№ 2581
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20095049 от 14.04.2021г., постановено по гр.дело №31903/2020г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, е отхвърлен предявения от К. Р. И., с ЕГН
**********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът - К. Р. И. не дължи на ответника - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
следните суми - 1565.76 лв. за доставена топлинна енергия за периода 01.04.2013г. –
30.04.2015г. и лихва за забава в размер на 201.38 лв. за периода 31.05.2013г. –
21.04.2016г., съгласно изпълнителен лист от 27.07.2016г., издаден по ч.гр.д.
№26763/2016г. по описа на СРС, в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу
Р.К. И., ЕГН **********, починал на 23.01.2019г., който е наследодател на К. Р. И., с
ЕГН **********. С решението е осъден К. Р. И., с ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 във вр.
с ал.8 ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - К. Р. И., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.А. И., с която се обжалва изцяло решение №20095049 от
14.04.2021г., постановено по гр.дело №31903/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми
състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са
инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния
акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че с общата 5-годишна давност се погасяват вземанията, предмет
на процесния изпълнителен лист от 27.07.2016г., издаден по ч.гр.д.№26763/2016г. по
1
описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, въз
основа на който е образувано изпълнително дело, както и че започналата да тече
давност е прекъсната с образуването на изпълнителното дело – 16.09.2016г., съответно
че са били извършвани действия, прекъсващи давността на основание чл.116, б.”в” от
ЗЗД поради което е обосновал погрешен извод, че вземанията, предмет на издадения
изпълнителен лист, не са погасени по давност към датата на подаване на исковата
молба в съда и на това основание е отхвърлен предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 от ГПК. Твърди се, че в случая досежно вземанията,
предмет на процесния изпълнителен лист, е приложима кратката 3-годишна давност,
тъй като се касае за периодични вземания, както и че давността е започнала да тече от
влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК през 2016г. и
доколкото по образуваното изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността, поради което същата е изтекла преди датата
на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2020г., което е основание за уважаване на
предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ответник - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, чрез процесуален представител юрисконсулт Михаела Петкова, депозира
писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е
обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е
обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на изп.лист, издаден на 27.07.2016г.
по ч.гр.д.№26763/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №20168410408647 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на
КЧСИ, не са погасени по давност. Поддържа се, че по образуваното изпълнително дело
са извършвани изпълнителни действия, които препятстват изтичането на двугодишен
срок на бездействие на взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което
изпълнителното дело не е перемирало, съответно оспорените от ищеца вземания не са
погасени по давност и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и
като такъв е отхвърлен. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК по отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
въззивника.
Предявен е от К. Р. И. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми като
погасени по давност, за които е издаден изпълнителен лист на 27.07.2016г. по ч.гр.д.
№26763/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №20168410408647 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на
КЧСИ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа
2
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от К. Р. И. срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК за
недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден на 27.07.2016г. по
ч.гр.д.№26763/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №20168410408647 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на
КЧСИ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от
ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за неоснователност на предявения от К. Р. И. срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като
на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В случая с подадената искова молба ищецът – въззивник в настоящото
производство, оспорва дължимостта на суми, предмет на изпълнително дело
№20168410408647 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ, с район на действие
СГС, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439 ГПК.
Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден
на 27.07.2016г. по ч.гр.д.№26763/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, по
влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на изпълнителен
лист, издаден на 27.07.2016г. на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД и
давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият
краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по
3
влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика
- постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело
№1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също,
кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за
възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-
годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както
и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV
Г.О. ,, съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са
и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О.,
Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г., II Т.О.,
Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г., IV Г.О.,
Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..
По горните аргументи и противно на изложеното във въззивната жалба се налага
извода, че по отношение на процесните вземания, предмет на изпълнително дело
№20168410408647 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ, с район на действие
СГС, се прилагат правилата на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, както и са
приложими основанията за прекъсване и спиране на давността, уредени в чл.115 и
чл.116 от ЗЗД.
В конкретната хипотеза е спорен въпроса дали след като е било образувано
изп.дело №20168410408647 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ, с район на
действие СГС, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД за
прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания, предмет на
изп.лист, издаден на 27.07.2016г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №26763/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав. Според
решаващият състав, разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно която, ако
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява, цели да стимулира взискателя
или съдебния изпълнител да бъдат активни. Предвиденият в разпоредбата преклузивен
срок тече от образуване на изпълнителното дело, който е началният момент, от който
взискателят може да иска извършване на изпълнително действие по смисъла на т.10
от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С
предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността, касаеща
материалното право, както и започва да тече нов двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8
ГПК, в който следва да се извърши ново изпълнително действие, за да се запази
висящността на изпълнителното производство. В конкретния случай се установява, че
процесното изпълнително дело е образувано на 16.09.2016г. като в молбата за
образуване е направено възлагане в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.1 от
ЗЧСИ и по него са извършени следните изпълнителни действия – съдебният
изпълнител с разпореждането за образуване на изпълнителното дело от 16.09.2016г. е
насрочил опис на движимото имущество на длъжника, както и е наложил
обезпечителни мерки – запор върху вземанията за пенсия на длъжника и запор върху
всички левови и валутни сметки, открити на името на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и
„Обединена Българска банка“ АД, както съответно запорните съобщения до
посочените банки са изпратени на 20.09.2016г.. По изпълнителното дело е подадена
молба от взискателя на 26.06.2018г., в която се прави искане да бъде извършена
справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение /пенсия
4
на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника.
