Присъда по дело №569/2022 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №29/13.10.2022 Г. ПО НОХД №13.10.2022 Г. ПО ОПИСА
НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-В., с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия С. М. С. - роден на 06.12.1960 г. в гр. В., обл. В.,
с адрес: с. Р., обл. В., българин, български гражданин, със средно образование, търговец,
женен, реабилитиран, ЕГН: ********** за това, че на 07.03.2021 г. в гр. В., в качеството си
на управител, едноличен собственик на капитала и представляващ търговско дружество
„СМ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. В., ул.
„О.П.“ № 3, в тридесет дневен срок от спиране на плащанията, считано от 04.02.2021г. по
изискуеми парични задължения на дружеството, по изпълнително дело в ТД на НАП В.Т.,
офис гр. В., под № *********/2016г. с общ размер на задълженията в размер на
106663.38лв., не е поискал от В.ски Окръжен съд откриване на производство по
несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят на РП-В. заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е
повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият лично и чрез защитника си заяви в с.з., че не се признава за виновен по
така повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.
Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:
На 25.11.2016 г. е образувано изпълнително дело *********/2016 г. Длъжник по същото
е „СМ СТРОЙ" ЕООД ЕИК ********* с управител и едноличен собственик: подс. С. М. С..
Делото е образувано във връзка със задължения на дружеството към държавата.
На основание чл. 225 ал. 1 т. 4 от ДОПК, производството по делото е прекратено, т.к. е
направена преценка, че вземането е несъбираемо, като са изчерпани всички изпълнителни
способи. Последните плащания по делото са на 02.02.2021 г. и 03.02.2021 г.. Видно от
показанията на св. Д. Е. П. — Микова - публичен изпълнител в ТД на НАП В.Т., са
провеждани разговори по телефона с подс. С., но той винаги е намирал повод да отказва
личен контакт. Към 18.02.2021 г. дружеството е с ликвидни задължения в размер на 106
663,38 лв. Св. В. К. Ц. сочи, че е получила от куриерска фирма, документи по
изпълнителното дело: съобщение за доброволно изпълнение и постановления за налагане на
обезпечителни мерки. Видно от писмо на Окръжен съд В., в съда не е постъпвала молба за
обявяване в несъстоятелност на „СМ СТРОЙ" ЕООД Видно от заключенията на съдебно-
счетоводната експертиза и допълнителната съдебно-счетоводната експертиза, датата на
изпадане в неплатежоспособност на дружеството е 04.02.2021г.
От допълнително представените и приети в с.з. писмени доказателства – 3 бр. данъчни
декларации и и справка за платени задължения е видно, че търговецът е подавал ежегодно
данъчни декларации и за периода от 2016г. до 2022г. е заплащал задължения към фиска.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите, заключението на вещото лице, както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което
Съдът ги кредитира.
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
За да е налице съставомерност по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК следва да бъдат
установени по несъмнен начин следните обстоятелствата касаещи качеството на субекта -
управител и представител на търговско дружество; наличието на установено по основание и
изискуемо парично задължение; спиране на плащанията и обективно състояние на
1

