на
РБългария, като упражняването му било предпоставено от конституционното
изискване за използване на общинската собственост в интерес на териториалната
общност - чл. 140 от Конституцията, и на същността на местното самоуправление,
което се изразявало във възможността местната общност да регулира и управлява "в
рамките на закона, на тяхната отговорност и в интерес на тяхното население,
съществена част от обществените дела”, съгласно чл. 3 (1) от Европейската харта за
4
местното самоуправление, и от друга, на конституционния принцип на правовата
държава - чл. 4 от Конституцията.
Липсата на решен със сила на пресъдено нещо спор за правото на собственост
върху процесния имот, повдигнат с мотивите на цитираните съдебни решения по
административни дела, препятствала упражняването на това право в пълен обем от
О.К., в това число - управлението на процесния имот.
Допълнително навежда доводи, че в Акт за частна общинска собственост
№3699/23.01.2015 година, като основание за придобиване била вписана разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗОС и Решение №948, т.1,2 и 3 от Протокол №35/29.12.2014 година на
Общински съвет - Кюстендил.
С посоченото решение на Общински съвет - Кюстендил, влязло в сила на
19.01.2015 г., процесният имот бил изваден от капитала на "*********" ЕООД - гр. К.,
с ЕИК ********** и същият бил обявен за частна общинска собственост на основание
чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с чл. 516 ал.З и ал.4 от Закона за общинската
собственост, като изключването от капитала на имота настъпило с влизане в сила на
решението на Общинския съвет. Решението установявало осъществяването на
придобивен способ в полза на О.К., по смисъла на чл.77, предл. последно от Закона за
собствеността във връзка с чл. 51б ал.4 от Закона за общинската собственост, по силата
на който процесният имот придобил статут на частна общинска собственост. Съгласно
на чл. 516 ал.4 от Закона за общинската собственост имотите, със стойността на които
е намален капиталът на едноличните търговски дружества с общинско участие,
придобивали статут на частна общинска собственост, за удостоверяване на която в
случая бил съставен Акт за частна общинска собственост № 3699/23.01.2015 година.
Доколкото вписването в търговски регистър имало само оповестително действие, но не
и конститутивно такова, то следвало да се приеме, че изключването от капитала на
процесиите имоти настъпило с влизане в сила на Решение №948 от Протокол
№35/29.12.2014 година на Общински съвет - Кюстендил. Ако вписването в търговския
регистър бъде възприето като такова с конститутивен ефект, то следвало да се има
предвид и че с Решение №618/29.12.2021 година на Общински съвет - Кюстендил било
извършено намаляване на стойността на всеки един дял от капитала на "*********”
ЕООД гр. К., с ЕИК **********, със стойността на имотите, описани в Решение №948,
т. 1,2 и 3 от Протокол №35/29.12.2014 година на Общински съвет - Кюстендил, в това
число - процесния. Вписването на намаляването на капитала било извършено по реда
на Търговския закон по партидата на дружеството.
В обобщение, общината се счита за собственик на процесния имот на основание
чл. 77 от ЗОС, вр. чл. 51б, ал.3 и 4 от ЗОС, доколкото с влязло в сила решение на ОбС,
той е изведен от капитала на „*********“ЕООД и обявен за частна общинска на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, като за това е съставен Акт за частна общинска
собственост № 3699/23.01.2015 г.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на
Българската държава, представлявана от министъра на МРРБ, че О.К. е собственик на
недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА СГРАДА „***********“ с идентификатор 41112.503.702.1 по
кадастралната карта на гр.К., одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК - „***********“, с предназначение: сграда за
битови услуги, със застроена площ 1 394 кв.м., е адрес гр. К., ул."***************,
ведно с прилежащото към сградата хидросъоръжение за обслужване експлоатацията на
5
сградата по предназначение /по приложената Скица-извадка от ПУП - ПЗ за УПИ XX -
балнеоложки комплекс и парк в кв. 273-ЦГЧ на К., одобрен със Заповед
№925/02.06.1993 година на Кмета на О.К./, разположена в поземлен имот с
идентификатор 41112.503.702 по кадастралната карта на К., одобрена със заповед №
РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 6.541 дка.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК от Държавата, чрез А.Х.П. - Областен управител
на Област с административен център гр. К., с адрес гр. К., О.К., област К., ул.
"***********, Факс: *********, тел. ************, БУЛСТАТ на Областна
администрация Кюстендил: ***********, пълномощник на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е депозирала писмен отговор.
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Сочи се, че в исковата молба бланкетно било посочено, че О.К. се явява
собственик на процесната сграда и съоръженията към нея на основание Акт за частна
общинска собственост №3699/23.01.2015 г. на основание чл.59 ал.1 от Закона за
общинската собственост/ЗОС/ и Решение №948 т.1, 2 и 3 от Протокол
№35/29.12.2014год. на Общински съвет - Кюстендил. Нормата на чл.59, ал 1 от ЗОС
предвиждала, че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска
собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват
номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост.
Сочи още, че актовете за общинска собственост нямали правопораждащо
(конситутивно) действие, а само установявали едно вече възникнало правно
основание, поради това дали имотът е актуван като общински, било без правно
значение по отношение на основание, на което е възникнало правото на собственост.
„***********“, с площ от 1471 кв.м., находяща се в кв. 292 от плана на К.,
одобрен със Заповед № 1345/26.05.1965 г., била актувана с Акт за държавна
собственост № 2807/12.03.1986 г. В досието на акта била приложена Скица №
1506/19.11.1985 г., в която било посочено, че сградата е с предназначение – баня. В
акта било посочено, че на ОП „*********“ е отстъпено право на строеж. В
приложената по делото декларационна карта било посочено, че първоначалната турска
баня била построена от С.п. и е съществувала до първата четвърт на ХХ-ти век, когато
била разрушена. Късната сграда е от 1911 г. по проект на арх. Х.К..
