Решение по дело №460/2019 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е   № 37/26.2.2020 г.

 

26.02.2020г., гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На деветнадесети   февруари                                                    2020  година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар  В. Митева

Прокурор Ж. ИЛИЕВ

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 460  по описа на 2019 година.

            За да се произнесе, взе предвид следното:          

         Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

         Образувано е по искова молба  на Н.С.К., ЕГН ********** чрез адв. Г.Х. ***, със съдебен адрес ***, кантора 1, против ОД на МВР гр.Сливен, с цена на иска 236,55 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издаден   Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2603767 на ОД на МВР гр.Сливен. Претендира се също присъждане на съдебните разноски пред настоящата инстанция.

        В съдебно заседание ищецът своевременно и редовно призован не се явява, като изпраща процесуалния си  представител, който поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена в съответния размер, съдържащ обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи сторени разноски под формата на възнаграждение за адвокат, съответно пощенски разходи и транспортни разходи доказани със съответните официални документи. Представя списък на разноските направени в производството.

           Ответната страна своевременно и редовно призована не изпраща процесуален представител и не взема становище по исковата молба.

       Представителят на  Окръжна прокуратура Ямбол счита, че  исковата молба е основателна. Сочи, че от приложените по делото писмени доказателства е видно, че е налице издаден административен акт, в случая електронен фиш, който е преценен от съда като незаконосъобразен и респективно е отменен, като така претендираните имуществени вреди действително са пряка причинна връзка от така отменения акт, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните приема за установено следното:

         С  Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2603767  издаден от  ОД на МВР гр. Сливен,  на Н.С.К. на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от   ЗДвП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

        По жалба на  К. срещу процесния електронен фиш е образувано  анд № 96/2019г. по описа на Районен съд – Котел.  С Решение № 35/22.07.2019г. по делото, влязло в сила на 14.08.2019г.,  електронния фиш е отменен като незаконосъобразен.

        По анд № 96/2019г. по описа на Районен съд – Котел е представен договор за правна защита и съдействие   от 28.03.2019г. и  пълномощно по силата на което ищеца е упълномощил адвокат Г.Х. *** да  осъществява процесуално представителство пред РС-Котел, във връзка с образуването и воденето  на дело по обжалване на процесния електронен фиш, срещу договорена и внесена сума в размер на 150 лева/л.16/. По делото е проведено открито съдебно заседание на 12.06.2019г., в което упълномощения процесуален представител  е взел участие. 

        Решение № 35/22.07.2019г. по анд № 96/2019г. на РС-Котел не е обжалвано от страна на ОД на МВР гр.Сливен и видно от направеното отбелязване същото е влязло в сила на 14.08.2019г./л.25/.

        В настоящото производство е прието като доказателство цялото анд № 96/2019г. по описа на Районен съд – Котел, съдържащо общо 29 листа.

       При  така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

       Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 236,55  лева, включващ:   заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2603767  издаден от  ОД на МВР гр. Сливен в размер на 150 лева; пощенски разходи за куриер, пратка от 03.04.2019г. в размер на 6,53 лева; транспортни разходи, съгласно фактура № **********/04.06.2019г. в размер на 40,02 лева и транспортни разходи, съгласно фактура № **********/12.06.2019г. в размер на 40 лева. Липсва заявена претенция за присъждане и на законната лихва върху процесната сума.

       Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, видно от приетите  по делото доказателства  Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2603767  издаден от  ОД на МВР гр. Сливен, от който се твърди, че са произтекли имуществени вреди  за ищеца е отменен с Решение № 35/22.07.2019г. по анд № 96/2019г. на РС-Котел, влязло в сила на 14.08.2019 г.

      Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедурата по чл. 203 и сл. от АПК и  искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е частично основателен,  по следните съображения:

       Съгласно  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.

      Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от  трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. 

