Р Е Ш Е Н
И Е №
247
гр. Пловдив, 26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2053 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално и активно субективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 166 и сл. от ЗЗД относно съществуване на ипотечно
право.
Ищците М.С.П., ЕГН **********,****; М.Д.С., ЕГН **********,***,
и Й.Д.К., ЕГН **********,****, всички със съд. адрес:***, чрез адв. Д.Д., са предявили срещу „Юробанк България“ АД - София, ЕИК *********, отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 166 и сл. от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са съсобственици при описаните в ИМ идеални части на недв. имот – жилище с площ от 80 кв.м, представляващо СОС с
идентификатор 56784.505.34.2.3, с адрес на имота: ****, с площ от 80 кв.м, на основание правна сделка
(покупко-продажба) и наследяване от Д. Й. П., починал на *** г.
На *** г. между банката - ответник и СД „Гарант-С.-К. и сие“,
ЕИК ***, е сключен Договор за банков кредит
- „***“ № *** г., въз основа на който на дружеството е предоставен
кредит в размер на 77 500 лв.
С нот. акт № 163/12.06.2007 г. на нотариус К. А.,
рег.№ *** на НК, вписан в СВ – *** с Акт № 90, том 10, двойно вх.рег.№ *** г., е
учредена договорна ипотека върху съсобствения на
ищците недв. имот в полза на „Юробанк
България“ АД за обезпечаване на вземането ѝ по Договора за банков кредит
№ *** г., предоставен на кредитополучателя СД „Гарант-С.-К. и сие“, с ипотекарни длъжници Д. Й. П. и М.С.П..
На *** г. между банката и СД „Гарант-С.-К. и сие“,
ЕИК ***, е сключен втори Договор за банков кредит - „***“ № *** г. и Анекс № *** г. Поради
неизпълнение на задълженията на СД, е издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 7956/2011 г., ПРС,
и е образувано изп.д.№ 20118250400323
по описа на ЧСИ С.Г., рег.№ ***.
Поради неизпълнение на задълженията на СД и по първия договор за банков
кредит от *** г., е издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 6151/2012 г., ПРС, като това вземане
на банката е присъединено на 10.05.2012 г. към вече образуваното изп.д.№ 20118250400323 по описа на
ЧСИ С.Г., рег.№ ***. От присъединяване на
вземането на 10.05.2012 г. по изп.д.№ 20118250400323
не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради
което на 10.05.2014 г. изп. дело се е перемирало и е прекратено по право.
На *** г. на длъжника СД „Гарант-С.-К. и сие“,
ЕИК ***, е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 359/10.01.2013
г., а на 17.01.2017 г. дружеството - длъжник е уведомено за наложена възбрана
върху имота. Насрочена е публична продан на съсобствения
на ищците недв. имот с идентификатор 56784.505.34.2.3, при начална цена от 72 000 лв., като по молба на ипотекарния кредитор е вписано подновяване на ипотеката с
Акт № ***г., което е в нарушение на формалните изисквания за подновяване.
Ищците считат, че не са длъжници по посоченото изпълнително
дело, а общият им наследодател Д. Й. П. и ищцата М.П. не са изразявали съгласие
за обезпечаване с договорна ипотека на вземането на „Юробанк
България“ АД по договора за кредит от 2007 г., поради което договорът за
ипотека е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на
съгласие, тъй като те не са го подписали. Оспорват подписите на Д. П. и на М.П.,
положени в графа „Ипотекарни длъжници“ в нот. акт за учредяване на договорна ипотека, както и
верността му, тъй като тези лица не са поемали задължение да обезпечат с
посочения недв. имот вземането на банката по Договор
за банков кредит № *** г.
При условията на евентуалност твърдят, че договорът за ипотека е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради неспазване на договорното съдържание на
ипотеката по смисъла на чл. 167, ал. 1 от ЗЗД, тъй като в нотариалния акт не е
посочен точен падеж на задължението, възникнало след учредяването ѝ.
