№ 15046
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря В.В.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № **********...... по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар В.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 5...... по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”...............” № ., с ЕИК ............., представлявано от изпълнителния
директор ........, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против С. Г. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...........“, ..........., и
против Л. К. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................ Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 13.05.2021 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, които да заплатят на
разделно ищеца сумата от общо 2 300,23 лв., от която: сумата от 2 085,61 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г.
до месец април 2020 г., сумата от 204,65 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
20.04.2021 г., сумата от ..06 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
януари 2020 г. до месец април 2020 г., сумата от 0,91 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 20.04.2021 г., както и за присъждане
на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски, при
квоти: С. Г. В. – 1/4 идеална част и Л. К. В. – 3/4 идеални части. По повод на дадени от съда
указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ..
находящ се в гр. София ж.к. „..............., с абонатен № ............ за периода от месец май 2018 г.
до месец април 2020 г., но са останали задължени за дължимата цена за посочения период за
сумата от 2 300,23 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „......
за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. Г. В. и Л. К. В.,
че ответниците дължат разделно на „ТС” ЕАД – гр. София сумата от общо 2 300,23 лв., от
която: сумата от 2 085,61 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 204,65
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., сумата от ..06 лв. – главница
за дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г., сумата от
0,91 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020
г. до 20.04.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски, при квоти: С. Г. В. – 1/4 идеална част и Л. К. В. – 3/4
2
идеални части. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответницата Л. К. В. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на реална доставка на топлинни услуги
през процесния период. Излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи в общите
условия. Оспорва редовното водене на счетоводните книги на ищеца, както и съответствие
между издадените от ищеца документи и законовите изисквания. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главница и лихви. Моли съда
да отхвърли исковите претенции. С отговора на исковата молба е направено доказателствено
искане.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни
и недоказани.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответника С. Г. В. особен представител.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител моли съда да
отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
С определение от 02.02.2024 г. „...... е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
С протоколно определение от 05.04.2024 г. производството по делото е прекратено по
отношение на „.......
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл...... ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл....8, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 26549/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
18.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която С. Г. В. и Л. К. В. са осъдени да заплатят разделно на „ТС” ЕАД сумата от
2 085,61 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. .............., абонатен № ............ за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 204,65 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., сумата от ..06 лв. – главница за дялово
разпределение за периода месец януари 2020 г. до месец април 2020 г., сумата от 0,91 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до
3
20.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 13.05.2021 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от...5 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, при квоти: Л. К. В. – 3/4 идеални части и С. Г. В. – 1/4 идеална част. По
повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “ТС” ЕАД,
ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск в указания от съда срок.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол №... от 23.10.2014 г. на СД на „ТС” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
....06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „......, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“ТС” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 349 от 20.12.2000
г., сключен между „...... и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
.................., е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и
монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за
собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представения по делото и приет като доказателство заверен препис от договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 9 от Указа за създаване на жилищен
фонд на МНО от ....04.1986 г. се установява, че .................. е придобил собствеността върху
апартамент № .. находящ се в гр. София, ж.к. „..............., а от приетия като доказателство
заверен препис от Удостоверение за наследници с изх. № 39 от 03.01.2013 г., издадено от
Столична община, район „............“, се установява, че .................. е починал на 26.12.2012 г. и
е оставил за свои законни наследници съпругата си Л. К. В. и сина си С. Г. В.. Видно от
представения заверен препис от Постановление за възлагане на недвижим имот от
02.10.2020 г. по изп.д. № 201992404004... на ЧСИ Галин Костов, с рег. № 924, действащ в
района на СГС, процесният отопляван недвижим имот е възложен на трето неучастващо по
делото лице.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
4
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „...... са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 2 615...8 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 2 412,92 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 202,86 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 08.02.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № ............, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на
2 615...7 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 204,65 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице
също така установява, че за процесния период няма извършвани плащания.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “ТС” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № .. находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „..............., на който адрес е открита партида на абонатен № ............. Безспорно
установено е, че ответниците са наследници и правоприемници на .................., починал на
26.12.2012 г., като всеки от ответниците притежава квоти, както следва: Л. К. В. – 3/4
идеални части и С. Г. В. – 1/4 идеална част. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
5
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 615...8 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 2 412,92 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 202,86 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер от 2 085,61 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от особените представители на ответниците
възражение за погасителна давност, съдът намира, че следва да се произнесе, независимо, че
не е направено от ответника. Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
6
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 13.05.2021 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец март 2018 г. включително, като вземането за
месец април 2018 г., което е станало изискуемо в средата на месец юни 2018 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. По делото задълженията се
претендират от месец май 2018 г., поради което направеното възражение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец април 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г. върху главници, които
не са погасени по давност, съдът намира за неоснователно и направеното възражение за
погасителна давност за начислените лихви за забава, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че лихвата за забава за процесния период възлиза на 204,65 лв.
Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на ..06 лв. за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че същата
сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „....... Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „...... в полза на ищеца. В същото време е налице
изявление и от посоченото лице, че не е извършвало услугата топлинно счетоводство по
отношение на процесния отопляван недвижим имот. Ето защо съдът намира, че исковата
претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 0,91 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 03.03.2020 г. до
20.04.2021 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 13.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
7
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл....8, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
95,58 лв. от общо направените разноски в размер на 96 лв., от които: сумата от 46 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Всеки от
ответниците следва да заплати част от разноските, съответстваща на квотата му. За пълнота
следва да се посочи, че в издадената заповед е била допусната очевидна фактическа грешка
относно размера на направените разноски, като видно от приложеното платежно нареждане
размерът на внесената държавна такса, която е и дължима такава, е 46 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл....8, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 832,21 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 840,19 лв., от които: сумата от 1...,84 лв. – платена държавна такса,
сумата от...00 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумата от 853,35 лв. – платени
възнаграждения за особени представители и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Всеки от ответниците следва да заплати част от разноските, съответстваща
на квотата му.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „ТС” ЕАД, с ЕИК
............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ул.”...............” №
..........., представлявано от изпълнителния директор ........, против С. Г. В., с ЕГН **********,
от гр. София, ж.к. „...........“, ..........., и против Л. К. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„..............., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл...... ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. Г. В. и Л. К. В. дължат разделно на „ТС” ЕАД
сумата от 2 085,61 лв. /две хиляди осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 204,65 лв. /двеста и четири лева и шестдесет и
пет стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 13.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, Л.
К. В. – 3/4 /три четвърти/ идеални части и С. Г. В. – 1/4 /една четвърт/ идеална част, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от ..06 лв. /девет лева и шест стотинки/ –
главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 0,91 лв. /деветдесет и една стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 20.04.2021 г.,
ОСЪЖДА С. Г. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...........“, ..........., и Л. К. В., с
8
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..............., ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „ТС” ЕАД, с
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ул.”...............”
№ ..........., представлявано от изпълнителния директор ........, на основание чл....8, ал. 1 и ал. 8
от ГПК, сумата от 1 832,21 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, при квоти: Л. К. В. – 3/4 /три
четвърти/ идеални части и С. Г. В. – 1/4 /една четвърт/ идеална част.
ОСЪЖДА С. Г. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...........“, ..........., и Л. К. В., с
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..............., ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „ТС” ЕАД, с
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ул.”...............”
№ ..........., представлявано от изпълнителния директор ........, на основание чл. 81 от ГПК във
връзка с чл....8, ал. 1 от ГПК, сумата от 95,58 лв. /деветдесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8948 от 18.08.2021 г. по
гр.д. № 26549/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, при квоти: Л. К. В. – 3/4 /три четвърти/
идеални части и С. Г. В. – 1/4 /една четвърт/ идеална част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9