Решение по КНАХД №588/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1421, р-н „Лозенец", [улица], с [ЕИК], представлявано от юрисконсулт Д. Р., като пълномощник на Изпълнителните директори, наричано по-долу за краткост само „Банката“ срещу решение № 277/29.05.2025 г., постановено по АНД № 733/2025 по описа на PC-Плевен.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита, че твърдяното в НП и в обжалваното решение нарушение е свързано с прилагана от Банката нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 е невярно н подвеждащо. Посочва, че според обжалваното наказателно постановление административното нарушение е извършено на 17.12.2024 г. при сключването на договор за потребителски кредит № **********, в който договор Банката е предоставила невярна информация, а именно, че в договора няма включена застраховка и е посочена цена на застраховка - 0 лева, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не съответстват.

Посочва, че на 17.12.2024 г. (дата на извършване на твърдяното нарушение) банката е сключила с потребителя ДПК № **********, с който не финансира допълнителна услуга – застраховка, като в чл. 7.1 от ДПК е посочен общият размер на кредита, а именно размер на кредита 14982.00 лева, размер на застрахователна премия 0.00 лева. Твърди, че тази информация е абсолютно вярна и незаблуждаваща, като по процесния договор Банката не е предлагала, респективно клиента не е купувал допълнителна услуга - застраховка.

Намира, че твърдението, което е изложено и пред АНО и пред първоинстанционния съд, е че с процесния договор за кредит № **********/17.12.2024 г., банката не е извършвала твърдяното нарушение- не е подвеждан потребителят с невярна информация.

Твърди, че задълженията по рефинансираните договори за кредит, към дата на сключване на процесния договор за кредит от 17.12.2024 г., са в общ размер на 14 982 лева, в който размер са включени и финансираните застрахователни премии, които още не са били възстановени от застрахователя по сметка на потребителя, като с процесния договор не се финансира застрахователна премия, съответно потребителят не е застрахован от застрахователни рискове покрити от застраховка, свързана с процесния договор.

Посочва, че до 16.01.2025 г. застрахователите Кардиф Животозастраховане - клон България и Кардиф Общо застраховане - клон България са възстановили застрахователната премия в общ размер от 1826,99 лева - пълният размер на застрахователните премии по рефинансираните три договора за кредит, за което е предоставено надлежно извлечение от сметките на жалбоподателя Н. Н., като на 23.01.2025 г. клиента Н. е изтеглила на каса цялата сума, използвайки я вече за свои нужди:

Посочва, че банката и потребителят Н. Н. са сключили ДПК № **********/17.12.2024 г., по реда и условията на ЗПК, изложената в договора информация е вярна и незаблуждаваща за потребителя, като на 17.12.2024 г. и при сключване на ДПК № ********** не е извършвано административно нарушение.

Твърди, че между страните има други правоотношения - потребителски спор разглеждан от КЗП, по отношение на други три договора за кредит: ДПК ********** от 09.01.2024, ДПК ********** от

16.07.2024 г. и ДПК ********** от 13.08.2024 г., като спорът е уреден с посредничеството на КЗП, като банката обединява задълженията по тези договори и съдейства за подаване на отказа от застраховка пред застрахователя. Счита, че като резултат на тези отношения застрахователите възстановяват на г-жа Н. пълния размер на застрахователните премии (1826,99 лева), която сума е изтеглена от г-жа Н..

Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и наказателното постановление като моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет.5 чрез Р. Й. М. – юрисконсулт е подал писмено становище, в което моли да се остави без уважение като неоснователна касационната жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и да се потвърди като правилно и законосъобразно наказателното постановление.

Твърди, че във връзка с изразеното становище от банката за обединяване на активните договори с нов ГПР 20% без застраховки и без допълнителни суми за усвояване и изпратения отговор по жалбата от КЗП, жалбоподателката е приела предложението и на 17.12.24г. е сключила договор за потребителски кредит № ********** с общ размер на кредита 14 982,00 лв. със срок 48 месеца; ГПР 19,74%; обща дължима сума - 21 264,37 лв., като за съпоставка - общият размер на кредита по трите договора от 2024г. е бил 15 126,99 лв. с включени застраховки.

Посочва, че в чл.7.1. от договор № **********/17.12.24г. е вписано: общ размер на застрахователна премия - 0 лв. В предоставения СЕФ на 17.12.24г. е вписано, че не се изисква договор за застраховка и няма включена сума за застраховка, като в действителност в договор № **********/17.12.24г. в общия размер на кредита са включени сумите за застраховки по трите предходни договора в размер на 1 826,99 лв.

Счита, че на 17.12.24г. при сключване на договор№**********/17.12.24г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с [ЕИК] използва заблуждаваща търговска практика, тъй като предоставената от него информация в СЕФ и Договора, че няма включена застраховка и съответно цена - 0 лв. е невярна и подвеждаща.