      В настоящия случай досежно  доказването на елементите от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства  се налага извода, че безспорно  е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

      Както вече бе посочено налице е  постановено и влязло в сила Решение № 35/22.07.2019г. по анд № 96/2019г. на РС.Котел, с което е отменен като  незаконосъобразен   Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2603767  издаден от  ОД на МВР гр. Сливен. Процесното решение следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

       По отношение на претендираното обезщетение в размер  общо на 236,55 лева, съставляващо заплатена от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по  анд № 96/2019г. по описа на РС -Котел, направени пощенски и транспортни разходи във връзка с образуваното съдебно производство, то от представеното по делото писмено доказателство - договор за правна защита, действително се установява заплащането на договорената сума от 150 лева  от страна на ищеца на адв.Г.Х. ***. Жалбата  по която е образувано производството пред ЯРС е изготвена от  процесуалния представител, като същия  е взел участие  и в проведеното съдебно заседание по   делото. Поради това се налага извода, че процесното възнаграждение не е завишено  и същото е под  минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.

         Предвид отменения по съдебен път електронен фиш, то претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановения незаконосъобразен електронен фиш. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Процесното тълкувателно решение е задължително за изпълнение от съдилищата, с оглед разпоредбата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

 

 

 

 

         С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

         Предвид изложеното, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на електронния фиш в производството по анд № 96/2019г. по описа на РС- Котел, се явява основателна и доказана до размера на 150 лева, като в останалата й част до размера на 236, 55 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по следните съображения:

          От една страна налице е трайна съдебна практика, сочеща че отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото - например пътните разноски за явяването на страните пред съда. Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски,  поради което не следва да се присъждат и съответно не могат да се претендират като причинени имуществени вреди,  в резултат на незаконосъобразно издаден   електронен фиш.

         От друга страна, дори и да се приеме обратното, в настоящия случай ищеца се позовава на представени 2 броя фактури - № **********/04.06.2019г. на стойност 40,02 лева  и № **********/12.06.2019г. на стойност, и двете за закупено гориво –дизел от * ООД.  Върху същите процесуалния представител на ищеца саморъчно е записал, че това са транспортни разходи за запознаване с материалите по анд № 96/2019г. по описа на РС- Котел и транспортни разходи за явяване в о.с.з. по процесното дело. Не са представени доказателства за това с какъв вид МПС е  извършено  пътуването от гр.Ямбол до гр.Котел и обратно, какво е разстоянието между двата града, какъв е разхода на гориво на процесния атомобил  и т.н., а от представената товарителница за пощенски разходи за куриер, пратка от 03.04.2019г. по никакъв начин не става ясно, че същата касае изпратена жалба до сектор „ПП“ при ОД на МВР –Сливен против процесния електронен фиш.

        Законната лихва върху присъдената сума, съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая обаче

ищецът  не е направил с исковата молба искане за присъждане на законната лихва върху  така претендираната сума, с което обстоятелство съдът е длъжен да се съобрази.

         Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

        С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски е основателна. По делото е представено пълномощно и  ДПЗС от  № 80847 от 16.12.2019г.  за договорено  и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и списък на разноските. Така заплатено адвокатско възнаграждение  е в  минималния размер   предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела от такъв вид. Областна дирекция на МВР гр.Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца като разноски по делото сумата от 212,50 лева, от които 190 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска и 12,50 лева за внесена държавна такса.

 

         Водим от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

                                                  РЕШИ:

 

        ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА  ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ  ГР. СЛИВЕН да заплати на  Н.С.К., ЕГН ********** чрез адв. Г.Х. ***, със съдебен адрес ***, кантора 1, сумата от 150/сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издаден  Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2603767 на ОД на МВР гр.Сливен, като в останалата му част до размера на 236,55 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.

 

       ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА  ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГР.СЛИВЕН да заплати на Н.С.К., ЕГН ********** чрез адв. Г.Х. ***, със съдебен адрес ***, кантора 1, сумата от 212,50 лева (двеста и дванадесет лева и 50 ст.), представляваща  направени съдебни разноски в настоящото производство.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

        Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.

                                   

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете