№ 4018
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110109193 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Ю. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ******, срещу П. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******,
иск с правно основание чл. 144 СК за осъждане на ответника да заплаща на
ищцата издръжка в размер на 500 лв. месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.07.2025 г., с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
В исковата си молба ищцата Ю. П. Н. излага, че е дъщеря на ответника
П. Х. Н.. Съгласно съдебно решение от 2020 г. родителските права по
отношение на нея били предоставени на майка й, а на баща й бил определен
режим на лични контакти, като последният бил задължен да й заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лв. Твърди, че до навършване на
пълнолетие за нея се грижела само и единствено майка й и баба й по майчина
линия. Завършила средното си образование и за учебната 2025-2026 г. е
записана като студентка, редовно обучение, във Великотърновския
университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Църковни изкуства –
иконопис, стенопис, дърворезба“. Платената от нея семестриална такса за
първия семестър възлиза на сумата 530 лв., която била предоставена от майка
й. Посочва, че е кандидатствала за прием в общежитие към университета, но
към момента не знае дали ще бъде приета. Поддържа, че предвид редовната
форма на обучение не може да упражнява трудова дейност, за да има доходи,
както и че няма недвижимо имущество, от което да се издържа. Нужни са й
средства както за покриване на битовите й потребности, така и за обучението
1
й. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
Ответникът П. Х. Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. Т.Н.-С..
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Не оспорва, че ищцата е негова дъщеря, навършила пълнолетие, както и че е
записана като редовна студентка във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Оспорва претенцията по размер. Излага, че получава брутно трудово
възнаграждение около 2600 лв. като учител по история и география в СУ
„Г.Б.“, гр. Варна. След удръжките обаче реално разполагаемият му доход е
значително по-нисък. Посочва, че има два банкови кредита, с които е
рефинансирал стари задължения – единият с месечна вноска в размер на 550
лв. и срок до 2033 г., а вторият – 450 лв. и срок до м.09.2026 г. Поддържа, че е
хронично болен – с исхемична болест на сърцето и артериална хипертония.
Ежемесечно закупува лекарства по рецепта на стойност около 100 лв. Не
притежава недвижими имоти, живее заедно с майка си в нейното жилище,
като поема изцяло домакинските разходи, тъй като същата е пенсионер. Счита,
че при тези условия претендираната издръжка в размер на 500 лв. би довела до
особени затруднения и лишения за него. Излага, че майката на ищцата също е
длъжна да участва в издръжката й, поради което е неправилно и несъобразено
със закона цялата тежест да се прехвърля върху единия родител. Макар и да не
отрича задължението си да подпомага дъщеря си, намира, че размерът на
претендираната издръжка е прекомерен и не отговаря на реалните му
възможности. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. В условията на евентуалност моли да бъде определена издръжка в
значително по-нисък размер – до 200 лв. Приканва ищцовата страна към
спогодба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния й представител – адв. П. И., която поддържа
становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде
уважен.
Ответникът се явява лично и се представлява от процесуалния му
представител – адв. Т.Н.-С., която поддържа становище за неоснователност на
исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В условията на
евентуалност моли издръжката да бъде определена в размер на 200 лв.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на така предявения иск с правно основание чл. 144
СК в тежест на ищцата е да докаже, че е навършило пълнолетие дете на
ответника, което учи редовно във висше учебно заведение; потребностите си
от получаване на издръжка в претендирания размер, както и че за ответника е
налице възможност да заплаща издръжка в претендирания размер без особени
затруднения, чрез установяване на трудовите и нетрудови доходи на ответника
и притежаваното от него имущество.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата,
че ищцата е навършило пълнолетие дете на ответника, както и че същата е
записана като студентка, първи курс през учебната 2025/2026 г., редовна
форма на обучение, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и
2
Методий“, специалност „Църковни изкуства – иконопис, стенопис,
дърворезба“.
Тези обстоятелства се установяват и от представеното удостоверение за
раждане на пълнолетната Ю. П. Н., съответно от представеното уверение от
25.09.2025 г., издадено от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /л. 41 от делото/.
Не е спорно, че ищцата не притежава недвижимо имущество, от което да
се издържа. Не е спорно и че същата не работи, доколкото е студентка в първи
семестър на първи курс, редовна форма на обучение.
От представения договор за наем в студентско общежитие от 25.09.2025
г. се установява, че ищцата ползва общежитие към Университета, за което
дължи месечен наем в размер на 100 лв.
Представени са доказателства за платена учебна такса за първи семестър
в размер на 530 лв.
Видно от представената справка /л. 44 от делото/, ищцата е с
непрекъснати здравноосигурителни права, като за месеците юли, август и
септември 2025 г., за периода след завършване на средното образование до
началото на обучението във висше учебно заведение, е заплатила сумата в общ
размер от 130.02 лв.
За установяване на потребностите на ищцата от получаване на издръжка
са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетелката Е.А.М., нейна майка, които съдът цени при условията на чл. 172
ГПК. Съгласно тези показания, за ищцата финансово се грижи свидетелката.
От баща си през последните 5 години, чрез съдебно дело и чрез съдебен
изпълнител, получавала нерегулярна и частична издръжка от присъдената й,
която приключила в момента, в който тя навършила 18 години. От баба си по
бащина линия преди 3-4 години е получила около 50-100 лв. През времето,
когато съжителствали заедно с ответника, знае, че майка му е отдавала под
наем апартамента, в който към настоящия момент живее бащата заедно с
майка си. Ответникът не притежава недвижим имот. Знае, че от 2000 г.
ответникът непрекъснато изплаща потребителски кредити. Относно разходите
на дъщеря си посочва, че изкуствата са скъпо удоволствие, като църковните
изкуства изискват специфични материали, с които работят по време на
практиките си. Купуват се от точно определено място и са много скъпо
струващи материали. Отделно от това момичето има битови разходи, които са
на база на това, че е извън семейството, лекарства, храна, дрехи, наем. Излага,
че към настоящият момент й изпраща сума в размер на 750 лв. месечно, като
отделно заплаща семестриалните такси и други разходи, ако се наложат
такива.
От страна на ответника също са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез показанията на неговата майка Ю.Б.Д.. Съгласно тези
показания, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, синът й П. живее
при нея от около 10 години. Той имал собствено жилище, в което преди
живеели с бившата й снаха и внучка й, като го продал на съпругата си и се
преместил да живее при нея. Той не притежава друго жилище. Имотът, в
който живеят, е нейна собственост /на свидетелката/. Не е отдаван под наем.
Навремето е бил, но след това не. Излага, че разходите за домакинството си ги
поделят двамата, като от негова страна участието е малко повече, тъй като тя е
пенсионер и приема много лекарства. Месечно синът й помага с около 600-
700 лв., не знае точно. С толкова разполага и тя. Знае, че П. от 20 и повече
3
години има хипертония и исхемична болест на сърцето, съответно има
ежемесечна нужда от покупка на лекарства. Не може да каже колко струват те.
Посочва, че синът й работи като учител в Спортното училище. Работата му е
натоварена, двуразова, поради което не мисли, че е възможно да започне втора
такава. Знае, че ответникът има два кредита, като тегленият през лятото на
2025 г. послужил за покупката на електроуреди, които се развалили. Знае, че
вноските по тях са в размер на около 1000 лв. Посочва, че синът й и дъщеря му
/ищцата по делото/ не поддържат отношения. От около 5-6 години тя е
блокирала телефона му и не разговарят. От време на време тя се чува с внучка
си. Излага, че синът й ползва алкохол, нормално, колкото всеки. Не знае каква
е причината за влошените му отношения с ищцата. Знае, че тя учи, знае
специалността й, говорили са двете за това.
По смисъла на разпоредбата на чл. 144 СК издръжка на навършили
пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, ако учат редовно във висше учебно заведение,
се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че
детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може
да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и
даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина
на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителя.
В тази връзка е и основният спорен момент в производството, а именно:
дали ответникът може без особени затруднения да заплаща издръжка в полза
на пълнолетното си учащо дете и ако да – в какъв размер.
От представеното удостоверение за брутен доход /л. 24 от делото/ се
установява, че ответникът заема длъжността „старши учител“ по история и
география в Спортно училище „Г.Б.“, гр. Варна, като за периода от м. март
2025 г. до месец август 2025 г. е реализирал брутен доход от общо 19033.54 лв.
Тоест, средномесечното му брутно възнаграждение възлиза на сумата 3172.26
лв. Въпреки, че изрично не е посочено, с помощта на онлайн калкулатор съдът
установява, че средномесечното му нетно трудово възнаграждение за същия
този период е 2461.62 лв.
Не е спорно, е и от представените справки от Агенция по вписванията
се установява, че ответникът не разполага с имущество на свое име, като през
2010 и 2015 г. е продал на бившата си съпруга и майка на ищцата –
свидетелката Е.А.М. идеалните части от притежаваното от него недвижимо
имущество към този момент.
Видно от договори за потребителски паричен кредит от 12.08.2025 г. и
договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2023 г., както и
погасителните планове към същите, ответникът има задължение да заплаща
месечни погасителни вноски в общ размер от 997.42 лв. /вноската по първия
4
от посочените кредити е 444.11 лв., а крайният срок за погасяване – 01.11.2026
г.; вноската по втория кредит е 553.31 лв., със срок до началото на 2033 г./.
Представени са и доказателства, че ответникът е с поставена диагноза
„хипертонична болест на сърцето, исхемична болест на сърцето“, във връзка с
която е необходимо покупката на ежемесечни лекарства, като закупените през
м. септември такива възлизат на сумата 130.42 лв., видно от представените
фискални бонове /л. 35 от делото/.
Видно от представените доходи на Ю.Б.Д., баба на ищцата по бащина
линия и свидетел по делото, от м. юли 2025 г. размерът на получаваната от нея
пенсия е 687.43 лв.
Според задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите деца, съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето.