Отново при условията на евентуалност твърдят, че ипотечното право, учредено
в полза на банката, не съществува, поради погасяване по давност на главното
задължение на длъжника по изпълнителното дело - СД, предвид изтичане на 5-годишния
давностен срок от присъединяване на 10.05.2012 г. на
вземането по ИЛ от 2012 г. до сега и неизвършване на валидни действия по изп. дело. Извършените изпълнителни действия през 2016 г.
не прекъсват погасителната давност, тъй като изпълнителното производство вече е
било перемирано. Поради погасяване по давност на
задължението на главния длъжник, се погасява и задължението на ипотекарния, съгласно чл. 151 от ЗЗД.
Евентуално считат, че ипотечното право не съществува и е погасено по
давност и поради неподновяване на ипотеката по отношение на тях в предвидения
10-годишен законов срок, като подновяването на ипотеката е вписано с Акт № *** г.
по молба на ипотекарния кредитор, но е нарушена
процедурата по подновяване на вписването – липсва посочване на наследниците на
починалия през *** г. ипотекарен длъжник Д. П.,
съгласно чл. 18, ал. 2 от ПВ, поради което извършеното вписване на може да бъде
противопоставено на наследниците му.
Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на банката - ответник, че не съществува
ипотечно право в нейна полза, учредено с договор за ипотека, сключен на *** г.
с нот. акт № 163/2007 г. по отношение на недв. имот с идентификатор 56784.505.34.2.3, ведно с
присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба и в уточняващите
молби. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени доказателства и
експертизи.
Ответникът „Юробанк България” АД - София, ул.
Околовръстен път 260, ЕИК *********, чрез адв. Г. Д.
– лично и като управител на Адв. съдружие „***“ – ***,
е подал отговор, в който заявява, че оспорва иска за несъществуване на
учреденото в полза на банката ипотечно право като недопустим, неоснователен и
недоказан.
Не оспорва изложените в ИМ фактически твърдения, като допълва, че сключения
на ***г. между банката и СД „Гарант-С.-К. и сие“,
втори Договор за банков кредит - „***“ №
*** г. и Анекс № *** г. към него са обезпечени със сключени Договор за
поръчителство от *** г. с Л.Г.К., ЕГН **********, и Договор за поръчителство от
*** г. с Д.И.К., ЕГН **********; И.Д.К., ЕГН **********, и С.Т.К., ЕГН **********.
Твърди, че оспореният нот. акт, с който е
учредена договорна ипотека в полза на банката – ответник, е официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена
сила и изцяло в тежест на оспорващата го страна е да докаже при условията на
пълно и главно доказване възражението си за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД,
поради липса на съгласие, както и не/автентичността на оспорените подписи на ипотекарните длъжници.
Твърди също, че вземането на банката, е достатъчно конкретизирано в
ипотечния договор, с оглед спецификата на договора за ***, и договорът съдържа
необходимата информация, съгласно изискванията на чл. 167, ал. 2, вр. чл. 170 от ЗЗД.
Счита, че направеното от ищците възражение за перемиране
на изп. дело е недопустимо, тъй като те в качеството
си на ипотекарни длъжници
отговарят само до размера на ипотекираното имущество и не могат да правят
възражения за изтекла погасителна давност, тъй като не са страна по
облигационното правоотношение. Освен това, след 10.05.2012 г. по изп. дело периодично са извършвани действия, които
прекратяват изтичането на 2-годишния давностен срок
за перемция – постъпило плащане на 07.01.2013 г. в
размер на 5,45 лв.; наложени запори на МПС на 18.01.2013 г.; през 2014 г. са
наложени запори на банкови сметки и трудови възнаграждения, извършен е опис на
движими вещи, както и на процесния недв. имот, които прекъсват давността, съгласно ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Относно подновяване на вписването на ипотеката твърди, че първоначално тя е
вписана в СВ – *** на *** г. и преди изтичане на 10-годишния срок за
подновяване по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД е вписано на *** г. подновяването ѝ,
поради което тя е запазила действието си. В чл. 18 от ПВ е предвиден облекчен
ред за подновяване или ново вписване на договорна ипотека чрез едностранно
волеизявление на ипотекарния кредитор, без да е
необходимо съгласието на ипотекарния длъжник и
представяне на други документи.
Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли иска като
неоснователен, ведно с присъждане на разноски. Подробни съображения в тези
насоки излага в отговора и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.
Ответниците СД „Гарант-С. – К. ***,
ЕИК ***; Л.Г.К., ЕГН **********,***; Д.И.К., ЕГН **********,***; И.Д.К., ЕГН **********,***,
и С.Т.К., ЕГН **********,***, не са подали отговори и не са ангажирали
доказателства по делото.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства се
установява, че ищците М.П., М.С. и Й.К. са съсобственици на идеални части от
следния недв. имот – жилище с площ от 80 кв.м,
представляващо СОС с идентификатор 56784.505.34.2.3, с адрес на имота: ****, с площ от 80 кв.м, ведно с изба № *** с площ от
9,33 кв.м и 2,822 % ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж, който недв. имот е придобит
от Д. Й. П. с нот. акт № 88, том 9, нот. дело № *** г. като обезщетение срещу отчужден недв. имот по ЗТСУ (отм.). Ищците са наследници по закон –
съответно преживяла съпруга и низходящи на Д. Й. П., ЕГН **********, починал на
*** г., видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№ *** г., издадено
от ***.
С нот. акт № 163/12.06.2007 г. на нотариус К. А.,
рег.№ *** на НК, вписан в СВ – *** с Акт № 90, том 10, двойно вх.рег.№
15452/12.06.2007 г., е учредена договорна ипотека, като „БПБ“ АД, като
кредитор, предоставя на СД „Гарант-С.-К. и сие“, ЕИК ***,
като кредитополучател, съгласно Договор за банков кредит - продукт „***“ № *** г., кредит във формата
на кредитна линия в размер на 77 500 лв. за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди, с краен срок на издължаване 120 месеца, считано от откриването
на заемната сметка по кредита, при конкретно договорени лихвени проценти, като
за обезпечаване на вземането на банката по договора за кредит Д. Й. П. и М.С.П.
учредяват в полза на „БПБ“ АД договорна ипотека върху своя собствен недв. имот, подробно описан по-горе.
С Приложение към Договор за банков кредит
- продукт „***“ № ***, страните по договора удостоверяват, че посочената
заемна сметка, от откриването на която започва да тече 120 месечния срок за
издължаване на кредита, е открита на *** г.
По делото е прието заключението на съдебно-почеркова
експертиза № 588/05.09.2018 г. с вещо лице М.Д.С., което съдът възприема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се
установява, че подписите, положени за „Ипотекарни длъжници“ под № 1 и № 2 в нот.
акт № 163/12.06.2007 г. на нотариус К. А., рег.№ *** на НК, са изпълнени
съответно от Д. Й. П. и от М.С.П..
Няма спор, че на *** г. между „БПБ“ АД и СД „Гарант-С.-К. и сие“, ЕИК ***, е сключен и втори Договор за банков кредит - „***“ № *** г. и Анекс № *** г. към него,
като поради неизпълнение на задълженията на СД, е издаден ИЛ по ч.гр.д.№
7956/2011 г., ПРС, и е образувано изп.д.№ 20118250400323
по описа на ЧСИ С.Г., рег.№ ***, приложено по делото.
Поради неизпълнение на задълженията на СД и по първия договор за банков
кредит от *** г., е издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 6151/2012 г., ПРС, като това вземане
на банката е присъединено на 10.05.2012 г. към вече образуваното изп.д.№ 20118250400323 по описа на
ЧСИ С.Г., рег.№ ***.
Няма спор, че на 18.01.2013 г. на длъжника СД „Гарант-С.-К. и сие“, ЕИК ***, е връчена покана за доброволно изпълнение
изх.№ 359/10.01.2013 г., а на 17.01.2017 г. длъжникът е уведомен за
наложена възбрана върху имота, като е насрочена публична продан на съсобствения на ищците недв. имот
с идентификатор 56784.505.34.2.3, при начална цена от 72 000 лв.