Обърнато е внимание на това, че според чл. 6 от ЗС, ред. от 1951 г., държавни
ставали имотите, които Държавата придобила съгласно законите, както и тези, които
нямали друг собственик. Поради факта, че по регулационния план, одобрен от 1909 г.,
действал да изменението му през 1965 г., процесната сграда и имотът, върху който
била построена, нямали отбелязвания за собственост, то и станали държавна такава.
Отбелязано е наличието на съдебна практика досежно основанията, при които
настъпва трансформация на държавна в общинска собственост, по приложение на пар.
7 ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ЗОС, която приема, че процесът на отделяне на
общинската собственост от държавната, при действието на Конституцията от
13.07.1991 г., започнал с влизането в сила на ЗМСМА – ДВ, бр. 17/17.09.1991 г. Пар. 7
ПЗР ЗМСМА уреждал преминаването на определени категории недвижими имоти от
собственост на Държавата, в собственост на съответната община, въз основан а техни
физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на
потребности на населението от съответната община или са били ползвани за
6
посочените в тази разпоредба нужди.
В случая правното основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС, отразено в акта за частна
общинска собственост, не установявало собственост, т.к. нормата касаела съставяне на
актове при изменение на кадастралната карта.
Общината не се явявала собственик на имотите, описани в исковата молба и на
основание чл.77, ал.1, предложение последно от Закона за собствеността и чл.51б, ал.4
от Закона за общинската собственост и във връзка с Решение №948/29.12.2014г. на
Общински съвет Кюстендил, алтернативно Решение № 618/29.12.2021г. С посочените
решения на Общински съвет Кюстендил бил намален капиталът на „*********“ ЕООД
със стойността на процесиите имоти, но те не доказвали правото на собственост.
Предвид наличието на акт за държавна собственост №2807/12.03.1986 г., оставало
недоказано как имотите са включени в капитала на „*********“ ЕООД.
Не било установено и правоприемство между посоченото в акта за държавна
собственост държавно окръжно предприятие „*********“ и „*********“ ЕООД,
Не било установено още, че към момента на преобразуване на държавното
окръжно предприятие в дружество, имотите са предоставени за стопанисване и
управление на държавно предприятие, че в баланса на преобразуващото се дружество
имотите са заприходени, както и че в акта за преобразуването не е предвидено друго
по отношение на това имущество.
Не ставало ясно и как от държавно предприятие „*********“ е налице
преобразуване в общинска дружество „*********“.
Дори да се приеме, че имотът е станал общинска собственост на някое от
основанията § 7 от ПЗР на ЗМСМА, не били представени доказателства за
включването му в капитала на „*********“ ЕООД.
Предвид изложеното е отправено искане претенцията да бъде оставена без
уважение.
Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. за юрисконсултско
възнаграждение.
Трето лице помагач на страната на ищеца О.К. - дружеството „*********“
ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление – гр.К., ул. „********“, ***********, ****, представлявано от Ю.К.А.,
конституирано в това му качество с определение от открито съдебно заседание на
25.06.2024 г., в едномесечния срок за отговор не изразява становище.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа от
процесуалния представител на ищеца, не се оспорва от представителя на третото лице
помагач, а пълномощникът на ответника я оспорва по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Акт № 3699/23.01.2015 година, процесният имот - ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
СГРАДА „***********“, е записан като такъв частна общинска собственост, на
основание чл. 29, ал. 1 от ЗОС, Решение № 948, т. 1, 2 и 3 от Протокол №
35/29.12.2014 г. на ОбС-Кюстендил.
С Акт № 3723/09.02.2015 година, поземленият имот с идентификатор
41112.503.702, в който е построена сградата, е записан като публична общинска
собственост на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС.
7
В Удостоверение изх. рeг. № 93-00-19/11.01.2024 година на О.К., издадено от
Главния архитект на О.К., се сочи, че хидросъоръжение, представляващо три броя
охладителни басейни, е неразделна част от „Централна минерална баня ***********“.
Видно от Скица № 15-43036-17.01.2024 година на СГКК-Кюстендил по
кадастралната карта на К., одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, имотът представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
СГРАДА „***********“ с идентификатор 41112.503.702.1 по кадастралната карта на
гр.К., одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК - „***********“, с предназначение: сграда за битови услуги, със застроена площ
1 394 кв.м., е адрес гр. К., ул."***************, ведно с прилежащото към сградата
хидросъоръжение за обслужване експлоатацията на сградата по предназначение (по
приложената Скица-извадка от ПУП - ПЗ за УПИ XX - балнеоложки комплекс и парк в
кв. 273-ЦГЧ на К., одобрен със Заповед №925/02.06.1993 година на Кмета на О.К.),
разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.503.702 по кадастралната карта
на К., одобрена със заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ 6.541 дка.
Приобщена е и Скица № 15-1311529-12.12.2023 година на СГКК - Кюстендил на
застроен имот с идентификатор 41112.503.702 по кадастралната карта на К., одобрена
със заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Видно от Удостоверение изх. peг. № ДО000215/17.01.2024 година, издадено от
Дирекция „МП“ при О.К., данъчната оценка на имота е ************** лв.
Въпросът за собствеността на процесния имот е бил повдигнат в мотивите на
приобщените Решение № 25/05.02.2016 година на Административен съд - Кюстендил,
постановено по адм. дело № 47/2015 година по описа на същия съд, Решение №
5320/27.04.2017 година на ВАС - Четвърто отделение, постановено по адм. дело №
3587/2016 година по описа на същия съд, както и Решение № 540/09.05.2018 година на
Административен съд - София област, постановено по адм. дело № 1138/2017 година
по описа същия съд; 11. Препис от Решение № 6009/19.04.2019 година на Върховния
административен съд – Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 8808/2018
година по описа на същия съд, като страна по тези била бил Общински съвет -
Кюстендил, в качеството на административен орган - издател на оспорен акт -
Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил. При проверката за
законосъобразност на Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил,
проведена в съдебното административно производство, било прието, че процесният
имот не е собствен на O. - K., респ. тя не е имала материална компетентност да се
разпорежда с него. Прието е, че „***********“ попада и е включена в територията на
резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд““, и по силата на чл. 8 от
Конституцията е изключителна държавна собственост.
Видно от приложеното Копие от ДВ бр. 10/21.10.1977 г. е било обнародвано
Разпореждане на Бюрото на МС от 1977 г. за обявяването на „Античен и
Средновековен град Пауталия[1]Велбъжд“, гр. Кюстендил за архитектурен и
археологически резерват;
Приложена е Скица - извадка от ПУП - ПЗ за УПИ XX - балнеоложки комплекс
и парк в кв. 273-ЦГЧ на К., одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 година на Кмета на
О.К..
Приложен е и Акт за държавна собственост № 2807/12.03.1986 г., придружен със
Скица № 1506/19.11.1985 г., в който процесният имот, както и бръснаро-фризьорски
8
салон при „***********“, са записани като държавна собственост на основание Писмо
№ 2765/06.12.1985 г. на СД-МП „**********“ – СП „*********“ и Скица №
1506/19.11.1985 г. Като бивш собственик на имота е посочено ОП „*********“, в полза
на което предприятие е било отстъпено право на строеж.
Видно от приложения заверен препис от Решение № 618, прието на заседание на
Общински съвет – Кюстендил от 29.12.2021 г. е намален капиталът на „*********“
ЕООД, чрез намаляване стойността на всеки дял със стойността на имотите, описани в
Решение № 948, прието на заседание на Общински съвет - Кюстендил, проведено на
29.12.2014 г., Решение № 744, прието на заседание на Общински съвет - Кюстендил,
проведено на 29.03.2018 г. Решение № 948, прието на заседание на Общински съвет -
Кюстендил, проведено на 29.12.2014 г.
С Решение № 948, прието на заседание на Общински съвет - Кюстендил,
проведено на 29.12.2014 г., е извадена от капитала на „*********“ ООД сградата на
„***********“.
Приложено е Извлечение от търговския регистър досежно актуалното съС.ие на
„*********“ ЕООД.
С Писмо с изх.№ 03-00-16/17.03.2020 г. на Министерство на културата на
Република България до Кмета на О.К., е пояснено, че изключителна държавна
собственост е само архитектурен и археологически резерват „Античен и
Средновековен град Пауталия[1]Велбъжд“, гр. К., за който има съставен АИДС №
32/17.03.19987 г. и 1157/04.03.2010 г., а „***********“ попада в приложното поле на
чл. 2, ал. 3 от ЗКН.
Видно от писмо изх.№ 0401-6110/19.02.2020 г. на НИНКН „***********“ попада
в границите на групова недвижима културна ценност Античен и Средновековен град
Пауталия[1]Велбъжд“.
В Писмо изх. № 0800-999/31.08.2016 г. на директора на НИНКН вх.рег. № 32-00-
107/19.09.2016 година на О.К. се сочи, че „***********“ е деклариран като паметник
на културата и обявен като архитектурно-строителен паметник на културата и
паметник на градинското и парково изкуство в ДВ бр. 25/1998 г. с категория „местно
значение“;
Според предварителното проучване по повод изготвяне на проект за
преустройство, отразено в Декларационна карта на паметник на културата на
процесната сграда, изготвена от Националния институт за паметниците на културата
през 1994 година, за „***********“ е предложен статут и предварителна категория –
паметник от местно значение;
Видно от Писмо с изх. № 03-00-16/02.05.24 г. на Министъра на културата, вх.
рег. № 03-00-7/02.05.2024 г. на О.К., ведно с приложените към същото писмо изх. рег.
№ 03-00-16/17.03.2020 г. на Министъра на културата и писмо изх. рег. № 0401-
10413/01.09.2023 г., на директора на НИНКН, както Писмо изх. рег. № 0800-
7012/06.06.2024 г. на директора на НИНКН по искане на О.К. във връзка с издаденото
съдебно удостоверение с изх. рег. № 1343/29.05.2024 г. по настоящото дело, ведно с
описаните в писмото приложения, „***********“ притежава статут на единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност и културна ценност на
градинското и парковото изкуство с категория от „местно значение“. Тя попада в
границите на територия с културно-историческо наследство със статут на групова
архитектурно-строителна недвижима културна ценност „Ансамбъл около
„***********“ между улиците „**********“, „*********“, „******“ и „**********“,
9
и в границите на групова недвижима културна ценност „***************“, обявен с
Разпореждане Бюрото на МС № 16/21.02.1977 г. като архитектурен и археологически
резерват, като е включен под № 17 в приложен към чл. 50, ал. 3 от ЗКН списък на
археологичните резервати. Пояснено е, че не се явява групов, т.к. не се отнася към
научната и културна област, към която попада „***************“. Същите
обстоятелства са отразени и в Писмо изх. рег. № 365/06.06.2024 г. от директора на
НАИМ-БАН по искане във връзка с издаденото съдебно удостоверение с изх. рег.
№1344/29.05.2024 г. с тези доводи е пояснено, че изключителна държавна собственост
по силата на чл. 18 от Конституцията на Република България е резерватът
***************“, за което били съставени Актове за изключителна държавна
собственост с №№ 32/17.03.1997 г. 1157/04.03.2010 г., който се управлява от министъра
на културата, каквито правомощия досежно процесния имот не са заявени. Такива
обстоятелства са посочени и в писмо изх. № 0401-10413/04.09.2023 г., както и в писмо
изх. № 0800-7012/06.06.2024 г.;
Приобщено е Становище изх. рег. № 11-03-570/24.09.2024 г. на Главния архитект
на О.К., ведно с описани към него и приложени текстова и графична част – извадка от
действащите регулационни планове за ЦГЧ на К. от 1909 г. до настоящия момент и
разписни листове;
Заповед № 17/23.01.2001 г. на Областния управител на Област с
административен център – Кюстендил е наредено да се отпише от актовите книги за
частна държавна собственост в полза на „*********“ ЕООД – Кюстендил бръснаро-
фризьорския салон при „***********“.
Видно от Решение от 19.07.1989 г. на КОС по ф.д. № I-149/1989 по описа на
същия съд е вписано в регистъра за държавни и общински фирми при КОС на
Общинска фирма „*********“, като правоприемник на прекратеното СП „*********“,
ведно с извадка от публикацията в ДВ, бр. 62/1989 г.
Видно от Протокол № 8/29.06.1989 г. на ОбНС – Кюстендил – 36 стр., е взето
решение № 39 от същата дата за образуване на Общинска фирма „*********“ –
Кюстендил – 36 стр., ведно с Докладна записка от Кмета на О.К. – 5 стр. и Докладна
записка от Председателя на комисия към ОбНС – 3 стр.;
С Решение от 10.02.1992 г. на КОС по ф.д. № I-149/1989 по описа на същия съд
е отразено да се впише в Търговския регистър при съда преобразуването на Общинска
фирма „*********“ в „*********“ ЕООД – гр. Кюстендил;
С Решение № 67 по Протокол № 10/30.04.1992 г. на ОбС – Кюстендил, ведно с
два броя описи към същото, е било взето решение за преобразуването на ОФ
„*********“, както и кои са обектите, които остават в уставния фонд на „*********“
ЕООД, като са приложени и докладни записки към проведеното заседание – 28 стр.;
Протокол № 17/09.10.1992 г. на ОбС – Кюстендил, съдържащ Решение № 118 от
същата дата – 13 стр., ведно с Докладна записка № 314/27.08.1992 г. от Кмета на О.К. –
2 стр., Разделителен протокол за имуществото на ОФ „*********“ – *****., Протокол
за обектите на строителството на СД „*************** – 1 стр., обяснение на С.С. –
бивш ***** на СП „*****“ – К., Докладна записка от УС на Фирма „*********“ –
Кюстендил № 181/02.06.1992 г. относно финансовото съС.ие на обект „***********“ –
2 стр., ведно със справка – 1 стр.; Протокол от 20.09.1913 г. на Кюстендилски градски
съвет – 9 стр., Протокол № 35/30.08.1991 г. – 4 стр., съдържащ решение № 219 от
същата дата относно отпускането на средства за „***********“;
Видно от АОС № 1045/27.07.2004 г. процесният имот е записан като частна
10
общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗОС, като е отразен предходно
съставен АДС № 2807/12.03.1986 г., който е бил и вписан в СВ.
Счетоводното отразяване на процесния имот е установено от вещото лице М. В.
в Заключение вх. №4873/2024 г., която сочи, че с Решение №39/29.6.1989 г. е
образувана общинска фирма с уставен фонд от предоставено от СП "*********"
съгласно баланса и към 31.5.1989 г. общинско имущество в размер на ***** хил. лв.,
което тя получава като правоприемник на закритото стопанско предприятие. На
основание Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия, Общинският съвет гр. Кюстендил с Решение №67 от 30.6.1992 г.
преобразувал общинска фирма “*********” гр. Кюстендил в дружество е ограничена
отговорност във фирма “*********” ЕООД, която е вписана в регистъра при съда с
Решение от 10.02.1993 година. Съгласно утвърдените с Решение №67/30.06.1992
година и Решение №118/09.10.1992 година на Общински съвет - Кюстендил
Разделителни протоколи, имотът “*****“ е включен като непарична вноска в капитала
на дружеството.
От създаването на дружеството до края на 2021 г. /на основание Решение №618,
прието на заседание на Общински съвет -Кюстендил, проведено на 29.12.2021 г./,
имотът в включен в капитала на дружеството и е заведен по сметка 203 “сгради и
конструкции“, начислявана му е амортизация, съгласно Амортизационен план, и е
отписан съгласно Решение №618/29.12.2021 г.
Процесният имот е вписан в баланса на дружеството на основание утвърдените
с Решение №67/30.06.1992 година и Решение №118/09.10.1992 година на Общински
съвет - Кюстендил Разделителни протоколи за имуществото от уставния фонд на ОФ
“*********“ и Решение от 10.02.1993 година на КОС за преобразуването на ОФ
“*********“ в „*********“ ЕООД.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, а и това се установява от
приложените писмени доказателства, че имотът е бил в уставния фонд на общинската
фирма „*********“ още от създаването й през 1989 година като правоприемник на
закритото СП „*********“. Включен е в капитала на дружеството и при
преобразуването му като ЕООД. Имотът от записването в активите на СП
„*********“, през ОбП „*********“ и през ООД никога не е напускало патримониума
на дружеството. Винаги е било в капитала на дружеството и в активите му, като
отписан едва през 2021 г. на основание Решение №618. Всички последващи решения с
преобразуването на дружеството и разделителните протоколи, е изписан като обект,
който е получен при преобразуването на стопанското предприятие в общинска фирма
и след това в ЕООД. В публикувания Годишен финансов отчет в Търговския регистър,
сочи вещото лице, личи намалението - останалият капител е *** лева и е закръглен на
*** лева. Капиталът в баланса за 2021 г. е *** лева. Счетоводно е намерило отражение
изваждането от капитала и това е лбило обявено в Търговския регистър.