невъзможност на търговеца да изпълни задължение поради постоянно затруднение или
липса на достатъчно имущество, както и бездействието на субекта на престъплението в срок
от 30 дни от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. От съществено значение в случая е състоянието на неплатежоспособност,
като основание за откриване на производство по несъстоятелност и законосъобразно
защитата на подсъдимия се позовава на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, доколкото в НК не е налице
легална дефиниция за понятието „неплатежоспособност“.
Безспорно е по делото, че за да бъде то правилно решено, следва да се установи датата в
която търговското дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. ОСНК на ВКС в
Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г, излага следните задължителни съображения за
съдилищата: „Съставът на престъплението по чл. 227б от НК е очертан в Глава шеста,
Раздел 1а от особената част на НК "Престъпления против кредиторите". Свързан е със
засягане на кредитната система със специфична обществена опасност и ангажира
отговорността на три вида субекти - търговец, управител и представител, прокурист, които
имат определени задължения, свързани с откриване на производството по несъстоятелност в
случаите на изпадане в неплатежоспособност. Субект на това престъпление е "търговец" по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/. Понятието "търговец" следва да се
разглежда на основата на търговското право и с оглед особените качества, които е
необходимо да притежава по смисъла на чл. 227б от НК. Изпълнителното деяние се изразява
в това, че "търговецът" не заявява пред съда за изпадането си в неплатежоспособност в 30-
дневен срок от спиране на плащанията, т. е. деянието се осъществява чрез бездействие -
поведение, което не е свързано с настъпване на конкретни съставомерни последици.
Нормата е специфична и със своеобразно бланкетен характер, като препраща към
съдържанието на понятия от Търговското право, които имат своята уредба в ТЗ. За да се
прилагат нормите на НК, които се отнасят за престъпленията против кредиторите и за да се
постигне тяхната ефективна защита, е необходимо понятията "неплатежоспособност",
"лицата, които представляват търговско дружество или кооперация", "спиране на
плащанията", "откриване на производство по несъстоятелност" да се тълкуват и прилагат по
идентичен с търговското право начин.
Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността е обективно реално състояние на
търговеца, при което той не може да изпълни изискуемо, безспорно по основание и размер и
ликвидно парично задължение, породено или отнасящо се до търговски сделки, или до
публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, или до задължение по
частно държавно вземане.
Спирането на плащанията е външен израз на неплатежоспособността и се предполага
както в този, така и в случаите, когато длъжникът е платил или е в състояние да плати
частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Това са основанията, при които
чрез активно легитимираните лица по чл. 626, ал. 2 от ТЗ и чл. 742, ал. 2 от ТЗ е длъжен да
поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Върховният касационен съд в практиката си сочи обективните признаци,
характеризиращи това престъпление- субектът да има качество на търговец, да е налице
изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа или обявена от
съда неплатежоспособност, поради което спира плащанията и до 30-дневен срок не заяви
това пред съда. Престъплението е формално и не е необходимо да са причинени вреди на
кредиторите….”
От посоченото по - горе става ясно, че в наказателното правораздаване по отношение на
престъплението по чл.227б от НК има от една страна идентично тълкуване и прилагане на
търговското право, а от друга, че е допустимо със средствата посочени в НПК да се доказва
датата и факта на изпадане във фактическа неплатежоспособност на търговеца, само ако тя
не е обявена от съда. Тук е мястото да се посочи, че обвързаността на наказателните
2

съдилища с решенията на гражданските такива произлиза изключително от посочения от
защитата текст – чл. 297 ГПК и опасно за правния мир е другото тълкуване на
прокуратурата, било то като собствено становище или като такова на вещо лице на което е
възложено изготвянето на заключение. /което съгласно правилата на чл.154 НПК и чл. 202
ГПК нямат задължителна сила за съдилищата/ В посочения смисъл е Решение № 322 от
23.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 973/2013 г., III н. о., НК, макар и да касае съобразяването на
решение на съд по дело от административен характер.
Обвинението в престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК не е доказано от
субективна, а оттам и от обективна стра.а
От допълнително представените и приети в с.з. писмени доказателства – 3 бр. данъчни
декларации и и справка за платени задължения е видно, че търговецът е подавал ежегодно
данъчни декларации и за периода от 2016г. до 2022г. е заплащал задължения към фиска. От
свидетелските показания личи, че фирмата е действаща, към момента нито подсъдимият,
нито ТД на НАП са поискали обяваване на търговеца в несъстоятелност. Т.е. не е доказан
умисълът , тъй като не е доказано деецът съзнателно да се е стрЕ. да я укрие евентуалния
факт на неплатежостпособността си и оттам да укрие дължими задължения към фиска, а
напротив – продължил е търговската си дейност, подавал е данъчни декларации и е
заплащал задължения към НАП, като в случая дори и частичната му неплатежоспособност
не се доказва от доказателствата по делото, както и датата на евентуално изпадане в такава.
Съгласно чл. 304 от НПК Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се
установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Според разпоредбата на
чл. 303 от НПК: (1) Присъдата не може да почива на предположения. (2) Съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Съдът, съобразявайки горното, ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. С. - роден на 06.12.1960
г. в гр. В., обл. В., с адрес: с. Р., обл. В., българин, български гражданин, със средно
образование, търговец, женен, реабилитиран, ЕГН: ********** за НЕВИНЕН за това, че на
07.03.2021 г. в гр. В., в качеството си на управител, едноличен собственик на капитала и
представляващ търговско дружество „СМ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр. В., ул. „О.П.“ № 3, в тридесет дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 04.02.2021г. по изискуеми парични задължения на дружеството, по
изпълнително дело в ТД на НАП В.Т., офис гр. В., под № *********/2016г. с общ размер на
задълженията в размер на 106663.38лв., не е поискал от В.ски Окръжен съд откриване на
производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 във вр. с чл. 301, ал.1, т. 1 от НК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение с обвинителния акт
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :
3

Номер на акта:	29
Дата:	13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия:	Андрей Живков Дечев

Дело:	20221320200569
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 юни 2022 г.

Присъда по дело №569/2022 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите