РЕШЕНИЕ
№ 3977
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20225330108440 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А. И. П. ЕГН **********, с адрес: гр. П...., бул. „П... ш...чрез ... С.
Д., със съдебен адрес: гр. П..... ул.“Р.... Д......, срещу Заповед ............... издадена от Г. А..... Н.,
на длъжност ........., с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР е постановено задържане на
А. П. в помещение за временно задържане на ..............
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, тъй като е
издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените
правила. Твърди се, че посоченото в заповедта основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е
налице, тъй като разследването на престъпление по чл. 209 от НК се води срещу неизвестен
извършител. Твърди се, че не става ясно в кое дело са събрани достатъчно данни за
извършено престъпление от жалбоподателят, както и че такива данни няма. Твърди се, че
....Г. А....Н. – ................., няма лично участие и познания относно това в какво би се
изразявала информацията, че задържания е изпълнил хипотезата на чл.72 от ЗМВР. Твърди
се, че правата на жалбоподателя по чл.72 ал.5 от ЗМВР са били нарушени
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения
преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
1
законосъобразност, е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа, А. И. П. е
била задържана в помещение за временно задържане на.... на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР
и във връзка .........
Жалбоподателят оспорва записаното в мотивната част на издадената заповед, че се касае за
извършено от него престъпление. Твърди, че до момента на задържането му не е бил
установен като извършител на това престъпление, че не става ясно какво е участието му в
също.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на
материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма.
Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с
писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в
чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт
изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72,
ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно
основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.
209от НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице образувано ДП №........
без да е посочено по чий опис е същото.
В самата заповед е отразена дата и час на освобождаване на задържаното лице, от които е
видно, че е спазен срока на задържането.
От материалите по делото се установява, че на .......... лицето А. И. П. ЕГН **********, с
адрес: гр. П...., бул. „П.... ш..... е задържано, като при задържането на лицето е направен
личен обиск, при който в него са били открити м... т..... п..., свидетелство ..... д... и к...к...,
контролен талон на автомобил и свидетелство за регистрация на автомобила.
По своята правна същност, мярка „задържане за срок до 24 часа” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на
орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за до 24-
часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването
на престъпление.
В настоящото производство не са представени надлежни доказателства, от които да става
2
ясно, че са налице обстоятелства, от които да се установяват данни за извършено
престъпление от задържаното лице, както и такива от които да се направи извод че същото
ще се укрие и ще предотврати възможност за провеждане на предварително разследване.
Напротив, установява се, че лицето е давало обяснения по образуваното досъдебно
производство, има адрес на който живее поС.но и бива призовавано от органите на реда.
Цитирането на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и отразеното в процесната
заповед, че за лицето има данни че е извършител на престъпление по чл. 209 от НК, без да
бъде изрично посочено в какво се състои това деяние и извършено ли е такова именно от
задържаното лице, не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона.
Видно от представените материали по досъдебното производство, до настоящия момент по
отношение на жалбоподателя няма повдигнато обвинение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по
делото общо в размер на 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представено пълномощно, с отразено извършено плащане на сумата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. И. П. ЕГН **********, с адрес: гр. П.... бул. „П... ш............. С. Д.,
със съдебен адрес: гр. П.... ул.“Р... Д......, Заповед .............издадена от Г. А.... Н., на длъжност
............
ОСЪЖДА ОД МВР - Пловдив да заплати на А. И. П. ЕГН **********, с адрес: гр. П... бул.
„П.... ш... чрез ........ С. Д., със съдебен адрес: гр. П..., ул.“Р... Д.... сумата от
300,00(триста)лева разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
3