Според заключението по съдебно - техническата експертиза с вх. № 1861/2025 г.,
изготвено от вещото лице инж. С. П. С., сградата на „***********” е вписана с
идентификатор 41112.503.702.1 с характеристики: вид собственост Общинска частна,
функционално предназначение ('града за битови услуги, брой етажи 2, застроена площ
1394 кв. м. За собственик е вписана О.К. с Акт за частна общинска собственост № 80,
том Е, per. 188 от 24.01.2015 г., вписан в Служба по вписванията.
Към 03.05.1996г. за района на процесния имот е действал Застроителен и
регулационен план на централна градска част - гр. К., одобрен със Заповед
11
№925/02.064 993 година на кмета на О.К. - Приложение №6. В този план за процесния
имот, обозначен с пл.№ 244, е отреден парцел XX от кв. 273 - „Балнеоложки комплекс
и парк", като процесната сграда представлява баня.
Позовавайки се на Писмо изх. № 0401-10413/01.09.2023 г. на Директора на
ПИПКП до Главния секретар па Министерство на културата; Приложение № 7 и
Писмо изх. №ОЗ-ОО-16/17.03.2020г. на Министъра на културата /л. 161 до л.164/,
вещото лице инж. С. сочи, че обект „***********“ попада в границите на
архитектурен и археологически резерват „Античен и Средновековен град Пayталия-
Велбъжд“ - гр. К., но притежава статут на самостоятелна архитектурно-строителна
недвижима културна ценност и недвижима културна ценност на градинското и
парково изкуство с категория „местно значение“и няма данни същият да е съставна
част, елемент от архитектурния резерват, в който попада.
В съдебно заседание е пояснено от вещото лице инж. С., че процесният имот
попада в границите на античния комплекс, но е от друго време. Банята е строена и е
завършена по акт за собственост 1912-та година, а всъщност строителството е
продължило след Междусъюзническата война, поради това няма историческа стойност
на самия средновековен и Античен град Пауталия – Велбъжд. Макар да попада в
обхвата на резервата, тя не може да се приеме като елемент от самия Античен и
средновековен град, тъй като е строена доста по-късно.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Правният интерес от предявяването на иска е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта му, за която съдът следи служебно. В случая
наличието му се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия извънсъдебен
правен спор по повод проверката за законосъобразност на Решение № 959/03.02.2015 г.
на Общински съвет-Кюстендил, който е разрешен с Решение № 25/05.02.2016 година
на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 47/2015 година по
описа на същия съд, Решение № 5320/27.04.2017 година на ВАС - Четвърто отделение,
постановено по адм. дело № 3587/2016 година по описа на същия съд, както и
Решение № 540/09.05.2018 година на Административен съд - София област,
постановено по адм. дело № 1138/2017 година по описа същия съд; Решение №
6009/19.04.2019 година на Върховния административен съд – Четвърто отделение,
постановено по адм. дело № 8808/2018 година по описа на същия съд. В съдебното
административно производство в мотивите на цитираните решения е било прието, че
процесният имот не е собствен на O. - K., респ. тя не е имала материална
компетентност да се разпорежда с него, т.к. „***********“ попада и е включена в
територията на резерват „***************“, и по силата на чл. 8 от Конституцията е
изключителна държавна собственост.
Обстоятелството, че ответникът се позовава на издаден акт за държавна
собственост по отношение процесния имот също обосновава наличието на правен
интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото на
собственост върху него.
Тези обстоятелства, ценени с оглед и становището по иска на ответната страна в
12
настоящия спор, обуславят интерес от сезирането на съда, поради което искът се явява
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото
на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила
на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на
възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и
установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в
отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В случая при така разпределената доказателствена тежест са ангажирани
доказателствата, в т.ч. и заключенията по допуснатите съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертизи, от анализа на които се установява, че с Акт за
държавна собственост №2807/12.3.1986 г., издаден от Общински народен съвет,
одобрен от Председателя на Изпълнителния комитет на общинския народен съвет
Кюстендил, е актувана сградата на "***" с площ 1471 кв.м., находяща се в кв. 292 по
плана на К., построена 1912 година. По делото липсва спор, че към този момент
имотът е бил държавна собственост, а това е и ноторно обстоятелство, т.к. едва с
влизане в сила на ЗМСМА е въведено разграничение на собствеността на държавна и
общинска, основаващо се на Конституцията на република България от 1991 г. В акта e
отбелязано, че бивш собственик на имота е СП "*********", както и че се актува като
държавен на основание писмо №2765/6.12.1985 г. на СД „**********“-СП "*********”
и скица №1506/19.11.1985 г. на отдел "АиС" при ОбНС. Писмо №2765/6.12.1985 г. не е
приложено по делото.
Съгласно Докладна записка от В.Х. - председател на комисията по КИСНРО
относно: утвърждаване на общински фирми и в изпълнение на Указ 56 за стопанската
дейност, е взето Решение №39 по Протокол №8 от 29.6.1989 г. на съвместно заседание
на Кюстендилски общински народен съвет и Общинския комитет на Отечествен
фронт, на основание чл.11/3/ буква "б" от Указ№56 от 1989 г. на ДС на НРБ, Да се
образува фирма с общинско имущество с наименование “*********" със седалище гр.