Посочва, че нелоялните търговски практики са забранени по силата на чл. 68в от ЗЗП и елементите от фактическия състав на "заблуждаващата" търговска практика са следните: 1. наличие на "търговска практика"; 2. липса на предоставена от търговеца съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение; 3. тази липса да е довела или да може да доведе до вземането на решение, което средният потребител не би взел без използването на тази практика, като в доразвитие на тази разпоредба, в ал. 2, предложение второ е регламентиран и специфичният начин, по който може да бъде извършено деянието, водещо до "заблуждаваща търговска практика", а именно - чрез премълчаване или предоставяне на съществената информация по смисъла на ал. 1 по неясен, неразбираем или двусмислен начин, както и при нейното несвоевременно предоставяне.

Намира, че нарушението е безспорно установено, като са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Твърди, че в НП са описани подробно всички обстоятелства, при които е извършено, както и самото нарушение, като са вписани номерата и датите на съставените констативен протокол и протокол за проверка на документи, становищата на търговеца

Счита, че нарушението не представлява маловажен случай, като НП е издадено и на основание чл.27, чл.28 и чл.53 от ЗАНН, което значи, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието.

Моли да се остави в сила решението, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждението и претендира разноски за в размер на 150 лв.

В съдебно заседание касасторът - „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1421, р-н „Лозенец", [улица], с [ЕИК], редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет.5, редовно призован, не се явява, не се представлява

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, с оглед събраните по делото доказателства, счита, че касационната жалба е неоснователна, решението правилно и законосъобразно. Посочва, че санкцията е определена в предвидения минимален размер по съответния закон, поради което предлага да се потвърди обжалваното решение.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №Р-007382 от 19.03.2025г, с което Началникът на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите е наложил на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, общ. Столична, обл.София, Район „Лозенец“, [улица], с [ЕИК], представлявано от В. А. Г. А. Ч. Д. и Н. Г. С. имуществена санкция в размер на 2000лв. за извършено нарушение на чл.68в от Закона за защита на потребителите вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 пр.1 от Закона за защита на потребителите, като е прието, че на 17.12.24г. при сключване на договор № **********/17.12.24г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с [ЕИК] спрямо кредитополучателя използва заблуждаваща търговска практика, тъй като предоставената от него информация в СЕФ и Договора, че няма включена застраховка и съответно цена - 0 лв. е невярна и подвеждаща. Наличието на невярна и подвеждаща информация може да е основание потребителят да вземе решение да сключи договор, което не би взел без прилагането на практиката. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите.

Първоинстанционният съд е приел за доказано установеното от фактическа страна от органа при извършване на проверката и описано в НП, а именно, че е извършена проверка по подадена на 18.11.24г. в КЗП жалба с вх.№ С-03-5687 относно сключени договори за потребителски кредит № **********/09.01.24г. и № **********/16.07.24г., за които Н. твърди, че са с високи лихви и са с включени застраховки, от които не може да се възползва.

В КП № К-2770244 са отразени резултати от извършена проверка в клон Плевен, [улица], стопанисван от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и след изискани и предоставени документи е установено, че нa 09.01.24r. жалбоподателката е сключила ДПК № ********** със срок 60 месеца, размер на кредита 10 000,00 лв,; общ размер на застрахователна премия 1 449,99 лв., застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“, общ размер на кредита 11 449,99лв.; годишен лихвен процент 30,39%, ГПР 34,65%, обща дължима сума - 22 390,74 лв.

На 16.07.24 г. . е сключила ДПК № ********** със срок 48 месеца, размер на кредита 2 800,00 лв.; общ размер на застрахователна премия 322,00 лв., застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“, общ размер на кредита 3 122,00лв.; годишен лихвен процент 47,81%, ГПР 58,46%, обща дължима сума - 7 051,80 лв. и на 13.08.24г. е сключила ДПК № ********** със срок 24 месеца, размер на кредита 500,00 лв.; общ размер на застрахователна премия 55,00 лв., застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“, общ размер на кредита 555,00лв.; годишен лихвен процент 51,13%, ГПР 64,45%, обща дължима сума - 897,20 лв.

Във връзка с изразеното становище от банката за обединяване на активните договори с нов ГПР 20% без застраховки и без допълнителни суми за усвояване и изпратения отговор по жалбата от КЗП, Н. е приела предложението и на 17.12.24г. е сключила договор за потребителски кредит № ********** с общ размер на кредита 14 982,00 лв. със срок 48 месеца; ГПР 19,74%; обща дължима сума - 21 264,37 лв. За съпоставка - общият размер на кредита по трите договора от 2024г. е бил 15 126,99 лв. с включени застраховки.

На 23.12.24 г. лицето подава втора жалба в КЗП с Вх.№ С-03- 5687, в която изразява своето несъгласие относно размера на кредита по новия договор от 17.12.24 г и посочва, че не са взети под внимание платените вноски по трите договора до момента в размер на 4 194,90 лв. и всъщност по обединения договор размерът на кредита е почти същия, както по трите договора от 2024г.