По молба на ипотекарния кредитор „БПБ“ АД е
вписано подновяване на ипотеката с Акт № 228, том 9, рег.№ *** г. на СВ – ***.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице
Т.С.Р., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните. От него се установява, че предоставеният от „БПБ“ АД на
СД „Гарант-С.-К. и сие“, ЕИК ***, банков кредит по
Договор за банков кредит - продукт „***“
№ *** г., във формата на кредитна линия в размер на 77 500 лв. за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, с краен срок на издължаване 120
месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита, е усвоен както
следва:
-
76 725 лв. – на 22.06.2007 г. чрез заверяване на
разплащателната сметка на кредитополучателя;
-
775 лв. – на 22.06.2007 г. чрез удържане на комисионна за
отпускане на кредит;
-
2 840,85 лв. – с мемориален ордер № 21198/25.09.2009
г., като на 01.10.2009 г. с тази сума е заверена разплащателната сметка на
кредитополучателя.
Общо усвоената сума по Договор за банков кредит - продукт „***“ № ***г. и Анекс № *** г. към
него е 80 340,85 лв.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно
евентуално и активно субективно съединени отрицателни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 166 и сл. от ЗЗД относно несъществуване на ипотечно право в полза на
банката – кредитор, учредено с нот. акт № 163/12.06.2007
г. на нотариус К. А., рег.№ *** на НК, са процесуално допустими, а разгледани по
същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото няма спор, че ипотекираният недв. имот, подробно описан по-горе, е принадлежал на
ищцата М.П. и на Д. П. в режим на СИО към датата на учредяване на процесната договорна ипотека, съгласно изискването на чл.
167, ал. 3 от ЗЗД. Съдът намира, че ипотеката е сключена в предвидената в чл.
167, ал. 1 от ЗЗД нотариална форма за валидност, въз основа на валидно сключен
договор за банков кредит, и е надлежно вписана в СВ – ***, поради което са
изпълнени изискванията на чл. 166 от ЗЗД.
Според неоспореното заключение на съдебно-почерковата експертиза, подписите, положени за „Ипотекарни длъжници“ под № 1 и № 2 в нот. акт
№ 163/12.06.2007 г. на нотариус К. А., рег.№ *** на НК, с който е учредена договорната
ипотека, са изпълнени съответно от учредителите ѝ Д. Й. П. и М.С.П.,
поради което съдът намира, че предявеният главен иск за нищожност на договорната
ипотека на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, е
изцяло недоказан и неоснователен и следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.
С оглед отхвърляне на главния иск за нищожност на ипотеката, поради липса
на съгласие от страна на учредителите ѝ Д. и М. П., съдът следва да се
произнесе по първия евентуален иск за нищожност на договорната ипотека на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на императивната разпоредба на чл.
167, ал. 2 от ЗЗД относно съдържанието на учредената ипотека.
Съдът намира, че процесната договорна ипотека е
сключена в предвидената в чл. 167, ал. 1 от ЗЗД нотариална форма за валидност,
като същата съдържа всички необходими реквизити по чл. 167, ал. 2 от ЗЗД. Вземането
на банката е достатъчно конкретизирано в ипотечния договор, с оглед спецификата
на договора за бизнес револвираща кредитна линия и
съдържа цялата необходима информация, съгласно императивните изискванията на
чл. 167, ал. 2, вр. чл. 170 от ЗЗД.
Възражението на ищците, че в нотариалния акт за учредяване на ипотеката не
е посочен точен падеж на задължението, е неоснователно, тъй като в същия изрично
е посочено, че крайният срок за издължаване на кредита е „120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита, която
дата се установява в подписано приложение към договора за кредит, в което се
посочва датата на откриване на заемната сметка“. От представеното
Приложение (л. 206) към процесния Договор за банков кредит - продукт „***“ № ***, е видно, че посочената
заемна сметка, от откриването на която започва да тече 120 месечния срок за
издължаване на кредита, е открита на 22.06.2007 г., поради което падежът на
задължението по договора е 22.06.2017 г.
Съдът намира, че вземането на банката – кредитор е достатъчно
конкретизирано в ипотечния договор, с оглед спецификата на договора за ***, и
договорът съдържа необходимата информация, съгласно изискванията на чл. 167,
ал. 2, вр. чл. 170 от ЗЗД.
Ето защо, евентуалният иск за нищожност на договорната ипотека на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на императивната разпоредба на чл.
167, ал. 2 от ЗЗД относно съдържанието на същата, е изцяло недоказан и
неоснователен и следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.
Вторият евентуален иск е, че ипотечното право, учредено в полза на банката
- кредитор, не съществува, поради погасяване по давност на главното задължение
на длъжника по изпълнителното дело - СД, предвид изтичане на 5-годишния давностен срок от присъединяване на 10.05.2012 г. на
вземането по ИЛ от 2012 г. до сега и неизвършване на валидни действия по изп. дело.
Според чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение, като в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, съгласно изричната разпоредба на закона, според чл. 151 от ЗЗД ако ипотеката обезпечава чуждо задължение,
собствениците на ипотекирания имот могат да противопоставят на кредитора всички
възражения, с които разполага длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и константната
съдебна практика, изпълнителното производство се прекратява на
посоченото правно основание, когато взискателят
не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, като прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В случая, от приложеното изп.д.№ 20118250400323 е видно,че след присъединяване на 10.05.2012 г. на вземането на
банката и по първия договор за банков кредит от *** г. в изпълнителното
производство периодично са извършвани изпълнителни действия – постъпило плащане
на 07.01.2013 г. в размер на 5,45 лв.; на 18.01.2013 г. със съобщения изх.№№
411/11.01.2013 г. и 414/11.01.2013 г. са наложени запори на МПС, а през 2014 г.
са наложени запори на банкови сметки и трудови възнаграждения; опис на движими
вещи, както и на процесния недв.
имот, поради което тези изпълнителни действия прекъсват както 2-годишния давностен срок за перемция, така
и 5-годишната погасителна давност за вземането по главното задължение на
длъжника по изпълнителното дело – СД „Гарант-С.-К. и сие“,
ЕИК ***, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че и вторият евентуален иск, че
ипотечното право не съществува, поради погасяване по давност на главното
задължение на длъжника по изпълнителното дело, поради изтичане на 5-годишния давностен срок от присъединяване на 10.05.2012 г. на
вземането по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, вр.
чл. 151 от ЗЗД, както и поради неизвършване на валидни действия по изп. дело и изтичане на 2-годишния срок за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е изцяло
неоснователен и следва да се ОТХВЪРЛИ.
С третия евентуален иск се претендира, че ипотечното право не съществува,
тъй като ипотеката не е подновена по отношение на ищците в законния 10-годишен
срок, като подновяването на ипотеката е вписано с Акт № *** г. по молба на ипотекарния кредитор, но е нарушена процедурата по
подновяване на вписването – липсва посочване на наследниците на починалия през ***г.
ипотекарен длъжник Д. П., съгласно чл. 18, ал. 2 от
ПВ, поради което извършеното вписване на може да бъде противопоставено на
наследниците му.
Според чл. 172, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД и чл.18 от ПВ, действието на
вписването на ипотеката трае 10 г. от деня, в който е извършено, и може да бъде
продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл, като
вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от
договора или от молбата за учредяване на ипотеката.
В случая,
няма спор, че ипотеката е вписана в СВ – *** на *** г. и е подновена в законоустановения 10-годишен срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД
по молба на ипотекарния кредитор с Акт № *** г. Според
чл. 18, ал. 2 от ПВ, молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното
вписване, а ако собственикът на ипотекирания имот е умрял, трябва да се посочат
и наследниците му.
Ищците като
наследници по закон на Д.Й.П., починал на *** г., не са вписани при подновяване
на ипотеката, макар М.П. да е ипотекарен длъжник на
собствено основание, но съдът намира, че това обстоятелство не рефлектира върху
съществуването на ипотечното право в полза на банката. Това е така, защото
според практиката на ВКС подновяването на ипотеката се отбелязва по партидата
на първоначалния ипотекарен длъжник и не се прави
вписване на подновяването по партидата на новите собственици – низходящите на Д.
П., тъй като ипотеката следва имота по силата на закона (Решение №
75812.05.2016 г. по гр.д.№ 6307/2015 г., ВКС, I Г.О.).
