Решение по адм. дело №132/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 284 и сл., във вр.  чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба предявена от * К.Л.Н.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с искане за заплащане на сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 06.05.2023 г. – 19.07.2023 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията – длъжностни лица, служители на Следствен арест – *** при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - ***, при или по повод изпълнение на служебните им задължения изразяващо се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия.

Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, според ищеца се изразява в неосигуряване на задържаното респ. на лишеното от свобода лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в помещенията, в които е бил настанен; на условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията; липса на дезинсекция и обезпаразитяване, както и на други битови условия /пряк достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветряване, вентилация и отопление/ и др., в нарушение на чл. 3, във вр. с чл. 43, ал. 3 и ал. 4 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 и чл. 284 от ППЗИНЗС.

В с.з. ищецът – * К.Н. се явява лично и поддържа исковата молба, като моли за решение, с което предявената искова претенция да бъде уважена в претендирания размер.

Ответникът - ГДИН, в депозиран писмен отговор от процес. си представител ** Г.Х. оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан, и като такъв моли да се остави без уважение.  Излагат се подробни съображения в тази насока.

Окръжна прокуратура - Враца, конституирана като страна по делото на основание на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не са представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие бездействие на органите на ГДИН. Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Настоящия съдебен състав, анализирайки събраните по делото писмени доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените към делото доказателства се установява, че ищецът е бил задържан в арест *** на 07.05.2023 г. по ДП № 190/23 по описа на РП – ***, с Постановление № 3965/23 г. за задържане на обвиняем до 72 на РП – ***, ТО – ***, като с Протоколно определение № 155/09.05.2023 г. на РС – *** му е наложена постоянна мярка за неотклонение „***“. На 17.07.2023 г. е приведен в арест *** за представяне в съдебно заседание в качеството му на подсъдим по НОХД № 802/2023 г. по описа на ОС – ***. В изпълнение на наложеното по горното дело наказание, на 18.07.2023 г. Н. е приведен от ареста в *** в ***, където се намира и към момента на депозиране на исковата молба.

Доколкото * Н. конкретизира в исковата молба, че вредите са настъпили по времето на престоя му в Следствен арест – ***, където според твърденията в исковата молба, са липсвали минимални санитарно-битови и хигиенни условия, от страна на ответника, с писмо рег. № 3622/04.07.2025 г., са представени копия от Дневник на задържаните лица, нуждаещи се от медицински преглед, Протокол за извършена в ареста дезинфекция, дезинсекция и дератизация и Книга за извършените проверки, предписания и контрол от мед. специалист към ареста /л. 44-61/. Посочено е в писмото, че медицинското обслужване на задържаните лица в арест - *** се осигурява от медицински специалист, а в извънработно време, почивни и празнични дни, при необходимост, от екип на спешна помощ. Съгласно чл. 242, ал. 2 от ЗИНЗС всеки постъпил в ареста се подлага на обиск, санитарна обработка и медицински преглед. В изпълнение на чл. 255 от ЗИНЗС обвиняемия и подсъдимите са посещавани от медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно. По отношение на ищеца за времето на престой в ареста са извършвани необходимите медицински прегледи , както следва:

Ha 26.05.2023 г. - не съобщава за оплаквания.

На 02.06.2023 г. - не съобщава за оплаквания.

На 09.06.2023 г. - не съобщава за оплаквания.

На 23.06.2023 г. - не съобщава за оплаквания.

На 30.06.2023 г. - не съобщава за оплаквания.

На 05.07.2023 г. - не съобщава за оплаквания.

На 12.07.2023 г. - не съобщава за оплаквания.

Не се е налагало да бъдат викани екипи на спешна медицинска помощ и не е извеждан до лечебни заведения, поради влошено здравословно състояние.

По отношение на условията се посочва, че ареста в *** разполага с 4 килии, една от които е с 4 легла, като всички разполагат с необходимата по закон жилищна площ. Задържаните лица, които са настанени в килия без санитарен възел ползват обща тоалетна, като изпълнение на т.20.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите, на задържаните лица настанени в арест - *** се осигурява достъп до санитарния възел по всяко време на денонощието. Поради факта, че същия е общ и се ползва от всички задържани лица понякога е невъзможно да се изпълни незабавно. В ареста има необходимите условия за проветряване и достъп на дневна светлина. Достъпът на дневна светлина и свеж въздух се осъществява посредством прозорци оборудвани с решетки. Отоплението е локално осигурено от РУ - ***, където се помещава ареста, а при необходимост има монтиран климатик осигуряващ нужната за нормални условия за живот температура. Подчертава се, че това е и работната среда на надзорно-охранителния състав. За процесния период ДДД обработката се извършвала своевременно, в указаните срокове и в пълен обем, от фирма, с която ГДИН е имала сключен договор, а контролът по хигиената се осъществявал от медицинския специалист, като при нужда се извършвала допълнителна дератизация.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Искът е предявен срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, като на основание чл. 240 от ЗИНЗС, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. По аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът е предявен от лице с правен интерес срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е допустим.

Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните:

Текстът на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. При така разписаните изисквания органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за неотклонение "***", са длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.

За да възникне право на обезщетение по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата.

Важно е да се отбележи, че доказване наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е изцяло в тежест на ищеца (главно доказване) и само тогава за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

Съдът намира, че в случая не се доказа бездействие от страна на ответника, което да нарушава изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС.

От представените по делото доказателства, анализирани по отделно и в тяхната взаимна връзка се установява, че в съответствие с чл. 255, ал. 1 от ЗИНЗС, по време на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в ареста на гр. Сандански, на ищеца е било осигурено ежеседмично посещение от лекар, без дори да има конкретни здравословни оплаквания. Съгласно цитираната разпоредба, обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи – незабавно. Видно от приложеното по делото копие от Дневник на задържаните лица, нуждаещи се от медицински преглед /л. 48-51/, Н. е посещаван от лекар общо седем пъти, с посочени дати, като нито веднъж не е съобщил за здравословни неразположения, не се е налагало и да бъдат викани екипи на спешна медицинска помощ, каквато възможност гарантира цитираната по-горе законова разпоредба.

Не се потвърдиха и твърденията в исковата молба, за липса на предприети мерки по дезинсекция и обезпаразитяване, тъй като от представения приемо-предавателн протокол за извършена ДДД обработка /л. 52-56/ се установява, че фирма Ф. ЕООД, с която от ГДИН към онзи момент е бил сключен договор, е извършвала в пълен обем всички дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като контролът по хигиената е осъществяван от медицинския специалист в ареста, за което също са представени доказателства /л. 57-61/. Следва да се посочи, че поддържането на хигиената в спалните помещения не е задължение на администрацията на ответника, а липсата на нормативно установено задължение за фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, не може да бъде квалифицирано, като незаконосъобразно бездействие.

Установи се, че не всяка от килиите в арест – *** разполага със самостоятелен санитарен възел, но следва да се отбележи, че нито ЗИНЗС, нито Правилника за неговото прилагане вменяват задължения на всеки задържан под стража или изтърпяващ наказание лишаване от свобода, да бъде осигурен персонален, самостоятелен санитарен възел. Достатъчно е да има общи такива, до които посочената група лица да имат достъп при необходимост и по всяко време на денонощието, което условие също е спазено.

Установи се също, че за визирания в исковата молба период, в арест - *** е имало нормални условия за проветряване и достъп до дневна светлина, посредством оборудвани с решетки прозорци, а необходимата температура се осигурявала посредством локално отопление от РУ – ***, а при нужда имало монтиран климатик, т.е. изпълнени са регламентираните в чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 ЗИНЗС законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и по аргумент от чл. 240 ЗИНЗС - в арестите.

Предвид изложеното не се доказа жестоко, нечовешко или унизително отношение към ищеца по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, нито е налице някоя от хипотезите на ал. 2, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Липсата на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за настъпили вреди по чл. 285, ал. 5 от същия закон, за които би отговаряла държавата съобразно правилото на чл. 284 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото не се установяват извършени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ответника, които да са в причина връзка с преживените от ищеца отрицателни емоции и които да водят до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, с оглед на което искът за вреди се явява недоказан и неоснователен

От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба от * К.Л.Н.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с искане за заплащане на сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 06.05.2023 г. – 19.07.2023 г. неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията – длъжностни лица, служители на Следствен арест – *** при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - ***, изразяващо се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.