№ 59
гр. Сливен, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500043 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба против постановление
на съдебния изпълнител с което е отказала да намалии договорени
адвокатски възнаграждения по изпълнително производство.
Жалбата е подадена от длъжника по изпълнителното дело и в нея се
твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като искането е
направено своевременно и при наличие на законовите условия за намаляване
размера на адвокатските възнаграждения. Развива съображения, че
дружеството е лицензирано застрахователно такова и няма възможност
да се укрива и избягва принудително изпълнение, затова на взискателите е
било достатъчно да поискат запор върху банковите сметки, за да се
удовлетворят изцяло и бързо вземанията им. Именно това е сторено и няма
данни процесуалният представител да е извършвал каквито и да е действия
по изпълнителното дело, освен подаването на молбата за образуването му.
Поради това му се дължи възнаграждение по Наредба №1/04г. само за
образуване на изпълнително производство. Освен това пълното заплащане
на задълженията си длъжникът е извършил преди получаване на
съобщението за образуването на делото, тоест вземанията са били
погасени преди да почне да тече срокът за доброволно изпълнение. По
делото липсват и доказателства за плащанена възнагражденията. Така, с
оглед правната и фактическата сложност, жалбоподателят моли съда да
1
отмени атакуваното постановление и да намали адвокатския хонорар до
200 лв.
Претендира разноски за това производство за адвокатски хонорар в
минималния размер по наредбата, представя пълномощно.
В законовия срок е е постъпил писмен отговор от насрещната страна,
която оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че взискателите са
четирима и всеки има право на отделни разноски за адвокат в
изпълнителния процес. Между влизане в сила на осъдителното решение на
БАС и образуването на изпълнителното дело са изминали месеци, в които
длъжникът е можел да престира без да заплаща разноски, но негови
представители се свързали с пълномощника им след налагане на запор върху
банковите сметки, за да поискат споразумение за разсрочено плащане,
което сочи на желание за протакане и неглижиране на задължението.
Взискателите не били само образували изпълнителното дело, сумите били
събрани с активни изпълнителни действия при наличие на упълномощен
адвокат, който ги е консултирал и е предприел съответните постъпки за
искане на запорите. Размерът на адвокатското възнаграждение бил
изчислен в съответствие с минималните размери по тарифата и не следва
да се намалява.
Поради това моли да се остави без уважение жалбата.
ДСИ е изложил писмено становище, че счита жалбата за
неоснователна с доводи, аналогични на тези на взискателите.
Въззивният съд, след като се запозна с изпълнителното дело, намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 22.08.2022г. с трима взискатели, като всеки от тях е
упълномощил процесуален представител – адвокат, един и същ за тримата,
с права да гопредставлява и защитава по изпълнителното дело, сключени са
договори за правна защита и съдействие с уговорени възнаграждения, за
които страните са се подписали, че са изплатени изцяло в брой. Молбата,
подадена от процесуалния представител на взискателите е входирана
на26.08.2022г. при ДСИ при НзРС, като в нея е поискано да се образува
изпълнително производство против длъжника и да се започне принудително
изпълнение, като е посочен способ – запор върху банкови сметки.
2
Запорни съобщения са изпратени от ДСИ на 31.08.2022г. до 9 банки, на
същата дата е изпратена и ПДИ до длъжника. Почти всички банки, след
получаване на запорните съобщения, са отговорили с писма на СИ от 7, 8 и
12.09.2022г., че на сметките на длъжника има наложени редица други
запори от други СИ, като част от тях сочат, че дължимите суми не могат
да бъдат преведени, поради липса на свободен авоар.
Междувременно, на 09.09.2022г. длъжникът е превел от сметката си
при ОББ АД по сметка на ДСИ сума от 544 362, 21 лв. и е поискал
разпределението й и приключване на делото. На 14.09.22г. СИ е вдигнал
наложените запори. ПДИ е приета на 16.09.22г. С молба от 19.09.22г.
длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност и възстановяване на надвзетите суми, като с атакуваното
постановление ДСИ е отказал да стори това.
