РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ардино, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян М. Цонев
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно
дело № 20245110200043 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Е. Р. А., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 29-0000212/14.11.2024 г. на Началника на ОО „АА“ –
Кърджали, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500, 00 лв., на основание чл. 93в, ал. 23, предл. 1 от
ЗАвПр, за административно нарушение по чл. 3, § . 1 от Регламент /ЕС/ №
165/2014.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, като постановено при нарушения на процесуалните
правила, поради неспазване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и неизвършване от
негова страна на вмененото му административно нарушение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от процесуален представител - адв. Н. М., който поддържа
жалбата и излага подробни съображения.
Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в
преклузивния 14 -дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
1
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 17.10.2024 г. жалбоподателят управлявал
на път от с. ****** за гр. Ардино в посока ТК „Бели Брези“ товарен
автомобил марка „ИФА Л 60“, с рег. № К9097АТ. Жалбоподателят бил спрян
от полицейски служители, след което на място пристигнали св. Ст. –
инспектор Стоян Иванов Иванов към ОО „АА“ – Кърджали и св. Л. В. Д.
работещ в ОО „АА“ – Кърджали. В хода на извършената от двамата свидетели
проверка била установена липсата на монтиран тахограф в превозното
средство, както и че товарният автомобил е празен. Актосъставителят св.
Стоян Иванов преценил и че извършваните с превозното средство превози
попадат в обхвата на Регламент /ЕС/ № 165/2014. Във връзка с тези
констатации на същата дата бил съставена акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява
посочения товарен автомобил, попадащ в обхвата на Регламент /ЕС/ №
165/2014, който не е оборудван с тахограф. Актът бил съставен в присъствието
на жалбоподателя; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива
не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 14.11.2024 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500, 00 лв. за нарушение на чл. 3, § 1 от
Регламент/ЕС/ № 165/2014.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Стоян
Иванов и Л. Д., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични.
По делото са приложени и фотоснимки, отразяващи липсата на
монтиран тахограф, регистрационен номер и вида на превозното средство.
Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени
доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната
практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и
т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени
в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
2
по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържа законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр задължава водачите,
извършващи превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в
състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5
тона, да спазват изискванията на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт. По силата на т. 1 на посочената разпоредба при
превозите на товари с такива автомобили намира приложение и Регламент
/ЕО/ № 561/2006 на европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт. Понятието „водач“ е дефинирано в чл. 4,
б. „в“ от Регламент /ЕО/ № 561/2006, според който такова е всяко лице, което
управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се
намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да
бъде на разположение за управление при нужда.
В настоящия случай товарният автомобил управляван от жалбоподателя
е бил спрян от полицейски екип, след което на място са пристигнали и двамата
свидетели. При извършената проверка, актосъставителят констатирал, че
превозът попада в обхвата на Регламент /ЕС/ № 165/2014. При така
установеното съдът приема, че жалбоподателят е имал качеството „водач“ по
смисъла на ЗАвПр и Регламент /ЕС/ № 165/14, поради което е бил длъжен да
спазва изискванията на последния.
На следващо място, разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент /ЕС/ №
165/2014 установява задължение да се монтират и използват тахографи в
превозни средства, регистрирани в държави – членки, които се използват за
автомобилен превоз на пътници и товари и за които се прилага Регламент /ЕО/
№ 561/2006.
По силата на чл. 2, § 1, б. „а“ от Регламен /ЕО/ № 561/2006 същият се
прилага за автомобилен превоз на стоки, когато максималната допустима маса
на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке,
надхвърля 3,5 тона. Според дефиницията, дадена в чл. 4 от Регламента
„автомобилен превоз“ означава всяко пътуване, осъществено изцяло или
отчасти по пътища, отворени за обществено ползване с превозно средство, без
3
значение дали е натоварено или не, ползвано за превоз на пътници или стоки.
Безспорно по делото няма приложение писмени доказателства, че
товарният автомобил марка „ИФА Л 60“, управляван от жалбоподателя на
процесната дата да е от категория N2, който съгласно разпоредбата на чл. 149,
ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП е с техническа допустима максимална маса над 3,5
тона, но не повече от 12 тона. Видно обаче от приложените по делото
фотоснимки, допустимата максимална маса на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил е над 3,5 тона. Следователно
осъществяваните с автомобила превози попадат в приложното поле на
Регламент /ЕО/ № 561/2006, тоест автомобилът се използва за автомобилен
превоз на товари и поради това за извършването на пътувания по пътища,
отворени за обществено ползване, независимо дали превозното средство е
натоварено или не, е било задължително в същото да има монтиран тахограф.
Към момента на проверката в товарния автомобил не е бил наличен монтиран
тахограф и следователно същият не е отговарял на изискванията на чл. 3, § 1
от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
Независимо от изложеното съдът намира, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 93в, ал. 23, предл. 1 от ЗАвПр
предвижда специално наказание за водач, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари с моторни превозни
средства, попадащи в обхвата на Регламент /ЕС/ № 165/2014 или на AETR,
които не са оборудвани с тахограф. Нормата съдържа както правило за
поведение, така и съответна санкция за неспазването му. Граматическото и
логическо тълкуване на нормата налага извода, че в настоящия случай водачът
подлежи на наказание не във всички случаи на управление на такъв автомобил
без тахограф, а само ако в момента на проверката е извършвал обществен
превоз или превоз за собствена сметка на товари. Нормите, въз основа на
които се ангажира административнонаказателната отговорност на субектите
не подлежат на разширително тълкуване и след като санкционната разпоредба
предвижда наказание за водач, който извършва обществен превоз на товари
или превоз на товари за собствена сметка, не би могло да се счете, че водачът
подлежи на санкция във всеки случай на управление на подобен товарен
автомобил, без обаче да извършва такъв превоз.
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр „Обществен превоз“ е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство, а в т. 4, б. „а“ е указно, че
„Превоз за собствена сметка“ е: превоз на товари без заплащане, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност,
извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка
се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
4
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Третата
точка на цитираната норма дефинира понятието „Превоз на товари“ като
превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда
сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства,
конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове,
направени във връзка с превоза. Следователно за да се приеме, че
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари в момента на
проверката следва да се установи, че същият е извършвал превоз на товари за
чужда сметка или срещу възнаграждение или че е извършвал празен курс във
връзка с превоза, а при превоз за собствена сметка да е бил назначени по
трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, а конкретни
данни в тази насока не са налице. Наистина св. Ст. – инспектор Стоян Иванов
посочва, че товарният автомобил е собственост на „Латинка Лес“, а св. Л. Д.
заявява, че по разпореждане на главния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ са били изпратени да извършат проверка на
автомобилите на „Латинка Лес“ ЕООД – гр. Ардино, но няма представени
каквито и да доказателства по делото за собствеността на процесния товарен
автомобил или на наличието на трудово правоотношение на жалбоподателя с
определено юридическо лице. При това положение липсват достатъчно
основание да се счете, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз или
превоз за собствена сметка на товари. Следователно той не е осъществил
състава на нарушение по чл. 93в, ал. 23, предл. 1 от ЗАвПр и наказателното
постановление следва да бъде отменено като недоказано и необосновано.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и
като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление да бъде
отменено.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателя има право на разноски, но не са представени доказателства за
извършени такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000212/14.11.2024 г. на
Началника на ОО „АА“ – Кърджали, с което на Е. Р. А., ЕГН ********** от гр.
******* на основание чл. 93в, ал. 23, предл. 1 от ЗАвПр му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лв. за извършено
нарушение по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
5
6