№ 30261
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110123360 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. К. М. срещу „С.К.” АД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв. - частичен иск от сумата от
749,79 лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен договор за потребителски
кредит № 739461, сключен на 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че на 30.09.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит №
739461 със „С.К.” АД, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 2000 лв. Посочва, че
в чл. 17 от договора е предвидено, че в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по
договора ищецът трябва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки, или неотменяема банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.К.“ АД всички задължения
на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на „С.К.“ АД за заплащане на тези
задължения. В чл. 27 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на
задължението на заемателя, посочено в чл. 17 от договора ще причини на заемодателя вреди,
за което заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която неустойка се начислява
пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна
част от договора. В случай, че посочената неустойка стане дължима, заемателят следва да я
заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска
по кредита.
Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в размер на 623,27 лв., тъй като не е
представил обезпечение по кредита. Сочи, че в погасителния план е посочено, че общо
дължимата сума по кредита е 2126,52 лв., а общо дължимата сума, когато не е осигурена
гаранция, е 2749,79 лв., при срок на кредита - три месеца, фиксиран годишен лихвен
процент – 36 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ - 42,58 %. Твърди, че е погасил
изцяло сумата по сключения договор в размер от 2749,79 лв.
Счита, че сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие със закона
на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че не е спазена
1
предвидената от закона форма, доколкото заемодателят не е представил необходимата
преддоговорна информация. Посочва, че не е изразил валидно съгласие за сключването на
процесния договор, както и че разменените между доставчика и потребителя съобщения не
отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи, че в договора не са посочени
данни за изчисляване на ГПР, т. е. липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а освен това посоченият такъв е по-нисък от действителния, който е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е недействителна,
освен това вземането по същата е следвало да бъде включено в ГПР, като невключването й
води до грешно посочен размер на ГПР, съответно до недействителност на договора за
кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения и че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Счита, че клаузата, с която е
уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение накърнява и добрите нрави, а освен
това с нея се заобикаля изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и изискването на чл. 16 ЗПК
за проверка на кредитоспособността на длъжника преди отпускане на заема. Излага
съображения и за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, както и
че с нея се нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е и нищожна – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди,
че уговорената клауза в договора за възнаградителна лихва също накърнява добрите нрави.
Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения
иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен, по подробно изложени съображения. Признава,
че на 30.09.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 739461 за
сумата от 2000 лв. Посочва, че договорът съдържа предвидените в закона реквизити, като
ищецът изрично се е съгласил с разписаните в договора клаузи. Възразява изцяло срещу
твърденията на ищеца, че договорът, респ. процесната клауза за неустойка са нищожни на
посочените основания. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже заплащането на посочената в
исковата молба сума.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на основание за
задържане на същата, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора и че клаузите на договора са
индивидуално уговорени.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи по
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че на 30.09.2021 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 739461, като сумата по отпуснатия кредит е в
размер на 2000 лв.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на спора.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да
2
бъде уважено.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение. По
отношение на искането ответникът да представи всички документи във връзка с договора за
кредит, същите са представени с отговора на исковата молба. По отношение на искането
ответникът да представи справка от счетоводството си във връзка с извършените плащания
съдът счита, че доказателствената тежест по тези факти се носи от ищеца, поради което той
следва да представи доказателства по отношение на тях, а освен това за установяване на тези
факти е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
По аналогични съображения следва да бъде оставено без уважение и искането по чл.
192 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.10.2024 г. от
09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 300 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., която да се уведоми за експертизата и за
насроченото открито съдебно заседание, след представяне на доказателства за внасяне на
депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК и искането по чл. 192
ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3