След съвкупния анализ на ангажирания в производството
доказателствен материал съдът приема, че във възможностите на бащата е да
заплаща издръжка в полза на ищцата в размер на сумата 400 лв., като
плащането на тази сума няма да му създаде особени затруднения,
съобразявайки и необходимите средства за собствената издръжка на
ответника. Същият реализира нетни доходи от около 2400-2500 лв. месечно
/съобразявайки, че брутните му такива са в размер на над 3000 лв./. Живее в
жилище, собственост на неговата майка, с която делят разходите за
домакинството. Няма недвижимо имущество, от което допълнително да може
да реализира приходи. В същото време има задължения да заплаща кредитни
вноски в размер на около 1000 лв. на месец, съответно и във връзка със
здравословното му състояние и установената хипертония и исхемична болест
на сърцето е необходимо покупката ежемесечно и на лекарства за около 130
лв. /по собствени твърдения в отговора на исковата молба разходите за
лекарства са в размер на около 100 лв. месечно/. Тоест, след като от
получаваното нетно трудово възнаграждение се извадят тези задължения
/2500 лв. – 400 лв. – издръжка в полза на ищцата, – 1000 лв. – кредитни
вноски, – 100-130 лв. – лекарства/, на ответника остава сума в размер на около
1000 лв., която следва да е достатъчна за покриване на обичайните му нужди.
Определянето на по-висок размер на издръжката е необоснован на този етап и
независимо от бъдещото увеличение на заплатата на бащата /очаквано такова
през 2026 г./, доколкото все пак на същия следва да му остават средства и за
допълнителни непредвидени разходи. Уважаването на претенцията в пълния
претендиран размер от 500 лв. месечно съдът намира, че би създало
затруднения на бащата да заплаща своевременно такава издръжка, предвид
невъзможността да покрива част от собствените си нужди.
За този си извод съдът съобрази възрастта на ищцата – на 18 г.,
обстоятелството, че към настоящия момент същата не работи, предвид и
обстоятелството, че е записана в редовна форма на обучение, първи курс, във
висше учебно заведение, както и нейните нужди, в това число необходимите
средства на ищцата за обучение /покупка на учебни материали и пособия/, за
5
храна, облекло, обувки и консумативи, включително дължимите разходи за
транспорт и обезпечаване на жилищните й нужди, предвид, че учи извън гр.
Варна, поради което счита, че издръжка в размер на около 800 лв. месечно би
била достатъчна за покриване на същите. Съдът намира, че в осигуряването на
необходимите средства за издръжка родителите следва да участват поравно –
по 400 лв. месечно.
Следва да се отбележи също, че въпреки, че не е посочено изрично в
закона, целта на издръжката на пълнолетното дете, продължаващо обучението
си, е за обезпечаване възможността то да учи, без да се налага да работи, за да
се издържа, което би затруднило посещението на учебните занятия и
подготовката за изпити.
Неправилно обаче е разбирането на ищцата, че само бащата следва да
осигурява издръжката й.
От страна на майката не бяха представени доказателства за
реализираните от нея доходи, но самата тя посочи в показанията си, че към
настоящия момент поема цялата издръжка на детето в размер на 750 лв.
месечно, в която сума не се включват семестриалните такси. Напълно
житейски нормално е родителят, с когото учащото, вече пълнолетно дете, е в
добри отношения, да поема доброволно моралния си дълг да подпомогне
низходящия си, решил да продължи образованието си. В същото време
отношенията между ищцата и ответника са прекъснати изцяло, като
ирелевантно за целите на настоящото производство е установяването на
причините за това. Независимо от този факт обаче съдът намира, че бащата
също следва да участва в издръжката на пълнолетното си учащо дете,
съобразно коментираните по-горе възможности от негова страна.
Предоставянето на повече средства от другия родител, в случая майката, са
само в полза на ищцата, която спокойно може да се съсредоточи върху
усвояването на учебния материал и обучението си като цяло.
Всичко гореизложено съдът взе предвид при формирания извод за
дължимата от бащата издръжка в полза на ищцата в размер на 400 лв.
месечно. До посочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
За разликата над 400 лв. до претендираните 500 лв. претенцията е
неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Предвид изхода на спора, разноските следва да бъдат разпределени по
следния начин.
Ищцата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива в размер на 500 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2025 г. С
оглед крайния резултат на делото и след направените изчисления съдът
приема, че в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на
400 лв., съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира
такива в размер на 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г. С оглед изхода на
спора и след направените изчисления съдът приема, че в полза на страната се
следват разноски в размер на сумата 100 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
6
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Тъй като предявеният иск е уважен в полза на лице, освободено от
заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС в размер на 576 лв. по иска за издръжка по
чл. 144 СК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплаща на Ю. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, месечна
издръжка в размер на сумата 400 лв. /четиристотин лева/, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г., с падеж до пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 144 СК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 400 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка IBAN BG******.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на Ю. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Ю. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на П. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 100
лв. /сто лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 576 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/,
представляваща дължимата държавна такса по иска за издръжка с правно
основание чл. 144 СК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на постановяването му – 12.11.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7