Съдебният изпълнител с разпореждане от 04.07.2018г. е насрочил опис на движими
вещи на длъжника, на посочен адрес. По делото е постъпила още от взискателя -
„Топлофикация София“ ЕАД молба на 30.08.2019г., в която се прави искане да бъде
извършена справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение /пенсия на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими
вещи на длъжника. Постъпила е на 25.06.2020г. молба от взискателя -
„Топлофикация София“ ЕАД, в която е направено искане за конституиране на
наследниците на починалия длъжник, като се прилага и удостоверение за наследници.
На основание постъпилото по изпълнителното дело удостоверение за наследници, от
което е видно, че длъжникът – Р.К. И., е починал на 23.01.2019г., частният съдебен
изпълнител с разпореждане от 25.06.2020г. на основание чл.429, ал.2 от ГПК е
конституирал като длъжник неговия наследник по закон – К. Р. И. – ищец по
настоящото дело.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл.18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място
съдът намира да посочи, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл.18, ал.1
ЗЧСИ се приема за действие, водещо до прекъсване на давността. В този смисъл са
освен мотивите на цитираното по-горе ТР, както и постановени по реда на чл.290 от
ГПК решение №451/29.03.2016г. по гр.д.№2306/2015г. на IV Г.О., Г.К., ВКС и решение
от 28.02.2016г. по гр.д.№4899/2014г. на IV Г.О., Г.К., ВКС.
В конкретната хипотеза от данните по делото се установява, че на датата, на
която е било образувано изп.дело №20168410408647 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841
на КЧСИ, на основание подадена на 16.09.2016г. молба от взискателя, са настъпили
обстоятелства по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД за прекъсване на давностния срок
относно валидно възникналите вземания, предмет на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 27.07.2016г. по ч.гр.д.
№26763/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав. По искане на взискателя,
обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело, са били извършени
действия във връзка с удовлетворяване на кредитора, като за такива съдът приема
изпращането на запорните съобщения до трети задължени лица - запорните съобщения
до „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена Българска банка“ АД са изпратени на 20.09.2016г..
Въззивният съд счита, че изпращането на запорно съобщение до банка представлява
действие по налагане на запор. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на
запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване
на запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането. Наличието на суми по
банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното
/кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от фактическия състав по налагането
на запора. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор - дали
изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен. Запорът върху
5
вземания на длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния
изпълнител чрез връчване на запорното съобщение на банката.
С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се
налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите
сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при
нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния
титуляр. Запорът се считан наложен от момента, в който третото задължено лице
получи запорното съобщение. Следователно следва да се приеме, че изпращането на
запорно съобщение е изпълнително действие, което води до прекъсване
на погасителната давност, от която дата започва да тече нов давностен срок. В
процесния случай, проследявайки хронологията на извършените по процесното
изпълнително дело изпълнителни действия, въззивният съд приема за установено, че
след извършеното от съдебния изпълнител валидно изпълнително действие -
изпратени на 20.09.2016г. запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена
Българска банка“ АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, след
което подадените от взискателя молби от 26.06.2018г. и от 30.08.2019г. , в които се
прави искане да бъде извършена справка в НАП с оглед налагане на запор върху
трудовото възнаграждение /пенсия на длъжника, както и да бъде насрочен опис на
движими вещи на длъжника, т.е. посочен е изпълнителен способ, водят до прекъсване
на погасителната давност. До този извод съдът достига, тъй като искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да приложи съответен изпълнителен способ. Не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е предприето и да е задължително успешно, за да се счита давността
прекъсната. Достатъчно е изпълнителният способ да е поискан и възложен от
взискателя на ЧСИ.
При тези данни по изпълнителното дело се налага извода, че не е налице период
по-голям от две години, в който взискателят да не е проявил активно поведение, т.е. да
не е предприемал действия, водещи до прекъсването на давността – валидни
изпълнителни действия, които са довели до прекъсването на давностния срок, са
извършени съответно на 16.09.2016г., 20.09.2016г., 26.06.2018г. и от 30.08.2019г..
Следователно преценено към датата на подаване на исковата молба в съда –
20.07.2020г. съдът счита, че не са били налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. На следващо място липсва основание в
закона да се приеме, че процесните вземания, предмет на влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от
27.07.2016г. по ч.гр.д. №26763/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, са
погасени по давност доколкото от последното валидно извършено изпълнително
действие - 30.08.2019г., е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е
изтекъл нито към датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2020г., нито към
датата на приключване на устните състезания пред СРС – 15.03.2021г.. Следователно
се налага извода, че оспорените от ищеца вземания не са погасени по давност и по
отношение на тях би могло да се осъществи от ответника валидно принудително
изпълнение. Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесните суми е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното
решение, вкл. и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
6
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемата страна - ответник на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК. Искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ответник
за настоящата инстанция съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съдът намира, че следва да
се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./ Според
редакцията на текста, която настоящата въззивна инстанция следва да съобрази,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е
било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП, която
норма препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника - ищец в полза на въззиваемата страна - ответник юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция следва да се определи от съда в размер на
100 лв., който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, така и са
преценени извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна
процесуални действия – изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно
заседание, и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от
24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20095049 от 14.04.2021г., постановено по гр.дело
№31903/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав.
ОСЪЖДА К. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к.“****; да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул.“****; на правно основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8
ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7