Кюстендил и с предмет на дейност: бански и бръснаро-фризьорски услуги, химическо
чистене, пране, всестранни дейности. Основна сфера на дейност- услуги. Предоставя
се за уставен фонд на фирмата общинско имущество в размер на ***** хил. лв., което
тя получава като правоприемник на прекратената организация по т.2 от настоящето, по
баланса й към 31.5.1989 г. Решено е и да се прекрати като юридическо лице от датата
на обнародването в държавен вестник на СП "*********", като новата фирма поеме
активите и пасивите по баланса към 31.5.1989 г., както и другите права и задължения.
Депозирано е било заявление от Ц.К. - временно управляващ общинска фирма
"*********" гр. К., създадена с Решение №39/29.6.1989 г., за вписване на горните
обстоятелства пред Окръжен съд – Кюстендил, който със свое Решение № 149 от
19.VII. 1989 г. по ф. д. № 1-149/89 г., е вписал в регистъра за държавни и общински
13
фирми и фирми на обществени организации, т. I, партида 12, лист 58 - 62, Общинска
фирма "*********” със седалище К., С.о. (предмет на дейност: бански, бръснаро-
фризьорски услуги, химическо чистене, пране и всестранни дейности, и с уставен
фонд ***** хил. лв. Прекратил е като юридическо лице СП "*********", считано от
датата на обнародване в Държавен вестник на решението, (обнародването е било
извършено в Държавен вестник №62 от 11 август 1989 г.), като изрично е посочено, че
новата фирма поема активите и пасивите по баланса му към 31 май 1989 г., както и
другите права и задължения.
Съгласно утвърден Разделителен протокол за имуществото на ОбФ "*********“
гр. К., част обекти, които остават в уставния фонд на ОбФ "*********”, под номер 5 е
вписана Баня "Чифте'’.
С оглед горното следва да се приеме, че към 17.09.1991 г. – датата на влизане в
сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
процесният имот е част от капитала на дружество, образувано с Решение
№39/29.6.1989 г., с уставен фонд от предоставено от СП "*********" съгласно баланса
и към 31.5.1989 г. общинско имущество в размер на ***** хил. лв., които тя получава
като правоприемник на закритото стопанско предприятие, в т.ч. и процесния имот.
В последствие и на основание Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия, Общинският съвет гр. Кюстендил с Решение №67
от 30.6.1992 г. преобразувал общинска фирма “*********” гр. Кюстендил в дружество
е ограничена отговорност във фирма “*********” ЕООД, която е вписана в регистъра
при съда с Решение от 10.02.1993 година. Съгласно утвърдените с Решение
№67/30.06.1992 година и Решение №118/09.10.1992 година на Общински съвет -
Кюстендил Разделителни протоколи, имотът “*****“ е включен като непарична вноска
в капитала на дружеството. От създаването на дружеството до края на 2021 г. (на
основание Решение №618, прието на заседание на Общински съвет -Кюстендил,
проведено на 29.12.2021 г.), имотът в включен в капитала на дружеството и е заведен
по сметка 203 “сгради и конструкции“, начислявана му е амортизация, съгласно
Амортизационен план, и е отписан съгласно Решение №618/29.12.2021 г., сочи вещото
лице В.. Той е вписан в баланса на дружеството на основание утвърдените с Решение
№67/30.06.1992 година и Решение №118/09.10.1992 година на Общински съвет -
Кюстендил Разделителни протоколи за имуществото от уставния фонд на ОФ
“*********“ и Решение от 10.02.1993 година на КОС за преобразуването на ОФ
“*********“ в „*********“ ЕООД.
Към 03.05.1996 г., когато влиза в сила Законът за общинската собственост
(ЗОС), процесният имот е включен в капитала на Общинска фирма „*********“.
Вещно-правните последици от посочените трансформации на дружеството, не
са били посочени в Указ № 56 и чл. 62 от ТЗ, даващи възможност за преобразуването
на държавни предприятия в еднолични търговски дружества, макар по съществото то
да съставлява трансформация на държавната собственост, в собственост на еднолични
търговски дружества. Те са установени едва с Постановление № 201 на МС от
14
25.10.1993 г. и с влизане в сила на ЗППДОбП (понастоящем отменен). С нормата на
чл. 1, ал. 1 от цитираното постановление се приема, че при преобразуването на
държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество,
правото на собственост върху недвижимите имоти и другото имущество, което е било
предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и управление, се внася в
капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуване е посочено друго. Тази
норма е доразвита през 1994 г., с текста на чл. 17 от ЗППДОбП, който предвижда, че
при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване и управление на
тези предприятия, с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в акта на преобразуването, е предвидено друго. Прехвърлянето
на собствеността от общините в полза на едноличните търговски дружества с
общинско имущество се извършва на основания и по ред, аналогичен на предвидения
за преобразуването на държавните предприятия и образуването на нови еднолични
търговски дружества с държавно имущество. Така съгласно пар. 18 от ПЗР на ЗОС от
1999 г. (обн. ДВ бр. 96 от 1999 г.), общинските предприятия и фирми, осъществяващи
дейност извън посочените в чл. 53 от закона, се преобразуват в еднолични търговски
дружества с общинско имущество в срок до 31.05.2000 г. Компетентният орган за
вземането на решение за преобразуване е Общинския съвет – спр. чл. 54 от ЗОС.
Поради това се приема, че на общо основание преобразуваните търговски дружества
придобиват собствеността върху общинското имущество, което е било предоставено на
съответните общински предприятия и фирми и включени в активите на
новообразуваните еднолични търговски дружества, освен ако в акта за преобразуване
не е посочено друго.