На 23.12.24г. жалбата е изпратена на кредитора с покана за предоставяне на становище и документи и е предоставена информация, че по ДПК № ********** със срок 60 месеца общо дължима главница е 11 449,99 лв, която е формирана от 10 000,00 лв. предоставен потребителски кредит и 1 449,99 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. По ДПК № ********** със срок 48 месеца общо дължима главница е 3 122,00 лв., която е формирана от 2 800,00 лв. предоставен потребителски кредит и 322,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. По ДПК № ********** със срок 24 месеца общо дължима главница е 555,00 лв., която е формирана от 500,00 лв. предоставен потребителски кредит и 55,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. При отпадане на застраховките от трите договора размерът на главницата е 13 300,00 лв. Освен това жалбоподател ката има заплатени вноски по трите договора в размер на 4 194,90 лв., в които е включена част от сумата за застраховка и са начислявани лихви върху тази сума.

Посочва се от кредитора на 09.01.24г. жалбоподателката е сключила ДПК № ********** със срок 60 месеца с общо дължима главница 11 449,99 лв., която е формирана от 10 000,00 лв. предоставен потребителски кредит и 1 449,99 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На 16.07.24г. жалбоподателят е сключил ДПК № ********** със срок 48 месеца с общо дължима главница 3 122,00 лв., която е формирана от 2 800,00 лв. предоставен потребителски кредит и 322,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

По ДПК № ********** със срок 60 месеца общо дължима главница е 11 449,99 лв, която е формирана от 10 000,00 лв. предоставен потребителски кредит и 1 449,99 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. По ДПК № ********** със срок 48 месеца общо дължима главница е 3 122,00 лв., която е формирана от 2 800,00 лв. предоставен потребителски кредит и 322,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. По ДПК № ********** със срок 24 месеца общо дължима главница е 555,00 лв., която е формирана от 500,00 лв. предоставен потребителски кредит и 55,00 лв. застрахователна премия, която е финансирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. При отпадане на застраховките от трите договора размерът на главницата е 13 300,00 лв. Освен това жалбоподател ката има заплатени вноски по трите договора в размер на 4 194,90 лв., в които е включена част от сумата за застраховка и са начислявани лихви върху тази сума.

В становище с вх. № С-03-5687 от кредитора се посочва, че отказът от застраховка може да бъде заявен лично в офис на Банката или директно пред съответния застраховател и на 17.12.24г. при посещение на офис Плевен с цел подписване на договор за потребителски кредит № **********/17.12.24г., Н. не е подала заявление за отказ от застраховки, включени към следните договори: №**********/09.01,24г.;№ **********/16.07.24г. и № **********/13.08.24г. , но въпреки липсата на депозирано заявление, банката е предприела служебни действия за иницииране на искания за отказ от застраховки по горепосочените договори пред „Кардиф Животозастраховане“- клон България и на 09.01.25 г.. и на 16.01.25г. по сметката на жалбоподателката е възстановена сума в общ размер на 1 826,99 лв.

Прието е в НП, че лицето при сключване на договор на 17.12.2024 година и обединяване на други три договора, то в същия са включени сумите за застраховките от трите договора без това да е упоменато, нито в договор № **********/17.12.24г., нито в предоставения СЕФ към него на 17.12.24г.

В чл.7.1. от договор № **********/17.12.24г. е вписано: общ размер на застрахователна премия - 0 лв. В предоставения СЕФ на 17.12.24г. е вписано, че не се изисква договор за застраховка и няма включена сума за застраховка, но в действителност в договор № **********/17.12.24г, в общия размер на кредита са включени сумите за застраховки по трите предходни договора в размер на 1 825,99 лв.

Прието е, че на 17.12.24г. при сключване на договор № **********/17.12.24г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с [ЕИК] използва заблуждаваща търговска практика, тъй като предоставената от него информация в СЕФ и Договора, че няма включена застраховка и съответно цена - 0 лв. е невярна и подвеждаща и невярната и подвеждаща информация може да е основание потребителят да вземе решение да сключи договор, което не би взел без прилагането на практиката.

Настоящата инстанция намира, че решението на РС Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Правилно е прието, че при подписване на договор на 17.12.2024 година л. 8 по делото, касаторът е използвал заблуждаваща търговска практика и соченото в договора в т. 7.1, че общ размер на застрахователна премия е 0.00 лева не отговаря на обективната истина, тъй като в размер на кредита е включена и сумата по застрахователните премии от трите кредита, сключени преди това. Това обстоятелство се потвърждава и от кредитора, касатор в настоящото производство, в становище от вх. № С-03-5687.

Неоснователни са доводи на касатора, че към 17.12.2024 година в договора не е включена допълнителна услуга застраховка, тъй като сумата е включена като задължение в размер на кредита на лицето-кредитополучател и е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. В случая обаче включването на застраховките по кредита, които се обединяват, е подвеждащо за потребителя –кредитополучател, тъй като размерът е формиран с оглед заети суми , а и застрахователни премии.

Налице е нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП за прилагане на заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като лицето е подведено относно размер на кредита.

Настоящата инстанция на основание чл. 221 , ал. 2, изр. последно от АПК споделя изцяло мотивите на РС Плевен и препраща към тях и намира, че решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1421, р-н „Лозенец", [улица], с [ЕИК] да заплати на Комисията за защита на потребителите направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Предвид горното, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №277/29.05.2025 г. по анд № 733/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Осъжда „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1421, р-н „Лозенец", [улица], с [ЕИК] да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр.София направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.