Ключовият довод на жалбоподателя-длъжник за намаляване на
адвокатското възнаграждение до размера, предвиден само за образуване на
изпълнително дело, се състои в твърдението, че процесуалният
представител не е извършвал никакви действия, а плащането на цялото
задължение било направено преди да стартира срокът за доброволно
изпълнение.
Действително минималният размер на адвокатското възнаграждение
за образуване на изпълнително дело по Наредба №1/2004г. в действалата
към релевантния момент редакция, е в размер на 100 лв. Процесуалният
представител на тримата взискатели, е бил упълномощен не само за
образуване на ИД, но и за процесуално представителство, защита и
съдействие при воденето му и за това са му били изплатени
възнагражденията /с оглед изявленията, носещи подписите на
възложителите, договорите имат и характер на разписки/. Вярно е и че в
случая след образуването на изпълнителното производство длъжникът е
платил задълженията си, което е сторил формално преди да му е връчена
ПДИ, но след налагането на запори по банковите му сметки и това е довело
до приключване на изпълнението. Така, от една страна, процесуалните
действия на адвоката са се изчерпили с подаването на молбата за
образуване на делото и посочване на първия изпълнителен способ, но от
друга страна настъпването на плащане не е било сигурно и предвидимо
3
събитие. Аргументът на жалбоподателя-длъжник, че е с публични сметки
под контрола на КФН и не може да се укрива, не е състоятелен и тези
обстоятелства, сами по себе си, не гарантират изпълнението. Както се
установява по изпълнителното дело, множество банкови сметки на
длъжника са запорирани до размери, непозволяващи превеждане на
процесните суми – тоест – принудителното изпълнение е можело да бъде
затруднено и да наложи други, следващи действия за установяване на
имущество за удовлетворяване вземанията на взискателите, за което са и
упълномощили процесуален представител. Доброволното плащане в хода на
изпълнителното производство не е могло да бъде предвидено, след като
такова не е било направено преди издаване на изпълнителния титул.
Длъжникът, с бездействието си, е дал повод за образуване на
изпълнителното производство, поради което взискателите са
упълномощили адвокат за цялото необходимо процесуално съдействие по
принудителното изпълнение, без предварително да знаят броя, вида и
характера на нужните действия, но са обезпечили евентуалното им
извършване по този начин. Това означава, че възнаграждението на
адвоката се дължи изцяло, а неговият размер пък се изчислява съгласно
действалата към момента редакция на Наредба №1/2004г. И именно,
защото в конкретния случай процесуалните усилия на адвоката фактически
са били минимални, възнаграждението му следва да се определи в
минималния размер, но по чл. 10 т. 2 от Наредбата, а не по т. 1, с оглед
казаното по-горе.
Тъй като взискателите са трима и всеки от тях има отделно,
самостоятелно вземане, и всеки от тях е упълномощил адвокат, то
възнаграждение се дължи от всеки от тях поотделно. Съгласно чл. 10 ал. 1
т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №1/2004г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение за първата взискателка е 2 065 лв., за втория
– 1 965 лв. и за третия – 3 865 лв. – представляващи половината от
съответно: 4 130 лв., 3 930 лв. и 7 730 лв. Платените на адвоката суми са
съответно 2 065 лв., 1 970 лв. и 2 370 лв., тоест – те не надвишават
законоустановения минимум, поради което, съгласно правилата на ГПК,
длъжникът дължи заплащането на тези суми на взискателите.
Поради това обжалваното постановление, с което ДСИ е отказал да
намали описаните адвокатски възнаграждения, е правилно и
4
законосъобразно и жалбата против него следва да бъде оставена без
уважение.
На жалбоподателя разноски не се дължат, ответната страна не е
доказала и претендирала такива.
Ръководен от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12903/25.11.2022г., подадена
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София против постановление от 02.11.2022г. на
ДСИ по изп.д. № 390/2022 г. на ДСИ при НзРС, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата на дружеството за намаляване на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателите, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5