Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Русе, 24.10.2019 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на деветнадесети септември, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Петър Балков
Членове: 1. Юлиян Стаменов
2. Александър Иванов
с участието на секретар Светла Пеева,
в присъствието на зам. окр. прокурор Мирослав М., след като разгледа докладваното от съдията
Стаменов в.н.о.х. дело № 576/2019 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия Б.Т.Л. е
обжалвал в санкционната й част присъдата по н.о.х.д. № 1084/2019 г. на РРС, с която
е ангажирана наказателната отговорност на последния за престъпления
по чл. 343в ал. 2 от НК - управление на моторно превозно средство без
свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото нарушение с определено наказание две години
лишаване от свобода и 500 лв. глоба и
по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК - управление на
МПС без надлежна регистрация съгласно действуващата нормативна
уредба, с наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като
на основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК му е наложено общо наказание две години
лишаване от свобода при първаначален строг режим, с
присъединяване на наказанието глоба.
Конкретизирани са оплаквания за явна несправедливост на наказанието поради
несъразмерната му тежест, по подробно изложени съображения и се иска изменение
на присъдата чрез намаляване размера на наказанието на осем месеца.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсдъди материалите по делото
и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло
правилността на пъпрвоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото всяка от жалбата е неоснователна.
От фактическа страна, при
проведено по реда на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 т. 2
от НПК съдебно следствие
първоинстанционният съд е приел
и не се оспорват констатациите му както следва:
Подсъдимият е български гражданин, със средно образование, разведен,
безработен, многократно - видно от справката за съдимостта му единадесет пъти –
осъждан за различни по вид, вкл. тежки умишлени престъпления – кражби, умишлено
увреждане на чуждо имущество, протгивозаконно
отнемане с цел ползуване на чужди МПС, управление на
МПС след употреба на алкохол и наркотични средства, както и без право да
управлява МПС, притежание на високорискови наркотични вещества. Търпял е
ефективни наказания в лишаване от свобода в пенитенциарни
заведения.
След като притежаваното от него свидетелство за право да управлява МПС
станало невалидно поради изтекъл на 10.11.2010 г. срок, подсъдимият не
предприел действия за подновяването му. Въпреки това
без да притежава свидетелство
за правоуправление, на 3.07.2017 г. и на 21.06.2017 г. Л. управлявал МПС, за което бил наказан по
административен ред с влязли на 15.02.2019 г. и
8.03.2019 г. Наказателни постовления на
оторизираните органи при МВР-Варна, надлежно връчени му и необжалвани от него.
След това
в едногодишен срок от
наказването му - на 19.03.2019
г. -
подсъдимият отново управлявал лек автомобил, собственост на дъщеря
му, който
не бил надлежно регистриран в
съответствие с Наредба I-45/24.03.2000 г., а му били поставени вече невалидни транзитни номера с
изтекъл срок.
При тази установеност
от материалноправна
страна правилно първоинстанционният съд е възприел
инвокираните от държавното обвинение правни
квалификации на деятелността на подсъдимия го е признал за виновен в осъществяванетго на процесните
престъпления по чл. 343в ал. 2 и чл. 345 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Оплакванията за явна
несправедливост на наказанието са неоснователни.
Независимо от неправилното им адресиране към общото наказание по чл. 23 от НК, вместо към всяко от определените за двете процесни
престъпления и след това групирането, бидейки формално сезирана
инстанцията упражни и правомощията си за служебна проверка изцяло на
присъдата, вкл. и в тази и част, при което
не констатира основания за
изменението или отмяната й. Първоинставционният
съд обосновано и законосъобразно е анализирал обстоятелствата, обуславящи вида
и размера на санкциите за всяко от престъпленият,
като
въпреки изключително богатото съдебно минало на подсъдимия, очевидно
затвърдени престъпни навици и трайна нагласа за незпазване
на законите,
определените размери на всяко от наказанията са около и под средата на законоустановените рамки, след което в съответствие с
разпоредбата по чл. 58а от НК ги е редуцирал с 1/3.
В този си размер всяко в никакъв случай не е несъразмерно тежко, като при
липса на протест обратната страна на въпроса не може да ес обсъжда тук. Размера
на общо определеното наказание лишаване от свобода, както и първоначалния му режим на изтърпяване, произтича
от императивния текст по чл. 23 ал. 1 от НК, а възможността по ал. 3 на чл. 23
от НК за присъединяване на глобата в случая е напълно обоснована и
законосъобразна с оглед елите на специалната и генерална превенция при
гореуказаната обществена опастност на личността на
дееца.
Служебната проверка на присъдата и в останалите й необжалвани части не сочи
на каквито и да било нарушения.
При липса и на други основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт и съобразно изложеното
окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 116/31.07.2019 г. по н.о.х.д. № 1084/2019 г. на РРС –
девети н.с..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: 1.
2.