Така следва да се приеме, че Държавата е била собственик на процесния имот,
който е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие СП
"*********" и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. С това е
установен фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП
(отм.), респ. в чл. 1 от ПМС №201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, или вещно-транслативният ефект е настъпил по силата на самия акт за
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на
възникване на това търговско дружество.
В т.см. са и задължителните указания по прилагането на закона в т. 2Г от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, според
които, за да премине собствеността у преобразуваното дружество е достатъчно имотът
да е държавен, той да е бил предоставен за стопанисване или управление на държавно
предприятие, предприятието да се преобразува и в акта за преобразуването имотът да
не е изрично изключен от активите, които преминават у преобразуваното дружество.
В практика на ВКС в т.см. също е приема, че при преобразуване на държавно
15
предприятие в търговско дружество актът на принципала има вещен прехвърлителен
ефект. По силата на този ефект имуществото, предоставено за стопанисване и
управление на държавното предприятие, се прехвърля в патримониума на търговското
дружество. Ако в акта за преобразуване не е посочено изрично имуществото, което се
прехвърля, то се приема, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество,
предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие. Ако обаче
волята на принципала е изразена изрично чрез посочване на конкретно имущество или
чрез друг отграничаващ го белег, прехвърлянето се отнася само за имуществото, за
което това изрично е предвидено в акта за преобразуване – т. е. от значение е волята на
принципала – срвн. Решение №22 от 11.02.2011г. по гр. д.№1339/2009г. на ВКС, ІІ ГО,
Решение №118/22.03.2012г. по гр. д.№1370/2010г. на ВКС, І ГО; Решение №987 от
06.01.2010г. по гр. д.№3373/2008г. на ВКС, І ГО; Решение №218 от 05.06.2012г. по т. д.
№704/2010г. на ВКС, ІІ ТО, и др.
И предвид обстоятелството, че процесният имот към 17.09.1991 г. е бил
държавна собственост, е налице положителната материално-правна предпоставка за
преминаването му в собственост на ищцовата община по силата на закона.
Последвало е Решение № 948, прието на заседание на Общинския съвет –
Кюстендил на 29.12.2014 г., по Протокол № 35, с което е взето решение да бъде
изваден от капитала на „*********“ ЕООД процесния имот – „***********“ с
идентификатор 41112.503.702.1, както и двуетажната монолитна сграда с
идентификатор 41112.503.702.5. С него е обявено, че на основание чл. 51б, ал. 4 от
ЗОС, имотите са частна общинска собственост.
Поради горното следва да се отчете, че съгласно нормата на чл. 21, ал.1, т. 8 от
ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество. В изпълнение на тези си правомощия
общинския съвет е взел и решението за изваждане от капитала на „*********“ ЕООД
на процесния имот, и това е легитимна правна възможност доколкото по силата на
законова делегация едноличният собственик на капитала може да взима решения,
които са от компетентността на общото събрание, включително решения за намаляване
на капитала, за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях и др. – в т.см. са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, чл. 147, ал. 1 и 2 от ТЗ, но при
спазване изискванията на закона. Общинският съвет при вземането на решение за
даване на съгласие за разпореждане с активи, които са собственост на общината,
изпълнява функциите и действа като орган правно идентичен на органите по чл. 135,
ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 219, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В случая фактическият състав на
изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл. 149, ал. 3 ТЗ е
довършен, заради което следва да се сподели тезата, че към 2015 г., с изваждането на
имота от капитала на „*********“ ЕООД, той правилно е актуван като такъв частна
общинска собственост, като с оглед взетото от Общински съвет решение, са изпълнени
изискванията на чл. 51б, ал. 3 от ЗОС. Изваждайки го от капитала на търговското
дружество и прогласявайки го в частна общинска собственост на основание чл. 21, ал.
1, т. 8 от ЗМСМА чрез легитимния си орган Общинския съвет, Община - Кюстендил, е
извършила действия по разпореждане, като порок на волята на едноличния собственик
на капитала не се констатира, и на основание чл. 59 от ЗОС е съставила надлежен Акт
за частна общинска собственост № 3699/23.01.2015 г., с който процесният имот е
актуван като общински. Последният е вписан в СВ на 24.01.2015 г., с което му е дадена
и публичност.
Горното дава основание да се приеме, че предявеният иск е основателен и
16
следва да бъде уважен.
Друго не следва от факта, че „***********” притежава статут на единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност и недвижима културна ценност
на градинското и парково изкуство с категория „местно значение“ – спр. писмо изх. №
0401-10413/01.09.2023 г. на Директора на ПИПКП до Главния секретар па
Министерство на културата (л. 165, 166). Тя действително попада в границите на
групова недвижима културна ценност – „***************”, обявен за архитектурен и
археологически резерват с национално значение, но няма данни същият да е съставна
част, елемент от него – спр. писмо изх.№ОЗ-ОО-16/17.03.2020г. на Министъра на
културата (л. 161 до л.164). Т. е. процесната сграда не е част от единната групова
недвижима културна ценност „***************”, както сочи и вещото лице Ст. С.,
доколкото е построена е през 1912 г., много по-късно от периода, към който се отнася
архитектурен и археологически резерват„***************“, като не е и културно
наследство на самостоятелно основание по арг. от чл. 6 ЗКН.
Вярно е, че „***********” има статут на недвижима културна ценност – спр. л.
167 и сл., още от 1972/1973 г., като към този момент е действал отменения Закон за
паметниците на културата и музеите. С пар. 10 и 22 и от ПЗР на ЗПК е прието, че
заварените и обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват
своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. Поради това
имотът продължава да притежава статут на единична недвижима културна ценност –
спр. чл. 48 от ЗКН. Според научната и културната област, към която се отнася този
имот е ценност на парково и градинско изкуство по см. на чл. 47, т. 7 от ЗКН. Според
пространствената структура и териториалния обхват представлява единична
недвижима ценност.
Статутът на процесния имот като единична архитектурно-строителна
недвижима културна ценност и недвижима културна ценност на градинското и
парково изкуство с категория „местно значение“ обаче, не предполага априори да бъде
приет за съставна част, елемент от недвижима културна ценност „***************”. В
т.см. е цитираното писмо изх.№ОЗ-ОО-16/17.03.2020г. на Министъра на културата (л.
161 до л.164). Макар и да попада в ансамбъл – по см. на т. 2, б. "а" от чл. 48 от ЗКН,
който е обявен за архитектурен и археологически резерват "Античен и средновековен
град "Пауталия-Велбъжд", гр. К., не може да се приеме, че е държавна собственост, т.к.
липсва изрично нормативно правило, което да предполага придобиване на
собствеността от друг правен субект при обявяването на която и да е вещ за културна
ценност. От факта, че имотът попада формално в територията на археологически
резерват, който по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България е
изключителна държавна собственост, не произтича еднозначен и правно-логически
издържан извод за принадлежността му към резервата със съответната последица
относно титулярството на правото на собственост.
Вярно в т.см. е, че ЗКН допуска субекти на собствеността върху културни
ценности да са както общината, така и физически или юридически лица – чл. 2а, ал. 2
и 3 от закона.
Друго не следва и от това, че в кориците на делото се намира Акт за държавна
собственост № 2807/12.03.1986 г., придружен със Скица № 1506/19.11.1985 г., в който
процесният имот, както и бръснаро-фризьорски салон при „***********“, са записани
като държавна собственост на основание Писмо № 2765/06.12.1985 г. на СД-МП
„**********“ – СП „*********“ и Скица № 1506/19.11.1985 г. Този акт има само
декларативно действие досежно собствеността на държавата - чл.5 ЗДС, а в контекста
17
на установеното по-горе не може да се ползва с надлежна доказателствена сила в т.см.
В т.см. са и задължителните указания по прилагането на закона в ТР № 1/21.03.2013 г.
по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. В настоящата хипотеза по делото бе
установено, че след съставяне на акта за държавна собственост са настъпили
обстоятелства, довели до промени в носителя на правото на собственост, респ. не
доказателствената сила на Акт № 3699/23.01.2015 година, с който процесният имот -
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА „***********“, е записан като такъв частна
общинска собственост, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗОС, Решение № 948, т. 1, 2 и 3 от
Протокол № 35/29.12.2014 г. на ОбС-Кюстендил, не може да се приеме за оборена.
Ето защо съдът приема, че искът е основателен и доказан, поради което ще бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
Фактическият състав, от който се поражда отговорността за разноски, включва -
неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото
по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на
претендиращата страна.
С оглед горното и при този изход на делото разноски се дължат единствено на
ищцовата страна, на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс.
От доказателството делото е видно, че тя е сторила такива в размер на ***** лв.,
в т.ч., ****** лв., ****** лв. заплатено възнаграждение за вещо лице по СТЕ, **** лв.
- заплатено възнаграждение за вещо лице по СИЕ, както и 300 лева – възнаграждение
за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на
чл. 78, ал. 8 изр. 1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на
делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в
него, но и това, че разглеждането на делото без усложнения по фактите и правото,
налагащи завишението по ал. 2 от цитираната наредба, които ще бъдат възложени в
тежест на ответната страна.
По обжалваемостта:
Решението подлежи на въззивна проверка по общите правила на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – О.К., с ЕИК
**********, с вписан административен адрес гр. К., пл. „*******, представлявана от
кмета на О.К. инж. О.А., и Държавата Република България, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес за връчване гр. С.,
ул. „Св. Св. К. и М.“ № ***, представлявана в това производство от А.Х.П. - Областен
управител на Област с административен център гр. К., с адрес гр. К., О.К., област К.,
ул. "***********, Факс: *********, тел. ************, БУЛСТАТ на Областна
администрация Кюстендил: ***********, като пълномощник на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че О.К. е собственик на недвижим имот -
частна общинска собственост, представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА
„***********“ с идентификатор 41112.503.702.1 по кадастралната карта на гр.К.,
18
одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК -
„***********“, с предназначение: сграда за битови услуги, със застроена площ 1 394
кв.м., е адрес гр. К., ул."***************, ведно с прилежащото към сградата
хидросъоръжение за обслужване експлоатацията на сградата по предназначение (по
приложената Скица-извадка от ПУП - ПЗ за УПИ XX - балнеоложки комплекс и парк в
кв. 273-ЦГЧ на К., одобрен със Заповед №925/02.06.1993 година на Кмета на О.К.),
разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.503.702 по кадастралната карта
на К., одобрена със заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ 6.541 дка.
ОСЪЖДА Държавата Република България, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес за връчване гр. С., ул. „Св. Св. К.
и М.“ № ***, представлявана в това производство от А.Х.П. - Областен управител на
Област с административен център гр. К., с адрес гр. К., О.К., област К., ул.
"***********, БУЛСТАТ на Областна администрация Кюстендил: ***********, като
пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, ДА
ЗАПЛАТИ на О.К., с ЕИК **********, с вписан административен адрес гр. К., пл.
„*******, представлявана от кмета на О.К. инж. О.А., сумата от ***** лв.
(*******************), представляваща сторени деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца О.К. - дружеството „*********“ ЕООД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр.К., ул. „********“,
***********, ****, представлявано от Ю.К.А..
Указва, че на основание чл. 115 от ЗС в шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, ищците следва да отбележат същото в
регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата
молба ще загуби действието си.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
19