Според чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, дори и
след изтичане на 10-годишния срок за подновяване на ипотеката, ипотечното право
не престава да съществува, ако ипотеката се впише отново, но в този случай тя
има ред от новото вписване, а ипотекарният кредитор
има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в
чиято собственост да се намира той, съгласно чл. 173 от ЗЗД.
Ето защо, съдът намира, че и третият евентуален иск е изцяло неоснователен
и следва да се ОТХВЪРЛИ.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК
ищците следва да заплатят на банката – ответник направените от нея разноски по
съдебното производство в размер на общо 400 лв. – разноски за експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.П., ЕГН **********,****; М.Д.С., ЕГН **********,***, и Й.Д.К., ЕГН **********,****,
всички със съд. адрес:***, чрез адв. Д.Д., срещу „Юробанк България“ АД - София, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, чрез адв. Г. Д.; СД „Гарант-С. – К. ***,
ЕИК ***; Л.Г.К., ЕГН **********,***; Д.И.К., ЕГН **********,***; И.Д.К., ЕГН **********,***,
и С.Т.К., ЕГН **********,***, отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 166 и сл. от ЗЗД за нищожност на договорна ипотека, учредена с нот.
акт № 163/12.06.2007 г. на нотариус К. А., рег.№ 472 на НК, на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.П., ЕГН **********,****; М.Д.С., ЕГН **********,***,
и Й.Д.К., ЕГН **********,****, всички със съд. адрес:***, чрез адв. Д.Д., срещу „Юробанк България“ АД - София, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със съд. адрес:***,
чрез адв. Г. Д.; СД „Гарант-С. – К. ***, ЕИК ***; Л.Г.К.,
ЕГН **********,***; Д.И.К., ЕГН **********,***; И.Д.К., ЕГН **********,***, и С.Т.К.,
ЕГН **********,***, ЕВЕНТУАЛЕН отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 166 и сл. от ЗЗД за нищожност на договорна ипотека, учредена с нот.
акт № 163/12.06.2007 г. на нотариус К. А., рег.№ *** на НК, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 167,
ал. 2 от ЗЗД относно съдържанието на същата, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.П., ЕГН **********,****; М.Д.С., ЕГН **********,***,
и Й.Д.К., ЕГН **********,****, всички със съд. адрес:***, чрез адв. Д.Д., срещу „Юробанк България“ АД - София, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със съд. адрес:***,
чрез адв. Г. Д.; СД „Гарант-С. – К. ***, ЕИК ***; Л.Г.К.,
ЕГН **********,***; Д.И.К., ЕГН **********,***; И.Д.К., ЕГН **********,***, и С.Т.К.,
ЕГН **********,***, ЕВЕНТУАЛЕН отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 166 и сл. от ЗЗД, че ипотечното право не съществува, поради погасяване по давност на
главното задължение на длъжника по изпълнителното дело по смисъла на чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД, вр. чл. 151 от ЗЗД, както и поради
неизвършване на валидни действия по изп. дело и
изтичане на 2-годишния срок за перемпция по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.П., ЕГН **********,****; М.Д.С., ЕГН **********,***, и Й.Д.К., ЕГН **********,****,
всички със съд. адрес:***, чрез адв. Д.Д., срещу „Юробанк България“ АД - София, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, чрез адв. Г. Д.; СД „Гарант-С. – К. ***,
ЕИК ***; Л.Г.К., ЕГН **********,***; Д.И.К., ЕГН **********,***; И.Д.К., ЕГН **********,***,
и С.Т.К., ЕГН **********,***, ЕВЕНТУАЛЕН отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 166 и сл. от ЗЗД, че ипотечното право не съществува, поради неподновяване на ипотеката по
отношение на ищците в законния 10-годишен срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
е нарушена процедурата по чл. 18, ал. 2 от ПВ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********,****; М.Д.С., ЕГН **********,***, и Й.Д.К.,
ЕГН **********,****, всички със съд. адрес:***, чрез адв.
Д.Д., да заплатят общо на „Юробанк
България“ АД - София, ул. Околовръстен път
260, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. Г.
Д., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК
сумата 400 лв. (четиристотин лв.) – разноски за експертизи.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му
на страната.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/